РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100601137 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивните жалби на подсъдимия Б. Г. Ш. с ЕГН
**********, подадена лично от него, и на подсъдимия С. К. И. с ЕГН
**********, подадена чрез неговия упълномощен защитник адв. Калин Янев
от БАК, против Присъда № 66 от 12.10.2021 г. по НОХД № 3598/2020 г. на
Районен съд – Бургас.
С атакуваната присъда, подсъдимите Б.Ш. и С.И. са признати за виновни
затова, че за времето от 12.04.2018 г. до 08:00 часа на 13.04.2018 г. в гр.
Бургас, ж.к. „Изгрев“, от складово помещение на партерен етаж на
новострояща се жилищна кооперация до бл. № 31, след предварителен сговор
помежду си като съизвършители, а подсъдимия Ш. и като непълнолетен, но
след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, чрез използване на техническо средство – секретен
1
ключ, предназначен за отключване и заключване на входната врата на
складовото помещение, отнели чужди движими вещи, а именно 1 бр. ръчна,
електрическа бъркалка, марка „Sparky HD Professional” („Спарки“), модел
„ВМ 1060“ на стойност 115 (сто и петнадесет) лева; 1 бр. ръчна електрическа
бъркалка марка „Finlux“ („Финлукс“) на стойност 180 (сто и осемдесет) лева;
1 бр. електрически перфоратор марка „Bosch” („Бош“), модел „GBH 2400” на
стойност 180 (сто и осемдесет) лева; 11 бр. кашони с теракотени плочки от
неустановена марка, стандартни, на стойност 300 (триста) лева и 20 м. силов
електрически проводник ШКПТ 4x6 на стойност 200 (двеста) лева, като
всички вещи са на обща стойност в размер на 975 (деветстотин седемдесет и
пет) лева, от владението на Г. Й. Й., собственост на „Драй Билд Г 2“ ЕООД с
ЕИК: ****, с управител Г. Й. Й., ЕГН **********, без съгласието на Й., и с
намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен,
поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.4, предложение второ и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 54 НК на
подсъдимия Ш. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца при първоначален строг режим, а на подсъдимия И., на
основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 НК, е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и три месеца при първоначален общ режим.
Със същата присъда, на основание чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 68, ал. 1 НК, е
приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ в размер на две
години, наложено на подсъдимия Ш. с влязъл в сила съдебен акт по ЧНД №
477/2018 г. на РС – Бургас, като е определен строг режим за изтърпяването
му.
С атакуваната присъда, всеки един от подсъдимите е осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от по 17,56 лв. (седемнадесет лева и
петдесет и шест стотинки) за направените в досъдебното производство
разноски. Подсъдимите са осъдени и да заплатят по сметка на РС – Бургас и
сумата от по 20 лв. (двадесет лева), за направените в съдебното производство
разноски, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК – да заплатят по сметка на РС –
Бургас и сумата от по 5 лв. (пет лева), като държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
С въззивната си жалба, подсъдимият Ш. изразява недоволство от
2
наложеното му наказание като го намира за несправедливо. Изразява
становище, че по отношение на него са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, с които първостепенният съд неоснователно
(според него) не се е съобразил. Акцентира на процесуалното си поведение,
станало причина за разкриване на престъплението, включително и за
участието на подсъдимия И.; като смекчаващо отговорността обстоятелство
сочи и ниската стойност на инкриминираните вещи. Изразява готовност да
възстанови изцяло причинените имотни вреди на собственика на вещите.
Моли за наказание „пробация“.
Подсъдимият С.И. обжалва постановената присъда като
незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Изразява становище за
недоказаност на обвинителното твърдение на прокуратурата, че е извършил
престъплението в съучастие с подсъдимия Ш., като в тази връзка твърди, че
не е знаел, че инкриминираните вещи са чужди. Твърди, че по отношение на
него, обжалваната присъда е постановена въз основа на „оговор“ и при липса
на други доказателства за вината му. Моли се за отмяна на обжалваната
присъда и постановяването на нова, с която подсъдимият И. да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимите, редовно
призовани, се явява и поддържат жалбите си на основанията, посочени в тях.
Подсъдимият Ш. изразява съжаление за извършеното престъпление и моли да
му бъде определено наказание „пробация“. Подсъдимият И. твърди, че е
невинен и моли за оправдателна присъда.
Служебният защитник на подсъдимия Ш. изразява становище за наличие
на основания за определяне вида и размера на наказанието на неговия
подзащитен по реда на чл. 55 от НК. Аргументира се с процесуалното
поведение на подсъдимия в цялото наказателно производство, включително
като сочи, че благодарение единствено на неговите обяснения откраднатите
вещи са били установени, а част от тях и върнати. В тази връзка, защитникът
акцентира, че въпреки участието си в кражбата, Ш. не се е обогатил реално от
нея, тъй като с реализацията на вещите се е занимавал другия подсъдим, но
въпреки това неговия подзащитен доброволно е възстановил на ощетеното
юридическо лице причинените вреди, като е заплатил паричната стойност на
невърнатите вещи. Ето защо и предвид демонстрираното от Ш. искрено
3
разкаяние, защитникът моли обжалваната присъда да бъде изменена, като на
подзащитния му бъде определено справедливо наказание при условията на чл.
55, ал.1, т.2, б. Б от НК.
Упълномощеният защитник на подсъдимия С.И. поддържа въззивната си
жалба против първоинстанционната присъда, която намира за
незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Изразява становище за
постановяването й на основата на предположения, тъй като според него
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е останала недоказана в
хода на съдебното следствие. Макар да не оспорва факта, че и двамата
подсъдими са взели инкриминираните вещи, защитникът развива защитната
теза, изказана и пред районния съд, че И. не е знаел, че тези вещи са чужди,
тъй като Ш. му се бил представил за майстор, а освен това е имал и ключ за
стаята, където били вещите. По отношение обясненията на Ш., че И.
всъщност е съизвършител на престъплението, защитникът твърди, че те
представляват оговор, тъй като липсвали други доказателства в тяхна
подкрепа, а и самите обяснения на Ш., по време на досъдебното
производство, били противоречиви. С тези аргументи, защитникът иска
обясненията на подсъдимия Ш. да не бъдат кредитирани – като
противоречиви и необосновани, тяхната единствена цел била да набедят
подзащитния му. Моли, атакуваната присъда да бъде отменена в
осъдителната й част, касаеща подсъдимия И. и вместо нея въззивният съд да
постанови нова, с която последният да бъде признат за невиновен и оправдан
по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция,
представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на
въззивните жалби. По отношение жалбата на подсъдимия Ш., изразява
становище за липса на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, поради което правилно решаващият съд е
определил вида и размера на наказанието по правилата на чл. 54 от НК. По
отношение жалбата на подсъдимия С.И., прокурорът сочи, че изразената от
защитника защитна версия е била коментирана подробно от
първоинстанционният съд и същият е дал отговор на въпроса защо не я
намира за доказана. Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена като
обоснована, законосъобразна и правилна.
4
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира
въззивните жалби, с които е сезиран, за процесуално допустими. Същите са
предявени в законоустановения срок от легитимни страни в наказателното
производство, имащи правен интерес и процесуално право да искат проверка
на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на
глава ХХІ от НПК. По същество, въззивните жалби се явява неоснователни.
От приобщените по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С. К. И. е роден на *** г. в гр. **, живее в същия град, ***
гражданин е, *** образование, **** и ***. До датата на инкриминираното
деяние същият е бил осъждан общо 6 пъти, като последната влязла в сила
присъда е по НОХД № 3268/2016 г. на РС – Бургас, в сила от 16.02.2017 г., с
което на И. е било наложено наказание „Пробация“, включваща няколко
пробационни мерки, за срок от 2 години. Наказанието е било изтърпяно на
06.03.2019 г. След датата на деянието спрямо И. има още две влезли в сила
осъждания, като едно от тях касае престъпление извършено преди
процесното, а другото е за деяние довършено на 13.08.2018 г.
Подсъдимият Б. Г. Ш. е роден на *** г. в гр. ***, живее в същия град,
*** гражданин е, *** образование, *** и ***. До датата на инкриминираното
деяние Ш. е бил осъждан два пъти за извършени грабежи, като с Определение
№ 287/28.02.2018 г. по НЧД № 477/2018 г. на РС – Бургас, в сила от
16.03.2018 г., му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер
на две години „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от три години. След датата на деянието спрямо Ш. има още
едно влязло в сила осъждане за кражба извършена на 07.01.2020 г.
Свидетелят Г. Й. Й. е собственик и управител на търговско дружество
„Драй Билд Г 2“ ЕООД с ЕИК: ***, което осъществява строителни дейности.
През месец април 2018 г. горепосоченото дружество изпълнявало
строеж на жилищна сграда – кооперация, намираща се в гр. Бургас, в ж.к.
„Изгрев“, до бл. № **. За нуждите на строителната дейност било обособено
складово помещение, находящо се на партерния етаж на новостроящата се
жилищна кооперация. В това складово помещение се съхранявала част от
5
строителната техника и строителни материали, между които и ръчна
електрическа бъркалка марка „Sparky HD Professional” (Спарки), модел „ВМ
1060“; ръчна електрическа бъркалка марка „Finlux“ (Финлукс); електрически
перфоратор марка „Bosch” (Бош), модел „GBH 2400”; 11 бр. кашони с
теракотени плочки от неустановена марка, стандартни, както и 20 м. силов
електрически проводник ШКПТ 4x6. Складовото помещение се ползвало и за
преобличане на работниците, като вратата на същото се заключвала със
секретна брава.
По същото време подсъдимият Б. Г. Ш. работел на горепосочения
строителен обект, помагайки при извършването на строителните дейности
като общ работник. По този повод той притежавал секретен ключ за бравата
на описаното по-горе складово помещение, който му бил предоставен от св.
Н. Б. Г., работещ като снабдител към „Драй Билд Г 2“ ЕООД. Г., както и
техническият ръководител на обекта също имал секретни ключове от това
складово помещение.
На 12.04.2018 г. подсъдимият Б. Г. Ш. отишъл на гости у подсъдимия С.
К. И., в дома му, находящ се в гр. Бургас, кв. „Победа“, на ул. „***“ № *. По
време на срещата им, Ш. споделил на И., че притежава ключ за
горепосоченото складово помещение и обяснил, че в същото има различни
вещи и строителни материали. Тъй като Ш. дължал пари на И., последният
предложил двамата да отидат до обекта и чрез притежавания от Ш. ключ да
влязат в помещението, след което да откраднат намиращите се там
инструменти и материали, които впоследствие да продадат.
В изпълнение на взетото решение, във времевия интервал от 12.04.2018
г. до 08:00 часа на 13.04.2018 г. подсъдимите Ш. и И. се придвижили с такси
до строителния обект, находящ се в гр. Бургас, в ж.к. „Изгрев“, до бл. № *. На
място Ш. отключил с намиращият се в него му секретен ключ вратата на
складовото помещение и така двамата подсъдимите проникнали там.
От складовото помещение подсъдимите Ш. и И. взели 1 бр. ръчна
електрическа бъркалка марка „Sparky HD Professional” (Спарки), модел „ВМ
1060“; 1 бр. ръчна електрическа бъркалка марка „Finlux“ (Финлукс); 1 бр.
електрически перфоратор марка „Bosch” (Бош), модел „GBH 2400”; 11 бр.
кашони с теракотени плочки от неустановена марка, стандартни, както и 20 м.
силов електрически проводник ШКПТ 4x6. Всички тези вещи двамата
6
натоварили на изчакващото ги такси и отнесли у дома на подсъдимия И..
Впоследствие, на 14.04.2018 г., подсъдимия И. продал на св. И. А., за
сумата от 100 лева, ръчната електрическа бъркалка марка „Sparky HD
Professional” (Спарки), модел „ВМ 1060“, а други две процесни вещи –
ръчната електрическа бъркалка марка „Finlux“ (Финлукс) и електрическият
перфоратор марка „Bosch” (Бош), модел „GBH 2400” продал на неустановено
по делото лице.
Подсъдимият И. успял да се разпореди по неустановен начин и с
останалите процесни вещи, а именно с 11 бр. кашони с теракотени плочки от
неустановена марка, стандартни и 20 м. силов електрически проводник
ШКПТ 4x6.
На 13.04.2018 г. след 08:00 часа, св. Н. Г. отворил вратата на складовото
помещение с притежавания от него секретен ключ и влизайки вътре
установил липсата на гореизброените инструменти и строителни материали.
Гешев уведомил за липсата им св. Г. Й., който на свой ред провел разговори
със свидетелите Г. Ш., майка на подсъдимия Б.Ш. и с К. Ш., негов дядо, които
споделили пред него, че Б. и лице, наричано от тях „С.“ са най-вероятните
извършители на престъплението.
В хода на разследването било установено, че с прозвището „С.“ в
обществото бил известен подсъдимият С. К. И..
В хода на образуваното досъдебно производство, на 16.04.2018 год. с
протокол за доброволно предаване, подсъдимият Б.Ш. предал на
разследващите органи 1 брой ключ, сребрист на цвят с инкрустация
наподобяваща латинска буква „S“, тип секретен, а с протокол за доброволно
предаване от 17.04.2018 г. св. И. К. А. предал една от процесните вещи, а
именно електрическа бъркалка, марка „Sparky HD Professional” (Спарки),
модел „ВМ 1060“, която в последствие била върната на собственика срещу
разписка.
Видно от заключението на вещото лице по назначената в досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнетите
вещи възлиза на 975 лева.
В хода на въззивното съдебно производство бе представена служебна
бележка, подписана и подпечатана от технически сътрудник на ТД „Драй
Билд Г 2“ ЕООД, удостоверяваща, че на дружеството е изплатена от майката
7
на подсъдимия Ш. сумата от 860 лева за възстановяване стойността на
останалата част от вещите, предмет на престъплението.
Гореизложената фактическа обстановка бе установена от въззивния съд
въз основа на извършен самостоятелен анализ и оценка на доказателствените
материали по делото, в съответствие с правомощието му да извършва
цялостна проверка на правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения (когато има основания
за това). Същата съвпада (по отношение на съставомерните факти и
обстоятелства, както и по отношение на тези, явяващи се предмет на делото) с
фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд и намира своята
несъмнена доказателствена опора в доказателственият материал по делото – в
показанията на свидетелите Г. Й., Г. Ш., А. Т., Н. Г., Ф. В. и И. А. (както от
съдебното следствие, така и от досъдебното производство, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. т.1 и 2 от НПК, респ. по чл. 281, ал. 4, вр. с
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК; частично от обясненията на подсъдимите Б.Ш. и С.И.
както от съдебното следствие, така и от ДП, приобщени по реда на чл. 279, ал.
3, вр. с ал. 1, т. 2 НПК; от протоколите за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоалбум; от експертното заключение по назначената експертиза, а
също и от събраните в хода на разследването писмени доказателства,
относими към предмета на делото и приобщени към доказателствения
материал при спазване правилата, установени в НПК.
В мотивите си първостепенният съд ясно и недвусмислено е посочил
доказателствените материали, които е ползвал, за да изгради своите
фактически изводи, като е изложил конкретни и разбираеми доводи защо
кредитира едни доказателства, а други – не (напр. досежно показанията на св.
Т. относно проведената от него „беседа“ с подсъдимия и тяхната
доказателствена стойност, относно обясненията на подсъдимия И., дали е
знаел, че откраднатите вещи не са принадлежели на Ш. и т. н.), които
настоящият въззивен състав напълно споделя. Доказателствата и
доказателствените средства са били изследвани и анализирани задълбочено,
както в тяхната съвкупност, така и поотделно, като в тази връзка районният
съд не е допуснал логически грешки. Извършената от първостепенният съд
аналитична дейност е описана в мотивите на обжалваната присъда достатъчно
ясно, което позволява на въззивната инстанция да разбере каква е
действителната воля на решаващият съд и как е формирана. Следователно
8
първостепенният съд е изпълнил задължението си, произтичащо от
разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК.
Неоснователни са оплакванията на защитника на подсъдимия С.И., че
атакуваният съдебен акт е постановен при липса на доказателства за наличие
на конкретната негова престъпна деятелност, а също и при неправилна
преценка на събраните в съдебното следствие доказателства (с оглед на
изложените конкретни доводи и аргументи в съдебно заседание, с които се
оспорват доказателствените изводи на районният съд, както и цялостната му
дейност по преценка и анализ на наличният по делото доказателствен
материал). Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд
по отношение на преценката на тези доказателства, както и изложените в тази
връзка доводи и аргументи.
С основание районният съд е кредитирал, събраните в хода на
проведеното пред него съдебно следствие писмени доказателства, които не са
били оспорени от страните, явяват се относими към предмета на делото и са
били приложени по делото съгласно правилата в НПК.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил на показанията на
свидетелите Г. Й., Н. Г., Ф. В. и И. А. – не само тези, дадени в хода на
съдебното следствие, но и тези, прочетени по реда и условията на чл. 281,
ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК и на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Разпитани в
хода на съдебното следствие, те излагат възприети лично от тях факти и
обстоятелства, които се явяват относими към предмета на делото, доколкото
дават информация не само за подсъдимия Ш. досежно работата му в
строителния обект и отношението му към инкриминираните вещи, но и за тях
самите, за тяхното местоположение преди и след кражбата, и т. н. Досежно
тези факти и обстоятелства, показанията на посочените свидетели от
съдебното следствие като цяло са безпротиворечиви и взаимно се допълват,
поради което и с оглед посоченото по-горе, те следва да се кредитират като
достоверни.
Не търпи упрек решението на първоинстанционния съд да се довери на
показанията на свидетелката Г. Ш. – както на тези, дадени в съдебното
следствие, така и на онези, дадени на досъдебното производство и прочетени
в съдебното следствие при условията и реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от
НПК. Макар същата да е заинтересована от изхода на делото като баба на
9
подсъдимия Ш., достоверността на показанията й, се потвърждава както от
събраните по делото гласни доказателствени средства, включително и от
производните такива, така и от писмените доказателства. Същевременно,
нейните показания са подробни, логични и последователни, и позволяват на
съда да провери достоверността на обясненията на подсъдимите.
Районният съд е подходил внимателно при анализа на показанията на
св. Т. – служител в полицията и правилно ги е кредитирал частично.
Настоящият въззивен състав е съгласен с преценките на първостепенният съд
относно доказателствената стойност на тези показания на полицейски
служители, чрез които се възпроизвежда информацията, която те лично са
научили за разследваното престъпление при провеждане на т.нар. оперативна
беседа с лица, за които има първоначални подозрения, че може би са
извършители на това престъпление. Както правилно е посочил районният съд,
такава „беседа“ не може да бъде доказателствено средство за установяване на
правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на
следствени версии. По време на провеждането й, лицето, с което се „беседва“
не разполага с процесуални права, доколкото не се разпитва като свидетел,
нито е привлечено като обвиняем, поради което за него не съществува
възможността да откаже да даде сведения, позовавайки се например на
разпоредбата на чл. 121 от НПК. Ето защо, информацията, която
полицейският служител придобива по време на този по своята природа
процесуално нерегламентиран „разпит“, не може да бъде използвана като
производно доказателство при последващ разпит на самия полицейски
служител като свидетел.
Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата на подсъдимия
С.И. за наличието на оговор. Районният съд е анализирал внимателно
обясненията и на двамата подсъдими, дадени в хода на наказателното
производство и е изложил ясни и конкретни доводи в каква част ги кредитира
и защо. Действително, първоначалната информация за участието на
подсъдимия И. в извършването на инкриминираното деяние се извлича от
обясненията на подсъдимия Ш., дадени в досъдебното производство,
потвърдени и от производното гласно доказателствено средство –
показанията на неговата баба, св. Г. Ш.. Тези обяснения не се отричат от Ш. и
по време на съдебното следствие, като за част от тях (досежно физическото
присъствие на И. на местопрестъплението и прякото му участие във
10
физическото им отнемане и изнасяне от там) е налице потвърждение и от
обясненията на самия подсъдим С.И.. За останалите факти и обстоятелства, за
които дават информация обясненията на Ш. – досежно знанието на И., че
отнеманите вещи не принадлежат на подсъдимия Ш., досежно мотивите,
водили последния до вземане на решение да предложи на И. да извършат
заедно кражбата, досежно продажбата на откраднатите вещи и т. н., са налице
други преки и косвени писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, потвърждаващи тяхната достоверност. Ето защо, не могат да бъдат
споделени възраженията на защитника на подсъдимия И., че е налице оговор.
Впрочем, районният съд е дал достатъчно ясни и конкретни отговори (които
настоящата въззивна инстанция напълно споделя) на въпроса, защо не приема
за достоверна тезата на подсъдимия С.И., че същият е действал със
съзнанието, че инкриминираните вещи са всъщност собственост на
подсъдимия Ш., както и че последният не му е дължал пари за наркотици, и я
намира за защитна. Както правилно е посочил първостепенният съд, не
версията на подсъдимия И., а обясненията на подсъдимия Ш. логически
обясняват, защо от складовото помещение са били взети не само
инструментите, но и теракотените плочки, защо всички инкриминирани вещи
са останали във владението на И. и само той се е разпореждал с тях, без да е
дал част от спечелените от това пари на Ш., защо вещите са били взети след
работно време, когато не е имало никой на строителния обект и т. н.
С оглед изложеното дотук, настоящият въззивен състав приема, че
присъдата на РС – Бургас не е необоснована и не е постановена при
непълнота и противоречивост на доказателствата. Атакуваният съдебен акт е
обоснован, тъй като приетите за установени и изложени в мотивите на
присъдата фактически положения, кореспондират напълно с наличния,
събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие, доказателствен
материал. От друга страна, в хода на това съдебно следствие са събрани
необходимите доказателства, достатъчни за изясняването на всички
релевантни в случая обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното наказателно производство.
Въз основа на така установената фактическата обстановка от страна на
районния съд, последният е направил и обосновал правните си изводи
относно съставомерността на извършеното от подсъдимите и неговата
правилна правна квалификация, които настоящата въззивна инстанция
11
напълно споделя.
Следва да се приеме за безспорен правният извод на районния съд, че с
деянието си подсъдимият Б. Г. Ш. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ и
т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а
подсъдимият С. К. И. – състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложение второ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие
обективно дава основание да се приеме, че в периода 12.04.2018 г. до 08:00
часа на 13.04.2018 г. двамата подсъдими отишли с такси до новострояща се
жилищна кооперация в гр.Бургас в ж.к. „Изгрев“, до бл. №*. Там, по
предварително взето и от двамата подсъдими решение, те проникнали в
складово помещение на партерен етаж, откъдето взели и отнесли със себе си 1
бр. ръчна електрическа бъркалка марка „Sparky HD Professional” (Спарки),
модел „ВМ 1060“ на стойност 115 (сто и петнадесет) лева; 1 бр. ръчна
електрическа бъркалка марка „Finlux“ (Финлукс) на стойност 180 (сто и
осемдесет) лева; 1 бр. електрически перфоратор марка „Bosch” (Бош), модел
„GBH 2400” на стойност 180 (сто и осемдесет) лева; 11 бр. кашони с
теракотени плочки от неустановена марка, стандартни на стойност 300
(триста) лева, а също и 20 м. силов електрически проводник ШКПТ 4x6 на
стойност 200 (двеста) лева. Целта на подсъдимите е била да продадат вещите
и с получените пари да се обогатят.
Доказателствата по делото установяват по безспорен начин, че взетите
от подсъдимите вещи са чужда собственост, както и че техният собственик -
„Драй Билд Г2“ ЕООД, не им е давал разрешение да ги вземат, което
обстоятелство позволява да се приеме, че действията им от обективна страна
осъществяват състава на престъплението кражба по смисъла на чл. 194, ал.1
от НК.
Доказателствата по делото сочат, че за да влязат в складовото
помещение, подсъдимите са използвали ключ, който се намирал в
подсъдимия Ш. и същият му е бил предаден от св. Г.. Това обстоятелство
позволява извършената от подсъдимите кражба да се квалифицира по по-
тежко наказуемия състав по чл. 195, ал.1 т.4, предложение второ – като
извършена чрез използване на техническо средство – ключ (ППВС 6/71 г.).
