МОТИВИ
към присъда №260010/23.02.2021 г. по НОХД №670 по описа на Районен съд Враца за
2020г.
Районна
прокуратура - Враца е внесла обвинителен акт против Н.М.Н. за това, че на
неустановени по безспорен начин дати през месец септември 2018г. и през месец
юни 2019г., в жилище, находящо се в с.Главаци, обл.Враца,
на ул.“Речка“ №2, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството
и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице
от женски пол, ненавършило 14 - годишна възраст - с Т.И.В. ***, родена на ***г.,
като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК – престъпление по
чл. 151, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Делото е
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по
искане на подсъдимия и неговия защитник.
Участващият в
делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Моли Районен съд Враца да се произнесе с присъда, с
която да признае подсъдимия за виновен по предявените му обвинение по 151, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК.
Пледира при индивидуализация на наказанието да бъде
взети предвид липсата на предишни осъждания, младежката възраст,
самопризнанията, направени на досъдебното производство, с което е съдействал за
бързото и обективно разследване, както и факта, че в съдебната зала с него се
намира и пострадалата Т.В.. При тези съображения пледира, че предвид редукцията
по чл.63 ал.1 т.3 НК, справедливо спрямо Н. ще бъде да се упражни наказателна
принуда, различна от предвидената санкция в особената част на НК, като се
замени с пробационни мерки, периодични срещи с пробационен служител или определено от него длъжностно лице
три пъти седмично за срок от девет месеца и регистрация по настоящ адрес за
същия период.
Защитникът на подсъдимия - адв.
Г. пледира при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия да
бъдат взети предвид младата му възраст и чистото му съдебно минало като му бъде
наложено най-лекото наказание предвидено в закона.
При упражняване на право на последна дума подсъдимият се
присъединява към пледоарията на защитника си.
Въз основа на представеният по делото доказателствен
материал се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.М.Н. е
роден на ***г***. Същият е непълнолетен, с начално образование, неженен,
ученик, неосъждан.
Пострадалата Т.И.В.
живеела с майка си Л.В. ***. Т.В. имала
още една сестра и брат, с които живеела на ул.“23-ти септември“, №17. Там Т.В.
се запознало със свой братовчед - непълнолетния Н.Н..
Отношенията между двамата се превърнали в интимни и първият полов контакт между
подсъдимия и Т.В. се осъществил на неустановена по делото дата през месец
септември 2018г. По това време пострадалата била навършила 12 години, а
подсъдимият Н. имал навършени 14 години. Половото сношение между двамата било
доброволно, без употреба на сила или заплашване. Нов полов контакт между двете
лица бил осъществен през месец юни 2019г., като лицата се възползвали от
отсъствието на майката на пострадалата от домът им.
През месец юли 2019г., менструалния цикъл на Т.В.
закъснял, което я накрало да направи тест за бременност, който се оказал
положителен. Т.В. незабавно уведомила своята майка Л.В., която завела момичето
на медицински преглед при д-р А. в гр.Враца. Установена била бременност с
термин през месец март 2020г. За случая били уведомени социалните служби -
отдел „Закрила на детето“ при ДСП- Враца. Социалният работник П.П.изготвила
социален доклад от 26.09.2019 г.
В хода на
разследването били изготвени психолого-психиатрични
експертизи на пострадалата и подсъдимия. От заключението на назначената психолого-психиатрична експертиза се установява, че нивото
на интелекта и познавателните процеси на малолетната Т.В. са в норма за
възрастта, като макар и малолетна тя е могла да разбира своите действия. Според
експертното заключение, наличните резултати по отношение на познавателните
функции и интелекта, които са в норма, дават възможност и годност на лицето да
разбира и възприема факти и събития и да дава обяснения в хода на наказателното
производство. Аналогично е заключението за състоянието на Н.Н.,
който макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е
могъл да ръководи постъпките си по време на процесните дати. Вещите лица дали
заключение, че обвиняемият може да носи наказателна отговорност.
Съдебното следствие се проведе
по правилата на чл. 27 от НПК. След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намира, че направените самопризнания от подсъдимия по чл.
