О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563/18.11.2019г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, осми състав,
на осемнадесети ноември, две хиляди
и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния
състав:
Председател:
В.Тонева
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ЧНД № 2412 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.243, ал.5 от НПК.
ЧНД № 2412 по описа за 2019 год. на ШРС е
образувано по молба, депозирана от адв. Гр. Г. при ШАК, в качеството й на
процесуален представител на Т.Н.Т. срещу Постановление на
ШРП от 28.10.2019г. за прекратяване на наказателно производство по ДП вх. № 2479/
2019г.по описа на ШРП, образувано въз
основа на материали, разделени от досъдебно производство № 1282/2015г. по описа
на РУ гр. Шумен, вх. № 2131/2015г. по описа на ШРП и водено срещу виновното
лице, за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, а именно това,
че на 01.09.2015г. в с. Върбак, обл. Шумен, е причинена средна телесна повреда
на Т.Н.Т., изразяваща се в избИ.е на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето.
Жалбата
е подадена в срока по чл.243, ал.4 от НПК, от легитимирано за целта лице,
поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Досъдебното производство вх.№
2479/2019г.по описа на ШРП е образувано въз
основа на материали, разделени от досъдебно производство № 1282/2015г. по описа
на РУ гр. Шумен, вх. № 2131/2015г. по описа на ШРП и се води срещу
виновното лице за престъпление по чл.129,
ал.1 от НК, а именно за това, че на 01.09.2015г. в с. Върбак, обл. Шумен, е
причинена средна телесна повреда на Т.Н.Т., изразяваща се в избИ.е на зъб, без
който се затруднява дъвченето и говоренето.
От материалите по делото
се установява следната фактическа обстановка:
Т.Н.Т. и Н.С.Щ. живеят в с. Върбак, обл. Шумен. Н.С.Щ.
отглеждал овце за собствени нужди през 2015г. Имотът на Т.Н.Т. ***.
През м. август 2015г. Т.Н.Т. започнал често да
изхвърля на улицата пред дома си отрязани или изсъхнали клони, както и презрели
плодове. Това не допадало на Н.С.Щ., който минавал по тази улица с овцете си. Според
него, при преминаване на овцете по улицата с изхвърлените развалени плодове, те
се блъскали, докато ги ядели и това застрашавало бременните животни от аборт. Поради тази причина той отправял забележки на своя
съселянин.
На 31.08.2015г., когато Н.С.Щ. отново минал покрай
дома на Т.Н.Т., взел част от клоните и ги поставил до входната врата на имота. На
01.09.2015г. Щ. отново преминавал по ул. „Ален мак“, заедно с овцете. Т.Т. го видял и решил да отиде и да го попита защо е
поставил клони пред входната му врата.
Първоначално между двамата възникнал спор относно това
дали клоните действително са поставени от Щ., след което спорът прераснал във
физическо съприкосновение. Т. и Щ. си нанесли множество удари с ръце и с дървен
предмет -сопа, която Н.Щ. носел в ръце/; паднали на земята, като на няколко
пъти били променяни позициите им - ту Т. лежал на земята, а Щ. се намирал над него,
ту обратното. През цялото време си разменяли удари. Това продължило няколко
минути. Междувременно на мястото на инцидента се появила св.Г.-С.Й., съжителстваща
на семейни начала с Т.Т. и преустановила физическото съприкосновение между
биещите се мъже.
За изясняване на фактите относно случилото се, са
разпитани както участващите в конфликта лица, така и множество свидетели,
изготвени са очни ставки, назначени са съдебно медицински експертизи, съдебно -
психиатрични експертизи , съдебно - биомеханична експертиза.
В показанията си Н.Щ. сочи, че вербалният спор между
двамата ескалирал и Т.Т. му нанесъл удари с камък в областта на главата и на
лявата ръка, с която той опитал да се предпази, като твърди, че афектиран от
това, той нанесъл удар с дървената сопа, която носел по главата на Т. и това
обстоятелство довело до последователната размяна на удари между двамата.
В показанията си Т.Т. твърди, че първоначалният удар
бил нанесен от Щ. с дървената сопа върху главата му, след което той също
започнал да му нанася удари.
С оглед противоречивите твърдения и с цел установяване,
как точно е започнал и се е развил конфликтът между Щ. и Т. и кой първи е проявил
физическа агресия, по ДП е извършена очна ставка съобразно чл.143 от НПК, на
която всеки от двамата е поддържал заявеното от него при първоначалния му
разпит. Проведен е разпит на свидетелите Г.Й., А.П., Б.Доган, И..М.П., М.П., Ф.М.,
Т.П. , Д.А.. Част от свидетелите са разпитани по реда на чл. 223, ал.1 от НПК,
пред съд.
От показанията на свидетелите Б.Доган, И..М.П., М.П., Ф.М.,
Т.П., Д.А. се установява, че са разбрали за случил се конфликт между Щ. и Т.,
но никой от тях не е очевидец на инцидента.
Свидетелката Г.Й., живееща на семейни начала с Т.Т.
твърди, че в предобедните часове на 01.09,2015г. се е намирала в двора на
къщата им в с. Върбак и в един момент, откъм улицата, чула вик и шум от
бягане,след което се отправила към входната врата на имота, за да види какво се
случва. В момента, в който вече имала видимост към улицата, видяла как Щ. удря Т.
по главата с дървена сопа, след което двамата се сборичкали и паднали на земята,
където продължили да си нанасят удари.
Съдът споделя извода на прокурора, че обстоятелството,
че св. Й. е възприела удара, нанесен от Щ. като първи, не налага извод, че това
всъщност е първият нанесен във времето удар, именно съобразявайки изложеното от
самата свидетелка, че първоначално е чула вик и шум от бягане, а след това се е
придвижила до входната врата и едва тогава е възприела въпросния удар. Предвид
обстоятелството, че тази свидетелка живее на семейни начала с Т., то показанията
й следва да се ценят с нужното внимание, като следва да се съобразява
пристрастността и заинтересоваността й от изхода на делото.
Освен горното, показанията на тази свидетелка съдът
намира за противоречиви и нелогични, съпоставяйки ги именно с казаното от нея
на проведената по делото очна ставка със Н. Щ. / стр. 39 от том II от ДП /, където на въпрос поставен от разследващия- „По време на непосредственото физическото
съприкосновение между Щ. и Т. имало ли е други лица на улицата или в
непосредствена близост?“, св. Г.Й. е заявила: “Единствено аз бях, освен тях двамата „
Свидетелката А.П. разпитана по реда на чл. 223 ал.1 от НПК и твърди, че е била очевидец на конфликта между Щ. и Т. още от момента на
размяна на удари.
Показанията на А.П. са в противоречие с казаното от
нейната майка Т. П. на 12.03.2016г./ стр. 32 от том II от ДП/, която заявява че: „...А. си
беше вкъщи, като я извиках и тя отиде при Г.….“
Показанията на А.П. са в противоречие и с казаното от
св. Г.Й. на 19.01.2015г. /стр. 16-17 от том II от ДП/, която заявява, че „ …около 11 ч някъде бяхме седнали в двора на
къщата, заедно със съседката А.П. .Пиехме кафе .По едно време от към улицата се
чу вик и бягане . Не чух точно какво се вика. Аз веднага станах да видя какво
става. В момента, в който застанах на вратата към улицата, видях следната
ситуация. Видях как К. Щ. замахва със сопата си и удря мъжът ми по главата…“.
Поради изложеното, съдът споделя тезата на прокурора
досежно некредитиране на показанията както на св. А.П.,така и на св.Г. Й. .
От заключенията на изготвените по делото СМЕ № 41/2017г. и СМЕ № 129/2018г.
се установява, че при конфликта Н.Щ. е получил следните наранявания:
кръвонасядане по ляво слепоочие, подочие, скулата и външния край на лява вежда;
кръвонасядания на задна страна на ляво и дясно рамо и двете лопатки; счупване
на 12-то ребро вляво; рана с дължина 1 см. в областта на десен лакът;
кръвонасядания и ожулвания по двете ръце и гръдния кош; кръвонасядания по ляво
бедро.
След запознаване с представените от лицето дискове с
ренгенографии, експертите не са установили счупвания в областта на дясна
лакетна става. Съгласно заключението, възстановяването на травмите по кожните
повърхности протича за период от 14-21 дни, а счупеното ребро зараства за около
20-25 дни. Причинените травматични увреждания покриват медико-биологичните
признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК.
От заключенията на изготвените по делото СМЕ № 42 / 2017г. и СМЕ по писмени данни
е установено че при конфликта Т.Т. е получил следните наранявания: разкъсно-
контузна рана и охлузване в теменната област на главата; лентовидно
кръвонасядане по задната страна на гръдния кош; охлузване с кръвонасядане на
ляво рамо; охлузване и драскотини на дясно рамо; охлузвания на дясно коляно;
охлузвания под лявото коляно и лява подбедрица; кръвонасядане в областта на
десния хълбок; драскотини в областта на челото, горната устна и дясната
половина на лицето; кръвонасядане по гърба на пръста под нокътя на дясна ръка;
оток в средна и крайна фаланга на четвърти пръст на дясната ръка; избит и
разместен в алвеолата първи резец на долна челюст вляво. Установило се, че Т.
страда от парадонтоза /заболяване, при което задържащите в алвеолите тъкани са
болестно увредени/, което значително е улеснило избИ.ето на зъба и дава
основание да се приеме, че това е могло да стане по описания от Т. начин,
именно докато Щ. си изваждал ръката от устата на Т., в която бръкнал по време
на размяната на удари, когато двамата били на земята. Избитият и разместен в
алвеолата първи резец на долна челюст вляво е довел до избИ.е на зъб, без който
се затруднява дъвченето /във фаза на отхапване/ и говора /изразяващо се във
фъфлене/, налице е средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. За останалите травматични увреждания вещите лица
заключават, че същите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, т.е. същите покриват медико-биологичните признаци на лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 от НК.
От заключенията на назначените съдебно - психиатрични експертизи за всеки от двамата участващи в
инцидента се установява, че и Т.Н.Т. и Н.С.Щ., към момента на деянието, са били
в състояние да разбират свойството и значението на постъпките си и да ръководят
поведението си.
Няма данни за специфично емоционално състояние, което
да е довело до стеснение на съзнанието на Т.Н.Т..
Експертът посочва, че Н.С.Щ. не е бил в състояние на
„физиологичен афект“ или на „уплаха и смущение“, както и отсъстват данни за
паника и дезориентация, за специфично емоционално състояние, което да е довело до
стеснение на съзнанието му.
По делото е назначена и изготвена съдебно - биомеханична експертиза, изясняваща механизма на причиняване
на телесните увреждания на участниците, видовата характеристика на предметите
/средствата /, с които са причинени уврежданията, в каква позиция са се
намирали телата на участниците в конфликта по време на нанасянето на всеки един
от ударите.
Съдът не споделя изложеното в жалбата на адв. Гр. Г., че
действието се развива не на улица „Ален мак“, а на неурегулирана улица,
граничеща врата, която се намира в задният двор на доверителя й .Видно от
събраните по делото материали, мястото на инцидента е посочвано в сведенията и
показанията на двамата участващи. Именно доверителят й Т. Т., в своите сведения,
дадени на 02.09.2015г. /стр. 73 от том I на ДП/, посочва: „…..В с. Върбак имам
наследствена къща на адрес ул.“Ален мак“ № 7. От известно време изхвърлям сухи
клони и плодове на улицата, срещу дома си….…“.
Н.Щ., в своите сведения, дадени на 02.09.2015г./стр.
72 от том I на ДП/, заявява следното: „….. По пътя, в близост до дома на Т. Колев, имаше много боклуци- клони,
плодове и др. битови отпадъци. Взех 2-3 клона и ги поставих пред вратата на
Тодор, за да се сети да си прибира боклуците. Последният ме видя и излезе на
улицата .Взе камък от земята ……“
В разпита си пред съдия, проведен на 24.11.2015г./стр.
9 от том II от ДП/, Н.Щ. посочва: “….като докарвам овцете на обед, той ме вардел край неговата врата. Аз минавам
на улицата край неговата врата и той хвърля ябълки, круши. Казах му да не ги
хвърля, тъй като овцете ми са бременни, блъскат се на едно място и ще направят
аборт….Той посегна към земята и ме удари …..“
Т.Т., разпитан пред съдия на 19.01.2016г. /стр. 19 от
том II на ДП/, заявява
:“……Вратата ми беше отворена. Имаше една камара клонки, дето съм събрал от
пътя, едни салкъми има там и два, три клона имаше от круши и исках да ги изгоря
там, по някое време. Това става в с. Върбак…………то просто е тясна улица, черен път,
но има място цял камион да мине. Той минава с овцете и ги нахвърлял пред
вратата ми, на един метър навътре пред портата, да не мога да си затворя
вратата. Аз го видях, бях в градината ….На 1 септември го изчаках като минава с
овцете, излязох на пътя и стоя пред вратата…….“
Никой от участващите в конфликта не дава сведения за
това, че събитията са се случили пред врата, намираща се в задния двор на Т.Т..
Безспорно събраните доказателства обуславят извод, че
при инцидента, на Н.Щ. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. Съобразно разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК за лека телесна повреда по
чл.130 от НК, наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия
пред съответния първоинстанционен съд.
На Т.Т., по време на инцидента, е причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Настоящата инстанция намира изцяло за основателни,
правилни и законосъобразни изводите на представителя на ШРП относно обсъдените две хипотези, при които е възможно да е
причинена средната телесна повреда - след като Н.Щ. е нанесъл първия удар, дал
началото на физическия сблъсък между двамата или да е причинена, ако Т.Т. е
нанесъл първия удар. Ако се приеме хипотетично, че Т.Т. е нанесъл първия удар в
сблъсъка, следва извод, че Н.Щ. е действал при условията на неизбежна отбрана -
при наличие на непосредствено противоправно нападение от страна на Т.Т.,
насочено спрямо телесната неприкосновеност на Н.Щ., което е започнало и към
момента на увреждането на Т. все още не е било прекратено. Срещу това нападение
Н.Щ. безспорно е имал право да се брани с активни действия. Доколкото,
съобразно събраните по делото доказателства, ударите са нанасяни с голи ръце и
сопа, няма явно несъответствие
на защитата с оглед характера и опасността на нападението. Деянието му,
извършено при неизбежна отбрана, макар и да причинява вреди на нападателя, се е
ограничило в рамките на необходимите предели, не осъществява състав на
престъпление.
Ако се приеме хипотетично, че Н.Щ. е нанесъл първия
удар, то причинената на Т.Т. средна телесна повреда представлява престъпление
от общ характер.
Съдът приема за обоснован извода на прокурора, че не
са налице безспорни, категорични и убедителни доказателства за тази хипотеза. В
подкрепа на тази хипотеза са единствено свидетелските показания на пострадалия Т.Т.,
те обаче са и средство за защита на накърнените му права и не се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
При тези обстоятелства и при наличието на противоречиви
доказателства, не може да се направи категоричен извод за доказаност на
обвинението.
Съдът съобразявайки всичко
гореизложено, намира,че постановлението на ШРП за прекратяване на наказателното
производство се явява обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.243, ал.5 НПК, във вр. с чл. 243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на ШРП от 28.10.2019г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП вх. № 2479/2019г.по описа на
ШРП.
Настоящото определение подлежи на
обжалване или протестиране в седемдневен срок от съобщаване на страните пред
ШОС.
Препис от определението да се
изпрати на жалбоподателя и на ШРП.
Районен съдия: