ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261
гр. гр. София, 13.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600428 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXII от НПК, чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 вр.
ал.1 НПК.
Образувано е по повод подаден частен протест от СП против
определение от 24.11.2021г. по нохд № 4163/2018г. по описа на СНС, 5
състав, с което е изменена прилаганата спрямо подсъдимия С. Й. Г. мярка за
неотклонение „Задържане под стража" в „Домашен арест“ с електронно
наблюдение, която се преценява за незаконосъобразна и неадекватна за
постигане целите по чл.57 НПК. Становището на съда се оспорва като
неправилно и несъобразено с обществената опасност на конкретния деец.
Излагат се аргументи за това, че продължават да са налични всички законови
предпоставки за продължаване на най-тежката форма на процесуална принуда
– обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към вменените
му престъпни посегателства; реална опасност от бъдещо престъпно
поведение, изводима както от тежестта и характера на обвиненията за
ръководство на ОПГ и подбудителство и помагачество към квалифицирано
убийство, така и от обремененото му съдебно минало. Съображенията на СНС
за отпадане на коментираната опасност предвид продължителността на
прилаганите процесуални ограничения, се преценява като “логически
парадокс“, в подкрепа на което се цитира конкретно решение на ЕСПЧ по
делото „Стайков срещу България“ от 08.09.2021г. Допълнително се акцентира
на фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от наличието на
множество обвиняеми лица и повдигнати обвинения, голям брой свидетели и
експертизи, и едновременно с това на проявената процесуална активност от
съда, благодарение на която е приключило първоинстанционното
1
производство. В този смисъл срокът на задържането под стража се преценява
като разумен и в съответствие с практиката на ЕСПЧ /делата „Нойсмайстер
срещу Австрия“ от 1968г. и „Щюгмюлер срещу Австрия“ от 1962г./.
Подчертава се липсата на нови обстоятелства, включително и от семейно
естество, обуславащи необходимостта от преосмисляне на търпяната мярка за
неотклонение. В заключение се моли за отмяна на протестиранато
определение и потвърждаване на същата.
Частният протест е депозиран в срок, срещу съдебен акт подлежащ на
въззивен контрол, поради което се явява допустим. Разледан по същество
обаче се преценява за неоснователен.
Първоинстанционното поризводство по нохд № 600/2019г. е било
образувано по внесен обвинителен акт срещу С.Г. и още девет лица, като
конкретното обвинението на жалбоподателя включва четири престъпления -
по чл.321 ал.3 пр.2 т.1 вр. ал.1 НК; по чл.116 ал.1 т.6,т.9, т.10 и 12 вр. чл.115
вр. чл.20 ал.3 и 4 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а“; по чл.131 ал.1 т.8 и 9 вр. чл.128
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 НК и по чл.144 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК.
С присъда от 22.03.2021г. Г. е признат за виновен само по
обвинението за ръководство на ОПГ и осъден на 10 години лишаване от
свобода, а за останалите престъпни посегателства е признат за невиновен и
оправдан.
От 08.09.2017г. спрямо подсъдимият се прилага най-тежката мярка за
нетоклонение „задържане под стража“.
За да облекчи същата, в протестираното определение СНС се е позовал
на нейната продължителност, която в съпоставка с действащата презумпция
за невиновност, семейното положение на подсъдимия, включително
наличието на малолетно дете, което в дълъг период от време е било лишено
от присъствието и грижите на своя баща, го е мотивирал да приеме, че целите
по чл.57 НПК е възможно да бъдат постигнати със следващата по тежест
мярка за неотклонение „домашен арест“ контролиран със средство за
електронно наблюдение.
