№ 414
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение №
1773 от 22.11.2021г. по гр.д. № 3266/2021г. по описа на ВРС, с което на основание чл.124 ГПК е
прието за установено, че ПР. Г. К. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 3466,39лв.,
начислена за доставена на ищеца електроенергия за периода 24.12.2020г.-26.01.2021г. в обект,
находящ се в гр.Варна, ул.“Воден“№18 по издадена фактура № **********/15.02.2021г., и
въззивникът е осъден да заплати разноски в размер на 626,07лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Налице е
правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, което е консумирано в обекта на ищеца
след монтажа на СТИ. Посочва, че от представените по делото доказателства се установява, че към
датата на монтажа, показания в регистър „r“, каквито са констатирани при последваща проверка,
не са били налице, както и, че процесното количество електроенергия е било доставено и
потребено в обекта на абоната и е отчетено от СТИ. Ето защо предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата ПР. Г. К. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Претендира
присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от ПР. Г. К. срещу „„Енерго-
Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството
ответник сумата от 3466,39лв., начислена по партидата му в резултат на извършена корекция на
1
сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищецът е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна. Ответното дружество издало
фактура № **********/15.02.2021г. за сумата от 3466,39лв., представляваща стойност на
начислена електроенергия за периода 24.12.2020г. – 26.01.2021г. Получил уведомление, че на
26.01.2021г.е извършена проверка на СТИ, както и съставения при проверката констативен
протокол, въз основа на който е била извършена корекция на сметката за собствения му обект на
потребление, като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума. Оспорва
дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове вземане на
дружеството. Оспорва доказателствената стойност на съставения КП, както и законосъобразността
на корекционната процедура. Твърди, че лицата, извършили проверката не са били оправомощени
да я осъществят. Отправил в тази връзка искане за постановяване на решение, с което предявеният
иск да се уважи.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорил
предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на начисление на измерено след
монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ /Обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. При техническа проверка на СТИ в обекта на ищеца, обективирана в
съставен констативен протокол е констатирано несъответствие при отчитането на потреблението
на ел. енергия от абоната. Установено е измерване на електрическата енергия по невизуализиран
регистър. Начислена е електроенергия, която е реално доставена и потребена от абоната и
издадена фактура за исковата сума в хипотеза на чл. 55 от ПИКЕЕ, евентуално чл.183 ЗЗД. Така
обосновал неоснователност на иска и отправил искане за отхвърлянето му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 1200918 от 29.03.2017г. съставен от служители на
„Енерго-Про Мрежи“ АД, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № А220333647, при
посочените в същия показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията, респ.
липсата на такива във върхова тарифа.
По делото е представен протокол от 19.08.2016г. от метрологична проверка на СТИ, извършена от
лаборатория на ЕЛЛАБ България ООД, в който е посочено, че крайните показания на СТИ към
датата на проверката са : тарифа 1-5671 квтч; тарифа 2-16514,750 квтч. Липсва запис на
показанията по останалите тарифи и сумарния регистър.
На 26.01.2021г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен
Констативен протокол № 6119811, в присъствие на един свидетел. При проверката електромерът е
демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба № 1664868. Протоколът е подписан от представители на
„Електроразпределение Север“ АД и от свидетел, посочен само с две имена.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 53/05.02.2021г., от
заключението на която се установява, че на дисплея се визуализира тарифа „r“ с показания
017792,3 кВтч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Не е установен достъп до
вътрешността на електромера.
Въз основа на констатациите от проверките е начислена електрическа енергия в размер на
10675 кВтч- дневна тарифа и 7054 кВтч- нощна тарифа за периода 24.12.2020г. – 26.01.2021г. на
основание чл.55 ПИКЕЕ. На 15.02.2021г. е за начисленото количество електроенергия е издадена
фактура на стойност 3466,39лв.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице се
установява следното: процесният електромер е метрологично годен към датата на проверката;
преминал първоначална метрологична проверка през 2003г. и последваща през 2016г., като е
монтиран в обекта на ищеца на 29.03.2017г. СТИ има видим регистър за обратна енергия - тарифа
„r“. В същия се натрупват показания, когато в клемореда на уреда се разменят фазовия и нулевия
проводник. Налице е действително нарушение в схемата за свързване, но натрупаната
2
електроенергия е действително потребена, като отчетена от уреда. Към датата на проверката
електромерът е годно СТИ, но тъй като фазовият и нулевият проводник за разменени, той не
отчита по Т1 и Т2, а само в регистър „r“. Вещото лице посочва, че не може да се определи
периодът, в който енергията е потребена, както и кога е настъпило събитието, след което СТИ е
започнало да отчита по обратния регистър. Посочва също, че достъпът до проводниците е лесен и
размяната може да се извърши за минута.
От показанията на ангажирания от ответника свидетел- служител в дружеството, се
установява че при проверката СТИ работело, но не отчитало преминалата електроенергия;
кабелите на входа и изхода на електромера били разменени и двете тарифи не отчитали;
показанията се натрупвали в трета тарифа, която не се отчита; пломбите били запазени, като за
достигане до клемореда се наложило служителите да нарушат една от пломбите; размяната на
кабелите можело да се извърши след отваряне на електромера.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания
от ищеца размер.
Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника. Въведеното от ответника
основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на
количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на
потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка законосъобразността на извършената
корекция на сметка, за да се произнесе съдът съобрази следното:
По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила, по
силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа
енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на приети от КЕВР и действащи правила за измерване на
количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл.
24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
26.01.2021г., за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия, е осъществена при
действието на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. Следователно, към
момента на проверката съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно ал.
2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Т.е. съгласно действащите Правила,
правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от ПИКЕЕ хипотези е предоставено на
оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по сделка с ел. енергия по смисъла на
чл. 92 от ЗЕ.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа
енергия, извършено при действащи Правила е обусловена от изпълнение на предвидените в
ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика
за извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за несъответствие при
отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта на въззиваемия е обективирана в констативен
3
протокол, съставен и удовлетворяващ изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ. Несъстоятелни
поради това са доводите в отговора на въззивната жалба за неспазване изискванията на чл. 49 от
ПИКЕЕ.
Установено е от друга страна от съвкупността на доказателствата по делото, както и от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните, че към датата на монтажа през 2017г., уредът, отчитащ потреблението в
обекта на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ в обекта е
монтирано след метрологична проверка със посочени показания по видимите тарифи. Не са
ангажирани доказателства обаче, от които да се установява, че тези показания, са съответствали на
записаното в сумарен регистър, както и дали показанията в в обратния регистър и невидимите
регистри са били нулеви. Предвид посоченото, съдът намира, че не е изключено показанията в тези
регистри на електромера да са били различни от нулевите. Следователно, обоснован в тази връзка
е изводът в обжалваното решение, че не са доказани нулеви показания в тези регистри към
момента на монтажа на СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че от извършената през
2016г. метрологична проверка до датата на монтажа е изминал период от три месеца, като в
протокола за монтаж липсва посочване на показанията в скритите тарифи, сумарен регистър и
обратен регистър. От представените по делото доказателства не се установява, че процесните
количества ел. енергия, предмет на извършеното преизчисление са доставени, реално потребени от
клиента и отчетени в скрит за ежемесечен отчет регистър и то именно в периода след монтажа на
процесния електромер. Ето защо съдът приема, че в случая не се установява наличието на
елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление.
Ответникът не е установил конкретен период на доставката на процесното количество
електроенергия, както и дали това количество е потребено по дневна или нощна тарифа.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е
незаконосъобразна, поради което начислената сума не се дължи от клиента. Предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи. Обжалваното решение като
правилно следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на
поискани разноски, доказани в размер на 500лв., съгласно представените доказателства. Предвид
материалния интерес и преценявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за
неоснователно искането на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1773 от 22.11.2021г. по гр.д. № 3266/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на ПР. Г. К. ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски
пред настоящата инстанция,.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4