371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Всички те са
безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето,
мястото и механизма на извършване на престъпленията и напълно подкрепят
направените самопризнания.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
По безспорен и несъмнен начин се установи, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е извършил престъпление по 151, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК, а именно на неустановени по
безспорен начин дати през месец септември 2018г. и през месец юни 2019г., в
жилище, находящо се в с.Главаци, обл.Враца, на
ул.“Речка“ №2, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието си и да ръководи постъпките си се е съвкупил с лице от
женски пол, ненавършило 14 - годишна възраст - с Т.И.В. ***, родена на ***г.,
като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК
Непосредственият
обект на престъплението по чл.151, ал.1 НК са не само обществените отношения,
които осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, но
и тези които защитават правилното духовно и физическо развитие на
подрастващите. Винаги, когато има осъществен полов контакт с лице,
ненавършило 14 годишна възраст, макар и с негово съгласие, се застрашава
правилното физическо и емоционално развитие на детето /защото жертвата е все
още дете/ и поради тази причина законодателят е въздигнал деянието в състав на
престъпление. То остава съставомерно без значение от
съгласието на малолетния. Съвкуплението уврежда половата неприкосновеност на
жертвата в по-висока степен от блудството, т.к. създава опасност от преждевременна
бременност, какъвто е и настоящия случай. Изпълнителното деяние се осъществява
чрез съвкупление, с което и престъплението е довършено.
Налице е продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като се касае за две деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са в непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предходното
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той
е знаел, че Т.В. към момента на първият акт на съвкуплението през месец
септември 2018 г.
е била на 12 години, а при осъществяване на втория акт на съвкупление през
месец юни 2019 г.
на 13 години, т.е не е имала 14 годишна
възраст, но въпреки това се е съвкупил с нея, съзнавайки, че това е забранено
от закона, че поведението му е противоправно и в
разрез с установените в обществото норми и правила.
Причините за извършване на
престъплението съдът намира в ниското правосъзнание
на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на
установения в страната правен ред.
За престъплението, в което
подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” за срок от две до шест години. Доколкото деянието обаче е извършено от
подсъдимия като непълнолетен, то съгласно чл. 63, ал.1, т. 3 НК съдът е длъжен
да замени горепосоченото наказание с наказание „Лишаване от свобода” за срок до
три години, като в границите на така замененото наказание да извърши
индивидуализация на същото.
В случая съдът намира, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е
несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието приложение
следва да намери правилното на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” НК. Това е така, доколкото в полза на подсъдимия
следва да се отчете фактът, че същият е в млада възраст, както и че към датата
на извършване на престъплението същият е бил с чисто съдебно минало. Самопризнанието
по чл.371, т.2 НПК е основание за съкратено съдебно следствие, но от материална
гледна точна само по себе си то не е смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът не може да отмине
обстоятелството и че в хода на досъдебното производство се установи, че
подсъдимият чака дете и то именно от пострадалата, като двамата възнамеряват да
заживеят заедно и да полагат грижи за това дете. Всичко това кара съдът да
приеме, че подсъдимият е лице с изключително ниска степен на обществена опасност,
като настоящето деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият е
осъзнал стореното. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
В случая санкционната част на нормата на
чл. 151, ал.1 НК, след извършване на редукцията по чл. 63, ал.1, т. 3 НК не
предвижда минимум на наказанието „Лишаване от свобода”, поради което и на
основание чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” НК съдът следва да извърши замяна на
лишаването от свобода с „Пробация” или „Обществено
порицание”. В конкретния случай, съдът счита, че най-подходящо по вид наказание
се явява „Пробация” със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца с периодичност
три пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от девет месеца.
Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл.
36, ал.1 НК, като едновременно ще способства
за поправянето и превъзпитанието на Н. и наред с това ще му въздейства
предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното
наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се
въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Съдът отчита, че настоящето
производство протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372, ал.4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК), поради
което при определяне на наказанието, принципно, приложение би следвало да
намери правилото на чл. 58а НК вр. с чл.
373, ал.2 НПК. Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията по чл.
58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само чл. 55 НК, когато той е по-благоприятен за дееца, както е в
случая, съдът определи наказанието именно по този ред.
В тежест на
подсъдимия следва да се възложат направените по делото разноски в размер на
760.00 лв., платими по сметка на ОДМВР - Враца.
С оглед така
направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с
оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
Районен съдия: