№ 341
гр. **** , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503611 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх. №272157/12.10.2020г. на Т. П. И. ЕГН:********** и Д. А. П.,
ЕГН:********** срещу решение №260278/10.09.2020г., постановено по гр.
Дело №19083/2018г. по описа на ВРС, с което съдът е уважил предявеният
срещу тях иск по чл. 124 ГПК, като е приел за установено, че И. К. В., ЕГН
**********, и ****, ЕГН **********, са собственици на следния недвижим
имот: ПИ с идентификатор 10135.2520.7043, находящ се в гр. ****, селищно
образувание „Траката“, местност „Траката“, със стар ИД номер
10135.2520.7011 и 10135.2520.7010, с номер по предходен КП 2520.2166, с
площ от 1208 кв.м. Жалбоподателите считат решението за неправилно,
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдо-производствените правила. Твърдят, че ищците не са успели да
установят твърденията си за собственост върху процесния имот. Излагат, че
придобивна давност върху имота не е могла да тече преди приемането на
плана на новообразуваните имоти през 2006 год., от което следва, че ****,
която се е снабдила с констативен нотариален акт за имота, преди да „го
дари" на дъщеря си през 2009 год., не е придобила право на собственост върху
него, тъй като от приемането на ПНИ до датата на дарственото разпореждане,
са изминали само 3 години, т.е. тя дори и като добросъвестен владелец не е
имала възможност да го придобие по силата на давностно владение. За да
постанови неправилното си решение, първоинстанционният съд е приел, че от
1
2006 год. до момента на подаване на исковата молба в съда са изминали
повече от 10 години, но не е обсъдил и изследвал възраженията на
ответниците, че дори и да е имало владение на имота (каквото се доказа, че е
нямало), то със сигурност е било обезпокоявано, предвид представената от
ответниците скица, от която е видно че през годините е съществувал
материален спор за собственост върху процесното място. Също така, от
гласните доказателства на св. Козарева става ясно, че през процесния период
имотът е владян от ****, като свидетелката изнесла достатъчно ясни
индивидуализиращи данни за имота. От приетите по делото съдебно-
технически експертизи не се установява дали е налице идентичност на имота
с този от нот.акт от 1957 год. поради това, че местонахождението на
последния изобщо не било установено, т.е. отговорите на поставените задачи
- че липсва идентичност между имотите е очевидно изведен от
предположения и допускания на вещите лица. Доколкото обаче, настоящото
производство е по положителен установителен иск, обследването на правата
на ответниците не е предмет на установяване или доказване, следователно
обсъждането на приетите заключения е без каквото и да е значение за изхода
на спора. Предвид изложеното, молят да бъде отменено Решение №260278 от
10.09.2020 год., като на негово място бъде постановено ново, с което да се
отхвърли иска на И. К. В. и **** срещу Т. П. И., Д. А. И. и Д. А. П.. В ос.з.
жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор, в която
насрещната страна излага съображения за нейната неоснователност. Счита,
че решението е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният съд
всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и
гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за
правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни
фактически и правни изводи за основателност на предявения от ищцата иск.
Считат, че предвид липсата на идентичност между имотите на ищците и този
на ответниците, първ. съд правилно е преценил, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 124 ГПК е доказан и основателен. В заключение се
моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение - потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли
се за присъждане на разноски.
Постъпила е и въззивна жалба вх. №27541/09.12.2020г. от Д. А. И. чрез
назначения от съда особен представител - адв. Кр. Маринова срещу решение
№260278/10.09.2020г., постановено по гр. Дело №19083/2018г. по описа на
ВРС. Жалбоподателката счита, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на закона, при допуснати от съда съществени нарушения на
процесуалните правила и е необосновано. Твърди, че съдът в нарушение на
процесуалните си задължения е пропуснал да се произнесе по възраженията
на ответниците срещу констатациите на нотариуса за придобити от ****
права върху имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.
2
При направеното оспорване от ответниците на приетите за установени от
нотариуса права на **** изцяло в тежест на ищците е да установят по
несъмнен начин правата на първоначалния си праводател. Ищците не само, че
не са сторили това, но дори не уточнили твърденията си относно периода,
през който **** е упражнявала давностно владение върху имота.
Същевременно съдът не се е произнесъл и по възраженията, че имотът попада
в територия по пар.4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която ПНИ е одобрен и влязъл
в сила едва през 2006г. / удостоверение, л.55 /, което изключва напълно
възможността през периода от 10 години преди 2009 г. да е текла придобивна
давност за имота, тъй според установената съдебна практика придобиването
по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е изключено до приключване
на административната процедура по възстановяване на собствеността. Т.е. не
се установява **** да е упражнявала необезпокоявана от никого давностно
владение върху процесния имот. Излага, че самите ищци нито в исковата си
молба, нито в хода на съдебното дирене, не са навеждали доводи самите те да
са придобили имота по силата на давностно владение. Счита, че ищците биха
могли да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като
присъединят владението, упражнявано от праводателите им, но подобни
изявления в исковата молба липсват. Твърди, че съдът необосновано не е
кредитирал показанията на св. Козарева, въпреки, че същите са били
непосредствени, достоверни и подробни. На следващо място излага, че след
като в.л. по изслушаните СТЕ не са могли да установят местонахождението
на процесния имот, то няма как да дадат отговор на въпроса дали е налице
идентичност на имотите. Доколкото обаче, настоящото производство е по
положителен установителен иск, то обследването на правата на ответниците
не е предмет на установяване или доказване, следователно обсъждането на
приетите заключения е без каквото и да е значение за изхода на спора. По
изложените съображения молят да бъде отменено Решение №260278 от
10.09.2020 год., като на негово място бъде постановено ново, с което да се
отхвърли искът на И. К. В. и **** срещу Т. П. И., Д. А. И. и Д. А. П.. В о.с.з.
жалбата се поддържа чрез особения представител.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор, в която
насрещната страна излага съображения за нейната неоснователност. Счита,
че решението е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният съд
всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и
гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за
правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни
фактически и правни изводи за основателност на предявения от ищцата иск.
Считат, че предвид липсата на идентичност между имотите на ищците и този
на ответниците, първ. съд правилно е преценил, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 124 ГПК е доказан и основателен. В заключение се
моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение - потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
3
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, предявен от И. К. В., ЕГН **********, и ****, ЕГН **********, срещу
Т. П. И., ЕГН **********, Д. А. И., ЕГН **********, и Д. А. П., ЕГН
**********, да бъде приeто за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на недвижим имот: ПИ 10135.2520.7043, находящ се в
гр. ****, със стар ИД номер 10135.2520.7011 и 10135.2520.7010, с номер по
предходен КП 2520.2166, с площ от 1208 кв.м., при съседи – ПИ с номера
10135.2520.9566, 10135.2520.6869, 10135.2520.6870 и 10135.2520.9568.
Ищците твърдят, че придобили имотът в режим на СИО по силата на Договор
за покупко – продажба, обективиран в НА от 02.11.2018г., №7214, дело
№575/2018г. от ****. Излагат, че първоначално имотът бил закупен през
12.03.1973г. чрез договор за покупко – продажба, сключен между **** (баща
на ****) и **** (баща на ****). През 2009г. **** – съпруга на **** била
призната за собственик на имота, а в последствие го дарила на ****.
Ответниците, в качеството им на наследници на **** **** претендират права
върху имота, въз основа на НА 110, дело №188/22.11.1913г., с който Балаши
Тодоров продал на Иван **** два декара лозе в землището на гр. ****,
местност „Манастира“. Със заявление от 21.03.2018г. **** представил
удостоверение за наследници, от което се виждало , че наследниците на ****
били **** ****, **** и ****. Сочи се, че имотът по НА на ответниците не
попада в границите на процесния имот. На самостоятелно основание се
твърди, че към момента на конституиране на ищците като собственици,
техните праводатели вече са станали собственици по давност, тъй като са
владели имота непрекъснато повече от 10 години. Считат, че още към
28.12.2009г. когато **** се е снабдила с КНА, тя вече е била придобила
собствеността по давност, но владението е продължило да бъде
осъществявано от ****. В заключение ищците излагат, че именно те и
техните праводатели са единствените, които от 12.03.1973г. владеят имота и
се легитимират като единствени негови собственици.
Ответникът ****, чрез депозирания писмен отговор, в срока по чл.131
ГПК и в о.с.з. чрез назначения особен представител излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Счита, че ищците не се
легитимират като собственици на имота, доколкото техният праводател ****
е придобила собствеността на имота по силата на договор за дарение от лице,
което не е притежавало права върху него. КНА не се ползва с материална
доказателствена сила. Освен това се сочи, че предвид статута на имота –
попадащ в приложението на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, не може да се приложи
института на придобиваната давност до 2006г.
