№ 1705
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20231100901614 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът - ЗК „Л.И.” АД, твърди, че на 22.05.2017 г. в гр. София на бул. „Генерал
Скобелев“ настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил
„Фолксваген”, модел „Голф“, с peг. № *******, управляван от К. А. П. и тролейбус
„Икарус”, модел „280.92“, с peг. № *******, управляван от И. А. Д., в резултат на което са
причинени телесни повреди на лицето Р.П.В., което било пътник в лекия автомобил. Ищецът
посочва, че той имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с водача на лек автомобил „Фолксваген”, която е валидна към момента на
настъпване на ПТП-то. Водачът на тролейбус „Икарус” имал сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД,
валидна към датата на ПТП. Заявява, че телесните увреждания на пострадалото лице са
причинени в резултат на противоправните действия на водачите на двете превозни средства,
участвали в ПТП-то – противоправното поведение на водача на тролейбуса се изразява в
това, че след като това превозно средство било спряно от движение на пътното платно
поради авария, той не поставил светлоотразителен триъгълник за обозначаване на
тролейбуса; противоправното поведение на водача на лекия автомобил се изразява в това, че
не е възприел спрелия тролейбус при излизане от завоя и не е предприел своевременно
аварийно спиране, които действия са били възможни и които биха довели до
предотвратяване на удара на лекия автомобил в тролейбуса. Ищецът твърди, че заплатил на
пострадалото лице дължимото обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
което е в размер на 70 000 лв. С оглед на тези факти ищецът счита, че за него е възникнало
регресно право да иска от ответника ½ от платената сума, която възлиза на 35 000 лв.,
защото тя се равнява на частта, която се дължи от ответника на пострадалото лице поради
1
приноса за настъпване на вредоносния резултат на водача, управлявал тролейбуса, за който
има сключена задължителна застраховка с ответника. Поради изложеното ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 000 лв., представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени на
Р.П.В., в резултат от настъпилото на 22.05.2017 г. произшествие. Претендира разноски.
Ответникът – ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, оспорва предявения иск. Твърди, че вина за
настъпване на произшествието, от което са причинени вреди на пострадалото лице, има само
водачът на лек автомобил „Фолксваген”, който е осъден за това с влязла в сила присъда.
Заявява, че водачът на тролейбус „Икарус” не е извършил описаното в исковата молба
противоправно деяние. Твърди, че не всички телесни увреждания на лицето Р.П.В. са в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Оспорва размера на платеното от ищеца на
пострадалото лице обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че той е завишен.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Р.П.В., която е
пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан. Поради изложеното моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на твърденията, направени от ищеца в исковата молба, съдът
намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като в
исковата молба се сочи, че е налице противоправно и виновно деяние на двама водачи,
управляващи моторни превозни средства, като всяко от тези деяния е в пряка причинна
връзка при равен принос на водачите с вредите, които са претърпени от едно физическо
лице, че за всяко от превозните средства, управлявани от двамата водачи, има сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, че двамата застрахователи
носят солидарна отговорност за обезщетяване на вредите, причинени на пострадалото лице,
както и че единият застраховател е изплатил изцяло дължимото обезщетение. Тези
твърдения са правопораждащи такива на регресното право, което възниква за единия от
солидарните длъжници, който е платил изцяло задължението, за което всички отговарят, към
другите за връщане на онази част от платеното, която съответства на частта от
задължението, за която те отговарят. Това право е уредено в чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
В чл. 499, ал. 7 КЗ е предвидено, че при множество причинители на застрахователно
събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция,
натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл.
518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато
причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по
чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на
Гаранционния фонд по чл. 518, също отговарят солидарно. Когато вредите са причинени от
2
противоправното и виновно поведение на повече от едно лица при управление на моторни
превозни средства, на основание чл. 53 ЗЗД тези лица отговарят солидарно пред увреденото
лице. При прилагане на правилото, въведено в чл. 499, ал. 7 КЗ, трябва да се приеме, че при
условията на солидарност пред това увредено лице ще отговарят и застрахователните
дружества, които са страни по сключени договори за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, с които са се задължили да покриват отговорността на водачите на моторните
превозни средства за вредите, които са причинени в резултата на тяхното противоправно и
виновно поведение. В чл. 127, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Това
означава, че когато един от застрахователите на причинителите на вредата е заплатил изцяло
обезщетение на лицето, уредено в резултат на непозволеното увреждане, той има вземане
към застрахователя на другия причинител за частта от платеното, която е над приноса при
причиняване на увреждането, за която отговаря и той, и застрахованият при него
причинител.
С оглед на изложеното, за да бъде уважен предявеният в процеса иск по чл. 127, ал. 2
ЗЗД първо трябва да се докаже, че и ищецът, и ответникът са страни по сключени договори
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за конкретни моторни превозни
средства /МПС/, както и че от всяко от лицата, които са управлявали тези МПС-та, е
извършено противоправно деяние, което е в пряка причинна връзка с причинени на едно
трето лице вреди, което съгласно изложените в исковата молба факти е физическото лице
Р.П.В..
Между страните в производството не е спорно, че лек автомобил „Фолксваген”,
модел „Голф“, с peг. № *******, който ищецът сочи, че е управляван от едното от лицата,
което е виновно за настъпило на 22.05.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, е
предмет на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, която е
сключена с ищцовото застрахователно дружество - „Застрахователна компания Л.И.” АД, и
която е валидна към датата, на която се твърди, че е настъпило произшествието. Ищецът се
позовава на осъществяването на този факт в исковата молба, като неговото настъпване не се
оспорва от ответника с конкретни твърдения нито в подадения писмен отговор, нито след
това в хода на производството до края на устните състезания пред първата съдебна
инстанция.
Не е спорно по делото и това, че тролейбус „Икарус”, модел „280.92“, с peг. №
*******, който ищецът сочи, че е управляван от другото от лицата, което е виновно за
настъпило на 22.05.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, е предмет на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, която е сключена с ответното
застрахователно дружество - ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, и която е валидна към датата, на която се
твърди, че е настъпило произшествието. Ищецът се позовава на осъществяването и на този
факт в исковата молба, като неговото настъпване не се оспорва от ответника нито в
подадения писмен отговор, нито след това в хода на производството.
Не е спорно и това, че на 22.05.2017 г. в гр. София на бул. „Генерал Скобелев“ е
3
настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф“, с peг. № *******,
управляван от К. А. П., и тролейбус „Икарус”, модел „280.92“, с peг. № *******, управляван
от И. А. Д..
От събраните в производството доказателства се установява, че на 22.05.2019 г. е
постановена присъда по н.а.х.д. № 18842/ 2018 г. по описа на СРС, НК, 23 състав, с която
лицето К. А. П. е признато за виновно в това, че 22.05.2017 г. при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *******, по платното за движение на бул. „Генерал
Скобелев“, гр. София нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.
20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се движил със скорост над 50 км/ч и загубил контрол над
управлявания от него автомобил и реализирал ПТП със спрелият /аварирал/ в лява лента
пред него тролейбус „Икарус”, с peг. № *******, управляван от И. А. Д., и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътник в автомобила „Фолксваген“ -
Р.П.В.. Тази присъда е влязла в сила на 07.06.2019 г. Съдът трябва да съобрази силата на
пресъдено нещо на постановената от наказателния съд присъда, която съгласно чл. 300 ГПК
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, и да приеме за установени от нея следните факти: 1) че на 22.05.2017 г. водачът К. А.
П. при управление на лекия автомобил „Фолксваген”, модел „Голф“, с peг. № *******, е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1
и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и е реализирал ПТП с тролейбус „Икарус”, с peг. № *******; 2) че това
деяние е извършено виновно при форма на вина непредпазливост; 3) че това деяние е в
пряка причинна връзка с телесни увреждания, получени от лицето Р.П.В., което е било
пътник в лекия автомобил. Доказването на тези обстоятелства означава, че по делото се
установява настъпването на всички предпоставки, предвидени в чл. 45 ЗЗД, при които
възниква отговорността на водача К. А. П. за обезщетяване на вредите, причинени на
Р.П.В.. С възникване на отговорността на виновния водач на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
възниква и отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с предмет автомобила на този водач, който е ЗК „Л.И.” АД, за заплащане на
обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди.
Спорен по делото е въпросът дали при настъпване на произшествието водачът на
второто от превозните средства, които са участвали в ПТП-то, а именно тролейбус „Икарус”,
модел „280.92“, с peг. № *******, е имал такова поведение, което да се квалифицира като
противоправно и дали то е в причинна връзка с настъпилите увреждания на лицето Р.П.В..
Тези обстоятелства са от значение, за да се отговори на въпроса дали в тежест на този водач
е възникнало задължение по чл. 45 ЗЗД да обезщети вредите, причинени на пострадалата и
оттам дали такова задължение е възникнало и в тежест на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с предмет превозното средство, управлявано от него.
Страните в производството не спорят, че към момента на настъпване на ПТП-то
тролейбус „Икарус” е бил в спряло положение в лентата си за движение по бул. „Генерал
Скобелев“ в гр. София, поради получена повреда. На този факт се позовава ищецът в
4
исковата молба, като той не се оспорва от ответника с конкретни твърдения. Това
обстоятелство се и установява от показанията на разпитания в производството свидетел К.
А. П., който е водачът на другото МПС, участвало в произшествието, който сочи, че в
момента на осъществяване на удара между управлявания от него автомобил и тролейбуса
последният е бил спрял на пътното платно. Този свидетел е очевидец на събитието и е
възприел непосредствено къде е бил тролейбуса при неговото настъпване, както и дали той е
бил в спряно положение или се е движил, поради което съдът кредитира показанията му в
тази им част и приема за доказан от тях описания факт.
В Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са установени задължения за водача при
спиране поради повреда на управляваното от него пътно превозно средство на платното за
движение на път в населено място. В чл. 97 ал. 2 ЗДвП е предвидено, че за този водач
възниква задължение незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането,
или извън платното за движение. В чл. 97, ал. 3 ЗДвП е регламентирано, че в случаите,
когато изместването на превозното средство е невъзможно, за неговия водач възниква
задължение да го обозначи с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг
подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се
пътни превозни средства, като в чл. 97, ал. 4 ЗДвП са установени и изисквания към начина,
по който трябва да бъде поставен този триъгълник, а именно на разстояние не по-малко от
30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу
посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. Доколкото по делото е
установено, че непосредствено преди настъпване на процесното ПТП водачът на тролейбуса
е спрял движението на това превозно средство поради получена от него повреда в платното
за движение на път, намиращ се в гр. София, то за него е възникнало задължение или
незабавно да измести тролейбуса на място, където е разрешено паркирането, или извън
платното за движение, или при невъзможност да направи това, да го обозначи с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да
бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. От
нито една от страните по делото не се твърди този водач да е предприел действия по
преместване на повреденото превозно средство от платното за движение, нито такива по
неговото обозначаване със светлоотразителен триъгълник или по друг начин, като не са
събрани и доказателства, установяващи настъпването на тези факти. Ето защо съдът приема
за доказано, че водачът на второто превозно средство, което е участвало в процесното ПТП,
не е изпълнил задълженията, които са възникнали за него съгласно правилата за движение
по пътищата, регламентирани в чл. 97, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и които той е могъл да изпълни при
полагане на дължимата грижа, защото не се установява да съществуват някакви обективни
обстоятелства, които да създават пречки за това. Поведението на водача на тролейбуса, с
което е нарушил тези правила, следва да се квалифицира като противоправно.
За да бъде това противоправно поведение основание за ангажиране на деликтната
отговорност на водача на тролейбуса по чл. 45 ЗЗД, трябва да се докаже и това, че то е в
пряка причинна връзка с вредите, претърпени от трето лице, които от влязлата в сила
5
наказателна присъда се установява, че представляват телесни увреждания на лицето Р.П.В..
Такава пряка причинна връзка ще съществува, когато произшествието и настъпилите при
него увреждания са закономерна последица на допуснатото противоправно поведение. Ако
произшествието и уврежданията биха настъпили и в случай че това противоправно
поведение не беше допуснато, то тогава такава причинна връзка не би била налице.
За да отговори на въпроса дали по делото се установява наличие на тази причинна
връзка, съдът съобразява изводите на вещото лице, изготвило допуснатата съдебна
автотехническа експертиза /САТЕ/, направени в депозираното от него заключение и
уточнени при разпита му в съдебно заседание, проведено на 15.05.2024 г. Те са мотивирани
от експерта подробно, направени са при спазване на правилата на логическото мислене и са
обосновани, поради което и предвид това, че се основават на специални знания, които той
има, а съдът няма, трябва да бъдат кредитирани изцяло. В заключението вещото лице е
направило извод, че ударът между лекия автомобил и тролейбуса е настъпил на около 50 м.
след края на тунела по бул. „Генерал Скобелев“ в гр. София, където е било и
местоположението на спрелия аварирал тролейбус. Експертът е заключил и че водачът на
лекия автомобил „Фолксваген“ е имал техническа възможност да забележи спрелия
тролейбус веднага при излизането си от тунела, в който момент разстоянието до него е около
50 м., като този извод е даден при съобразяване, че тролейбусът не е обозначен със
светлоотразителен триъгълник. Основавайки се на тези изводи, съдът приема, че при
полагане на дължимата грижа при управление на МПС водачът на лек автомобил
„Фолксваген“ е могъл да забележи наличието на препятствие на пътното платно,
представляващ спрял тролейбус, на разстояние от 50 м. преди него, дори и когато това
превозно средство не е обозначено по никакъв начин. Вещото лице е изчислило, че опасната
зона за спиране на лекия автомобил пред препятствието е 33, 2 м., като това е направено при
съобразяване на скорост на движение на МПС-то от 50 км/ч, каквато е тази посочена в
диспозитива на влязлата в сила присъда, и при отчетено време за реакция на водача на
автомобила на опасността по-голямо от обичайното, защото водачът по-трудно би възприел
факта, че тролейбусът е спрял, а не се движи, когато последният не е бил обозначен, както е
в случая. Съдът намира, че при изчисляване на опасната зона, при която водачът на лекия
автомобил може да избегне удара чрез спиране, не трябва да се вземат предвид особености
на пътната настилка, като събрала се по нея локва вода, защото вещото лице прави
категоричен извод, че на мястото на произшествието не може да се задържи вода и да се
образува локва, поради наклона на пътя в тази част, който в посоката на движение на
автомобил „Фолксваген“ е възходящ. При съпоставяне на разстоянието, от което водачът
при полагане на дължимата грижа е могъл да възприеме спрелия тролейбус като
препятствие на пътното платно, което е 50 м. и разстоянието на опасната зона, при което
ударът вече е непредотвратим за водача, която е около 33, 2 м., съдът намира, че лицето,
управлявало лек автомобил „Фолксваген“, е имало възможност да спре и да не реализира
удар със спрелия в платното за движение тролейбус, даже тогава, когато последният не е бил
надлежно обозначен със светлоотразителен триъгълник и това затруднява неговото
възприемане като неподвижно препятствие. Следователно ударът е бил предотвратим за
6
този водач и когато авариралото превозно средство не е било надлежно обозначено. В
разпита си в съдебно заседание вещото лице посочва, че при обозначаване на тролейбуса със
светлоотразителен триъгълник, за водача на лекия автомобил би било възможно по-лесно да
възприеме опасността и той би имал повече време да спре. В случая обаче се установява, че
и без този триъгълник този водач е имал възможност да възприеме спрялото превозно
средство толкова рано, че да има достатъчно време и разстояние до препятствието, за да
може да спре, като този извод е направен при отчитане на затруднението за възприемане на
спрелия тролейбус при липсата на поставен светлоотразителен триъгълник, поради което
тези уточнения на вещото лице не променят извода за това, че произшествието е
предотвратимо и при липса на поставено обозначение на авариралото превозно средство по
установения в закона ред за това.
След като ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, както в случай че
тролейбусът е бил обозначен със светлоотразителен триъгълник, така и при липса на такова
обозначение, то поведението на водача на тролейбуса по неизпълнение на задълженията си
да обозначи спрялото поради повреда превозно средство по предвидения в закона ред не е
това, което е довело до вредоносния резултат, който се изразява в получени телесни
увреждания на едно физическо лице при този удар. Единствената причина за настъпване на
произшествието и оттам за причинените от него вреди е поведението на водача на лекия
автомобил „Фолксваген“, който изобщо не е предприел дължимите действия да спре, в
каквато насока са изводите на вещото лице, който в съдебно заседание, проведено на
15.05.2024 г., заявява, че няма данни за спирачни следи, което означава, че водачът изобщо не
е реагирал с аварийно спиране преди удара. Ето защо трябва да се заключи, че не е налице
пряка причинна връзка между установеното противоправно поведение на водача на
тролейбуса и вредите, настъпили при реализираното ПТП. Последните са в пряка причинна
връзка единствено с поведението на водача на лекия автомобил, който не е предприел
своевременно действия за спиране при появило се препятствие на пътното платно.
Липсата на пряка причинна връзка между поведението на водача на тролейбуса
„Икарус” - И. А. Д., и вредите, причинени на лицето Р.В., означава, че не е осъществен един
от елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и за това лице не е възникнало
задължение да обезщети пострадалата за причинените вреди. Това, че не може да бъде
ангажирана отговорността на водача на тролейбуса за непозволено увреждане, означава, че
не може да бъде ангажирана и отговорността по чл. 432, ал. 1 КЗ на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с предмет този тролейбус, който е
ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД. След като ответното застрахователно дружество не носи
отговорност пред пострадалата Р.П.В. за причинените и вреди, получени при ПТП,
настъпило на 22.05.2017 г., то и за ищеца не може да възникне на основание чл. 127, ал. 2
ЗЗД вземане към него за получаване на част от платеното обезщетение за претърпените от
увреденото лице вреди. Това прави предявеният осъдителен иск неоснователен и като такъв
трябва да се отхвърли.
7
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се
следват. Доказаха се направени от тази страна разходи за защита в производството в общ
размер на 710 лв., от които 360 лв. – платени депозити за свидетели и възнаграждения на
вещи лица и 350 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда
съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта
работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователна компания Л.И.” АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, срещу „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.” ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД
за осъждане на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.” ЕАД да
заплати на „Застрахователна компания Л.И.” АД сума в размер на 35 000 лв. /тридесет и
пет хиляди лева/, представляваща регресно вземане за част от платеното от
„Застрахователна компания Л.И.” АД обезщетение на лицето Р.П.В. за причинени вреди в
резултат от настъпилото на 22.05.2017 г. пътно-транспортно произшествие, като
задължението за изплащане на тази част от обезщетението е възникнало за „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.” ЕАД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, тъй като
вредите са причинени и в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на
тролейбус марка „Икарус”, модел „280.92“, с peг. № ******* - И. А. Д., който е предмет на
сключен със застрахователното дружество договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Застрахователна компания Л.И.” АД да
заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.” ЕАД сума в
размер на 710 лв. /седемстотин и десет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8