Решение по дело №1960/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 23 |
| Дата: | 13 януари 2022 г. (в сила от 29 януари 2022 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20215220201960 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 17 декември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към анд 1960/21:
Производството е образувано въз основа на внесен постановление на
прокурор от РП П. по чл. 357 вр. чл. 242, ал.1 , пр.3 от НПК.
Предложението е К. СТ. ЯНЧ. да бъде освободена от наказателна
отговорност за извършеното от нея престъпление по чл. 325в, ал.1 във вр.
чл.129, ал.2 във вр. ал.1, пр. 10 от НК – за това, че на 18.03.2021 г. в с.
Варвара, обл. П., не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно-
куче от мъжки пол, порода — „Сибирска лайка“, на възраст 4 години,
отговарящо на името „Арни“, което се е намирало под нейн надзор,
регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба за
отглеждане на животни- домашни любимци на територията на Община
Септември, приета с протокол № 7 от редовно заседание на Общински съвет-
гр. Септември, проведено на 27.02.2020 г., а именно: чл.150, ал.1, б."з", и чл.
172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност: ,,Собствениците и
гледачите на животни, както и управителите на животновъдните обекти са
длъжни да предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на
животните"-чл. 150, ал.1, б „з“; „Собствениците на домашни любимци са
длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други
животни“- чл. 172, т. 2.; и чл. 7, ал. 1 , т. 6 и т. 8 и чл. 11, т. 3 от Наредбата за
отглеждане на животни-домашни любимци на територията на Община
Септември: „Всеки, който отглежда куче домашен любимец предприема
всички мерки за предотвратяване на бягството му /чл. 7, ал. 1, т. 6/ и
осигурява поведение на кучето-домашен любимец, безопасно за здравето и
живота на други животни и на хората"/чл. 7, ал. 1, т.8/, „Собственикът на
кучето-домашен любимец взима мерки да не допуска животното само да
напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или }ta
обществени места“./чп. 11, т.З/, в резултат на което то е причинило средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал. 1, пр. 10 от НК на Д.А.Д.,
изразяваща се в обезобразяване на лицето - престъпление по чл. 325в, ал.1 във
вр.чл.129, ал.2 във вр. ал.1, пр. 10 от НК, като й се наложи административно
наказание глоба по реда на чл.78 А ал. 1 от НК.
Производството по делото се проведе по реда на гл. 28 от НПК.
Представителят на РП дава становище, че обвинението е доказано и
настоява за осъдително решение с конкретно предложение относно
наказанието.
Защитникът оспорва субективната съставомерност на деянието и
настоява за оправдаване; евентуално и в случай на решение за пълна
съставомерност – за снизходителност.
Обвиняемата не са счита виновна, но моли за снизходителност.
Съдът, след като анализира по отделно и в съвкупност събраните по
1
делото доказателства , по свое вътрешно убеждение , ръководейки се от
закона , установи:
Обв. К.Я. притежава от две кучета от породата „Сибирска лайка“, които
отглеждала в дома си с. Варвара: петгодишният „Арни“ и осемгодишната
„Джина“. Кучетата не били регистрирани в общинския регистър, не били
чипирани, нито редовно ваксинирани.
В съседство с Я. живее св. Александър Д. със съпругата си -св. В.П. –Д. и
двете им деца Х, -на 12 години и Д. - на 7 години. В дома им живеел и бащата
на Ал. Д. - св. С. Г. Д.. Д.и отглеждали четири кучета в двора си.
Дворовете на Я. и Д.и били отделени с циментов дувар, върху който
имало мрежа. От задната страна имотите граничели с полето и били оградени
само с ажурна мрежеста ограда.
На 17.03.2021 г. обв. Д. била на работа и се прибрала към 22.30 ч.
Влизайки в двора видяла, че кучето „Арни“ го няма. Тя била наясно, че
кучето е избягало, тъй като се намирало в размножителен период, което се
било случвало и преди. Търсила го, но не го намерила.
