№ 4892
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110209104 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. К. с ЕГН –********** с адрес за
призоваване гр.София, /адрес/ срещу Електронен фиш Серия К № 3200936 от
27.11.2019 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя,
на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт, като се моли същият да бъде изцяло отменен.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, изпраща процесуален
1
представител, който изразява становище, че електронният фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен, като претендира юрисконсултско
възнагражедние.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Към 27.11.2019 г. жалбоподателят В. И. К. с ЕГН –********** с адрес
гр.София, /адрес/ е управител и законен представител на /дружество/ с ЕИК-
ХХХХХ. Дружеството е собстветник на лек автомобил марка „Сеат” модел
„Леон СТ” с рег.№ ХХХХХ
Срещу жалб. К. в качеството му на управител и законен представител на
дружеството, на което е регистрирано посоченото МПС, е издаден процесния
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, за това, че на 27.11.2019 г.
в 13.48 часа в гр.София, по бул.”Сливница” срещу бл.3 с посока на движение
от ул.”Опълченска” към бул.”Константин Величков” е управляван посочения
лек автомобил „Сеат” модел „Леон СТ” с рег.№ ХХХХХ който се е движел
със скорост от 66 км/ч., при ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено
място. Скоростта на МПС била измерена с техническо средство - мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR
1-M № 560.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 31.05.2021 г..,
видно от приложената по АНП разписка, като жалбата е депозирана при СРС
на 07.06.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите Г. П. М. и Л. В.ов Д., както и приложените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – справка – актуално състояние
на /дружество/ от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, справка за собственост на МПС, копие на разписка за
връчване на електронен фиш, копие на Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, копие на протокол от последваща проверка на АТСС,
копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
2
контрол на скоростта, ежедневна форма на отчет, заповед за изменение и
допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен фиш на
министъра на вътрешните работи, както и снимков материал на процесното
нарушение.
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което
издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1,
т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш
следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. В конкретния случай съдът
намира, че атакуваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити,
както и че е спазена процедурата по неговото издаване, поради което
наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се явяват
неоснователни. Неоснователни са доводите на жалбоподателя и за допуснати
нарушения при съставянето на протокола за използване на автоматизирано
3
техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет,
доколкото в същите коректно са описани датата и мястото на контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, използваното АТСС, датата
на която същото е преминало метрологична проверка, имената на служителя,
който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания.
В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си
жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
Разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДвП не визира състав на административно
нарушение, а задължение за водачите на превозни средства. Нарушението на
това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на
административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата
на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Цитираната норма, действаща към датата на
извършване на нарушението, предвижда, че водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.;
Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна
страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят
административно е санкциониран, съгласно нормата на чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вина – пряк умисъл.
Наложеното наказание по вид и размер е определено така както е
разписано в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП към датата на извършване на
нарушението. Доколкото размерът на глобата е строго фиксиран в закона,
съдът няма правомощия за неговото намаляване.
Поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е
позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при
движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да
създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен
фактор).
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 85 от
4
2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство. Съгласно т.7 от същата разпоредба (нова - ДВ,
бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат
имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата
за видеозаснемане.
В конкретния случай нарушението е било установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR
1-M № 560.
Техническото средство, с което е установено нарушението, е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове за измерване под № 10.02.4835
със срок на валидност 24.02.2020 г. и същото е преминало успешно
последваща проверка на 30.10.2019 г.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
отразеното в електронния фиш не отговаря на действителното фактическо
положение, доколкото по делото бяха събрани безспорни доказателства за
извършеното нарушение. Показанията на свидетеля Л. В.ов Д. не допринасят
за изясняване на фактическата обстановка, доколкото същият не е възприел
обстоятелства, които са относими към предмета на доказване.
Относно доводите на жалбоподателя, че на процесната дата и място той
не е управлявал МПС, следва да се отбележи следното: Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, действаща към датата на процесното
нарушение, Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
5
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира. В настоящия случай жалбоподателят е получил лично издадения
електронен фиш, доколкото в базата данни на МВР като собственик на
процесния лек автомобил към датата на нарушението фигурира /дружество/ с
ЕИК-ХХХХХ с управител и законен представител В. И. К.. В 14 –дневен срок
от получаването му жалбоподателят не се е възползвал от правото си да
представи писмена декларация, в която да посочи на процесната дата и място
кое лице е управлявало МПС, собственост на управляваното от него
дружество. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10
от 2011 г.) когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият
електронен фиш следва да бъде потвърден.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
6
Мотивиран от горното, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3200936 от 27.11.2019 г. на
СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на жалбоподателя В. И. К. с ЕГН –
**********, с адрес за призоваване гр.София, /адрес/, на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя В. И. К. с ЕГН –********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ с
адрес: гр. София, ул.”Антим I” № 5 сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7