Р Е
Ш Е Н
И Е № 500
гр. Хасково, 18.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на четвърти юли
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 855 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В.С.С.,***, против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че при онлайн проверка на сметката си ищецът
установил, че била налична нова Фактура с № ********** на стойност 283.05 лева
и с краен срок на плащане 22.04.2019г. За въпросната фактура обаче липсвали
показания или данни. Това обстоятелство принудило ищеца да се свърже по телефон
с ответното дружество, откъдето го уведомили, че била извършена едностранна
корекция на сметката за ел. енергия. Констативен протокол за техническа
проверка и фактурата, по която трябвало да бъде направено плащането, не били
предоставени на ищеца, поради което не бил наясно дори с коя дата е въпросната
фактура, кой е периодът, за който е начислена, а срокът на плащане бил 22.04.2019г.
Ищецът не дължал плащане на допълнително начислената ел. енергия в размер на
283.05 лв. на ответното дружество, като мотивите му за това са следните: I.
Документи във връзка с подмяната и поставянето на процесния електромер не били
изготвяни, а ако са били изготвяни, не му били предоставени. Не присъствал на
подмяната на стария електромер с нов и не бил уведомяван за такава смяна.
Поставеният от ответното дружество електромер би следвало, съгласно чл.47, ал.6
от ПИКЕЕ, да бъде изправно СТИ. Счита, че ответното дружество не следвало да
черпи права от собственото си противоправно поведение, извършено в нарушение на
чл.47 от ПИКЕЕ. Наред с горното, съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ, средството за
търговско измерване /електромерът/ било собственост на електроразпределителното
предприятие, което го ползвало за измерване на консумираната от потребителя
електроенергия, като задължението да поддържа уреда в изправност било само
негово. Ищецът не бил уведомяван за подмяната на електромера и не бил
присъствал на поставянето на нов. Процесният електромер се намирал извън
границите на недвижимия имот, собственост на ищеца и нямал достъп до СТИ, тъй
като СТИ се намирало в метална кутия, която се отключвала със секретен ключ,
намиращ се единствено в служители на ответното дружество. Достъпът на СТИ от
трети лица, в това число и на ищеца, бил физически ограничен. Ето защо,
манипулация на електромера не можела да бъде извършена от ищеца, тъй като
последният нямал достъп до него. Коригирането на сметките без доказано виновно
поведение на потребителя било недопустимо, тъй като нарушавало принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82
от ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. II.
Корекционната процедура била осъществена незаконосъобразно. На основание
чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществявали съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена ,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. ПИКЕЕ били приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол №147 от 14.10.2013г.,
като същите уреждали отношенията между страните, възникнали при констатирани
случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. На
основание чл.45,ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на ПИКЕЕ се установяла
грешка над допустимата, неправилно измерване или неизмерване и не е известно
кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя
съгласно процедура, определена в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на
разпределителната мрежа. Ответникът, в качеството си на оператор на мрежата, не
спазил процедурата, предвидена в чл.47 и чл.49 ПИКЕЕ и вследствие на това
незаконосъобразно претендирал заплащане на допълнително начислена и непотребена
от абоната ел. енергия. В чл.47,ал.2 от ПИКЕЕ било залегнало изискването
констативният протокол от извършената проверка да бъде подписан не само от
представител на оператора, но и от клиента или негов представител. Предвидено било,
че в случай на отсъствие на клиента при съставяне на протокола или при отказ от
негова страна да подпише констативния протокол, същият да се подписва от двама
свидетели, които не са служители на съответната мрежа. В този случай операторът
бил задължен да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с
обратна разписка. Съгласно ал.5 на чл.47 от ПИКЕЕ, когато се установяло
несъответствие на СТИ, същото се демонтира и изпраща на компетентния орган за
метрологичен надзор и се монтира изправно СТИ. В настоящия случай нито едно от
условията, посочени в чл.47 от ПИКЕЕ, не било спазено. Цялата процедура по
реализиране на възможността за извършване на законосъобразно коригиране на
задължението била извършена в противоречие на закона, както и на ПИКЕЕ, което
водело до незаконосъобразност на претендираните с описаната по-горе фактура
суми. III. Ответното дружество не разполагало с правомощието да коригира
едностранно размера на вече заплатена ел. енергия. Към момента на извършване на
едностранната корекция ответното држество не било изпълнило задължението си по
чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. В конкретния случай не бил изпълнен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, тъй като
снабдителят не изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ: да издаде и
публикува нови общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в
цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсвал
уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. На
самостоятелно основание това обстоятелство водело до недължимост на процесната
сума. Така цялата процедура по реализиране на възможността за извършване на
законосъобразно коригиране на задължението била извършена в противоречие на
закона, както и на ПИКЕЕ, което водело до незаконосъобразност на претендираните
с посочената фактура суми и представлявало основание за претенцията на ищеца за
недължимост на задължението от 283.05 лева. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 283.05 лева представляваща коригирана сметка за ел.енергия за периода
от 01.03.2017г. до 23.05.2017г., общо за 83 дни, като допълнително начислена ел.
енергия за клиентски номер **********, за
ИТН 1587292, на адрес – с.Горски извор, Обл.Хасково. Претендира разноски.
Ответникът оспорва така
предявения иск, като намира същия за допустим, но неоснователен. Счита, че сумата е начислена правомерно, като твърди, че приложими в случая
са чл.83, ал.1, т.6
от Закона за енергетиката във вр. с чл.45, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /обн. ДВ
бр.98 от 12.11.2013г./, вр. с чл.51, ал.1 и чл.48, ал.1 от същите правила. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тя хната съвкупност, приема за
установено следното:
С писмо от 10.04.2019г. ищецът е уведомен от
ответното дружество, че на 23.05.2017г. служители на „Електроразпределение Юг“
ЕАД са демонтирали и предали за експертизна проверка в БИМ електромер №*********
от ИТН 1587292 в с.Горски извор, Обл.Хасково, на клиент с клиентски номер **********,
при която било констатирано, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка
минус 72.79% и бил издаден констативен протокол № 839 от 20.11.2018г. от БИМ -
София. В писмото е посочено, че сметката на ищеца се коригира за периода 01.03.2017г.
– 23.05.2017г. за 83 дни, с допълнително начислена сума от 283.05 лева.
Приложени са издадената фактура за сумата от 283.05 лева, Констативния протокол
от 23.05.2017г. за извършената проверка на електромера на ищеца и Протокола на
БИМ - София от 20.11.2018г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, като се иска установяване
недължимост на вземане на ответника към
ищеца за посочената
в исковата молба сума. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява и
основателен.
Несъмнено
от данните по делото се установи, че измервателното средство, от показанията на
което се вземат данните за начислената ел.енергия в жилището на ищеца, не
отговаря на метрологичните и техническите изисквания. Както е посочено в
протокола от проверката на електромера, същият отчита неточно потребената
ел.енергия, поради което е демонтиран и изпратен за експертиза. До същите
изводи води и Констативен протокол от метрологичната експертиза на БИМ от 20.11.2018г.
От него се констатира, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера,
в електронната платка между два електронни елемента е поставен допълнителен
електронен елемент, като по този начин са изменени техническите и метрологични
характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се
измерва с отклонение, извън границите на допустимото. При тези данни по делото
съдът счита, че в тежест на ответника е да установи, че ищецът е извършил
манипулации, т.е., че е налице негово неправомерно поведение, като доказателства
в тази насока не бяха ангажирани. Доколкото от данните по делото се установява,
че електромерът на ищеца се намира в заключено ел.табло на улицата, до
вътрешността на което същият няма достъп, няма как да се правят изводи за
извършен от него нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера. В
настоящия случай не се установява неправомерно присъединяване или промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху електромера, извършено
от ищеца. Действително при извършената на 23.05.2017г. проверка на електромера
на ищеца служителите на енергийното дружество са установили неточно отчитане на
потребената ел.енергия, поради което са демонтирали същия и са установили, че е
манипулиран. В същото време обаче ответникът не ангажира доказателства, от
които да се установи, че ищецът е извършил неправомерно тези манипулации по
измервателния уред. От данните по делото се установи, че ищецът дори не е
присъствал на извършената проверка, което сочи на едностранно участие в
съставянето на констативния протокол за тази проверка от служители на ответното
дружество.
Предвид
изложеното съдът намира, че макар законовите разпоредби да оправомощават
ответното дружество да коригира сметките за ел.енергия за минал период, в
никакъв случай не са спазени законовите изисквания, за да се приеме, че
правилно и коректно дружеството е извършило тази корекция. Ето защо, следва изводът, че неправомерно
ответникът е коригирал сметката на ищеца, начислявайки му ел.енергия за 83 дни
назад от датата на проверката. След като електромерите са собственост на
енергийното дружество и именно последното отговаря за тяхната изправност,
следвало е съвсем своевременно да се реагира на отчетената неточност на
консумираната ел.енергия, за да се избегне извършеното впоследствие коригиране
на сметката на абоната. Предвид гореизложените съображения, съдът намира за
основателен предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
процесната сума от 283.05 лева.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 50 лева –
държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът
намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото такова за процесуално представителство по дело с материален интерес
до 1000 лева е в размер на 300 лева. В
настоящия случай цената на иска е 283.05 лева, т.е. до 1000 лева, поради което
и платеното от ищеца възнаграждение за адвокат не се явява прекомерно. Ето
защо, съдът счита, че следва да се присъдят разноските за адвокатско
възнаграждение в размера, предвиден от наредбата, а именно 300 лева, който
размер е и изплатеният такъв от ищеца на процесуалния му представител.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.„Христо
Г. Данов” №37, че В.С.С., ЕГН **********,***, не дължи сумата от 283.05 лева, представляваща корекция на сметка
за минал период, а именно от 01.03.2017г. до 23.05.2017г. общо за 83 дни, като
допълнително начислена ел.енергия за клиентски номер ********** с ИТН 1587292 и
електромер с фабричен номер *********.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.„Христо Г.
Данов” №37, да заплати на В.С.С., ЕГН **********,***, направените в настоящото
производство разноски в размер общо на 350 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.