О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
31.Х .2017 Разградски
окръжен
година Град
2017
съд
31.Х. закрито
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА ГАНЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
гражданско 2017 №273
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.274 ал.1, т.2 във
вр. с чл.435,ал. ГПК(стар).
Образувано
е по жалба с вх. № 9568/27.ІХ.2017 г. по рег.опис на ЧСИ Д.Д. и с вх.
№4185/24.Х.2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград, подадена от Ф.Д. К. чрез процесуално представляващата го по
пълномощие –адв. Х. против Постановление за разноски от 30.VІІІ.2017, издадено
по изп.д.№20177620400407 по опис на ЧСИ Д.Д., с рег.№762 и р-н на действие при
РОС.
Жалбоподателят оспорва законосъобразност на обжалваното
постановление в частта, с която в негова тежест са присъдени направени от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00лв. Счита,
че по правилата на Н-ба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и при конкретната по
делото фактическа , и правна сложност, за ползваната от взискателя адвокатска услуга се следва възнаграждение в размер на
350,00лв. В тази връзка прави възражение
за прекомерност на направените от взискателя разноски за адвокатска услуга и моли за отмяна на издаденото срещу него
постановление на ЧСИ от 30.VІІІ.2017г. за разноските, явяващи се разлика между
дължимото се по наредбата адв.
възнаграждение от 350,00лв. до вменените му за заплащане такива от 360,00лв.
С депозирани в срока на чл.436, ал. ГПК
възражения, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Чобанова,
взискателят Д.Д. оспорва жалбата като недопустима, поради подаването й след
предвидения за това срок и като неоснователна.
В обяснения, депозирани по реда и в срока на
чл.436, ал.3 ГПК, ЧСИ оспорва жалбата като
недопустима и като неоснователна. Мотивира законосъобразност на действията си по
обжалваното постановление за разноски. Прилага в цялост ксерокопие на материалите по
образуваното му на производство изп.д.№28/2016г.
Обсъдени в съвкупност и относимо
на възведените с жалбата твърдения, доказателствата по делото дават основание
на съда да приеме за установено следното:
С вл. в сила на 17.VІІ.2017г. Присъда №32/6.Х.2016
по НЧХД №231/2015 на ИРС, жалбоподателят
е бил осъден да заплати на Д.Д. направени в нак.
производство разноски размер на
840,00лв. По молба на последния и въз основа на издадения по цитираната присъда
изп. лист, на 28.VІІ.2017г. на производство пред ЧСИ Д.Д. е образувано изп.дело
№20177620400407. В изпълнение на задълженията
си по чл.428 ГПК, ЧСИ адресира до длъжника
в производството - Ф.Д. К. покана за доброволно изпълнение изх.№9794/1.VІІІ.2017г.
на следните вземания: дължими по изп. лист от 26.VІІ.2017г. 840,00лв.;
360,00лв. за разноски на взискателя по изп.дело и 223,20л. за такси по Тарифа
към ЗЧСИ. Приложени като доказателство известие
и разписка за доставка, удостоверяват връчването на ПДИ на длъжника на
2.VІІІ.2017г.
По делото не се спори, а и от доказателствата се следва за установено,
че на 31.VІІ.2017г.(вж.пр.нареждане
на л.21 от изп.д.), последващо датата на образуваното срещу него изп.д. и преди дата
на връчената му покана за доброволно изпълнение, жалбоподателят е превел по
см/ка на взискателя сумата, дължима се
по издадения срещу него изп. лист в размер на 840,00лв.
Съгласно последователната практика
на съдилищата, проведена от ВКС и с решения по чл.290 ГПК(вж.Решение № 523/19.VІІ.2012 по гр. д. № 1496/2010 г. на ВКС,, IV г. о.) длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване
на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това. Във всички останали
случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, длъжникът отговаря за разноските в изпълнителното
производство. Тази отговорност е
различна по обем , в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен
пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и
независимо от това-внесени ли са от взискателя дължимите по изпълнението авансови
такси. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума
се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова
такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния
изпълнител.
На 24.VІІІ.2017г. длъжникът
депозира в регистратура на ЧСИ молба вх.№8615, с която го сезира с възражение
за прекомерност на вменените му в отговорност разноски по изпълнителното дело. По
така депозираната молба в преписката по делото не се установи нарочно произнасяне от страна на съдебния изпълнител,
каквото по см. на чл.78, ал.5 ГПК същият е дължал с нарочен и подлежащ на
обжалване по реда на чл.435 ГПК акт. Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за
разноски, която е уредена в общата част на ГПК. Като, в чл. 79 от ГПК е
регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е
приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът
разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване
на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане
акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. Доколкото в
процесната жалба се съдържа и искане за намаляване, поради прекомерност, на разноските в изп.производство, то поради
липса на нарочно произнасяне от съдебния изпълнител в този смисъл, в тази си
част същата е лишена от предмет.
Със
свое Постановление от 30.VІІІ.2017г. ЧСИ приема за дължими от
жалбоподателя общо 598,00лв. разноски по
изп. дуело, от които -360,00лв. за
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, 72,00лв. за авансово платени
от него такси. В останалия размер сумата е за дължими се на ЧСИ такси по т.3,
т.4, т.31, и т.26 от ТТР към ЗЧСИ. В
реквизит на постановлението, на страната е указана изрично възможността за обжалването
му в седмодневен срок. На 11.ІХ.2017г.(вж.преводно нареждане на л.25 от изп.д.) длъжникът
е превел по см/ка на ЧСИ вменените му 598,00лв.за разноски в изп. производство.
Постановлението е изпратено за връчването му
на жалбоподателя с приложено на л.36 съобщение изх.№11184/5.ІХ.2017. На л.33 от
изп.д. е приложено известие за доставка,
в което надлежно е удостоверено, че
постановлението е връчено на длъжника на 18.ІХ.2017г. Считано от тази дата
седмодневния срок за обжалването му изтича на 25.ІХ.2017г. – понеделник,
присъствен ден.
Като подадена на 27.ІХ.2017г., жалбата е
просрочена. Предвиденият в чл.436 ГПК
срок е преклузивен и с изтичането му се
преклудира, и самото потестативно
процесуално правомощие на страната на частна жалба. Като подадена след срока,
жалбата е недопустима. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а
образуваното въз основа на нея производство-прекратено.След връщане на делото
на ЧСИ, същият следва да се произнесе по направеното с молба вх.№8615/
24.VІІІ.2017г. възражение на длъжника за прекомерност на дължимите в
производството разноски.
Водим от горното, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ 9568/27.ІХ.2017 г. по рег.опис на ЧСИ Д.Д.
и с вх. №4185/24.Х.2017 г. по
описа на Окръжен съд – Разград, подадена от Ф.Д. К. чрез процесуално представляващата го по
пълномощие –адв. Х. против Постановление за разноски от 30.VІІІ.2017 по изп.д.№20177620400407 по опис на ЧСИ Д.Драганов, с рег.№762 и р-н на действие
при РОС И
ПРЕКРАТЯВА образуваното му на
производство чгр.д.№273 по опис за 2017г.
Определението може да се обжалва с
ч.жалба пред ВнАпС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.