4
Ответниците **** и ****рез представения писмен отговор също
изразяват становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърдят, че от
момента на закупуване на имота през 1913г., същият се предава в рода.
Излагат, че дори да са закупили имота, ищците са го придобили от
несобственик. Оспорва се да е изтекла придобивната давност в полза на
ищците, за да ги направи собственик на имота, тъй като до 2016г.
ответниците са посещавали имота. По изложените съображения молят
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
От приетия НА №125, том 4, рег. №7214, дело №575/ 2018г., се
установява, че на 02.11.2018г., ищците И. К. В. и **** закупуват от ****
недвижим имот, придобит по дарение, а именно ПИ в гр. ****, с.о. „Траката“,
с идентификатор 10135.2520.7043, със стар идентификатор 10135.2520.7011,
10135.2520.7010, и номер по предходен КП 2520.2166, с площ от 1208 кв.м.
Видно от представения НА №30, том 3, рег. №7804, дело №490/ 2009г.
на 28.12.2009г. **** дарява на **** следния свой недвижим имот - ПИ с
номер 10135.2520.2166, с площ от 1208 кв.м., намиращ се в гр. ****, местност
„Траката“, при граници ПИ 9565, 2165, 2167 и 9568.
От Констативен протокол №102, том 2, рег. №2983 от 2018г. се
установява, че **** е заявил пред нотариус следното: „аз имах два декара от
едно място и си търся имота от един декар, който ми е останал, след като съм
се разпоредил с другия един декар. Знам, че госпожата (****) има имот
наблизо, но той е различен от моя. Съгласен съм да бъда отписан от
кадастралните регистри на имота и госпожата да остане единствен
собственик.“ Изявлението на **** е било обективирано в представената по
делото спогодба, видно от която **** е декларирал, че няма претенции и няма
да има в бъдеще по отношение на правото на собственост върху имот с ПИ
10135.2520.7043, с площ от 1208 кв.м., стар номер 10135.2520.2166, находящ
се в гр. ****, местност „Траката“.
От представения КНА №150, том 1, рег. №7803, дело №489/2009г., се
установява, че на 28.12.2009г. **** е била призната за собственик по давност
на следния недвижим имот – ПИ с номер 10135.2520.2166, с площ от 1208
кв.м., намиращ се в гр. ****, местност „Траката“, при граници ПИ 9565, 2165,
2167 и 9568.
От съдържанието на приетия по делото писмен /ръкописен/ договор за
продажба на имот от 12.03.1973г., се установява, че на 12.03.1973г., **** в
качеството му на продавач продава на **** недвижимия си имот –лозе 1 дка с
постройка в него –сезонна 20 кв.м., намиращ се в м-ст **** за 180 лв.
5
Установява се от НА №17, том 23, дело 7419 от 1975г., че ИК на ГНС –
****, с решение №6, протокол 9 от 25.06.1975г. е определил **** за купувач
на продавания от **** недвижим имот – лозе, цялото от 2000 кв.м., находящо
се в землището на гр. ****, местност „****“, при граници: **** ****, **** и
****, само 1000,00 кв.м. от югоизточната страна, при съседи **** и **** и
**** Поради това нотариусът е признал за собственик по покупко-продажба
**** на този имот.
От НА за покупко – продажба на недвижим имот №155, том 1, дело 260
от 1959г. се установява, че **** продал на **** собственото си лозе – хавра,
находящо се в гр. ****, местност „****“, съставляващо парцели 1 и 13/1983
от квартали 252 и 232 по плана на предградие „Лозята“, от 7440 кв.м.
Видно от НА №34, дело №1726/1962г., на 16.10.1962 г., **** дарява на
сина си **** само два декара от лозето в местността „****“ в землището на
гр. ****, цялото с площ от 7440 кв.м., при граници на тази част – **** ****,
**** и ****. Представен е и разписен лист от 1987г., видно от който имотът
на **** е с ид. номер 2166, лозе.
От изпратеното до **** уведомление от СГКК – **** се установява, че
е извършена промяна на КРНИ по заявление до СГКК от Т. П. И., състояща се
във вписване на **** **** с НА 110, дело 188 от 22.11.1913г. с дублиращи
права на собственост за имот с идентификатор 10135.2520.7043 по КККР на
гр. ****.
От приетия по делото заверен препис на НА №110 от 22.11.1913г., се
установява, че на същата дата Балаши Тодоров е продал на **** 4 декара от
едно лозе в землището на гр. ****, местност „Манастира“.
Видно от удостоверение за наследници на **** **** такива са ****, Д.
А. И., Т. П. И. и Д. А. П..
В първото по делото о.с.з., проведено на 26.09.2020г., ответниците
заявяват, че основават право-изключващите си възражения на друг документ,
а именно НА №111, том 2, дело №428, в който е обективиран договор за
покупко-продажба от 15.05.1957г., по силата на който **** **** закупва от
**** лозе от 1,8 дка, находящо се в местност ****, гр. ****, при описани
съседи.
От приетото в о.с.з, проведено на 26.09.2019г. заключение на СТЕ се
установява, че ПИ 1983 /част от който е процесния имот/ по КП от 1937г. се
индивидуализира с този кадастрален номер и площ – 8681 кв.м., собственик
по разписна книга – ****. По КП от 1937г. /приложение №1 към СТЕ/ в
границите на ПИ 1983 попада изцяло процесния ПИ с номер 10135.2520.7043
с площ от 1208 кв.м., т.е. между тях е налице частична идентичност. По КП
от 1956г./приложени №2/ същият имот е с кадастрален номер 1295 с площ от
5251 кв.м., а собственик по разписна книга е ****. В тези граници отново
6
попада изцяло ПИ с номер 10135.2520.7043, поради което между тях е налице
частична идентичност. Между имота с номер 1295 по КП от 1956г. и имот с
номер 1983 по КП от 1937г. е налице частична идентичност. По КП от 1969г.
/приложение 3/ процесният имот е с кадастрален номер 1067, с площ от 4490
кв.м., собственик по разписна книга е ****, **** ****а и ****. В границите на
имота 1067 попада изцяло ПИ 10135.2520.7043, поради което между тях е
налице частична идентичност. Между имотите с номера 1067 по КП от 1067 и
с номер 1295 по КП от 1956 е налице частична идентичност. По КП от
1987г./приложение №4/ проценият имот се индивидуализира с №2166 и площ
от 1299 кв.м., с вписан собственик по разписна книга – ****. В границите на
имот 2166 попада изцяло процесния ПИ с номер 10135.2520.7043, поради
което между тях е налице частична идентичност. Имот с номер 2166 по КП от
1987г. и имот с номер 1067 по КП от 1969г. са частично идентични. По
ПСИГ (пкп) от 2000г. относимият имот е номер 0.3833, площ от 5132 кв.м.,
като собственик по регистъра е неустановен. В границите на този имот попада
ПИ с номер 10135.2520.7043, поради което между тях е налице частична
идентичност. По ПНИ от 2006г./приложение 6/ за СО „Траката“ проценият
имот е с идентификатор 520.2166, с площ от 1208кв.м., а собственик по
регистъра е ****. Новообразуваният имот с номер 2166 е отреден за имот с
ПИ 2166 по плана от 1987г., а не за стар ПИ с номер 3833 по ПСИГ от 2000г.