12
Събраните по делото доказателствени материали установяват, че
предложението за извършването на кражбата е било направено на И. от
подсъдимия Ш., но решението за извършването на престъплението е било
взето и от двамата известно време преди самото му извършване, след
обсъждане на мотивите за и против него. Ето защо, извършената и от двамата
подсъдими кражба следва да се квалифицира и като такава, извършена след
предварителен сговор по смисъл на т.5 на чл. 195, ал.1 от НК, като не са
налице обстоятелства, които да сочат, че извършеното от подсъдимите деяние
се явява маловажно по смисъла на чл. 93, т.9 от НК.
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия И. за
недоказаност на обвинителната теза спрямо него и в частност – твърденията,
че присъдата почивала само на обясненията на подсъдимия Ш. и липсвали
други доказателства, установяващи участието на подсъдимия С.И. в
извършването на престъплението. Както бе посочено вече, подсъдимият И.
сам признава, че заедно с Ш. е посетил складовото помещение, влязъл е в
него и заедно с другия подсъдими е изнесъл инкриминираните вещи, и ги е
отнесъл в дома си. Твърденията му, че е действал със съзнанието, че тези
вещи принадлежат на подсъдимия Ш., не само че не се доказват от събрания
доказателствен материал, но и се опровергават от него – предвид възрастта и
образованието на другия подсъдим, И. е бил наясно, че тези вещи не биха
могли да бъдат собственост на Ш.. Наред с това, изложената от И. версия не
обяснява логически защо, ако Ш. е собственик на вещите, И. ги е прибрал и
впоследствие продал без знанието на Ш. и без да му даде и стотинка от
реализираната продажба. Версията, изложена от И. не обяснява логически и
защо същият, наред с инструментите, е взел от складовото помещение и
теракотените плочки, които очевидно не са били на Ш., нито пък той е
твърдял обратното.
Към датата на извършване на престъплението, подсъдимият Ш. е бил
непълнолетен, доколкото е роден на 10.01.2002 г., но е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Ето защо,
може да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност за извършеното
престъпление, като същата следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл.
63, ал.1, т.3 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
13
подсъдимите с пряк умисъл и с общност на умисъла – инкриминираните им
действия, както и тяхната съгласуваност сочат, че подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните му последици, като всеки един от
подсъдимите е имал представа в съзнанието си както за собствените действия
и тези на другия, така и за резултатът, който ще настъпи от общите им
действия.
За извършеното от подсъдимите Ш. и И. престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4, предложение второ и т.5 от НК, в Особената част на НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ в размер от една до десет години. По
отношение на подсъдимия Б.Ш., доколкото е извършил престъплението като
непълнолетен, предвиденото в Особената част на НК наказание за това
престъпление следва да се редуцира по правилата на чл. 63, ал.1, т.3 от НК на
лишаване от свобода за срок до три години.
Съобразявайки се с установените от него смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства, както и с обществената им
опасност и тази на извършеното престъпление, първоинстанционният съд е
приел за справедливо и е наложил на подсъдимия Б.Ш. наказание лишаване
от свобода за срок от четири месеца, а на подсъдимия С.И. – наказание
лишаване от свобода за срок от една година и три месеца.
Решението на районния съд досежно конкретният вид и размер на
наказанието, наложено на подсъдимия Ш., е атакувано като явно
несправедливо. Претендира се приложението на чл. 55 от НК. Това
възражение е неоснователно.
Решението на районния съд да определи вида и размера на наказанията,
които се дължат на подсъдимите, при условията на чл. 54 от НК, е логично
предвид действителната липса на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Соченото от защитата на
подсъдимия Ш. негово съдействие при разследването, изразеното съжаление
и млада възраст са били отчетени от районния съд при определяне на
справедливото наказание, като в тази връзка съдът е посочил още и ниската
стойност на инкриминираните вещи. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете и фактът на възстановяване от страна на Ш.
на ощетеното дружество на причинените от престъплението имуществени
14
вреди. На тези смекчаващи отговорността обстоятелства обаче следва да се
противопоставят правилно определените от районния съд отегчаващи
отговорността на Ш. обстоятелства – обремененото му съдебно минало,
изразяващо се не само в наличието на две влезли в сила присъди за тежки
умишлени престъпления с висока степен на обществена опасност (грабежи),
преди датата на настоящото престъпление, но и последващо
инкриминираната дата друго осъждане, отново за кражба. Тези
обстоятелства, касаещи престъпната деятелност на Ш., установена с влезли в
сила присъди, свидетелстват за тенденция за утвърждаване у Ш. на престъпни
навици, въпреки младата му възраст и обуславят по-високата му лична
обществена опасност. Тази неблагоприятна тенденция следва да бъде
пресечена решително чрез налагането на по-строго наказание – очевидно
определяните му до този момент наказания не са постигнали своя
превъзпитателен ефект, щом в изпитателния срок на предходно осъждане,
определено с ЧНД № 477/2018 г. на РС – Бургас, подсъдимият Ш. е извършил
настоящото деяние. Предвид тези обстоятелства, липсват каквито и да било
основания наказанието на подсъдимия Б.Ш. да бъде определено по вид и
размер по правилата на чл. 55 от НК.
Липсват основания за корекция и на определеното на подсъдимия С.И.
наказание. Правилно, по отношение на този подсъдим, районният съд е отчел
като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено ниската стойност
на инкриминираните вещи и фактът на възстановяване на имуществените
вреди на дружеството, а като отегчаващи – лошите му характеристични данни
и предходните му осъждания. Правилно районният съд е приел, че
конкретната престъпна деятелност на подсъдимия И. търпи и по-голяма
морална укоримост, тъй като вместо да бъде положителен пример за
непълнолетния Ш., той се е възползвал от неопитността и доверчивостта му,
за да се облагодетелства лично.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира наложените
на подсъдимите наказания за законосъобразно и правилно определени по вид
и размер, а също и за справедливи, доколкото съответстват както на
обществената опасност на подсъдимите, така и на обществената опасност на
конкретното престъпление.
Доколкото престъплението по настоящото наказателно производство е
15
извършено от подсъдимия Б.Ш. в изпитателния срок на негово предходно
условно осъждане – по НЧД № 477/2018 г. на РС – Бургас, в сила от
16.03.2018 г., правилен е изводът на първостепенният съд, че са налице
предпоставките за привеждане в изпълнение на така отложеното наказание на
основание чл. 69, ал. 2, вр. с чл. 68, ал. 1 НК, което да се изтърпи изцяло.
Установената престъпна упоритост от страна на Ш., следва да бъде пресечена
само ако спрямо него се приложи наказателна репресия с по-висок
интензитет. Двете наказания – и наложеното на Ш. наказание от четири
месеца лишаване от свобода, и приведеното в изпълнение наказание от две
години лишаване от свобода, трябва да бъдат изтърпени от подсъдимия при
първоначален строг режим предвид наличието на предпоставките по чл. 57,
ал.1, т.2, б. В от ЗИНЗС.
Наложеното наказание „лишаване от свобода“ от една година и три
месеца подсъдимият С.И. следва да изтърпи ефективно при първоначален
общ режим, доколкото по отношение на него е налице хипотезата на чл. 57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
В съответствие с правният извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимите престъпно деяние, правилен се явява изводът на
първостепенния съд, че подсъдимите С.И. и Б.Ш. следва да заплатят по равно
и по сметка на ОД на МВР – Бургас, направените по делото разноски в размер
на по 17,56 лв. (седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки) за всеки от
тях, а по сметка на РС – Бургас – сумата от по 20,00 лв. (двадесет лева) за
всеки от тях, за сторените в съдебното производство разноски.
Не търпи ревизия и решението на районния съд да осъди подсъдимите,
на основание чл. 190, ал. 2 НПК, да заплати по сметка на РС – Бургас и сумата
от по 5,00 лв. (пет лева) за всеки от тях, като държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
Правилно е решението на районния съд и да унищожи като вещ без стойност
приложеният към делото като веществено доказателство 1 бр. секретен ключ,
доколкото помещението, което е отключвал, отдавна е завършено и е сменило
предназначението си, поради което и въпросният ключ реално е не би могъл
да бъде използван по предназначението си вече.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
определени в закона, настоящият въззивен съдебен състав прецени и
16
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на
подсъдимите, както и на процесуалните права на страните в производството
въобще.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на съдебния акт не се установиха основания за изменение или
отмяна на същия, присъдата следва да бъде потвърдена.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК,
Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 66/12.10.2021 г., постановена по
НОХД 3598/2020 г. по описа на РС – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17