Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. Провадия, 24.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 412 по описа на
ПРС за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
Предявен е брачен иск
с правно основание чл. 49 ал. 4 вр. с ал. 1 от СК от З.П.К. срещу Д.Х.К., за
прекратяване на брака им сключен на 15.03.2002 г., с развод, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за
вината, както и небрачни искове с правно основание чл. 53 от СК след развода
съпругата да запази брачната си фамилия „К.“, с правно основание чл. 56 от СК
след развода семейното жилище, находящо се в *********************, собственост
на ищцата да бъде предоставено за
ползване на нея, родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно
дете Х.Д.Х., роден на *** г. да бъдат предоставени на майката, като на бащата
бъде определен следният режим на лични отношения: всяка първа и четвърта събота
и неделя от месеца от 10:00 в събота до 18:00 ч. в неделя, един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка четна година от 14:00
ч. до 19:00 ч. на 01 октомври (рождения ден на детето), от 10:00 ч. до 17:00 ч.
на 24 януари (рождения ден на бащата), първата половина от всички ваканции и
официални празници, всяка четна година е втората половина от посочените събития
през всяка нечетна година, бащата да бъде осъден да заплаща издръжка за своя
низходящ, чрез неговата майка и законен представител в размер на 300.00 лв.,
считано от 01.08.2017 г., до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В съдебно заседание ищцата, лично
и чрез процесуалния си представител адв. Г. предлага споразумение, по реда на
чл. 51 СК, поради което желае производството да премине именно по реда на чл.
50 СК
В открито съдебно заседание
ответникът се явява лично, като заявява, че желае да сключи споразумение с
ищцата, а производството да премине по реда на чл. 50 СК.
С протоколно определение съдът е
допуснал производството по реда на чл. 49, ал. 1 СК да премине в производство
по развод по взаимно съгласие по реда на чл. 50 СК, на осн. чл. 321, ал. 5 ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
По отношение прекратяването на
брака:
От представеното по делото Удостоверение
за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № 8
от 15.03.2002 г. на община Провадия, е видно, че страните са съпрузи от 15.03.2002
г.
Съобразно представения на лист 5
по делото заверен препис от удостоверение за раждане съдът приема, че от
брачното си съжителство страните имат родено едно ненавършило пълнолетие дете –
Х.Д.Х., роден на *** г.
В открито
съдебно заседание страните излагат сключено помежду им споразумение в следния
смисъл:
Да се прекрати сключения между З.П.К.,
ЕГН ********** и Д.Х. К., ЕГН **********,
граждански брак
по взаимно съгласие;
- предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се *****************
на ищеца З.П.К.,
ЕГН **********;
-предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на роденото по време на брака дете: Х.Д.Х., ЕГН **********
на майката З.П.К., ЕГН **********, като местоживеенето на детето да бъде
определено при нея.
- определяне на режим на лични контакти на
бащата Д.Х. К., ЕГН **********, с адрес:
*** с детето Х.Д.Х.,
ЕГН **********, както следва: всяка първа и четвърта събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, един месец през
лятото, когато майката не ползва отпуск, всяка четна година от 10.00 часа до
14.00 часа и всяка нечетна година от 14.00 часа до 19.00 часа на 01.10
(рождения ден на детето), от 10.00 часа до 17.00 часа на рождения ден на бащата
– 24.01, първата половина от всички ваканции и официални празници всяка четна
година и втората половина от посочените събития през всяка нечетна година.
- да бъде осъден ответника
Д.Х. К., ЕГН ********** да заплаща
месечна издръжка в полза на детето Х.Д.Х., ЕГН **********, чрез ищеца З.П.К.,
ЕГН **********, като негова майка и законен представител в размер на 180 лева
месечно, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно с лихва за
всяка закъсняла месечна вноска, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 02.04.2018 г.
- след прекратяване
на брака ищцата запазва брачното си фамилно име К.;
- Страните не си
дължат издръжка, след прекратяване на брака и нямат движимо и недвижимо
имущество. Личните си вещи са поделили към момента на настоящето споразумение.
- Разноските се
поемат така като страните са ги направили.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК – налице
е сериозно и непоколебимо съгласие между съпрузите за допускане на развод,
постигнато е и споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и
добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота всички посочени от
законодателя последици в личните и имуществени отношения между съпрузите след
прекратяване на брака. Предвид това следва да се допусне исканият развод.
Съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи
държавна такса в размер до 40,00 лв. Видно от приложената към молбата вносна
бележка по сметката на съда е преведената сума на стойност 25,00 лв., поради
което не е необходимо допълнително внасяне на държавна такса. На осн. чл. 7, т.
2 от ТДТ ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по иска с
правно основание чл. 143 от СК в размер
на 2% върху тригодишните платежи, а именно в размер на 129.60 лева, на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА
брака между З.П.К., ЕГН ********** *** и Д.Х.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, поради сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие на съпрузите, на основание чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно
което:
1. Постановява след развода жената
да носи брачното си фамилно име – К..
2. Ползването на семейното жилище,
находящо се в с *******************
на ищцата З.П.К., ЕГН **********.
3. Родителските права по отношение
на детето Х.Д.Х., роден на *** г., ЕГН:
********** на майката З.П.К., ЕГН **********.
4. Режим на личен контакт на бащата Д.Х.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, като му дава възможност да го вижда и взема детето Х.Д.Х., ЕГН: **********, както следва:
всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, един месец през лятото, когато майката не ползва отпуск,
всяка четна година от 10.00 часа до 14.00 часа и всяка нечетна година от 14.00
часа до 19.00 часа на 01.10. (рождения ден на детето), от 10.00 часа до 17.00
часа на рождения ден на бащата – 24.01., първата половина от всички ваканции и
официални празници всяка четна година и втората половина от посочените събития
през всяка нечетна година.
5. Д.Х. К., ЕГН **********, се задължава да заплаща в полза на непълнолетния си
низходящ Х.Д.Х., ЕГН: **********, действащ
със съгласието на своята майка и законен
представител З.П.К., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 180 лева
месечно, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно с лихва за
всяка закъсняла месечна вноска, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 02.04.2018 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 2 от СК.
6. Страните не си дължат издръжка,
след прекратяване на брака и нямат движимо и недвижимо имущество. Личните си
вещи са поделили към момента на настоящето споразумение.
7. Разноските се поемат така като
страните са ги направили.
ОСЪЖДА Д.Х. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ПРС
сумата от 129.60 лева (сто двадесет и девет лева и
60 ст.),
представляваща дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 143 от СК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: