№ 48
гр. Айтос, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20222110100969 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на СУ „***“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес в ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. И., против „Х.Б.Т.“ ООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х.И.В., чрез адв.
Г. Г., със съдебен адрес ***.
Предявеният иск e с правно основание по чл.55 от ЗЗД, като се твърди, че
ответното дружество през 2019 г. е поело ангажимент пред ръководството на учебното
заведение да организира абитуриентска екскурзиа до М. в Р. Т. през месец май 2020 г.
Цените и условията били обсъдени и съответно класните ръководители събрали от
учениците и предали лично в офиса на ответното дружество общо сумата от 13 800
лева в брой, за което са получени два приходни касови ордери и са издадени две
проформа фактури от 10.12.2019 г. и 28.02.2020 г.
Екскурзията се провалила поради независещи от тях причини – ограничителните
мерки, свързани с Ковид епидемията. Изготвен бил и списък на участниците в
екскурзията по искане на ответното дружество, но то така и не възстановило сумите.
Родителите на децата продължили да търсят сумите от учебното заведение, но
последното дори не отговаряло на телефонните обждания. Претендира се и мораторна
лихва за забава, считано за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2022 г. в размер на 3 384,
82 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, което
оспорва предявения иск, като счита, че е неоснователен и недоказан. Твърди се на
1
първо място, че не е посочено фактическото основание на предявения иск. На второ
място, поддържа се, че не учебното заведение е правоимащото лице, тъй като сумите
не са изплатени от него. Не се оспорва, че е постигната договорка между класните
ръководители на абитуриентските класове и ответното дружество за организиране на
абтуриентската екскурзи в Т. през месец май 2020 г. Сумите са предадени на
съдружника в ответното дружество Д. Д., но не е представен списък на учениците
въпреки искането на ответното дружество, поради което и проформа фактурите са
издадени с адресат учебното заведение. Поддържа се, че сумите са събрани от
учениците от класните им ръководители и всъщност са платени от тях на ответното
дружество, а не от училището. Не е бил представен списък на учениците и затова не
бил сключен окончателен договор. Възникнала епидемичната обстановка и
абитуриентската екскурзия не се осъществила поради независещи от туроператора
причини. Съгласно чл.25 от ЗМДПВИП туроператорът можел да предложи на
пътуващите ваучери за бъдещи пътувания или да върне заплатените суми. Ако не
желаят ваучери, то тогава може да искат връщане на сумите, но срещу списък на
учениците с внесената сума от всеки ученик. Счита, че след като сумите не са излезли
от патримониума на учебното заведение, то не е правоимащо и не може да иска
връщане на сумите. Оспорва се представения списък на учениците, както и
получаването на писмо по телепоща.
Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа и правна
страна съдът намира следното:
От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че между ищеца и
ответното дружество са проведени разговори за организиране на екскурзия /почивка/ в
курорта М., Р. Т., за абсолвентите на СУ „***“ *** през месец май 2020 г. – 45 ученика
в училището и придружители от учителите по случай завършването им.
В резултат на разговорите ответното дружество е поело ангажимент за
организиране на екскурзията, а класните ръководители на учениците са събрали
поисканата от ответното дружество авансово сума.
Събраната и предадена чрез класните ръководители на ответното дружество
сума възлиза на 13 800 лева, за което от ответното дружество са съставени две
проформа фактури – проформа фактура № ********** от 10.12.2019 г. за 4 400 лева и
проформа фактура № ********** от 28.02.2020 г. за 9 400 лева.
Като получател в издадените от ответното дружество в качеството на доставчик
проформа фактури е вписано ищцовото училище.
Издадени също така от ответното дружество са приходни касови ордери за 4 400
лева и 9 400 лева, като в тях отново са вписани ищцовото училище и класните
ръководители, участвали пряко в организиране на екскурзията.
Няма спор, че е предстояло плащане на трета вноска и съответно сключване на
2
писмен договор.
Писмен договор обаче не се подписал и съответно екскурзията не се
осъществила поради обявяване на Ковид епидемията и мерките, свързани с нея.
Въпреки неосъществената екскурзия получената от ответното дружество сума
не е върната.
С оглед на така установените фактически данни предявената искова претенция с
правно основание по чл.55 от ЗЗД се явява основателна. Безспорно е постигната устна
договорка за турстическо пътуване на ученици в ищцовото дружество, като договарящ
в отношенията с ответното дружество е било ищцовото училище. Поисканите от
ответното дружество авансови вноски в общ размер на 13 800 лева са платени от името
на ищцовото училище и съответно на името на последното от ответното дружество са
издадени както приходните касови ордери, така и проформа фактурите за авансовите
вноски. Договорената екскурзия не се е състояла поради обявяване на Ковид
епидемията и мерките, свързани с нея, поради което за ответното дружество е
възникнало задължение да възстанови платената сума. Съгласно чл.55 от ЗЗД който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че е
налице хипотезата на неосъществено основание. Договорките между страните не са
произвели очакваното действие – сключване на писмен договор за организирано
туристическо пътуване и съответно осъществяване на туристическото пътуване на
лицата, в полза на които ищцовото дружество е предприело договорките с ответното
дружество. Поради това полученото от ответното дружество следва да се върне, като
правоимащо е училището, от чието име са водени преговорите и съответно са
извършени плащанията на авансовите суми.
Имена на ученици не фигурират в издадените от ответното дружество
документи по повод договорките с ищцовото училище, поради което възражението на
ответното дружество, че парите следва да се върнат на всеки ученик поотделно не се
възприема като основателно. Вътрешните отношения между училището и учениците,
които са проявили желание да участват в организираната от училището екскурзия, са
ирелевантни по отношение на ответното дружество и задължението да върне
полученото без основание.
Следва да се отбележи също по повод възражението, че има и други варианти
за компенсиране, каквато е предлагане на ваучер на учениците, че срокът, установен с
разпоредбата на чл.25 от ЗМДВИПИПП е изтекъл много преди предявяване на иска,
поради което ответникът не може да се позовава на освобождаване от отговорност на
това основание.
Ето защо ответното дружество следва да бъде осъдено да възстанови
получената от него сума от 13 800 лева по повод неосъществената екскурзия до Р. Т..
3
По отношение на мораторната лихва, претендирана в размер на 3 384, 82 лева
за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2022 г. вкл., доколкото между страните е безспорно
и двете изрично изтъкват в исковата молба и отговора по нея, че причината за
неосъществената екскурзия през месец май 2020 г. е обявяване на Ковид епидемията и
мерките, свързани с нея, то като начална дата за начисляване на мораторна лихва
следва да бъде изтичането на срока по чл.25 от ЗМДВИПИПП – 12 месеца, считано от
датата на отмяната на пътуването, т.е. мораторна лихва се дължи за периода от
01.06.2021 г. до 31.10.2022 г. в размер 1 985, 66 лева, изчислена от съда посредством
общодостъпен онлайн калкулатор.
В останалалата част исковата претенция за мораторна лихва следва да се
отхвърли като неоснователна – за периода от 01.06.2020 г. до 31.05.2021 г. вкл. в
размер на 1 399, 16 лева.
Върху главницата се дължи и законна лихва, както се претендира в исковата
молба.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК от общо направените от ищцовата страна
1737 лева съдебно деловодни разноски по списък на л.44 от делото в тежест на
ответното дружество следва да се възложи съобразно уважената част от исковите
претенции припадащата се сума от 1 595, 69 лева за съдебно деловодни разноски.
Ответното дружество не е представило доказателства за сторени разноски,
поради което такива не се присъждат. Внесените като депозит 250 лева за СЧЕ, които
са останали неизразходени ще се възстановят след представяне на писмена молба с
посочена банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Х.Б.Т.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Х.И.В., със съдебен адрес *** - адв. Г. Г., да заплати на СУ „***“ с
ЕИК ***, със седалище и адрес в ***, със съдебен адрес *** – адв. Д. И., сумата от
13 800 /тринадесет хиляди и осемстотин/ лева, получена от ответното дружество
като авансови вноски за организиране и провеждане на ученическа екскурзия през
месец май 2020 г., за което са издадени проформа фактура № ********** от 10.12.2019
г. и проформа фактура № ********** от 28.02.2020 г., ведно със законната лихва от
03.11.2022 г. до окончателното плащане, както и 1 985, 66 /хиляда деветстотин
осемдесет и пет лева и 66 ст./ лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2021 г. до
4
31.10.2022 г. вкл.
Отхвърля исковата претенция за мораторна лихва в останалата част - за периода
от 01.06.2020 г. до 31.05.2021 г. вкл. в размер на 1 399, 16 лева.
Осъжда „Х.Б.Т.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Х.И.В., със съдебен адрес *** - адв. Г. Г., да заплати на СУ „***“ с
ЕИК ***, със седалище и адрес в ***, със съдебен адрес *** – адв. Д. И., съдебно
деловодни разноски в размер на 1 595, 69 /хиляда петстотин деветдесет и пет лева и
69 ст./ лева съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на посочените от тях съдебни
адреси.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5