№ 781
гр. Пловдив, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20245300501109 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от П. Т. К., ЕГН - **********, с постоянен адрес-
гр. П., ул. *** и настоящ адрес- с. Писменово, общ. П., ул. „Странджа“ № 16
чрез адв. Т. Т., против Решение № 1399/27.03.2023г., постановено по гр.д.№
13100/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., с което са
наложени на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН по отношение на него,
следните мерки за защита: задължен е да се въздържа от извършването на
всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и
друга форма на насилие по отношение на П. С. Ч., с ЕГН- ********** и
малолетното дете В. П. К., с ЕГН- **********, и двамата с адрес: гр. Пловдив,
***, забранено му е да ги приближава, както и жилището им, находящо се в
гр. Пловдив, ***, местоработата на П. С. Ч., учебното заведение, което детето
В. П. К. посещава, и местата им за социални контакти и отдих, за срок от 8
/осем/ месеца, считано от датата на постановяване на решението; определено
е местоживеенето на детето В. П. К., при майката П. С. Ч., с постоянен адрес-
гр. Пловдив, *** за срок от 8 /осем/ месеца, считано от датата на
постановяване на решението;
1
Както и е осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на
Районен съд - Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, глоба в размер
на 800 лв. и държавна такса в размер на 25 лв.; както и е осъден да заплати
на П. С. Ч., сумата в размер на 1 000 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, и сумата от 322 лв. – разноски
за вещо лице.
Моли да бъде отменено решението изцяло и вместо това да се
постанови друго, с което да се отхвърли молбата.
Въззиваемите страни П. С. Ч., лично и в качеството си на законен
представител на малолетното си дете В. П. К., чрез адв.А. Й., депозира
писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив е подадена молба, на осн. чл.18 от
ЗЗДН, с която е посочено, че П. С. Ч. и ответника П. Т. К. са бивши съпрузи,
чийто граждански брак е сключен 10.05. 2017г. и прекратен през 2018г., с
влязъл в сила съдебен акт, като от съвместното си съжителство преди брака
се е родило детето В. П. К., на 02.04.2015г.
Описва се с молбата, че ответникът след употреба на алкохол през
годините по време на съвместното съжителство е упражнявал физическо,
психическо, емоционално и икономическо насилие по отношение на
молителката П. С. Ч., и психическо, емоционално и икономическо такова и по
отношение на малолетното дете В. П. К., като всички актове на физическо и
психическо насилие по отношение на майката са се извършвали пред детето.
След развода през 2018г. упражняването на родителските права по
отношение на детето били предоставени на майката, а на бащата бил
определен режим на лично отношения и бил задължен да заплаща издръжка.
Ответникът от развода през 2018г. и до момента системно заплашвал
молителката, че ще вземе детето, като я принуждавал да осъществява
сексуални контакти с него. След това, когато през 2021г. в живота на
молителката се появил друг мъж, ответникът показал на молителката заснети
2
видеоматериали и фотоматериали на сексуалните контакти между себе си и
молителката, като започнал да я изнудва с тях, че ще ги разпространи
публично, ако тя не изпълнява желанията му.
Започнал да упражнява системен по телефона върху новия й приятел,
наричал я пред него „курва“, „боклук“ и го убеждавал да я остави.
По-късно ответникът се преместил да живее на село, в община П., и
отказал да даде адреса си на молителката, с цел да я тормози, когато вземе
при себе си детето за осъществяване на личните контакти.
Отказвал да каже на молителката къде го води, а след като го вземел,
оставял детето само в дома си.
През 2022г. ответникът взел детето през лятото за осъществяване
режима на лични отношения, като се случило детето да се обади в полунощ,
плачейки и да каже на майката, че е само вкъщи, но не може да обясни къде
точно. Това причинило нови психически и емоционални щети на майката,
която цяла нощ се притеснявала какво се случва с детето ѝ.
През лятото на 2023г. ответникът отново взел детето за
осъществяване режима на лични отношения.
На 25.07.2023г. детето изпратило на молителката видеоклип, на който
то плаче неудържимо и обяснява, че му е нанесен побой, като не съобщава от
кого. Обяснило, че е оставено на центъра на селото от баща си, който отишъл
да прибере овцете. Молителката подала сигнал в полицията, но не получила
обратна връзка, като в 21:00 часа П. й се обадил да каже, че е с детето, а то е
било ударено от друго дете и затова е плакало.
На 12.08.2023г. ответникът предал детето на майката в Б.. То се
държало агресивно към майка си и нейната прабаба, посягало им,
употребявало нецензурни думи. Имало белези по крачетата, за които
обяснило, че са от изгаряния на мотор. Молителката завела детето на планина,
за да се успокои.
На 03.09.2023г. в телефонен разговор ответникът нагрубявал
молителката, нарекъл я „курва“, обвинил я, че тя е виновна за всичко и я
заплашил, че ще разпространи нейни голи снимки и видеоклипове, с цел да
разруши връзката ѝ с новия й партньор.
На 05.09.2023г. ответникът проявил насилие срещу молителката пред
3
детето, като отишъл да го вземе, за да го води на сватба, а бабата на
молителката, която предала детето, не била сложила риза в раничката му.
Ответникът започнал да крещи и да нагрубява молителката и я напсувал пред
детето, защото щяло да се наложи той да прави разходи да купува риза. След
това забранил на детето да вдига телефона на майка си и той също не вдигал,
с което упражнил психически тормоз над молителката да се притеснява с
часове къде са и какво се случва.
На 07.09.2023г. детето се обадило на майката по телефона, като
плачело неудържимо, молел я да отиде да си го вземе. След няколко минути
се обадил бащата и заплашил майката да не е посмяла да отиде и да го взема,
защото това били „циркаджийски номера“, и се оплакал за някакъв чипс и че
по цял ден харчи пари по детето. Крещял на детето, то плачело. Това
причинило голям стрес и на детето, и на майката.
С молбата, подадена на осн. чл.18 от ЗЗДН се поддържа, че така
описаните актове на насилие от лятото на 2023г. са малко проявление на
системния тормоз, на който молителката е подложена пред детето си, както и
на който самото дете е подложено от своя баща. Уточнява се, че насилието
ескалира след употреба на алкохол от страна на ответника, както и че
подаването на настоящата молба със сигурност ще доведе до ескалация на
това поведение и нова вълна на агресия над молителката и детето, както и че
молителката, въпреки развода, не успява да се освободи от насилието,
извършвано от ответника над нея и над детето.
Поддържа се също, че тези актове на насилие са допринесли затова
детето да спре да говори и да започне отново да говори едва след намесата на
логопед, след четвъртата му година. Сочи се също така, че майката страда от
заболяване – ДЦП, което се използва от ответника, за да се вменява, че няма
нужните качества да бъде добра майка и партньор, както и да бъде поставяна
в подчинено положение.
Към молбата е приложена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която
молителката декларира, под страх от наказателна отговорност, че спрямо нея
и детето ответникът е осъществил описаното в молбата психическо и
емоционално насилие, както и че през годините е осъществявал и физическо,
сексуално и икономическо такова спрямо майката и икономическо спрямо
детето.
4
Ответникът П. Т. К. не е депозирал Писмен отговор, но в първото
открито съдебно заседание се е явил лично и с пълномощник, оспорили са
молбата като нередовна. Оспорени са описаните обстоятелства, както и това,
че ответникът е извършвал каквото и да било насилие спрямо молителката
или детето. Застъпва, че насилието, описано в молбата, никога да не се
случвало, както и да липсват данни в последните три месеца преди
подаването на молбата между страните да е било налице съвместно
съжителство, което правело молбата недопустима. Поддържа се и
недоказаност на твърденията за осъществено насилие години преди подаване
на молбата.
В хода на производството са приложени от молителката
Удостоверение за раждане на В. К., Решение №1587/08.05.2018г. на Районен
съд -Пловдив, I бр.с., по гр.д.№ 3518/2018г. /със заверка, че е влязло в сила на
08.05.2018г./.
В съдебно заседание на 16.11.2023г. /протокол на л.67 и сл./ при
условията на чл.176 от ГПК П. С. Ч. и П. Т. К. са били изслушани и са дали
подробни обяснения.
В същото съдебно заседание са разпитани доведените от страните
свидетели – К. Ч. /майка на молителката/, А.Ч. /заявил, че е живущ на семейни
начала от 2 години с молителката/, както и И.М. /колеги с ответника/.
В съдебно заседание на 05.02.2024г. /протокол на л.142 и сл./ е прието
заключението на Съдебно-психологична експертиза за детето В. П. К.,
изготвена от вещото лице Д.Т., магистър по „Приложна психология“,
специализация „Съдебна психология“.
Приложено е и Писмо с изх.№ 4999/30.11.2023г., изд. от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД /л.89/, с което е даден отговор по запитване от съда, че
при проверка в интегрираната болнична информационна система се е
констатирало, че пациентката П. С. Ч. не е посещавала лечебното заведение
през м. октомври, 2017г., а го е посещавала еднократно на 07.06.2017г.
Районен съд – Пловдив, с атакуваното решение, за да уважи молбата,
излага основни съображения, че са установени твърденията на молителката
посочените актове на насилие и психическо такова, в период от три месеца
преди подаване на молбата, спрямо нея и детето, като това се е осъществило
5
чрез приложената декларация, разпит на свидетели и приета експертиза.
Районният съд е посочил, че неполагането на нужните грижи за дете,
на възраст под 12 години, оставянето му само или включването му в
дейности, които са опасни за него, като гасене на пожар, при които детето е
претърпяло физическа болка, представляват специфична форма на насилие
над дете. Спрямо майката се е доказало обидното и грубо отношение от
страна на бащата, включително и пред детето. Самото дете също е
потвърдило частично в разказа си пред вещото лице тези обстоятелства.
Детето е възприело отчасти и жаргонния речник от нецензурни думи на
бащата, за което вещото лице дава експертно мнение, че не е в негов интерес.
