№ 76973
гр. София, 21.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА Частно
гражданско дело № 20231110128299 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „....“ ООД срещу И. Ф. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1000 лв., представляваща непогасена
главница по договор за кредит № max_300788631 от 31.08.2021 г., ведно със законна лихва
от 25.05.2023 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 169,96 лв., за
периода 20.09.2021 г. - 20.07.2022 г., сумата от 499,95 лв., възнаграждение за допълнителна
услуга Експресно обслужване, сумата от 350,13 лв., възнаграждение за допълнителна услуга
Бързо разглеждане, сумата от 340 лв., такса разходи, както и за сумата от 129,68 лв., законна
лихва за забава за периода 20.09.2021 г. – 23.05.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на
заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се
издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне
(поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като
проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел
на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
1
В настоящия случай заявителят твърди, че по посочения договор е предоставил заем в
размер на 1000 лв. със задължение за връщането му на 11 погасителни вноски, ведно с
уговореното възнаграждение. Поддържа (включително в уточнителна молба от 16.06.2023
г.), че страните по договора за потребителски кредит са постигнали съгласие за закупуване
на допълнителни услуги Експресно обслужване и Бързо разглеждане, изразяващи се (видно
от съдържанието на договора и общите условия към него) в приоритетно разглеждане на
искането за кредит до 2 часа, както и в предоставянето на услуга за приоритетно обслужване
чрез безплатен телефон, за което дължи възнаграждение в непогасен размер от 499,95 лв.,
респ. 350,13 лв. Твърди, че след изпадане на длъжника в забава и изтичане на 45-дневен срок
на просрочие длъжникът дължи ежемесечно такса по тарифа на кредитора в размер на 20
лв., разходи за събиране на вземането, поради което претендира такса от общо 340 лв.
По отношение на претендираното възнаграждение за услуга „Експресно обслужване“:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. услуга „Експресно обслужване“ за
приоритетно обслужване на потребителя чрез „безплатен“ телефон, за която се дължи
възнаграждение в размер от 50 % от размера на предоставения заем, не попада в
приложното поле на цитираната разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се
дължи поведение от страна на кредитора за допълнителна услуга, а за събиране на
вземането му, като не е ясно и по какъв начин е определен размерът й, респ. в какво точно
се изразява насрещното поведение на кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наименованието
на тази услуга прикрива истинската цел на клаузата да служи за увеличение на
възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до
нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Добавено към уговореното възнаграждение по
договора, възнаграждението за допълнителната услуга „Експресно обслужване“ за събиране
на погасителните вноски по адрес на длъжника несъмнено води до превишаване тавана на
ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
По отношение на претендираното възнаграждение за услуга „Бързо разглеждане“:
Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор също не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на
кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума.
От друга страна, и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса
2
в съвкупност с договорната лихва и другите начислени по договора такси е в пряко
противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Предвид това, съдът намира,
че тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови норми, но и
поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е
начислена такса с неясна насрещна престация в размер на 35 % от главницата по
предоставения заем (кредит).
По отношение на таксата разходи:
Съдът намира, че таксата за извънсъдебно събиране на вземането също не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта й следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава (респ.
изтичане на 45-дневен срок на просрочие). В този аспект това вземане няма характер на
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи (по делото не са представени
доказателства за такива, а е видно, че таксата се дължи в твърд размер по тарифа на
кредитора без оглед на конкретно направени в случая разходи), а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи
само обезщетение в размер на законната лихва, каквато в случая вече е присъдена със
заповедта за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за извънсъдебно
събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати още
едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 146414/25.05.2023 г. на „....“ ООД срещу И. Ф. за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от
499,95 лв., възнаграждение за допълнителна услуга Експресно обслужване, за сумата от
350,13 лв., възнаграждение за допълнителна услуга Бързо разглеждане, както и за сумата от
340 лв., такса разходи.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4