В мотивите си съдът е анализирал както конкретните престъпни прояви
на Г., така и предходните му осъждания за тежки умишлени престъпления,
които е окачествил като градиращи във възходяща насока, изрично
подчертавайки, че последното от тях е за ръководство на ОПГ, за каквото е
признат за виновен и санкциониран и по настоящото дело. Същевременно при
преценяване на най-подходящата по вид мярка за неотклонение СНС е
съобразил, че дългата социална изолация, доближаваща ½ от наложеното
наказание лишаване от свобода, лишава лицето от голяма част от
гражданските му права, като същевременно е повлияла върху риска от
бъдещото криминогенно поведение в посока неговото занижаване, поради
което и с оглед отсъствието на риск от укриване е направил извод за оборване
на презумпцията по чл.309 ал.3 НПК.
Произнасянето на СНС е поредното по чл.270 НПК, като предходното
датира от 13.08.2021г., преди изготвяне на мотивите към присъдата.
Съгласно ал.1 изр.2 на същата разпоредба ново искане по мярката за
2
неотклонение в съответната инстанция е допустимо при промяна на
обстоятелствата. За такива и от въззивният съд се преценяват изминалият
срок от над 4 години и 3 месеца от първоначалното задържане, както и
предстоящото преминаване на съдебното производство във въззивна фаза,
предвид изготвянето на мотивите към първоинстанционната присъда. Макар
и продължителни по време, задържането на подсъдимия и разглеждането на
делото, с оглед характера и вида на разследваните престъпления, все още се
вместват в понятието за разумен срок.
Атакуваното определение е постановено след произнасяне на
присъдата, т.е. след като решаващият съд е формирал убеждение относно
въпросите за деянието, вината, авторството и правната квалификация,
базиращо се на доказателствата, събрани в развило се пред същия съд
съдебно следствие.
За разлика от СНС, настоящият въззивен състав намира, че не е
оборена напълно презумптивната опасност по чл.309 ал.3 НПК, доколкото
самият характер и размер на наложената санкция и режима на нейното
изтърпяване - 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим,
до голяма степен предпоставя възможна мотивация у подсъдимия за
отклоняване от наказателното производство. Първоинстанционната присъда в
осъдителната си част касае престъпление, чиято конкретика разкрива
значителна степен на обществена опасност на деянието, а и на дееца, предвид
обремененото му съдебно минало и трайно установените престъпни нагласи.
Предстоят следващите инстанционни фази, в които присъствието на
подсъдимия следва да бъде осигурено.
Ирелевантно е възражението на държавното обвинение за обвързаност
на срока на задържане с тежестта на обвинението, тъй като в случая
основанието е не тази тежест, а постановена вече присъда и наложено с нея
тежко наказание, т.е. вече положително решен, макар и неокончателно, от
съд въпрос за наказателната отговорност на лицето респ. възникване на
предпоставки за различно от досегашното му процесуално поведение.
Същевременно въззивната инстанция не намира основание да се
разграничи от становището на СНС, че не се налага продължаване на най-
тежката мярка за неотклонение, доколкото на този етап от развитието на
процеса целите по чл.57 НПК е възможно да бъдат реализирани с по-лека по
вид социална изолация извън местата за лишаване от свобода. Определеният
„Домашен арест“ с електронно наблюдение, явяващ се сходно, макар и по-
облекчено по вид ограничение на свободата на движение, от една страна ще е
достататъчен за контролиране и възпрепятстване на подсъдимия да извършва
престъпления и би изиграл нужния възпиращ ефект от евентуално укриване, а
от друга ще осигури реална възможност същият да бъде в обкръжението на
своите близки и да полага родителски грижи за малолетното си дете. Тази
промяна не би затруднила и продължаването на наказателния процес,
доколкото би гарантирала присъствието му в предстоящите съдебни
заседания по делото пред втората инстанция.
По тези съображения, настоящият съдебен състав не може да сподели
3
доводите на СП за необходимост от продължаване на най-тежката мярка за
процесуална принуда, което би я превърнало в необоснована репресия, и в
този смисъл не намира основания за коригиране на проверяваното
определение.
Водим от горното АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.11.2021г. по нохд № 4163/2018г. по
описа на СНС, 5 състав, с което е изменена прилаганата спрямо подсъдимия
С. Й. Г. мярка за неотклонение „Задържане под стража" в „Домашен арест“ с
електронно наблюдение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4