Районният съд е наложил и правен извод, че упражненото психическо
насилие е рефлектирало негативно върху психическото състояние на
пострадалата, същата с оглед поведението на ответника е изпитала
основателен страх за живота и здравето на детето си, както и е била
разстроена от отношението на ответника спрямо нея като отглеждащ родител.
С жалбата на П. Т. К. са направени възражения, че направените от
Районния съд изводи са неправилни. По-конкретно, дадена била вяра и са
кредитирани единствено свидетелите на молителката, като същевременно не е
обърнато внимание на показанията на св.И.М.. Пренебрегнати били
изявленията на молителката, дадени при изслушванията на страните по чл.
176 от ГПК, че целта на това дело по ЗЗДН е било да превъзпита П. К. как да
се отнася със сина си, което е злоупотреба с права от страна на молителката.
Не било ясно по какви критерии било прието от Районния съд, че е доказано
насилието на посочените от молителката дати.
Изцяло бил пренебрегнат факта, които се констатирали от Съдебно-
психологическа експертиза на вещото лице Д.Т., че детето търси и се нуждае
от баща си, както и че времето на детето прекарано с бащата е изпълнено
изцяло с позитивни емоции.
Твърдяното от молителката, П. Ч., физическо домашно насилие, при
което й е счупен носа, останало недоказано, както и твърденията за
неприлични нейни снимки.
За да е осъществено насилие от ответника е необходимо, на първо
място, да има противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите,
6
описани в член 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо молителя, и установен
по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие
между тези лица на правна, фактическа и/или родствена връзка. От събраните
по делото доказателства се налага правен извод за осъществен конкретен
състав на „домашно насилие“ по см. на чл.2 от ЗЗДН. В тази насока,
обосновано са кредитирани показанията на двамата свидетели на
молителката, тъй като са били подробни, убедителни и непротиворечиви.
Показанията на св.И.М. са като на лице, което по-странично за отношенията
между страните, същата е колега на ответника, и освен това, като съседи са
били на квартира, но това е било отдавна, към края на 2019г., и е нормално
нейните впечатления да са избледнели с времето. Въззивната инстанция
намира, че аргументирано е кредитирано и заключението на вещото лице
Д.Т., изготвила съдебно-психологична експертиза. По-конкретно, психологът
констатира, че детето обича, цени, уважава и зачита ролята и авторитета и на
двамата си родители, като ясно диференцира техните функции в своя бит и
ежедневие. Детето има емоционално-чувствен изградена връзка на обич,
привързаност, уважение с баща си П. К. и с майка си П. Ч.. За детето тя е
социално значимия родител, тоест отглеждащият. От позицията на своя
възрастов период оценя функциите и на майка, грижите, вниманието,
отдадеността и съпричастността към него, топлината и обичта, с които е
обграден в ежедневието си функциониране и бит. Със съжителя на майка си
А.Ч. детето има емоционална връзка на обич и уважение. Оценя неговото
добро и внимателно отношение към себе си. неговата загриженост, за
осигуряване на психологическия му комфорт и ежедневен бит на
функциониране. Детето В. К. е нефрустрирано и безконфликтно по
отношение на миналите вече за него събития и случки в досегашния му
житейски казус на база своето възприятие в когнитивно, емоционално-
чувствен аспект. Не са се отчели данни за „пресиране“ на психологическия
комфорт на детската психика, не се наблюдава емоционален „вакуум“ в
мисловния процес и в паметовите жалони на детето от миналите случки и
събития, толкова доколкото са съхранени в паметта му. Данните от
специализираните методика не са установили „акумулирала“ се тревожност,
безпокойство или остатъчен посттравматичен стрес от посочените дати и
конкретно свързаните с тях събития.
Детето е разказало на вещото лице, че е чуло по телефона, когато
7
майка му според него е била на работа тук в Пловдив, баща му да я е нарекъл
с нецензурен израз и лоша дума, но говори за конкретна случка в минало
време и от трето лице, ед.ч. като преразказ. Експертизата констатира, че по
данни на детето в този възрастов период и на база своя конгнитивно-
познавателен и социално-речеви опит и ресурс, детето не разбира значението
и смисъла на нецензурните изрази. Експертът Д.Т. е направила
професионални препоръки към родителите да поддържат нормален, човешки
тон на зачитане, оценяване ролята и авторитета на другия родител, като
функция в социума, за да се чувства детето сигурно, значимо, спокойно и
защитено в психо-емоционален и социален аспект.
Окръжният съд счита, че наложените мерки са подходящи за
осъществяване на защита, като ответникът следва да се въздържа от
извършване на домашно насилие, в определения разумен срок от осем месеца.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 1000 лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно приложен
ДПЗС /на л.18/.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1399/27.03.2023г., постановено по гр.д.№
13100/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с.
Осъжда П. Т. К., ЕГН - **********, да заплати на П. С. Ч., ЕГН –
**********, сумата 1000 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№
1109/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9