На 18.03.2021 г. седемгодишният Д. Д. бил на училище до 16.15 ч. След
училище бил взет от сестра си и дядо си - св. Сп. Д. и отведен у дома си,
където останал да играе на двора.
В двора по това време бил и избягалият от дома си Арни, който
проникнал през дупка в оградната мрежа. Той проявявал интерес към едно от
женските кучета на Д.и, от породата „Лудогорско гонче“, което също било в
размножителен период.
Д. познавал кучето, отишъл при него и го погалил по главата. В този
момент то скочило върху него, повалило го на земята и го ухапало в горната
лява част на главата, в областта над лявото око и в лявата теменна област.
Момчето опитало да се измъкне пълзейки, но кучето продължило да го хапе
по тялото, ръцете и краката- ухапало го 4 пъти по гърба, над левия лъкът и по
долната трета на лявата подбедрица. Д. успял да се измъкне и се затичал от
задната част на двора навън към улицата, като се държал за главата.
Там бил съседът св. Ж.Н., който видял , че по детето има много кръв и
липсва част от плътта на главата. Д. обяснил, че го е ухапало кучето на
съседите им. Н. го качил и го откарал във ФСМП- Септември. По пътя се
обадил на баща му, който, след като узнал, забрал майката и отишли
директно в Спешния кабинет, предупреждавайки преди това дъщеря си да не
излиза на двора.
Св. Н. се прибрал и като наближил двора на Д.и видял „Арни“ , който
още бил до колибката на женското куче. Казал на Я. какво се е случило и
обвиняемата прибрала кучето си.
Междувременно Д. получил първа помощ във ФСМП -Септември и бил
насочени към МБАЛ П., където бил настанен за лечение, продължило в
Клиниката по пластична хирургия на УМБАЛ-Пловдив, където била
2
извършена кожна пластика на раната на лицето му.
Ухапванията му причинили следните травматични увреждания:рана от
ухапване на куче с отхапване на меките тъкани в лява челна област с
ангажиране на веждата и клепачите на ляво око; рана от ухапване в лява
теменна област; рани от ухапване по тялото и ляв долен и горен
крайник.Раните били обработени хирургично чрез премахване на
девитализираните тъкани, бил извършен лаваж с антисептични разтвори,
дренаж и шев.
Експертна при последвалата СМЕ е преценка им, че отговарят по своите
характеристики да са причинени от ухапване от куче. Раната на лицето с
отхапване на меките тъкани до костта, независимо от проведената кожна
пластика оформила груб ръбец, с липса на част от веждата и промяна на
основни лицеви черти, което е преценено като обезобразяване на лицето, по
смисъла на чл. 129 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили
на пострадалото дете разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
При тези данни по делото обв. К.Я. е предадена с настоящото
постановление на прокурора на съд в производство по реда на гл. 28 от НПК
за престъпление по чл. 325в, ал.1 във вр.чл.129, ал.2 във вр. ал.1, пр. 10 от
НК.
Фактите, изложени горе, не са спорни и следват от всички
доказателствени източници( показанията на свидетелите, протоколите за
оглед, заключенията по двете експертизи) . От тях е установено, че
обвиняемата притежава кучето и го отглежда двора си, необезопасен със
стабилна ограда в източната част и с налична там подвижна, което позволила
на кучето в размножителния се период да избяга и проникне в двора на
съседите Д.и, където нахапало седемгодишния Д., причинявайки ги описаните
горе увреждания.
Експертното ветеринарномедицинска изследване, включило и оглед на
място допълва горната информация със следните детайли, позволили и
правните изводи относно запълващите бланкетния състав на процесното
престъпление норми от специалните закони:
Кучето, обект на потоетологичното изследване е от порода „Сибирско
лайка“ и се използвало за дворен пазач на къщата, заедно с майка си, която е
кастрирана. По време на огледа и проверката, извършени на 03.04.2021 г.
било констатирано, че долната източна част на двора, граничеща с полето, не
е надеждно заградена и е само с подвижна дървена преграда, която не може
да предотврати бягството на кучето. Дворът бил заграден с оградна мрежа,
която в долната си част не било надеждно захваната за бетонната основа с
височина 20 см. и свидими отвори и пролуки по цялото й протежение, през
които могат да влизат и излизат, както стопанисваните кучета, така и външни.
3
Кучето не било агресивно в момента на огледите, но се квалифицира по
тези параграфи, защото нарушаването на територията, на която обитава и
охранява и което кучето приема за провокация, могат да доведат до
съответната реакция за защита на територията, включително и тази, на която е
разгонената кучка, с цел да е единствен за продължение на рода си и е
съпроводена с агресивност и представлява обществена опасност.
Кучето не било кастрирано и не било преминало задължителните
имунизации, но не били констатирани заболявания. Било чипирано,
ваксинирано , записано в регистъра след инцидента , когато бил платен и
дължимия за отглеждането му данък.
Във връзка отглеждането му е следвало да бъдат съблюдавани норми на
ЗВМД и Наредба за отглеждане на животни- домашни любимци на
територията на Община Септември. Според двата нормативни акта:
„Собствениците и гледачи на животни, както и управителите на
животновъдни обекти са длъжни да предприемат всички мерки за
предотвратяване бягството на животните /чл. 150, ал. 1,6 „з“ Закона/;
„Собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки
животните да не създават опасност за хора или други животни“ /чл. 172, т.
2 Закона / и по Наредба за отглеждане на животни- домашни любимци на
територията на Община Септември,.: „Всеки, който отглежда куче домашен
любимец предприема всички мерки за предотвратяване на бягството му.“ /чл.
7, ал.1, т. 6/ и осигурява поведение на кучето-домашен любимец, безопасно за
здравето и живота на други животни и хората.“ /чл. 7, ал.1, т. 8/,
„Собственикът на кучето-домашен любимец взима мерки да недопуска
животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда
собственост или на обществени места /чл.11, т. 3/.
По смисъла на дефинитивната норма в §1 на ДР ЗВМД кучето е било
агресивно, тъй като е проявило спонтанна неадекватна ( непровокирана)
реакция към детето, довело до посочените горе ухапвания, причинили му
квалифицираните телесни повреди. Проявената агресия е свързана с
размножителния период, като е уточнено, че само женските екземпляри имат
периодичност на разгонване два пъти годишно, а мъжките - винаги реагират
на нагона според разгонените женски кучета.
В такъв период отглежданият от обвиняемата Арчи напуснал дома си
пред необопасената ограда в търсене на женска и на процесната дата я открил
в двора на Д., който при опит да го погали уфапал неколкократно .
Ухапванията причинили следните експретно изследвани и оценени
травматични увреждания:рана от ухапване на куче с отхапване на меките
тъкани в лява челна област с ангажиране на веждата и клепачите на ляво око;
рана от ухапване в лява теменна област; рани от ухапване по тялото и ляв
долен и горен крайник.Раните били обработени хирургично чрез премахване
на девитализираните тъкани, бил извършен лаваж с антисептични разтвори,
дренаж и шев. Всички те, по своите характеристики, отговаряли да са
4
причинени от ухапване от куче. Раната на лицето с отхапване на меките
тъкани до костта, независимо от проведената кожна пластика оформила груб
ръбец, с липса на част от веждата и промяна на основни лицеви черти, което
съставлява обезобразяване на лицето, по смисъла на чл. 129 от НК.
Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалото дете
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и които се
„поглъщат“ от по-тежкото увреждане – по чл. 129, ал.1 от НК по смисъла на
ППВС 3/79г., т. 17-18.
Предвид горното фактическо и юридическо обсъждане, прав е
прокурорът, че от обективна страна, обв. Я., на 18.03.2021 г. в с. Варвара,
обл. П., не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно- куче от
мъжки пол, порода —„Сибирска лайка“, на възраст 4 години, отговарящо на
името „Арни“, което се е намирало под нейн надзор, регламентирани в Закона
за ветеринарномедицинската дейност и Наредба за отглеждане на животни-
домашни любимци на територията на Община Септември, приета с протокол
№ 7 от редовно заседание на Общински съвет-гр. Септември, проведено на
27.02.2020 г., а именно: чл.150, ал.1,
б."з", и чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност: „
Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на
животновъдните обекти са длъжни да предприемат всички мерки за
предотвратяване на бягството на животните"-чл. 150, ал.1, б „з“; „
Собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните
да не създават опасност за хора или други животни“- чл. 172, т. 2.; и чл. 7, ал.
1 , т. 6 и т. 8 и чл. 11, т. 3 от Наредбата за отглеждане на животни-домашни
любимци на територията на Община Септември: „Всеки, който отглежда куче
домашен любимец предприема всички мерки за предотвратяване на бягството
му /чл. 7, ал. 1, т. 6/ и осигурява поведение на кучето-домашен любимец,
безопасно за здравето и живота на други животни и на хората “/чл. 7, ал. 1,
т.8/, „Собственикът на кучето-домашен любимец взима мерки да не допуска
животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда
собственост или на обществени места"./чл. 11, т.З/, в резултат на което то е
причинило средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал. 1, пр. 10
от НК на Д.А.Д., изразяваща се в обезобразяване на лицето.
Изпълнителното деяние на процесното престъпление е под формата на
бездействие - неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно, което
се намира под надзор, в резултат на което е настъпил престъпния резултат -
причиняване на средна или тежка телесна повреда на човек.
Понятието „достатъчно грижи“ не нормативно дефинирано и определя
бланкетния характер на нормата . В случая обвинението правилно се е
насочило към запълване на бланкетния й състав с онези норми от ЗВМД и
Наредбата за отглеждане на домашни животни в Община Септември,
спазването на които би гарантирало невъзможността кучето да причини
наличните по детето телесни увреждания.
5
Обв. Я. е собственик на същото и то се намира под неин надзор, но не е
положила достатъчно грижа, не предприела предписаните в нормативните
актове мерки за предотваряване на бягството на кучето, в резултат на което то
е напуснало самоволно мястото, където е било отглеждано, след като е
установила липсата му, не е положила достатъчно грижи да го намери и
предотврати повторното му бягство, в резултат, на което кучето на следващия
ден е влязло в имота на Д.и, където нападнало момчето.
Субективна страна деянието е оспорвана от защитата с довода, че
деянието може да бъде извършено само по непредпазливост, а няма данни,
които да обосноват извода, че обвиняемата, не е могла да предвиди
обществено-опасните последици, дори задължението й да е произтичало от
процесните норми, защото тя не знаела дали кучето в размножителен период
и че в такъв период то би избягало от дома си.
Криминализираните престъпления по непредпазливост съдържат в
състава си ясно тази форма на вина или тя неизменно следва при
систематичното им тълкуване. И в двата случая законодателят е ясен, вкл.
поради ангажимента си с общия принцип, въведен с чл. 11, ал.4 от НК (
непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените в закона случаи).
Вярно е, от друга страна, че редица промени в наказателния закон, са
резултат от бурни обществени реакции , които потушават. Но в случая, с ДВ
33/26.04.2011 са обнародвани редица промени в НК, израз основно на по-
репресивна политика, паралелно с което е изменен състава на чл. 325а и са
създадени тези на чл. 325 б и 325в, регулиращи обществени отношения,
свързани със съществуване на гръбначни животни ( съответно жертва на
човешка агресия или проявили агресия спрямо човек) .
Изводите от това обсъждане са, че престъплението по чл. 325в се
осъществява при възприетата от прокурора форма на вина – евентуален
умисъл . При тази форма на вина деецът предвижда вероятното настъпване
на конкретните общественоопасни последици от деянието и се отнася
безразлично към тях, примирява се с тях, съгласява се. Формираното
познание относно отрицателните изменения в обекта на посегателство е само
за възможното, евентуалното му настъпване. Волевият момент се изразява
в допускането на обществено –опасните последици, те са предвидени като
възможни от дееца и той се съгласява с тяхното настъпване, приема ги като
възможни, допуска да се случат като резултат от неговото поведение.
Тази теоретична трактовка позволява следните изводи за процесния
случай: обвиняемата отглежда от пет години кучето Арни и от осем неговата
майка- период, който несъмнено е довело до формиране на знания относно
физиологичните особености на този вид гръбначни, респ. настъпването на
размножителен период и неизбежно свързаните с това изменения в
поведението на кучето; кучето е напуснало дома си предния ден и не се е
прибрало до следващия – деня на нападението над детето, което е типична
проява за мъжките индивиди в подчинение на нагона за продължаване на
6
вида си ( виж ВМЕ). Всичко това обоснова извода, че стопанката му е
предвиждала възможността то, в този особен и предопределящ поведението
му период, да прояви такава агресия, за да удовлетвори нагона си и като
резултат от тази агресия да настъпят увреждания от вида на процесните, но се
е отнасяла безразлично към тази възможност.
Неоснователно се заявява от защита отсъствие на вина, защото в случая
деянието е субективно съставомерно при престъпна небрежност , а
обвиняемата не могла да предвиди обществено-опасните последици, тъй като
не знаела , че кучето е разгонено . В теоретичен план, за да е наличие
несъзнателна непредпазливост следва да липсва предвиждане на
обществено-опасните последици, но деецът да е могъл и да е бил длъжен да
ги предвиди: обективната възможност за предвиждане съществува при
такава фактическа обстановка, която позволява деецът реално да е могъл да
възприеме със съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими за
предвиждане на последиците. Освен това той трябва да е разполагал и с
необходимото време за протичане на онези мисловни процеси, които ще
доведат до предвиждане на резултата. Субективната възможност за
предвиждане пък е свързана с личните качества на субекта за извършване на
мисловната дейност, която би го довела до предвиждане на резултата. Тя
обхваща неговите интелектуални възможности и необходимите познания за
предвиждането на конкретните последици в конкретната ситуация.
Задължението за предвиждане произтича от нормативен акт.
В процесния случай обвиняемата е формирала представи относно
възможното настъпване обществено-опасните последици. Отглеждането на
кучето в продължение на пет години и бягството му предния ден са били
ясни знаци за формиране на знание относно тази възможност, тъй като е било
ясно, че се намира в размножителен период, при който търси женска за
съвкупление, затова е избягал и затова ще отстрани всяка пречка дори,
нападайки човек.
Правилно е поради това решението на прокурора, че деянието следва да
се квалифицира предложения наказателен състав, вкл. изпълващи бланкета
му ( и посочени горе) норми на ЗВМД и Наредбата за отглеждане на
домашните животни на Община Септември .
След като призна обвиняемата за виновна в извършване на
престъплението, за което бе предаден на съд , Съдът констатира и
основанията за прилагане на чл. 78а от НК: за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до 3 години, пробация или глоба и деянието е
извършено умишлено; обвиняемата ( предвид данните за съдебното му
минало в справката на ДСП) не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел
IV чл. 78а, ал. 1 от общата част на НК и с престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
7
Затова и за извършеното престъпление Съдът я призна за виновен и го
освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. При отмерването
на глобата, определена в нейния почти минимален размер 1100 лв., се взеха
предвид липсата на предходни противоправни и противообществени прояви,
данните за личността й, които са позитивни, както и тези за имотното
състояние, предвид документите на л. 13 и сл. по делото.
В тежест на обвиняемата се присъдиха и сторените по делото разноски
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в размер на 1131.00 лв. в полза на ОД
МВР – П..
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8