№ 2107
гр. Пловдив, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502118 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на
„Профикредит България“ ЕООД, против Разпореждане № 16678/19.07.2022г.,
пост. по ч.гр.д.№ 9523/2022, ПдРС, с което е оставено без уважение искането
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу Х.Р.М. за
сумата 2956,54лв., главница, 1436,35лв., договорна лихва, 164,73лв.- лихва за
забава, 1393,39лв.- мораторна лихва, както изаконната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че заповедният съд не
разполага с правомощия да се произнася по отношение валидността на
сделката. Счита, че правомощието на съда да преценява дали искането се
основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има
обоснована вероятност за това , може да бъде упражнено при обявяване на
клаузата за неравноправна по предвидения процесуален ред за това, какъвто
не е настоящия случай, а по отношение на втората хипотеза – счита, че
заповедният съд следва не само да изследва доказателствата по делото, но и
да ги подведе под нормата на чл.143 от ЗЗП и да направи извод за обоснована
вероятност на неравноправна клауза. Посочва и че между страните е имало
предоставена преддоговорна информация, при което условията на договора са
били предварително известни, същият е съобразен със законовите изисквания
и не противоречи на добрите нрави. Посочва, че параметрите на кредита са
посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитополучателите.
Посочва и че законодателят е въвел ограничение на годишния процент на
разходите, като в чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидил, че той не може да е по-
висок от петкратния размер на законната лихва. Поддържа, че няма законово
1
ограничение на размера на договорната лихва, като доколкото същата е част
от ГПР е важно да се съобрази законовото ограничение именно на ГПР, което
в случая не е надвишено. Развива доводи, че процесната сделка не накърнява
добрите нрави, т.к. договореното нито е необосновано високо, нито поставя
потребителя в неравноправно положение. Счита, че договорените ГЛП и ГРП
са съобразени със законовите граници, спазени са законовите ограничения,
поради което и не може да е налице недействителност на клаузи в договора
поради противоречието им с добрите нрави. По отношение на претенцията за
законна лихва сочи, че същата се дължи по силата на закона и е законова
последица от предявяване на иска. По отношение на лихвите за забава счита,
че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита.
Поради това може и да претендира обезщетение за забава върху това
договорено възнаграждение.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови
издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата
се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред районният съд е постъпила молба от „Профи кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК против Х.Р.М.. Сочи се в заявлението, че вземането
произтича от Договор за потребителски кредит № **********/19.03.2018.
Претендираните суми са за невърнат остатък от главницата по договора за
кредит, като се твърди, че е станал предсрочно изискуем на 03.09.2019г.
поради неизпълнение на задължението на длъжника. Претендира се и
заплащане на възнаградителна лихва, както и на възнаграждение за
допълнителен пакет услуги, лихва за забава за периода от датата на забавата
до обявяване на предсрочната изискуемост, както и законна лихва от датата
на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Към заявлението е приложено копие от
договора за потребителски кредит.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението , като е
посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за
проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е
констатирал такива. Посочва, че договорените лихвени процесни, липсата на
методика на определяне на ГПР пораждат вероятност за наличие на
неравноправни клаузи. Освен това договорката за сключване на договор за
допълнителни услуги противоречи на ЗПК и се явява нищожна.
Настоящата инстанция намира крайният резултат на обжалвания акт за
правилен, макар и по други съображения. Съгл. чл.411, ал.2, т.2 от ГПК
заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши
преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с
2
потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на
подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. В настоящия
случай, договорката относно договорната лихва е такава клауза в договора.
Договорен е ГЛП в размер на 41,17%, което надвишава трикратния размер на
договорната лихва. В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В случая е уговорена възнаградителна лихва, която
надвишава трикратния размер на законната лихва, който размер е приет от
практиката като максимално допустим. Доколкото потребителят е по-слабата
икономически страна, уговарянето на прекомерно високо възнаграждение за
предоставения заем противоречи на принципа на добросъвестността и
нарушава добрите нрави. За нагледност следва да се посочи, че при
предоставен заем от 3000лв. , потребителят е следвало да върне сумата от
5270,04лв. при три годишен срок на издължаване. Всяка уговорка,
накърняваща добрите нрави, пък съгл. чл.26 от ЗЗД е нищожна. В тази
насока е и ориентирана трайната съдебна практика /напр. в
О№901/10.07.2015, гр.д.№6295/2014, 4г.о., ВКС е разяснил, че „за
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Противно
на добрите нрави е да се уговаря лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и
по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се
уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва.“/. Ето защо клаузата относно договорната лихва в процесния договор
се явява неравноправна за потребителя, при което при проверка от страна на
съда, същият не може да издаде заповед за изпълнение на това задължение.
По отношение на претендираното възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, съдът намира, че също се претендира на основание на
неравноправна клауза в договора. Допълнителните услуги, за които се
претендира то, са приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни
вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Това са все действия по усвояване и управление на кредита. Съгл.
чл.10а, ал. 2 от ЗПК не могат да се събират такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Поради изложеното
процесното възнаграждение за закупен пакет практически съставлява
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е.
това е скрита възнаградителна лихва. Тази уговорка противоречи на добрите
нрави и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По отношение на претенцията за законна лихва за посочен период,
съдът намира, че доколкото същата е определена на база главница, съставена
от предоставена в заем сума и възнаграждение по договор за допълнителен
пакет услуги, а за последния бяха изложени мотиви за недействителност, то
3
не може да се определи каква е претендираната от заявителя сума за законна
лихва върху невърнатата заема сума.
По същия начин стои и въпросът за уважаване на заявлението по
отношение на претендираната главница, съставляваща невърната заемна
сума. Съгл. чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. В
случая заявителят твърди, че са извършвани плащания, поради което
установяване на размера на невърнатата главница не може да бъде
установяван чрез изчисления от заповедния съд, а би могло да се установи в
едно състезателно производство, респ. заявлението не може да бъде уважено
за тази сума.
По отношение на доводите на жалбоподателя, свързани с това, че
кредитополучателите са имали преддоговорна информация с посочени
параметри,включени в ДПК, подписали са стандартен европейски формуляр
по искането за отпускане на потребителски кредит, че е бил изготвен
погасителен план не дерогират задължението на съда за служебна проверка
за наличие на неравноправни клаузи в договора или обоснована вероятност
за това.
Предвид изложеното, съдът намира, че подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение не може да бъде уважено на осн. чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 16678/19.07.2022г., пост. по ч.гр.д.№
9523/2022, ПдРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4