ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4523
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110164084 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от К. К. ДЖ., с ЕГН:**********, с адрес: град София, ,
съдебен адрес: гр. София, ул. , партер чрез адв. К.А. С. срещу „“ АД, ЕИК ,с адрес на
управление: гр. София, с представители и , за която съдът констатира, че е редовна, а
предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.04.2022 г.
от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на К. К. ДЖ., с ЕГН:**********,
с адрес: град съдебен адрес: партер чрез адв. К.А. С. срещу „“ АД, ЕИК ,с адрес на
управление: г , с която се моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сума в общ размер на 1601,50 лв. съставляваща
главница за потребена, но незаплатена питейна вода за имот с клиентски №за периода
от 27.11.2015г. - 28.12.2017год.
Ищецът твърди, че на 28.05.2021г. е издадена фактура № /28.05.2021 г., на
ответника, с която се претендира заплащането на начислени задължения в общ размер на
2107,06 лева, посочена като старо салдо в размер на 1601,50 лева и начислена върху същото
лихва в размер на 449,80 лева, за периода 22.01.2018г. - 30.04.2021г.
Твърди се, че на 09.03.2018г., ответникът „ ” АД е подал заявление по реда на чл.
1
410 и сл. от ГПК с вх. номер 3023143/09.03.2018г. По така подаденото заявление е
образувано ч. гр. д. 16254/2018г., по описа на СРС, 178 с-в, като срещу ищеца К.Д. е бил
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 13.12.2019г. По силата на така
издадената заповед за изпълнение, от ищеца се е претендирало за заплащане сумата от
1365.64 лева - главница за потребена вода за периода 27.11.2015г. - 27.11.2018г., сумата от
215.86 лева - мораторна лихва за забава за периода 28.12.2015г. - 27.01.2018г., както и сумата
от 82.03 лева — съдебно деловодни разноски. К.Д. своевременно е депозирал възражение
срещу така издадената заповед за изпълнение, като с Определение от 09.03.2020г.,
постановено по ч. гр. д. 16254/2018г., издадената заповед за изпълнение е била обезсилена
поради непредяване на иска в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Поддържа се, че ищецът не дължи претендираните суми за заплащане на
ответника, тъй като задълженията на ищеца към ответника се явяват погасени по давност.
Претендират се разноски.
Приложени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който е заявено, че не се оспорва иска, тъй като действително по отношение на
сумите по издадените за процесният период фактури е настъпила погасителна давност.
Твърди се, че Погасените по давност вземания не могат да бъдат отчислени от счетоводните
книги на дружеството без изрично възражение от страна на длъжника, тъй като те
продължават да съществуват като естествени задължения.
Излагат се съображения, че отговорността за разноските по делото следва да бъде
възложена в тежест на ищеца, съобразно чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът прави
своевременно изявление за признание на иска - с отговора на исковата молба, и не е дал
повод за завеждане на делото
Претендират се разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124., ал.1 от ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ответника е да установи, че през процесния период е доставил на
ищеца определено количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К
услуги в размер на процесната стойност.
Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
2
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищцата и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3