РЕШЕНИЕ
№ 161
28.05.2018г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 26.04.2018г., при участие на секретаря Катя Станоева в следния
състав:
Председател
: Людмила Пейчева
Членове : Капка Павлова
Димитър
Ковачев
като
разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 134 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивни жалби от Л.Ж.Д. и „Стомана
Индъстри“АД срещу Решение №1208 от 09.01.2018г., постановено по гр. д. №2808/2016г.
по описа на Пернишкия районен съд.
„Стомана
Индъстри“АД обжалва решението в частта, с която са уважени предявените от Л.Ж.Д.
искове по чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда за обезщетение на неимуществени вреди
от професионално заболяване до размер 8000,00 лева ведно със законна лихва от 23.02.2017г.
до окончателното плащане, както и в частта по разноските.
Л.Ж.Д. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
иска по чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда над 8000,00 до пълния размер от
22000,00 лева както и в частта по разноските.
С въззивната жалба на ищеца Л. Д. се релевира
неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения и
противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД като се иска решението да бъде отменено
в отхвърлителната част, а искът уважен и се присъдят разноски. Посочва, че ПРС
не е взел предвид всички обективни, конкретно установени обстоятелства, а други
са били неправилно отчетени или изобщо не са взети предвид. Касаело се за необратимо
състояние, което само ще се влошава и освен това е съществувало много преди
констатирането му от ТЕЛК и НЕЛК, което се установявало от представените
епикризи от УМБАЛ ***, която установявала освен намаляване на слуха с шум в
ушите и заглъхване, но още и пристъпен световъртеж и нестабилно равновесие.
Счита, че тези болести и болки били в причинна връзка с работата при ответника
като се позовава на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК. Счита, че не са отчетени обстоятелства,
при които е получено увреждането - дългогодишно излагане на наднормени шумове при
работата ѝ при ответника. Освен това не били отчетени последиците в
битово и социално естество- затруднено общуване. Не били отчетени болките и
страданията. Не били отчетени обществено-икономическите условия като един от
критериите за определяне на размера на паричното обезщетение (икономическия
растеж, стандарта на живот, покупателната способност на населението). Позовава
се на задължителна практика на ВКС.
Жалбоподателя ответник „Стомана Индъстри“АД излага
оплаквания за процесуални нарушения, необоснованост и постановяване на
решението в противоречие с доказателствата по делото. Твърди нарушаване на чл.
52 ЗЗД и прекомерност на обезщетението. Посочва, че заболяването не причинява
физическа болка, което не било отчетено в достатъчна степен. Не е съобразил, че
ищцата може да чува силен говор от близки разстояния. Съдът не бил обсъдил
какво е конкретното проявление на установените като степен увреждания на слуха
като морални вреди. Свидетелските показания били твърде общи и не установявали
трайно емоционално и физическо преживяване. Съдът не отчел, че възрастта, а не
фактори на работната среда оказвали влияние на заболяването, както и че то не
се отразявало на другите заболявания на ищеца и нямало данни за нарушени
функции на вестибуларния апарат като се позовава на СМЕ по делото.
ПОС след служебна проверка намира обжалваното решение
за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност проверката е
ограничена до оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор, че ищеца и ответника
се намират в трудово правоотношение.
Пред ПРС е прието като доказателство писмо на НЕЛК,
решение на НЕЛК и препис от решение на ТЕЛК, от които се установява, че НЕЛК е
потвърдила след обжалване от жалбоподателя- ответник решението на ТЕЛК, с което
е признато, че ищцата като следствие от работата си при ответника като *** е
получила професионално заболяване „неврит на слуховите нерви“ средна степен на
тежко чуване и на двете уши 50 децибела (според НЕЛК) и е определен процент на
ТРН 35 % от професионалното заболяване, с дата на инвалидизация определена от ТЕЛК и потвърдена от НЕЛК - ***
и срок определен от НЕЛК до *** като към момента на инвалидизирането тя е на **
години.
Предвид, че тези доказателства и влизането в сила на
решението на НЕЛК не са оспорени от ответника пред ПРС и не се релевират с
въззивната му жалба оплаквания в противен смисъл ПОС намира, че е налице влязло
в сила решение на НЕЛК.
Установено по делото от приетото допълнително
споразумение, че ищцата от *** е преместена на друга длъжност.
Приета е СМЕ, неоспорена от страните, която стига до
същите изводи като ТЕЛК и НЕЛК като посочва, че заболяването не влияе върху
другите заболявания на ищцата и не причинява болка. Вещото лице посочва, че
няма данни за нарушения във равновесието (вестибуларния апарат). В съдебно
заседание също посочва, че няма нарушения в равновесието и че слуховия неврит
не предизвиква такива нарушения. Посочва, че заболяването се изразява в
по-трудно чуване на речта и звуци от околната среда и прогнозата е
неблагоприятна като няма ефикасно лечение, а с напредването на възрастта ще се
влошава все по-бързо.
Пред ПРС са разпитани св. Г. и В.. Св. Г. който живее
на съпружески начала с ищцата посочва, че от 2012-2013г. не чува добре, заради
което увеличавала телевизора. Посочва, че поне 5-6 пъти е виждал, че на ищцата
ѝ прилошава докато готви в кухнята
и му казвала, че и се вие свят и губи равновесие.
Св. В. (бивш служител на ответника) установява с показанията си какви са били
заобикалящите условия на работа и самите процедури до 2014г. когато се е
пенсионирала. Посочва, че през последната година, в която били колеги ищцата не
чувала и се налагало да говори силно с нея и един два пъти : „….я занасяше“
(явно се има предвид прилошаване). В останалата си част макар и пространни
показанията са неотносими към делото вкл. относно личните предпазни средства
(антифони и др.) тъй като увреждането е установено от единствено компетентните
органи НЕЛК и ТЕЛК и дали е имало такива средства или не докато ищцата е
полагала труд като *** е без значение.
При така установените факти ПОС намира, че решението е
частично неправилно като присъдения
размер на обезщетение е занижен.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическия състав на разпоредбата
на чл. 200 от КТ, предвид наличието на решение на ТЕЛК и НЕЛК, които са
единствените компетентни органи да бъде признато заболяването за такова с
професионален характер. С оглед задължителния за всички органи в страната
характер на това решение и установената с него причинна връзка между работата
на лицето и заболяването то и ПРС, а съответно и ПОС не могат да приемат друго
положение. Относно характера на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК е налице многобройна
задължителна практика на ВКС.
Оплакванията в жалбата на ответника по исковете „Стомана
Индъстри“АД относно присъдения размер са неоснователни по следните съображения:
Изрично в решението е посочено, че ПРС отчита факта,
че заболяването не води до физически болки за ищцата и то го е отчел правилно
като фактор за по-нисък размер. За да присъди конкретния размер ПРС е приел, че
от св. показания се установявало че ищцата има световъртежи и затруднения в
ежедневната дейност, но именно заради липсата на физическа болка е присъдил
този размер.
ПОС обаче не е съгласен с извода на ПРС за установени от
показанията на свидетелите световъртеж и загуба на равновесие, които да се
намират в причинна връзка със заболяването и да подлежат на обезщетяване.
Показанията на св. Г. са за конкретна обстановка в която на ищцата ѝ прилошавало
- в кухнята докато готви. Подобно прилошаване може да се дължи на много фактори
(висока температура в стаята например). Няма доказателства тези случаи да имат
връзка със професионалното заболяване. Напротив в решението на НЕЛК изрично е
посочено, че няма данни за увреда на вестибуларния апарат. Такова е и заключението
на вещото лице по делото. Касае за компетентни медицински лица, които след
съответните прегледи, извършени както от НЕЛК така и от вещото лице в
непродължителен период от време не са установили такива здравословни проблеми,
а вещото лице е заявило, че поначало това заболяване не протича с нарушения на
вестибуларния апарат. Следователно изводите на ПРС в тази връзка не се
подкрепят от доказателствата по делото и това оплакване на ответника е
основателно, но според ПОС това обстоятелство не следва да доведе до уважаване
жалбата на ответника по исковете по съображения, които ще се изложат по-долу.
Оплакването, че не било отчетено преместването на
ищцата на друга работа където няма вредни условия е неоснователно. След
констатиране по надлежния ред на заболяването и при установената негова
необратимост (според вещото лице) е без значение дали е била изведена ищцата от
въздействието на вредни фактори. Вещото лице е посочило, че влошаването на
състоянието е неизбежно. Действително е
посочило, че с възрастта това ще става все по-бързо, но факторът „напредване на
възрастта“ не следва да се отчита при определяне на размер на обезщетението в
посока на неговото намаляване. Ако не бе работата при ответника във вредни
условия, довела до заболяването на ищцата то и нейния слух с възрастта щеше да
се запази или поне нямаше да се засегне в такава степен, а под действието на
заболяването с възрастта само ще се влошава и то все по бързо според вещото
лице. Така, че определяща е ролята на заболяването- то е причината с нарастване
на възрастта слухът да се влошава по бързо от нормалното, а не обратното.
Неоснователно е и оплакването, че ПРС не е отчел конкретната
степен на тежко чуване в границите от 30-60 децибела. Напротив един от мотивите
на ПРС (стр. 4, абз. 5, изр. 1 от решението), за да не присъди друг размер е
бил именно, че ищцата се намира във втори стадий от заболяването, което обаче
има още две по - тежки степени (практическа глухота и пълна глухота).
С оглед горното ПОС намира жалбата на ответника по
исковете за неоснователна.
Жалбата на ищеца е частично основателна. ПРС не е
отчел някой фактори имащи значение за определяне на размера на обезщетението.
Такива фактори са възрастта на ищеца от ** години към датата на
инвалидизирането; установеното предизвикване на шум в ушите от заболяването,
обществено-икономическите условия в страната-непрекъснато повишаване както на
минималната така и на средната работна заплата през последните години и
постоянен икономически ръст, не е отчетена и съществуващата съдебна практика
относно размера на обезщетението за това заболяване.
Ищцата е в зряла работоспособна възраст. До евентуално
пенсиониране остава дълъг период от време (минимум 14 г.), което означава, че
нейната работоспособност е сериозно ограничена и предвид лошата прогноза за
развитие на заболяването ще бъде ограничена допълнително.
Същевременно ПРС не е взел предвид, че заболяването
предизвиква освен намалени слухови способности и шум в ушите. Това изрично е
заявено от вещото лице при изслушването му в ОСЗ. Същевременно е посочило в
същото заседание, че този шум се влияе от другите заболявания на ищцата-тоест
може да е по-силен поради тях.
Съгласно задължително за ПОС Решение 480 /23.04.2013г.
на ВКС, IV
Г.О. по гр.д. 85/2012г. като ориентир за
размера на обезщетението за неимуществени вреди е и съдебната практика относима
към аналогични случаи.
Преобладаващата съдебна практика се ориентира към
размер на обезщетение за неимуществени вреди от това заболяване между 3000,00
лева (и то само за ексцес от една степен на тежкото чуване до лека такава - Решение
№ 33 от 27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5146/2008 г., IV г. о., ГК) и 15000,00
лева в зависимост от особеностите на конкретния случай. Така с решение по гр.
д. № 5188/2013 г. на Районен съд-Перник е присъдено 5000,00 лева обезщетение за
влошаване на същото заболяване (преминаване от лека в тежка степен на
заболяването), потвърдено от ПОС по гр.д. 54/2015г и недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 1216 от 18.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4076/2015
г., III г. о., ГК. С решение на СОС по в.гр.д. 65/2013г. за същото заболяване в
същата степен е присъдено обезщетение от 10000,00 лева. Решението не е
допуснато до касационно обжалване с Определение № 317 от
7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5728/2013 г., IV г. о.. С Решение
№ 635 от 24.06.2013 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 965/2013 г. са присъдени
10000,00 лева. С решение на Пернишки районен съд по гр.д. 2040/2016г. потвърдено от ПОС
с решение по в.гр.д. 232/2017г., което не е допуснато до касационно обжалване с
Определение № 79 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4059/2017 г., III г.
о., ГК е присъдено за същото заболяване 15000,00 лева като обаче в конкретния
казус е имало установени нарушения в равновесието и световъртеж.
Същевременно част от тази практика е създадена при
различни икономически условия, които са един от критериите при определяне на
обезщетението (например от 2013г. минималната работна заплата в страната-определяна с Постановления на
Министерски съвет- от 310,00 лева е увеличена с 200,00 лева спрямо сегашното
ниво – 510,00 лева, което е около 56 процента увеличение, същото се отнася и за
средната работна заплата, която от 9301,00 лева през 2013г. е нараснала до
12725,00 през 2017г. или с 37 % по официално публикувани (на основание чл. 5 и
чл. 23 от закона за статистиката) - в интернет сайта на националния
статистически институт данни за средната работна заплата на година.
Гореизброените и неотчетени от ПРС критерии за
определяне на размера на обезщетението обуславят неговото увеличаване като ПОС
отчита и че не се установяват увреждания в равновесието и световъртеж (за което
бяха изложени по-горе мотиви) и намира, включително с оглед посочените промени
в икономическите условия, че ще следва да се присъди обезщетение в размер
близък до максимално присъждания от съдилищата за конкретното заболяване когато
то е признато за професионално като счита, че справедлив размер
на обезщетението в случая е 14000,00 лева. Тоест решението ще следва да се отмени
частично в отхвърлителната му част над присъдения размер от 8000,00 лев до
размер от 14000,00 като се присъди допълнително сума от 6000,00 лева. В
останалата обжалвана част решението е правилно и жалбите ще следва да се оставят
без уважение, а решението потвърдено.
Не следва да се възприемат доводите на Д. за
съобразяване като критерий факта, че състоянието ѝ е възникнало много
преди да се констатира от ТЕЛК и НЕЛК и продължителността му обуславяла по-голям
размер. За вреди от професионално заболяване обезщетение може да се търси само
след датата на инвалидизация установена с влязло в сила решение на ТЕЛК или
НЕЛК. А щом за такива вреди, предхождащи признаването на заболяването за професионално
не може да се търси обезщетение то и не следва те да се отчитат като критерий
за размера на обезщетението за период след признаване на заболяването за
професионално.
При този изход на спора право на разноски за въззивна
инстанция има само възивника-ищец съобразно уважената част от жалбата, която е
43% от обжалваемия интерес. Или Д. има право на разноски в размер на 430,00
лева за адвокатски хонорар от претендираните 1000,00.
На ответника по исковете не се дължат разноски за
въззивна инстанция, но същият следва да бъде осъден да заплати дължимата по
жалбата на Д. държавна такса съобразно уважената част от жалбата, която такса е
в размер на 120,40 лева.
За първоинстанционното производство ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца още 331,64 лева за адвокатски хонорар.
Освен това решението следва да се отмени в частта по
разноските присъдени в полза на ответника над размера от 518,40 лева за
адвокатски хонорар.
Ще следва ответника да бъде осъден да заплати по
сметка на ПОС още 203,20 лева държавна такса за първата инстанция.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1208 от 09.01.2018г., постановено по гр. д.
№2808/2016г. по описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА, с която иска
на Л.Ж.Д. предявен срещу „Стомана Индъстри“АД за обезщетяване на неимуществени
вреди от професионално заболяване: „двустранен неврит на слуховите нерви с
функционален дефицит в средна степен на тежко чуване“, констатирано с ЕР *** на
ТЕЛК към УМБАЛ ***, потвърдено с Решение *** на НЕЛК е отхвърлен над размера от 8000,00 (осем хиляди) лева до размер от
14000,00 (четиринадесет хиляди) лева. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“АД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление в гр. Перник, ул. „Владайско въстание“1 ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Ж.Д. с ЕГН ********** с
адрес *** още 6000,00 (шест хиляди)
лева (разликата между уважения от ПРС размер и размера до който иска е
основателен) – обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване:
„двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в средна степен на
тежко чуване“, констатирано с ЕР *** на ТЕЛК към УМБАЛ ***, потвърдено с
Решение *** на НЕЛК, ведно със законна лихва от 23.02.2017г. до окончателното
плащане.
ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските, с която Л.Ж.Д.
е осъдена да заплати на „Стомана Индъстри“АД разноски за адвокатски хонорар над
размера от 518,40 лева
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“АД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление в гр. Перник, ул. „Владайско въстание“1 ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Ж.Д. с ЕГН ********** с
адрес *** още 331,64 лева за
адвокатски хонорар за първа инстанция.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“АД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление в гр. Перник, ул. „Владайско въстание“1 ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Ж.Д. с ЕГН ********** с
адрес *** 430,00 лева за
адвокатски хонорар за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“АД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление в гр. Перник, ул. „Владайско въстание“1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка за държавни такси на ОС Перник сумата от 120,40 лева – дължима
държавна такса за разглеждане на жалбата на Л.Ж.Д. съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“АД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление в гр. Перник, ул. „Владайско въстание“1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка за държавни такси на ОС Перник още 203,20 лева – дължима
държавна такса за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1208 от 09.01.2018г., постановено
по гр. д. №2808/2016г. по описа на Пернишкия районен съд в останалите обжалвани
части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.