МОТИВИ по
АНД № 1338/2017г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура град Русе е внесла постановление,
с което предлага, обвиняемият Д.С.М. - роден на ***г***, български гражданин, с ***етническа
принадлежност, живущ ***, с начално образование, неженен, работи, ЕГН: **********,
неосъждан, да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а НК, за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, а именно, за това, че на 10.06.2017г. в град Ветово, Област Русе, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №16-0457-000385/12.12.2016г.
на Началник РУ-Ветово към ОД МВР-Русе, влязло в законна сила на 23.12.2016г., за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление,
извършил такова
деяние - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Нисан
Съни“, с рег. № РА 4116 АМ, без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
В проведеното съдебно заседание, прокурорът, поддържа
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация
на деянието, както изложените в депозираното постановление. Пледира, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява по
безспорен начин, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, в което е обвинен. Предлага се обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК, което с оглед ниската му степен на
обществена опасност да бъде индивидуализирано в минимално предвидения в закона
размер.
Защитникът на обвиняемия моли, при индивидуализация на
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, да
бъде отчетени добрите му характеристични данни и факта, че същият осъзнава
постъпката си и да бъде определен размер на административното наказание „Глоба“
в минималния предвиден в закона размер.
Обвиняемият упражнявайки правото си на лична защита и
на последна дума моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди
приобщените в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият Д.С.М. е роден на ***г***, български
гражданин, с ***етническа принадлежност, живущ ***, с начално образование,
неженен, работи, ЕГН: **********, неосъждан
Същият е неправоспособен водач на МПС.
С Наказателно постановление № 16-0457-000385/12.12.2016г. на Началник РУ-Ветово към ОД
МВР-Русе, влязло в законна сила на 23.12.2016г., обвиняемият
бил санкциониран по
административен ред, за извършено от него нарушение по чл. 150 ЗДвП, а именно
за това, че на 06.12.2016г. в гр. Глоджево управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Нисан Съни“, с регистрационен номер РА 41 16 АМ, без да
е правоспособен водач и без да притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство, за което нарушение на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 100 лв.
Наказателното постановление било връчено лично на обвиняемия на 15.12.2016г.,
което обстоятелство същият удостоверил с подписа си.
Въпреки, че обвиняемият не
притежавал свидетелство за управление на МПС и че бил вече санкциониран по
административен ред, с влязло в сила наказателно постановление № 16-0457-000385
от 12.12.2016г., влязло в сила на 23.12.2016г., за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление на МПС, на 10.06.2017г., около 23,10
часа, обвиняемият М., отново привел в движение моторно превозно средство лек
автомобил ,,Нисан Съни“, с рег.№ РА 4116 АМ
и управлявал същото в град Ветово, по ул. „Мургаш“. По същото време
полицейките служители - свидетелят В.В.В.и
Велислав И.И., в изпълнение на служебните си задължения по контрол на
движението по пътищата, спрели за проверка управлявания от обвиняемия лек
автомобил. Въз основа на представените им документи, полицейските служители
установили, че именно обвиняемият е водач на моторното превозно средство. Към
момента на проверката в превозното средство се намирал братът на обвиняемия
Ибрям С. Гагалъ. След направена справка с дежурен ОД на МВР Русе, полицейските
служители установили, че обвиняемият не притежава свидетелство за управление на
МПС и такова никога не му е било издавано, както и че имало влязло в сила
предходно наказателно постановление, с което вече бил наказван по
административен ред за това, че управлявал МПС без СУМПС. За установеното в
резултат на проверката полицейските служители съставили на обвиняемия АУАН бл.№734466/10.06.2017г. за извършено нарушение по
чл. 150 ЗДвП. Екземпляр от акта бил връчен на обвиняемия срещу подпис.
Същият се запознал със съдържанието му и го подписал, без да възражения.
Приетата за установена от
съда фактическа обстановка се установява от обясненията на обвиняемия дадени в хода на
досъдебното производство (лист 24 от досъдебното производство), които освен
средство за защита са и годно доказателствено средство, показанията на разпитаният
в хода на досъдебното производство свидетел – В.В.В.(лист 14), а така също и от
приложените по делото писмени доказателствени средства – официално заверени
преписи на Наказателно постановление №16-0457-000385/12.12.2016г. на Началник РУ-Ветово към ОД
МВР-Русе (лист 5), АУАН № 385 от 06.12.2016г. (лист 6), АУАН бл. №
734466/10.07.2017г. (лист 4), Справка за нарушител (лист 10), Справка за
съдимост на обвиняемия (лист 12), Биографична справка на обвиняемия (лист 19), Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние (лист 21), заверен препис
на допълнително споразумение към Трудов договор № 48/12.02.2016г. на обвиняемия
(лист 8), Удостоверение за раждане на дете (лист 9), преводно нареждане към
бюджета (лист 10), вносна бележка (лист 11) и справка за собственост на лек
автомобил (лист 24).
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни и
писмени доказателства, което от своя страна да налага излагането на подробни
мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, а събраните
доказателствени източници, се намират в корелативно единство и безспорно
установяват и подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка
и извършената оценка на събраните в хода на производството доказателства се
налага единственият възможен от правна страна извод, а именно, че обвиняемият Д.С.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК.
От обективна страна на 10.06.2017г. в град Ветово, Област Русе, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 16-0457-000385/12.12.2016г. на Началник РУ-Ветово към ОД
МВР-Русе, влязло в законна сила на 23.12.2016г, за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние - управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил „Нисан Съни“, с рег. № РА 4116 АМ, без съответно
свидетелство
за управление на моторно превозно средство
Непосредствен обект на защита
са обществените отношения, в рамките на които се гарантира спазването на
установената със закон или съдебен акт забрана за управление на моторно
превозно средство.
Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия, чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство.
Налице са кумулативно предвидените обективни признаци
на състава на престъплението, а именно деецът е неправоспособен водач и като
такъв е бил санкциониран по административен ред с Наказателно постановление №16-0457-000385/12.12.2016г. на Началник
РУ-Ветово към ОД МВР-Русе, влязло в законна сила на 23.12.2016г и преди изтичане на една година от
датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което същият е бил
санкциониран, е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство, без
съответното свидетелство.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи относно обективните свойства на деянието,
а именно, че не е правоспособен водач, че е бил санкциониран с налагане на
административни наказания, за това, че управлява моторно превозно средство без
да притежава свидетелство за управление на МПС и преди да е изтекъл
едногодишния срок от санкционирането му е привел в движение и е управлявал
моторно превозно средство. В съзнанието на обвиняемия са намерили отражение
представи относно общественоопасният характер на извършеното от него деяние, а
именно, че посредством същото ще бъдат засегнати обществените отношения
гарантиращи спазването на установената със закон забрана за
управление на моторно превозно средство и пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
По вида и размера на наказанието:
Съдът счете, че
са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен чл.
78а от НК. Деецът е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание до този момент, като
същевременно от деянието не са настъпили имуществени вреди.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и прецени тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При оценка,
тежестта на деянието, съдът намира, че същото не разкрива по – висока степен на
обществена опасност, съпоставено с деянията от този вид.
Подбудите за
извършване на деянието са ниско правосъзнание и незачитане на установения в
страната правен ред, касаещ правилата за управление на моторно превозно
средство.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха констатирани.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете липсата на предходни нарушения на
правилата за движението по пътищата, извън съставомерните такива, критичното
отношение на обвиняемия към извършеното от него деяние и осъзнаване на
последиците от същото.
Съдът съобрази
също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че същият полага общественополезен
труд и реализира доходи в размер на 670 лева месечно, както и че същият не
притежава в патримониума си материални активи – недвижими имоти и моторни
превозни средства.
С оглед на изложените факти,
релевантни при индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на
същите, съдът достигна до извода, че на обвиняемия следва да му бъде наложено
административно наказание „Глоба” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.
78а НК размер от 1000 (хиляда) лева, като един такъв размер на
административното наказание, се явява напълно съобразен с всички обстоятелства,
имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и имотното състояние на
дееца. Дори и минимално предвидения в закона размер на наказанието “Глоба” се
явява надвишаващо, получаваното от обвиняемия трудово възнаграждение, поради и
което един такъв размер на наказанието, с оглед конкретните обстоятелства,
които разкрива деянието и личността на обвиняемия, би оказал необходимото
възпитателно и предупредително въздействие върху него и способствал за
най-пълното постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.
Дори и минимално предвидения
в закона размер на наказанието “Глоба”, с оглед личността и имотното състояние
на обвиняемия, биха оказали необходимото възпитателно и предупредително
въздействие върху него и би способствал за най-пълното постигане на целите на
наказанието по чл. 36 НК, по отношение на този обвиняем, а именно да се поправи
и превъзпита и същевременно с това така определеното наказание не би било
несправедливо. Едно такова наказание макар и в минимален размер би постигнало и
целите на генералната превантивна функция на наказанието, доколкото би
въздействало предупредително и възпитателно и по отношение на останалите
членове на обществото.
По гореизложените мотиви,
съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