Между новообразуван имот с номер 2166 по ПНИ 2006г. и ПИ с номер
10135.2520.7043 е налице пълна идентичност. По КККР от 2008г./приложение
7/ – относимият по казуса имот е с идентификатор 2520.2166, с площ от 1208
кв.м. и собственик по регистър – ****. Между ПИ с номер 10135.2520.7043 по
КККР от 2008г. и по ПНИ от 2006г. е налице пълна идентичност. В КККР
след първа промяна – от скица от 08.01.2010г. на СГКК **** се установява,
че е била извършена промяна по отношение на имота 10135.2520.2166 с площ
от 1208 кв.м., касаеща само собствеността върху него, като в регистъра
вместо **** се записва ****. По КККР след втора промяна – промяната се
състои в това, че в границите на тогавашния ПИ с номер 2520.2166 са
образувано два нови имота с номера 7010 и 7011, които са записани също на
името на ****. В КККР след трета промяна – промяната се състои в това, че
новите два имота с номера 7010 и 7011 с обща площ от 1208 кв.м. се
обединяват в един имот с номер 2520.7043, с площ от 1208 кв.м., записан на
името на ****. От заключението се установява, че описаният в НА
№155/24.03.1959г. /стр. 45 от пър. дело/ имот /който е продаден от **** на
****/, представлява лозе от 7440 кв.м. и предвид съвпадението на три граници
се идентифицира с част от ПИ 1983 по КП от 1937г., идентичен с №1295 по
КП от 1956г. /тъй като има три съвпадащи граници/. Имотът, който с НА
34/16.10.1962г. **** дарява на сина си **** се идентифицира със западната
част на имот №1295 по КП от 1956г., предвид съвпадение на имената на
собствениците на съседните имоти- **** и ****. Имотът, който с НА
№17/12.08.1975г. **** продава на **** част от 1000,00 кв.м. от цялото лозе от
2000 кв.м. в м. „****“ се идентифицира с югозападната част на ПИ с номер
7
1067 по КП от 1969г. Непродадената от **** част от 1000 кв.м. от имота по
НА №17/1975г. може да се идентифицира със северозападната част на ПИ
1067 по КП от 1969г. По КП 1987г. е отразен ПИ №2166, записан в
разписната книга на ****. В предходния КП от 1969г. той се идентифицира
със северозападната част на ПИ с номер 1067, записан в разписната книга на
****, **** ****а и ****. В последващия ПСИГ от 2000г. той се
идентифицира с част от ПИ с номер 3833, записан с неустановен собственик.
В сега действащата КККР той се идентифицира с ПИ с номер 2520.7043 с
площ от 1208 кв.м.
От заключението е видно още, че в НА №110 от 22.11.1913г. /с който
**** **** се легитимира като собственик/, е описан имот, представляващ
част от 2000 кв.м. от лозе, цялото с площ от 4212 кв.м., находящо се
землището на гр. ****, м-ст „Манастир“ (****). В.л. излага, че към онзи
момент кадастрален план за територията все още не е бил изработен, поради
което имотът не е индивидуализиран с кадастрален номер. Лицето Иван ****
и лицата- съседи, посочени в НА не се срещат като собственици на имоти в
обследваната от експертизата зона по никой от действалите за територията
планове. Лицето Иван **** се появява за първи път като собственик на
процесния имот след четвъртата промяна на КККР. Т.е. Иван **** е записан
като собственик на процесния имот с №7043 едва на 10.12.2018г. по КККР,
видно от скица на л. 12 от делото, издадена от СГКК – ****. Имотът на
ответниците по НА 110/1913г., легитимиращ собствеността на Иван ****, не
се идентифицира с други имот в процесната зона по никой от действалите за
територията планове. Имотът на ищците по НА 137 от 02.11.2018г. се
идентифицира с ПИ 7043 по КККР. Имотът на ответниците не се
идентифицира с процесния имот с номер 7043, нито с друг имот в
процесната зона. Между посочените имоти в титулите за собственост на
ищците и на ответниците има съвпадение само по местност, но липсва
съвпадение на площ и съседи и следователно съпоставка между тях не може
да се направи.
От заключението по изслушаната в о.с.з. допълнителна експертиза, се
установява, че лицето ****, което е придобило собствеността си с НА №111
от 15.03.1957г. не се среща като собственик на имота в обследваната зона по
никой от действалите предходни планове. Съседите ****, свещеник **** и
**** на имот по НА №111 от 15.03.1957г. не се срещат като собственици на
имот в обследваната зона по никой от действащите планове. В заключение се
установява, че липсва идентичност между процесния имот с номер 7043 и
имота по НА №111 от 15.03.1957г.
От заключението на тройната СТЕ, изслушано и прието в о.с.з.,
проведено на 27.02.2020г. също се установява, че имотът, описан в НА №111
от 1957г. не се намира в границите на процесния имот с номер
10135.2520.7043. В действалите планове за процесната територия не се
8
идентифицира имот на лицето **** **** с посочените съседи, съгласно НА
111 от 1957г.
В открито съдебно заседание е разпитан св. Димитър Георгиев Пасев,
който излага, че познава родителите на ****, от която ищците са закупили
имота. Свидетелят живее от 1987г. в собствения си имот, който е съседен на
имота на ****. Виждал е, че родителите на Димитрова са се грижели за
имота, а след тях имотът е бил посещаван и от нея. Други хора не са идвали
да се грижат за имота. **** подменила оградата на имота и сложила фургон в
него.
Разпита е и свидетелката ****, която е виждала многократно **** в
имота в ****, ъглов, парцелът бил около декар. **** обяснила, че имотът
бил наследствен. Имало поставен фургон в имота от Иванова. Същият е
ограден с телена ограда.
С оглед така коментираните писмени и гласни доказателства, и
наведените от страните твърдения, съдът съобрази следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост.
Следователно, в тежест на ищците е да установят принадлежността на
правото си на собственост на твърдяното от тях придобивно основание.
Ищците твърдят, че се легитимират като собственици на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в НА №1252018г. В условие на
евентуалност твърдят, че са придобили в резултат на давностно владение,
започнало от 12.03.1973г. от техните праводатели и продължаващо
непрекъснато, и упражнявано и към настоящия момент от тях.
Действително, от приобщения НА за покупко-продажба на недвижим
имот №125, том 4, рег. № 7214, дело №575, че установява, че на 02.11.2018г.
И. К. В. и **** /по време на брака си/, закупуват от **** недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2520.7043, със стар идентификатор
10135.2520.7011, 10135.2520.7010, и номер по предходен КП 2520.2166, с
площ от 1208 кв.м., находящ се в гр. ****, с.о. „Траката“,
Тъй като ищците придобиват имота на деривативно основание, то в
тяхна тежест е да установят, че техният праводател също е придобил
собствеността.
Видно от НА №30, том 3, рег. №7804, дело №490/2009г. на 28.12.2009г.,
**** е дарила на **** следния свой недвижим имот - ПИ с номер
10135.2520.2166, с площ от 1208 кв.м., намиращ се в гр. ****, местност
„Траката“, при граници ПИ 9565, 2165, 2167 и 9568, а от своя страна **** е
била призната за собственик по давност на недвижим имот – ПИ с номер
10135.2520.2166, с площ от 1208 кв.м., намиращ се в гр. ****, местност
„Траката“, при граници ПИ 9565, 2165, 2167 и 9568 с НА за собственост на
9
недвижим имот №150, том 1, рег. №7803 по дело №489/2009г. от 28.12.2009г.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №11/2012г. на ОСГК,
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. Но тъй като констативният НА има
обвързващо и легитимиращо действие относно удостовереното право на
собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни
или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест
при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като
всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
С оглед заключенията на всички, приети по делото СТЕ, се установява,
че процесният имот с идентификационен номер 2520.7043 по КК с площ от
1208 кв.м. е идентичен с ПИ №10135.2520.2166, с площ от 1208 кв.м.,
намиращ се в гр. ****, местност „Траката“, при граници ПИ 9565, 2165, 2167
и 9568, за който е съставен КНА за собственост на недвижим имот №150, том
1, рег. №7803 по дело №489/2009г. от 28.12.2009г. на ****, и в последствие
закупен от ищците.
От своя страна, ответниците с отговора на исковата молба твърдят, че се
легитимират като собственици на процесния имот въз основа на покупко-
продажба от 22.11.1913г., чрез която техният наследодател Иван **** е
закупил от Балаши Тодоров лозе от 4 дка и 212 кв.м. в местност ****, и която
сделка е обективирана в НА от 1913г.
В първото съдебно заседание излагат, че всъщност се легитимират като
собственици въз основа на договор за покупко-продажба от 15.03.1957г., по
силата на който техният наследодател **** **** е закупил от Анастасия Н.
Найденов лозе от 1,8 дка в местност ****, която сделка е обективирана в НА
111/1957г.
От заключенията и на единичната, и на тройната СТЕ, които съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени, и съответстващи на
останалите писмени доказателства, се установява, че липсва идентичност на
имотите, описани в тези два нотариални акт с процесния, доколкото съвпада
само местността, но при проверка по действалите КП липсва съвпадение по
граници, а номера на имотите в двата НА не са посочени.
Установява се също, че в регистрите на имотите в тази местност, не
фигурират нито имената на праводателите, нито на посочените в НА имена на
10
собствениците на съседните имоти.
Напротив, в регистрите са посочени имената на праводателите на
ищците. Действително, представеният писмен договор за покупко-продажба
не може да прехвърли правото на собственост, тъй като не е сключен в
изискуемата от закона форма на нот. Акт, той същият е индиция, че на 12
март 1973г. бащата на ****- **** е предал на бащата на **** владението на
лозето с площ 1 дка, ведно с постройката в него, находящи се в м-ст ****.
Въпреки, че в същия договор липсва точно описание на имота, при
съпоставка на имената на собствениците на съседните имоти по регистрите за
собственост и представените НА, както и проследявайки номерата на
процесния и съседните имоти по всички действащи планове за местността се
налага обоснованият извод, че праводателят на ищците **** е придобила по
давност процесния имот към датата на съставяне на КНА, поради което
валидно е прехвърлил правото на собственост върхи ищците.
От своя страна, ответниците не установяват по безспорен начин
принадлежността на правото си на собственост на твърдяното от тях
придобивно основание. Настоящият състав намира, че правото им да се
позовават на покупко-продажбата, обективирана в НА №111/1957г. едва в
първото съдебно заседание, е било преклудирана, тъй като възможността за
това е се е изчерпала с подаването на писмения отговор, където са посочили
друг титул за собственост, въз основа именно на който са били отразени като
собственици в КККР на гр. ****, и което обстоятелство е станало повод за
завеждането на настоящия иск.
Въпреки това, с оглед така коментираните писмени доказателства,
съдът счита, че те не се легитимира като собственици по никой от двата
титула за собственост. Свидетелските показания на св. Козарева също не
разколебават този извод на съда, тъй като тях не може да се направи
категорично заключение нито за местоположението на имота, нито за точния
период от време, в който са се провели срещите със Снежана в мястото.
Докато показанията на св. Д. Пасев, който е съсед на ищците са ясни,
последователи и непосредствени, и отразяват трайните впечатленията на
свидетеля относно точното местоположение на имота, и за продължителен
период, съответстващ на въведения период на владение, и лицата,
последователно, упражнявали същото.
По изложените съображения съдът счита, че праводателката на ищците
с всичките си действия е осъществявала владение по смисъла на чл. 79, ал. 1
ЗС, поради което е придобила собствеността към 2009г.
Във връзка с възражението, съдържащо се във въззивните жалби следва
да се отбележи, че забраната за придобиване по давност на имоти преди
влизане на ПНИ важи само за такива имоти, които се възстановяват по ред на
ЗСПЗЗ, докато в случая и двете страни твърдят, че техните имоти не са били
11
включвани в ТКЗС или др. организации, нито са били предоставяни за
обработване по постановления на МС. Никоя от станите не твърди, че /тя или
нейният праводател/ е била реститут или ползвател, а напротив- твърдят, че
са владели и обработвали имотите в посочените граници по КП за местността
много преди влизане в сила на ПНИ, поради което последният не бил
необходим за да обособи техните граници и площи за да се счита, че именно
от тогава би могло да започне осъществяването на давностно владение.
Във връзка с възражението за смущаване, следва да се има предвид, че
съгласно закона, давността се прекъсва: с признаване на вземането от
длъжника; с предявяване на иск или възражение, с предприемане на действия
за принудително изпълнение, каквито правни действия не се установява да са
извършването от ответниците, нито от техните праводатели в периода от
1973г. до 2009г. Всъщност единственото действие, което се установява да е
извършено от ответниците в периода /от 1913, респ. От 1957г./, в който те
твърдят, че са собственици на същия имот е подаването на молба до
Началника на СГКК –****, но това действие не може да прекъсне давността,
тъй като ЗЗД не му придава такова значение.
По предявения положителен установителен иск, ищците съобразно
разпределената им доказателствена тежест установят по пътя на главното и
пълно доказване принадлежността на собствеността на твърдяното от тях
придобивно основание, а именно давностно владение, осъществявано в
периода от 12.03.1973г. до 28.12.2009г., когато **** е била призната за
собственик, предвид което същият се явява основателен.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
районния съд, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивните жалби, въззиваемата страна
има право да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция
разноски, които съдът, с оглед представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства определя в общ размер на 3600лв., вкл. заплатен адв. хонорар и
депозит за особен представител.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260278/10.09.2020г., постановено по
гражданско дело №19083/2018г. по описа на ВРС, 10-ти състав.
ОСЪЖДА Т. П. И., ЕГН **********, Д. А. И., ЕГН **********, и Д. А.
П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на И. К. В., ЕГН **********, и ****,
ЕГН ********** сумата от 3600.00 /три хиляди и шестстотин/ лв., на осн. чл.
12
78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13