Номер 3931.08.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – К.
На 31.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Йорданка Г. Янкова
Габриел Р. Русев
Секретар:Петя Х. Михайлова
Прокурор:Дафин Бойчев Каменов (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Частно наказателно дело №
20205100200184 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Постъпило е искане за признаване и изпълнение на решение на Zentrale
Bubgeldstelle Speyer (Централна служба „Глоби и парични санкции”,
Шпайер), Федерална Република Германия срещу българския гражданин Ш.
М., роден на ******** в гр.М., на основание Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, като са приложени попълнено и подписано
удостоверение на немски език съгласно образеца, разпечатан в Приложението
към горепосоченото Рамково решение; превод на български език на
удостоверението и заверено копие на решението, въз основа но което е
издадено удостоверението.
Лицето, спрямо което е постановено решение за налагане на финансова
санкция – Ш. А. М. от гр.М., обл.К., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от адв.Д. П. от АК - К., която счита, че следва да
се откаже признаването на решението за налагане на финансова санкция, тъй
1
като Ш. М. не била извършила описаното в удостоверението нарушение, тъй
като въпросния ден не била управлявала автомобила и не била уведомявана за
наложената й санкция.
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички
предпоставки за признаване на решението на Централна служба „Глоби и
парични санкции”, Шпайер, Федерална Република Германия за налагане на
финансова санкция на лицето Ш. А. М. , както и че същото следва да се
изпрати на съответния изпълнителен орган.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с решение №
09.0002131.3 за налагане на финансова санкция от 19.06.2019 г., влязло в сила
на 19.07.2019 г., постановено от Zentrale Bubgeldstelle Speyer (Централна
служба „Глоби и парични санкции”, Шпайер), Федерална Република
Германия, по отношение на българския гражданин Ш. М., родена на ********
в гр.М., е наложена финансова санкция, която се изразява в задължение за
заплащане на сумата от 120.00 евро, както и за сумата от 28.50 евро – разходи
за производството довели до решението, за осъждане за административно
нарушение, което се санкционира по реда на чл.41, ал.1, във връзка с
Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO),
чл.24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.6 от Федерален
каталог за финансовите санкции (BKat), за това, че като водач на лек
автомобил с регистрационен номер *******, движейки се в землище Майнц
по федерална автомагистрала 60 при 15,1-ия километър при посока на
движението – гр.Бинген, засегнатото лице е превишило на 01.05.2019 г. в
01:06 часа максимално допустимата скорост извън населени места с 36 км/ч.
Допустима скорост: 80 км/ч. Установена скорост (след приспадане на
границата на толерантност): 116 км/ч.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът
приема, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на
посоченото решение за налагане на финансова санкция на лицето Ш. А. М. .
От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова
2
санкция, е постановено от несъдебен орган на държава - членка на
Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален
закон се преследва като административно нарушение. Деянието е извършено
на територията на издаващата държава- Федерална Република Германия.
Посоченото нарушение попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, за които престъпления или административни нарушения не се
изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е правонарушение /престъпление
или административно нарушение/ и по българското законодателство.
Отразено е в удостоверението, че решението е влязло в сила, както и че по
информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата
държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че
няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата
или изпълняващата държава. Отразено е, че производството е било писмено и
е потвърдено, че лицето е уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
за обжалване. С оглед последно описаното, се явява неоснователен довода на
адв.П., че Ш. М. не е била уведомявана за наложената й санкция и съответно
за сроковете за обжалване. Във връзка с твърдението, че лицето спрямо което
е наложена финансова санкция Ш. М. не е извършило административното
нарушение, тъй като не било управлявало въпросното МПС на посочената в
удостоверението дата, то следва да се посочи, че в настоящото производство
не се обсъжда и преценя извършването и доказаността на описаното
нарушение, а дали удостоверението е попълнено съгласно образеца от
Приложението към горепосоченото Рамково решение, налице ли са
законовите изисквания за неговото признаване и изпълнение, и дали
описаното административно нарушение съставлява такова и по българското
законодателство, като двойна наказуемост, както бе посочено и по-горе в
решението, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС не се
изисква за изчерпателно изброените в цитирания текст деяния, между които в
т.1 е изписано именно поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, каквото е описаното в разглежданото удостоверение.
По делото не се установява, да са налице някои от пречките по чл.35 от
3
ЗПИИРКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за
налагане на финансова санкция. От данните по делото се установява и това,
че лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и
обичайно пребиваване на територията на Република България, с постоянен
адрес – гр.М., ул.”З. С.” № 67 и настоящ адрес – гр.М., ул.”К. П. В.” № 17,
вх.А, ет.1, ап.4, обл.К.. Точните данни за лицето се установиха, след
извършена справка в Регистъра на населението Национална база данни
„Население”, като точното изписване на трите имена на лицето и неговия ЕГН
са Ш. А. М. , с ЕГН **********.
Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на
Решение № 09.0002131.3 за налагане на финансова санкция от 19.06.2019 г.,
влязло в сила на 19.07.2019 г., постановено от Zentrale Bubgeldstelle Speyer
(Централна служба „Глоби и парични санкции”, Шпайер), Федерална
Република Германия, по отношение на българския гражданин Ш. М., роден на
********, с постоянен и настоящ адрес в гр.М., с което на същата е наложена
финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане
на парична сума от 120.00 евро и разходи по административното
производство довели до решението в размер на 28.50 евро, или общ размер на
финансовата санкция – 148.50 евро, с равностойност в български лева по
курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на
финансова санкция в издаващата държава в размер на 290.44 лв. Следва на
основание чл.38 от Закона, съдът незабавно да уведоми компетентния орган
на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за
налагане на финансови санкции на НАП- компетентния орган по чл.6, ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС, както и за приключване изпълнението на решението.
Решението следва да се изпрати незабавно на ТД на Националната
агенция за приходите - гр.П. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с
оглед разпоредбата на чл.22 ал.2 от Закона, следва незабавно да уведоми съда
за предприетите действия по изпълнение на решението. Следва също копие от
уведомлението по ал.1 на чл.38 от Закона да се изпрати на Министерството на
правосъдието на Република България, съгласно чл.38, ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС.
Водим от изложеното, Окръжният съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 09.0002131.3 за налагане на финансова санкция от
19.06.2019 г., влязло в сила на 19.07.2019 г., постановено от Zentrale
Bubgeldstelle Speyer (Централна служба „Глоби и парични санкции”,
Шпайер), Федерална Република Германия, с което на Ш. А. М. , с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.М., обл.К., е наложена
финансова санкция, създаваща задължение за плащане на парична сума, за
осъждане за правонарушение в размер на 120.00 евро и разходи по
производството в размер на 28.50 евро, или общ размер на финансовата
санкция – 148.50 евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за
деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в
издаващата държава - в размер 290.44 лв.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за
приходите - гр.П. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва
незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на
решението.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Bundesamt fur Justiz, Bonn, Deutsсhland, за признаването и изпращането на
решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния
орган - ТД на НАП- П., както и за приключване изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва пред П.ския апелативен съд в 7- дневен
срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5