Р Е Ш Е Н И Е
№…………..…./........... 06.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 322 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на търсената искова защита са следните
предявени от ищеца „УИНД СТРИЙМ” ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (с
предходно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД), ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, искове:
1.
иск с правно
основание чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни
задължението си по чл.1, ал.1 от Договор при Общи условия за достъп на
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-224-10.10.2013г.,
като осигури на ищеца безпрепятствен достъп до собствената си
електроразпределителна мрежа, на пълната инсталирана мощност от 3 MW на ВяЕЦ с.
Крупен, собственост на „Уинд стрийм” ООД.
2. иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за вредите,
които виновно му е причинил чрез своите служители, като неправомерно е
ограничавал капацитета на производствената мощност на собствената на ищеца ВяЕЦ
до 2 MW или напълно я е изключвал от електроразпределителната мрежа, изразяващи
се в разликата между отдадената произведена електрическа енергия съобразно
ограничената присъединена мощност през периода от 16.03.2012 г. до 28.02.2017г. и
пълната мощност от 3 MW, която би отдала, на стойност 642 809,99 лева, ведно със следващата се законна лихва за забава върху размера на
обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
16.03.2017г., до окончателното му плащане.
3.
В условието на евентуалност, на основание чл.82, във вр. с чл.79 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за пропуснатите ползи в резултат на забавата му да
изпълни задължението си по чл.1 ал.1 от Договор при Общи условия за достъп на
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи” АД с
№ПД-Д13-224-10.10.2013г. като осигури достъп на цялата инсталирана мощност на
Централата от 3 MW, които вреди се изразяват в разликата между стойността на
електроенергията, която би отдала, ако беше изпълнен уговорения по договор
достъп на пълната инсталирана мощност от 3 MW, в размер на 276 747,55 лева и действително отдадената произведена електрическа
енергия при ограничена присъединена мощност през периода от 16.03.2014 г. до 28.02.2017г., ведно със следващата се законна лихва за забава върху размера
на обезщетението, считано от 19.06.2017г. (датата на завеждане на
допълнителната искова молба в съда) до окончателното му плащане.
Следните факти и фактически положения не са спорни
между страните:
На 30.04.2009г. между „Е.ОН България Мрежи” АД (понастоящем Електроразпределение Север” АД) и „Уинд Стрийм” ООД е бил сключен
Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия №ДУА973/16.08.2007-3058/17.09.2007-4013-ВГ-22.04.2009г. (Договора за
присъединяване). Относими към този момент са разпоредбите
на Закон за възобновяемите и алтернативните
енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ, отм.).
Ищцовата вятърна
електрическа централа е
построена и въведена в експлоатация на 07.10.2010г. с Разрешение за ползване
№ДК-07-СИР-93/07.10.2010г. на Началник РДНСК Североизточен район. Фактическото
присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи” АД с включването на присъединителните съоръжения в паралел с
електрическата мрежа е формално извършено през ноември 2010г.
На основание чл.94а, ал.3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. чл.16 и §3, ал.1 от ПЗР на
ЗВАЕИБ между ищеца и „Е.ОН България Продажби” АД е сключен договор
№109/25.10.2010г. за изкупуване на електрическа енергия произведена от ВЕИ -
ВяЕЦ „Крупен” с обща инсталирана мощност 3MW.
Към момента на
сключване на договора, с Решение №Ц-018/31.03.2010г. ДКЕВР определя
преференциална цена на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници, в сила от 01.04.2010г., в размер на 190.59 лв./MWh без ДДС до 2 250
пълни ефективни годишни часове на работа, съответно в размер на 174.44 лв./MWh
без ДДС за работа над 2 250 пълни ефективни годишни часове, която цена е
заложена и в договора за изкупуване на електрическа енергия (чл.18, ал.3 и 4).
На 30.09.2013г. между страните е сключен договор при Общи
условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с
№ПД-Д13-224-10.10.2013г. Ищцовата ВяЕЦ е присъединена към
електроразпределителната мрежа на ответника, чрез Главна разпределителна уредба
(ГРУ) 20 kV, находяща се в поземлен имот с идентификатор 40049.1.58 (стар
идентификатор 001058), собствеността върху която е придобита от ответното
дружество по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с
вх. peг. №2355 от 09.08.2010г., Акт №85, том VII, стр. 24668 на АВ – Каварна.
Спорът е въведен при следните твърдения на ищеца „Уинд Стрийм” ООД:
Още след присъединяването на централата на ищеца към
електроразпределителната мрежа подаването на произвежданата от същата
електрическа енергия е било ограничено от „Е.ОН България Мрежи” АД до мощност
от 2MW. Според ищеца, или ВяЕЦ с. Крупен
фактически е била присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи” АД само за 2MW от общо 3MW, или, ако се приеме, че същата е
присъединена за мощност от 3MW, достъпът й до електроразпределителната мрежа е
бил ограничен до 2MW от присъединена мощност от 3MW. Възражението на
електроразпределителното дружество, че Килия Конаре не е позволявала към датата
на сключване на Договора за присъединяване (30.04.2009г.) да бъде присъединена
мощност по-голяма от 6 MW, ищецът счита за неоснователно, тъй като от
становището за присъединяване на процесния обект било видно, че наличието на
такава е била приета между страните преди сключване на договора. С издаване на
становището за присъединяване на процесния обект, ответникът е съзнавал
задължението си да осигури мощност от 3 MW за ищцовото дружество и е следвало
да я резервира. Това задължение той е съзнавал и след датата на прекратяване на
Договора за присъединяване с изчерпване на предмета му, тъй като е налице
изходяща от него Заповед за поставяне под напрежение №2613/12.11.2010г., видно
от която, ВяЕЦ на „Уинд стрийм” ООД се свързва към ВЕК „Конаре” с мощност 3 MW
(3 000 кВт). Едностранно въведеното ограничение представлява неизпълнение
на задълженията на ответното
дружество „Електроразпределение Север” АД (с предходно
наименование „Енерго-Про
Мрежи” АД)
по Договора за достъп съобразно чл.79 ЗЗД да осигури
достъп до електроразпределителната мрежа на пълната присъединена мощност на
ищцовата ВяЕЦ от
3MW.
Отделно от това изначално ограничаване на ВяЕЦ, оперативният
персонал на специализираните диспечерски звена на „Е.ОН България Мрежи” АД
(понастоящем с наименование „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД) в периода 2012г. - 2014г., многократно
подавало нареждания до Централата по телефон или чрез електронна поща за
пълното изключване на ветрогенератора от електроразпределителната мрежа. Според
ищеца не са налице доказателства за
наличието на хипотезите на чл.24 от Наредба №10/09.06.2004г. Напротив, налице
са доказателства, че разпорежданията за ограничение под 2 MW, са изхождали от
служители на ответника и са касаели конкретна ВяЕЦ и конкретна мощност. Вследствие на това
ищецът е претърпял вреди във формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
стойността на разликата между отдадената произведена електрическа енергия
съобразно ограничената присъединена мощност и уговорената по договор пълна
мощност от 3MW.
Ответникът „Електроразпределение
Север” АД (с предходно наименование „Енерго-Про
Мрежи” АД)
оспорва
предявените искове като противопоставя следните твърдения и възражения:
Собствената на ищеца вятърна електрическа централа, находяща се в с. Крупен,
община Каварна, е присъединена към електроразпределителната мрежа чрез кабелен
електропровод до ГРУ 20 kV, намираща се в поземлен имот с идентификатор
40049.1.58 (стар идентификатор №001058). Присъединяването към електропреносната мрежа е осъществено чрез кабелни
връзки от ГРУ към съществуващ ВЕЛ Конаре, отведен в Килия „Конаре”, част от
подстанция Генерал Тошево.
Килия Конаре не
позволява генераторна мощност по-голяма от 6 MW. Поради това на 12.11.2010г. между ищеца и „Енерго-Про Мрежи” АД бил
подписан Анекс №1 към Договор за присъединяване от 30.04.2009г., с
който страните уговарят максимално допустима генерирана мощност от 5 MW за
всички ветрогенератори, присъединени към модул „изход” в ГРУ в ПИ 001058 към
ВЕЛ Конаре. Твърди се от ответника,
че към момента на подписване на Анекс №1 ищецът е знаел, че към 12.11.2010г.
присъединените към процесното ГРУ ветрогенератори са 3 броя, като два от тях са
собственост на дружества „Уинд Енерджи” ЕООД, ЕИК ********* и „Уинд Системс”
ЕООД, ЕИК *********, чиито управители са същите лица, които представляват и
ответника. И трите ветрогенератора,
присъединени към ГРУ в ПИ 001058, са собственост на дружества с един и същ
едноличен собственик на капитала и имат едни и същи управители. С Анекс №1 било предвидено също така, че мощността ще бъде увеличена на
9МW след реконструкция на килия „Конаре” в подстанция Генерал Тошево.
На 19.01.2011г. между ищеца и „Енерго-Про Мрежи” АД
бил подписан Анекс №2 към Договор за присъединяване от 30.04.2009г., с който
страните уговарили максимално допустима генерирана мощност от 6 MW за всички ветрогенератори, присъединени към модул
„изход” в ГРУ в ПИ 001058 към ВЕЛ Конаре.
На 10.05.2011г.
бил подписан и Анекс №3, с който страните уговарят, че реконструкцията на килия
„Конаре” ще се осъществи от ищеца съвместно с „Уинд
Енерджи” ЕООД и „Уинд Системс” ЕООД.
Съгласно посочения Анекс №3, до изпълнение
на това задължение „Енерго-Про Мрежи” АД прилага ограничение от 6 MW на общо
отдавана мощност за всички ветрогенератори, присъединени към модул „изход” в ГРУ в ПИ 001058 към
ВЕЛ Конаре.
Действително, на
основание чл.59 от Наредба №6/2004г. сключения между страните договор за
присъединяване от 30.04.2009г. е прекратен поради изпълнение на дължимата
престация през 2010г. Допустимата генерирана мощност обаче е свързана с използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия.
От своя страна ползването на мрежата за
пренос на енергия е „достъп” до същата, съобразно разпоредбата на § 1, т. 15 от
ДР на ЗЕ. Изискването за
сключване на договор за достъп с производителите на енергия от възобновяеми
източници е въведено едва с приетия през 2011 г.
ЗЕВИ (Обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011г.) -
чл.30. В този смисъл макар
подписаните три анекса да са именувани „анекси към договор за присъединяване от 30.04.2009г.”, по същество те представляват самостоятелни
споразумения между страните, които имат предмет, различен от предмета на
договор за присъединяване. Именно чрез тях е осъществено уговарянето на условия
във връзка с достъпа на ищеца.
Позовавайки се на разпоредби от относимия към
момента на присъединяването Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни
източници и биогоривата (ЗВАЕИБ, отм.) ответникът противопоставя твърдение, че
присъединяването на ВяЕЦ е императивно задължение
за енергийните предприятия, като последните нямат право на отказ, вкл. в
случаите, когато е налице несъответствие с реалните технически възможности на
преносната мрежа. Задълженията на присъединяващият оператор са сведени до
определянето и контрола върху техническите условия за присъединяване, а не до
това дали последното да се осъществи. присъединяващото предприятие е длъжно да
извърши присъединяването към най-близката съществуваща точка от преносната или
разпределителната мрежа, т.е. последното няма право и на преценка досежно
точката на присъединяване.
В конкретния случай най-близката точка за
присъединяване на обекта към разпределителната мрежа е изход 20 kV на ВЕЛ
Конаре. Обекта на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа,
собственост на „Енерго-Про Мрежи” АД без ограничение в мощността чрез
присъединяване към ВЕЛ Конаре, собственост на ответника. От своя страна ВЕЛ
Конаре е присъединен към електропреносната мрежа към Подстанция Генерал Тошево,
чрез Килия Конаре. Въпросната килия е част от електропреносната мрежа, собственост на НЕК до февруари
2014г., а понастоящем на Електроенергиен системен оператор (ЕСО).
По тези съображения ответникът счита, че свързващото
предприятие не носи отговорност за присъединяване, осъществено при липса на
капацитет на преносната мрежа, доколкото присъединяването се осъществява
безусловно. Несъответствието следва да се компенсира с други
механизми, сред които на първо място чрез законодателни и регулаторно - планови
мерки за развитие на енергийната система, нейното разширение и рехабилитация.
Неизпълнението
или забавеното изпълнение на посочените задължения, обаче, няма договорен
произход, доколкото подписаните съглашения между страните не предвиждат
обвързване на разпределителното предприятие с конкретни действия и конкретни
срокове. Договорът за присъединяване от 30.04.2009г. и анексите не предвиждат
клауза, обещаваща реновиращи или разширяващи действия на третото лице -оператор
на преносна мрежа (НЕК АД). Бъдещото разширение и рехабилитация на енергийната
система е въпрос от регулаторно естество, а не дължима от ответника престация с
договорен произход. Ответникът е изпълнил императивно установеното си по
закон задължение да присъедини производителя. Ищецът се е възползвал от
предвидената в закона привилегия за приоритетно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, при все, че е бил наясно с ограничените
възможности на преносната мрежа. С оглед подписаните
Анекси ищецът не само е знаел за техническата невъзможност за осигуряване на
поисканата от него номинална мощност, а и изрично се е съгласил същата да бъде
ограничена до осъществяване на реконструкция на килия „Конаре”.
Поради това
фактът, че присъединяването е осъществено при дефицит на преносната мрежа, не
може да се вмени във вина на ответника. Независимо от това
ответникът е подал искане до НЕК, сключил е предварителен договор за
присъединяване №ЕП-106/15.04.2011г. и
многократно е настоявал за осигуряване на възможност за реконструкция на
килия „Конаре”. Комуникацията между НЕК и „Енерго-Про Мрежи” АД е прекратена от
страна на НЕК през 2013г. без посочване на причина. Към настоящия момент все още не е предоставен достъп
до Килия Конаре за преоборудването й, нито е сключен договор за пренос между
собственика на преносната мрежа и „Енерго-Про Мрежи” АД(понастоящем Електроразпределение Север” АД).
По отношение на претенцията на ищеца за допълнително
ограничение на достъпа за периода 2012 - 2014г. чрез многократно подаване от
страна на ответника на нареждания за пълно изключване на ветрогенератора се
твърди, че в периода 2010 – 2015 год. всички ограничения
в производството на ел. енергия са налагани от НЕК (ЕСО) и само са изпълнявани
от страна на „Енерго-Про Мрежи” АД чрез предаването им на диспечери на
централи. На основание чл.109, ал.2 от ЗЕ разпорежданията на оператора на
електроенергийната система, свързани с изпълнението на възложените му
задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи.
Разпорежданията
на оператора на разпределителната мрежа са задължителни за оперативния дежурен
персонал на производителите на електрическа енергия, които е присъединил -
чл.113, ал.2 ЗЕ. Нормите, регламентиращи намесата на ЕСО, имат
императивен характер като съгласно чл.74, ал. 2 от ЗЕ и по аргумент от
разпоредбите на чл.30, ал. 3, изр. 1 от действащия ЗЕВИ, енергийните
предприятия не дължат обезщетения за щети, нанесени в резултат на временно
прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с ел. енергия в
хипотезите на чл.72 и чл.73 от ЗЕ. При това положение, временното ограничение на
мощностите не може да се вмени във вина на електроразпределителното дружество -
чл.81, ал.1 ЗЗД. Разпорежданията на териториално диспечерско
управление (ТДУ) - Изток на ЕСО се изпращат към диспечерите на ответника, които
ги препращат към съответните диспечери на ВяЕЦ, разбивайки общата изискуема
мощност по отделни изводи. Диспечерите на ВяЕЦ определят в каква степен да се
поеме ограничението от всяка конкретна турбина като водещият принцип е
максимално намаляване на загубите, а не равнопоставено третиране.
Диспечер на
обекта на ищеца е „Ей Би Си Уинд Фарм”
ООД и именно той е определял колко от въведеното с разпореждане на ТДУ
ограничение да се поеме от обекта на ищеца. Ответникът безспорно е
осигурявал достъп до собствената си разпределителна мрежа по смисъла на §1 т.15
от ДР на ЗЕ, същият нито е поемал задължение по договора, нито има лицензия за
пренос на ел.енергия, на което основание да се приеме, че осъществява такава
дейност и може да носи отговорност за вреди, произтичащи от същата.
Отделно от това,
не е налице виновно неизпълнение на задълженията по договора за присъединяване
от 30.04.2009г. и договора за достъп от 30.09.2014г. от страна на „Енерго-Про
Мрежи” АД, не е налице и причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и
поведението на ответника. Евентуално претърпени вреди от ищеца са резултат
единствено от обективна невъзможност за достъп до преносната мрежата с мощност
3 MW, пряк резултат от технически невъзможност и липса на технически капацитет
на Килия „Конаре”, неосигуряване на достъп за преоборудване на съоръжението от
собственика му, както и от разпореждания за ограничение на достъпа, дадени от
ECO /НЕК/, имащи задължителен характер за дружеството - ответник.
Наред
с това и доколкото в случая се претендират пропуснати
ползи за бъдеща, но непроизведена продукция, се сочи, че реализирането на доходи
от дейност с предмет производство на енергия от ВяЕЦ е бъдещо несигурно
събитие. Настъпването му би могло само логически да се предполага.
Количеството
енергия, която евентуално би произвел обекта на ищеца е в зависимост от
множество обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени и контролирани -
скорост на вятъра, техническа изправност на съоръжението, евентуално въвеждане
на ограничения от ЕСО, начина на разпределяне на същите от страна на диспечера
на обекта на ищеца, потреблението на енергия и т.н. Посочените фактори и
невъзможността за тяхната предвидимост и изчисление водят до невъзможност за
установяване по безспорен начин на сигурно увеличаване на имуществото на ищеца
и в частност на неговия размер. Именно по тези съображения в практиката е
прието, че не могат да се претендират пропуснати ползи от непроизведена
продукция - p. 197-1997-V ГО /Съдебна практика на ВКС ГК,1997,С.,1999,169-171/.
Противопоставено е и твърдение, че за периода до 31.10.2013г.
искът за обезщетение за вреди поради неизпълнение на Договор за достъп от
30.09.2013г. е неоснователен и поради липса на облигационни отношения между
страните по повод достъп до електроразпределителната мрежа.
Направено е и възражение и за изтекла погасителна
давност на основание чл.111, б.”б” от ЗЗД за периода до 16.03.2014г.
Сходни възражения и насрещни твърдения по
предявените искове са обосновали и подпомагащите страни „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) и „Електроенергиен системен оператор” ЕАД
(ЕСО), конституирани по почин на ответника с определение №2519/13.07.2018г.
като трети лица – негови помагачи.
За да се произнесе,
съдът съобрази следното:
Първият предявен иск е с правно основание чл.79, ал.1,
предл.1-во от ЗЗД. Същият е въведен с
твърдението, че присъединяването на обекта на ищеца - вятърна
електрическа централа (ВяЕЦ), изградена в поземлен имот №001052 в
с. Крупен, общ. Каварна, е с
номинална мощност 3 MW, но
производството и подаването на произведената електроенергия е ограничено до 2
MW. Това е иск за реално изпълнение на сключения между страните Договор
при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи”
АД с №ПД-Д13-224-10.10.2013г., до края
на срока на неговото действие.
Достъпът е правото за използване на преносната мрежа
и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия (§1, т.15 ДР
на ЗЕ). Правото на
достъп се получава за определен обект, присъединен към мрежата, съгласно
условията на оператора. Достъпът гарантира на ползвателя получаването на
допълнителни и системни услуги, предоставяни от оператора, съгласно Закона за
енергетиката (§1, т.1 ДР на Правилата за условията и реда за предоставяне на
достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи). Достъпът се осигурява от оператора на съответната
мрежа (електроразпределителна или електропреносна) посредством сключването на
договор. Изискването за сключване на такъв нарочен договор е въведено за първи
път с разпоредбата на чл.84, ал.2 от Закона за енергетиката (нова, ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), като е предвидено, че договорът за достъп е условие за изпълнение на договорите за продажба на
електрическа енергия, включително изпълнението на договорите по чл.93а и
чл.94а, ал.3 ЗЕ. До този момент правната уредба е предвиждала само
сключването на договор за присъединяване към съответната мрежа. Въведеното преди това с приетия през 2011 година
Закон за енергията от възобновяеми източници (Обн. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.)
изискване за сключване на договор за достъп с оператора на преносната или на
разпределителната мрежа при общи условия е само за определена категория
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници – чиито енергийни
обекти са с обща инсталирана мощност над
30 kW (чл.30, ал.1 ЗЕВИ). За производителите, чиито енергийни обекти са с обща
инсталирана мощност до 30 kW
включително, е предвидено, че използват разпределителните мрежи, към които са
присъединени, при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет
страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа.
Регулиране на отношенията
между електроразпределителното предприятие и производителя на енергия от
възобновяеми източници досежно достъпа чрез нарочен договор очевидно е било
наложително, тъй като с присъединяване на съответната централа договорът за
присъединяване се прекратява, поради неговото изпълнение. Изрично в този смисъл
е разпоредбата на чл.59 от Наредба № 6 от 9.06.2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм., но действаща през процесния
период), съгласно която договорът за присъединяване към електрическата мрежа се
прекратява след представяне на документ за въвеждане в експлоатация на
съоръженията за присъединяване и на електрическата централа, издаден при
условията и по реда на ЗУТ. С разпоредбата на § 197 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп.,
бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) производителите на електрическа енергия са задължени в определен от
закона срок да сключат изисквания договор за достъп с оператора на съответната
мрежа, като при неизпълнение на това задължение условията за достъп се
определят от КЕВР.
Няма спор между страните, че
процесния Договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на
„Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-224-10.10.2013г., е сключен именно при тези
изисквания на приложимата нормативна рамка.
Между страните не се спори, установява се и от събраните
по делото писмени доказателства, че изградения от ищцовото дружество обект -
вятърна електрическа централа с номинална мощност 3 MW, построена в поземлен
имот №001052 в с. Крупен, общ. Каварна, е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа на ответника в съответствие и със сключения между страните Договорът за
присъединяване от 30.04.2009г. Същият е въведен в експлоатация, за което е
издадено Разрешение за ползване от 07.10.2010г., като през месец ноември 2010г.
е бил поставен под напрежение.
Обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез кабелен
електропровод до ГРУ 20 kV, находящо се в ПИ със стар идентификатор 001058.
Няма спор, че в тази точка са присъединени още два обекта, собственост на други
две дружества – „Уинд Системс“ ЕООД и „Уинд Енерджи“ ООД, които са свързани
лица с ищеца по смисъла на ТЗ като собственост на едни и същи чуждестранни
търговски дружества. Към електропреносната
мрежа присъединяването е осъществено чрез кабелни връзки от ГРУ към съществуващ
ВЕЛ Конаре, отведен в Килия „Конаре”, част от подстанция Генерал Тошево.
Към момента на присъединяването и поставянето под
напрежение на ВЯеЦ на ищеца липсва изрично законово задължение за сключване на
изричен договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната
мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия. До
въвеждането на такова изискване и сключването на 30.09.2013г. на нарочен
договор за достъп конкретните условия за предоставяния достъп страните са
уговаряли с Анекс №1 от 12.11.2010г., Анекс №2 от 19.01.2011г. и Анекс №3 от
10.05.2011г.
Поетото в чл.1,
ал.1 от сключения между страните Договор при Общи условия за достъп на
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната
мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-224-10.10.2013г., задължение
за ответното дружество е да предостави достъп и системни услуги на
производителя до електроразпределителна мрежа за осигуряване на нормални
технически условия за работа на електрическата централа на производителя в
съответствие с действащото законодателство и Общите условия, както и при
спазване на техническите параметри на електроцентралата, определени в договора
за присъединяване. В конкретния случай в договора от 30.09.2013г. е посочено,
че електрическата централа на производителя е с обща заявена мощност от
3000кW. Същевременно, в нарочни писмени споразумения (Анекс №1 от 12.11.2010г.,
Анекс №2 от 19.01.2011г., Анекс №3 от 10.05.2011г.) страните са приели в отношенията
си, че максимално допустимата генерирана мощност за всички
ветрогенератори, присъединени към модул „изход“ в ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ
„Конаре“ е 6 МW общо от трите ветрогенератора. Няма спор, че същата е била
разпределена пропорционално между тримата производителя – свързани дружества.
С оглед на това и като съобразява липсата на изрична
договореност, че ответното дружество поема задължение да осигурява достъп до
електроразпределителната си мрежа за 3 МW отдавана мощност, както и изложените
от ищеца - производител фактически твърдения, сочещи по-скоро на необосновано
ограничаване на достъпа под тази номинална мощност от 3 МW, съдът намира, че в
случая не се касае за неизпълнение на договорно задължение. Възможността за
редуциране на генерираната мощност на централата в случай на възникване на
определени обстоятелства, в частност претоварване на електроразпределителната
мрежа или електроенергийната система, е предвидена още в хода на
присъединителния процес. Това изрично е посочено в становището на ответното
дружество за условията за присъединяване на обект на производител към
електроразпределителната мрежа по повод полученото искане на ищеца от
30.07.2007г. за осигуряване на присъединяването на централата му в с. Крупен, в
тази връзка е и поставеното изискване схемата за управление на генераторния
парк да предоставя такава възможност – т.10 от становището (л.392). Конкретната
договореност относно максимално допустимата генерирана мощност за централата
(като част от трите ветрогенератори, присъединени към модул „изход“ в ГРУ в ПИ
№001058) страните са постигнали с подписаните между тях анекси от 12.11.2010
г., 19.01.2011 г. и 10.05.2011 година. Посочената в самия договор за достъп
мощност 3 MW касае единствено индивидуализиране на централата посредством технически
характеристики и местоположение, като изрично е посочено, че се касае за „общо
заявена мощност“.
По тези съображения първият главен осъдителен иск се
отхвърля.
Вторият осъдителен иск с правно основание чл.49, във вр.
с чл.45 ЗЗД съдът намира за недопустим. Деликтната отговорност, въведена с
твърденията за неизпълнен/нарушен договор, противоречи на чл.21, ал.2 ЗЗД,
което правило определя в тези случаи като легитимиран ответник третото на
договорното правоотношение лице. Правния интерес от водене на иск за изпълнение
и за обезщетение от нарушен договор изключва по подразбиране деликтната
отговорност на неизправната по такъв договор страна, т.е. отговорността е
договорна, а търсения правен резултат не може да надхвърля обективните и
субективни измерения на самия договор, в който смисъл са разпоредбите на чл.79
и чл.82 от ЗЗД. Уредбата, дадена в чл.45
и следващите от ЗЗД, не може да бъде обоснована като приложима в случаите като
този, със съображения, че нарушаването на договора е в резултат на деликтното
поведение на работниците и служителите на съконтрагента по процесния договор и
на тази основа да се търсят специфичните за деликтните искове презумпция за
виновност, начален момент на давността, местна подсъдност, неимуществени вреди,
солидарна отговорност. Изхождайки от различието между договорната и деликтната
отговорност, законодателят е дал съответната на това различна правна уредба в
материалния и процесуален закон, и тяхното смесване е недопустимо.
Ето защо производството в тази
му част се прекратява.
При разглеждане на заявената в
условие на евентуалност осъдителна
претенция
с правно основание чл.82,
във вр. с чл.79 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от
неизпълнено договорно задължение от ответното дружество - да осигури достъп на цялата инсталирана
мощност на ВяЕЦ от 3 MW, съдът съобрази следното:
В основата на фактическия състав на задълженията по чл.79
и чл.82 ЗЗД стои наличието на договор
като останалите елементи се отнасят до неговото неизпълнение. Неизпълнението,
респективно нарушаването на договора, така както е формулирано от ищеца, се
състои в едностранното и противоправно ограничаване от страна на ответника на
производството и подаването в мрежата на електроенергия от собствената му ВяЕЦ
на пълната й инсталирана мощност от 3 MW.
Преди всичко друго важно е да се отбележи, че
прекратената облигационна връзка в резултат изпълнението на характеризиращата
един договор престация не може да се приравни на липсващ договор. Една от
обективните характеристики на договорното право е съглашението между две лица
да се създаде една правна връзка – чл.8, ал.1, предложение първо ЗЗД. В този
смисъл изпълнението на договора за присъединяване, сключен между ищеца и
ответника на 30.04.2009г., е създаването на една трайна правна връзка, чиято
проекция е последващия договор между тях от 30.09.2013г. за достъп на
произвежданата от ищеца електроенергия до електроенергийната мрежа. Двата
договора разглеждат правата и задълженията на страните по един дългосрочен и
цялостен процес, етапите в който процес, макар и с относителна самостоятелност,
са предназначени и обслужват една единна в своята завършеност цел – създаването
на трайна правна връзка, имаща за предмет осигуряване на условия за пренасянето
и изкупуването на произведената електроенергия от изградените от ищеца
мощности. Следователно, отношенията между страните имат договорна основа, която
възниква от договора за присъединяване от 30.04.2009г., доразвита в договора за
достъп от 30.09.2013 и подписаните между тях Анекс №1/12.11.2010г., Анекс №2/19.01.2011г.
и Анекс №3/10.05.2011г.
По силата на чл.20 ЗЗД, в случаите на спор за
неизпълнение/ нарушение на договор съдът е длъжен да тълкува отделните
договорки във връзка една с друга с оглед целта на договора. Правилото на чл.20 ЗЗД, с оглед критерия „целта на договора“, намира приложение не само по
отношение на отделните договорни клаузи от един договор, но и спрямо отделните
договори, когато същите разглеждат отделните аспекти от едно единно и поради
естеството си единствено договорно правоотношение. Обединяващо звено е целта на
съдоговорителите. В случая, както самите страни по делото сочат, целта на
тяхната договорна връзка е да се осигури изкупуването на произвежданата от
изградените от ищеца мощности електрическа енергия. Преценката за това дали
даден договор е нарушен и дали нарушението е съществено, като елементи от
фактическия състав на задълженията по чл.79 ЗЗД и на отговорността по чл.82 ЗЗД
включва преди всичко изясняване на правата и задълженията, договорени от
страните. На следващо място, оценката на изпълнението на задълженията и
упражняването на правата следва да бъде извършено в светлината на чл.63 ЗЗД,
което правило въвежда като общ критерий за всяка от договорилите се страни
изискването за добросъвестност, чието предназначение е да осигури постигане
целите на договора. В
този ред трябва да се отчете съгласието между страните в подписаните от тях
анекси, което е реплика на необходимостта от техническото обезпечаване на
тяхната договорна връзка, чрез реконструкция на килия Конаре, в п/ст Генерал
Тошево. Това техническо обезпечаване е част от задълженията на ответника,
изпълнението на което подлежи на предварително съгласуване с НЕК и споделено
между ищеца и ответника (виж Анекс №3 от 10.05.2011).
От представения като доказателство предварителен договор
№ЕП-106 от 15.04.2011г. (л.122 и сл.) се установява, че ответникът е пристъпил
към изпълнение на задължението си да съгласува с НЕК техническото обезпечаване
на договореностите му с ищеца.
Доказателствата по делото относно договорените между
страните права и задължения сочат, че съгласието им се основава на разбирането,
че за да бъде постигнат търсеният от тях капацитет за производство на
електроенергия от пълната номинална мощност от 3МW на централата на ищеца, е
необходимо да се реконструират наличните технически съоръжения (преоборудване
на килия Конаре в п/ст Генерал Тошево). И второ, че техническото му
обезпечаване е възложено на съвместните усилия на ответника и ищеца -
производител. Страните не са ангажирали доказателства, които да установяват
разпределението на действителните техни ангажименти по техническото
обезпечаване на тези договорености и тяхното. При тази празнота на
доказателствения материал преценката на настоящия съдебен състав е, че и двете
страни не са изпълнили според правилата на чл.63 от ЗЗД договорените между тях
задължения по техническото обезпечаване изпълнението на сключения между тях
договор за достъп до електроразпределителната мрежа
на пълната инсталирана мощност на ищцовата ВяЕЦ от 3 MW.
С оглед на това и като съобразява постигнатото между
страните договорно съгласие за необходимо ограничаване на максималната
генерирана мощност на присъединените към „изход“ ГРУ „Крис“ ветрогенератори
(един от които е този на ищеца) до постигането на изискването от НЕК преоборудване
на килия Конаре, в п/ст Генерал Тошево, съдът намира за неоснователно ищцовото
твърдение за допуснато неизпълнение от страна на ответното
електроразпределително дружество на договорно задължение за осигуряване на
достъп на процесната ВяЕЦ на максималната й активна
мощност от 3МW.
При това положение предявените от ищеца искове следва да
бъдат отхвърлени поради недоказаност на основанията, на които същите са
предявени.
При този изход и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да понесе отговорност да репарира на ответника
сторените разноски по делото. Същите,
видно от представения списък по чл.80 ГПК и представените доказателства за
платено адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи, са в общ размер на
15 046 лева и се възлагат изцяло в тежест на ищеца.
Въз
основа на изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „УИНД СТРИЙМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „6-ти септември” №6А, представлявано от
управителите С С и С С, съдебен адрес:*** (партер), Адвокат В.Г., срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна 9009,
район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик”
№258, съдебен адрес:***, Адвокат Л.М., ВТАК, иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД
за осъждане на ответника да изпълни задължението си по чл.1, ал.1 от Договор
при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи”
АД с №ПД-Д13-224-10.10.2013г., като осигури на ищеца безпрепятствен достъп до
собствената си електроразпределителна мрежа, на пълната инсталирана мощност от
3 MW на ВяЕЦ с. Крупен, собственост на „Уинд стрийм” ООД, поради
неоснователност.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „УИНД СТРИЙМ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „6-ти септември” №6А, представлявано от
управителите С С и С С, съдебен адрес:*** (партер), Адвокат В.Г., срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна 9009,
район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик”
№258, съдебен адрес:***, Адвокат Л.М., ВТАК, иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за вредите, които виновно му е причинил чрез своите служители, като
неправомерно е ограничавал капацитета на производствената мощност на
собствената на ищеца ВяЕЦ до 2 MW или напълно я е изключвал от
електроразпределителната мрежа, изразяващи се в разликата между отдадената
произведена електрическа енергия съобразно ограничената присъединена мощност
през периода от 16.03.2012
г. до
28.02.2017г. и пълната мощност от 3 MW, която би отдала, на стойност 642 809,99 лева, ведно със следващата се законна лихва за забава върху размера на
обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
16.03.2017г., до окончателното му плащане, поради недопустимост.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„УИНД СТРИЙМ” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „6-ти
септември” №6А,
представлявано от управителите С С и С С, съдебен адрес:*** (партер),
Адвокат В.Г., срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав
Варненчик” №258, съдебен адрес:***, Адвокат Л.М., ВТАК, иск с
правно основание чл.82, във вр. с чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за пропуснатите ползи в резултат на забавата му да
изпълни задължението си по чл.1 ал.1 от Договор при Общи условия за достъп на
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи” АД с
№ПД-Д13-224-10.10.2013г. като осигури достъп на цялата инсталирана мощност на
Централата от 3 MW, които вреди се изразяват в разликата между стойността на
електроенергията, която би отдала, ако беше изпълнен уговорения по договор
достъп на пълната инсталирана мощност от 3 MW, в размер на 276 747,55 лева и действително отдадената произведена електрическа
енергия при ограничена присъединена мощност през периода от 16.03.2014 г. до 28.02.2017г., ведно със следващата се законна лихва за забава върху размера
на обезщетението, считано от 19.06.2017г. (датата на завеждане на
допълнителната искова молба в съда) до окончателното му плащане
поради неоснователност.
ОСЪЖДА
„УИНД СТРИЙМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „6-ти
септември” №6А, да
заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна
Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” №258, сумата 15 046 лева (петнадесет
хиляди четиридесет и шест лева),
представляваща направени разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район
„Оборище“, ул.
„Триадица” №8, и „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №201, като трети лица – помагачи на страната на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********,
гр. Варна, поради което
има действието посочено в чл.223 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: