СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
27.11.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Г. Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 08.10.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 4894/18г. и констатира следното:
Предявен
е иск от Г. Н. против Ю. Р. с правно основание чл. 45
от ЗЗД за сумата общо 66 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/.
Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/
и законната лихва върху посочената сума за периода - след 25.08.14г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
25.08.14г. ищецът е претърпял физически увреждания – травми /като следствие от
това съответно и: болки, страдания – неимуществени вреди/ при извършване на
СМР-ти в апартамент /собственост на В.Н.К./***. Видът и естеството на
претърпените увреждания /съответно и на следващите от същите – неимуществени
вреди/ са установени по делото с: медицинска експертиза и свидетелски
показания. Отделно от това /в същата връзка - принципно/: наличието на
неимуществени вреди следва да се презумира - във всяка хипотеза на претърпяно физическа
травма.
По
настоящото дело не са събрани доказателства /в това число конкретно -
свидетелски показания/, които да очертаят „механизма“ на инцидента. Последният
се явява установен в процеса единствено чрез съвкупната преценка на обясненията
/твърденията, признанията/ на страните /косвено и чрез констатациите на
приетите по делото технически експертизи/. Посочените доказателства /в същата
насока са направени изводи и в рамките на прекратеното наказателно
производство/ сочат, че - злополуката е настъпила по следния начин: при
стъпване на подпрозоречен перваз /разположен на 4-ти етаж/ ищецът е паднал
/поради срутване на перваза/.
Искът е неоснователен:
Липсва /липсвало е; в исковата молба и допълненията
към нея също не се сочи конкретно такова/ изрично регламентирано /скрепено/
законово /нормативно/ задължение за ответника – да обезопаси /“в полза“ на
ищеца/ процесната строителна площадка /съответно да обезопаси и фактическата
дейност на
Г. Н./. Посоченото обстоятелство /което косвено е
констатирано и от втората техническа експертиза, макар изводите на вещото лице
в тази връзка да са „правни“, а цитираните от експерта нормативни актове да се
явяват приложими само при наличие на учредено трудово правоотношение/ е пряко
релевантно в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД - изрично поддържаната от ищеца /в
това число и след допълнително – категорично уточнение/ правна квалификация на
иска. С оглед това - в случая не може да се приеме, че действията
/бездействията/ на ответника се явяват /са били/ противоправни /съответно и виновни/
по смисъла на цитирания законов текст /на практика тези действия – бездействия
не се явяват извършени в разрез с конкретно законово правило, изискване или
забрана/. Като последица от това – в процеса не може да се констатира наличие и
на причинно-следствена връзка между поведението на ответника /конкретно негово
действие – бездействие/ и процесния вредоносен резултат. В хипотеза като тази
/предвид изложеното/ следва да се приеме, че – всеки от участниците в СМР-ти /в
това число конкретно – Г.
Н./ е следвало да предприеме /за себе си/ активни
действия с цел обезопасяване на обекта и
на дейността си - работата си /с оглед защита на своето здраве и живот/. От
друга страна /в същата връзка/: всяка от страните по делото /в това число
конкретно – ищецът/ е следвало да се въздържа от действия, които биха могли да
създадат опасност за собствените му здраве и живот – дори и другата страна /в
случая – Ю. Р./ да е настоявал /изисквал/ такова поведение /твърденията на ищеца в
тази връзка обаче – не са подкрепени с конкретни доказателства/. Действително –
събраният доказателствен материал сочи /това обстоятелство се и признава от
ответника/, че: преди започване на СМР-ти Ю. Р. е
демонтирал металната решетка пред перваза /която е изпълнявала не само
декоративна, но и предпазна функция – съгласно събраният в тази връзка по
делото експертен доказателствен материал/. Този факт принципно би могъл да бъде
поставен /косвено/ в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент
/обясненията на вещото лице от съдебното заседание налагат извода, че
процесната метална решетка е можела да изпълни защитно действие в момента на
инцидента/. Това обстоятелство обаче /съобразно изложените по-горе принципни
съображения/ не може да се възложи пряко в тежест на ответника и да обоснове
/само по себе си/ ангажирането на имуществената отговорност на Ю. Р. /при условията на чл. 45 от ЗЗД/ доколкото – процесното конкретно
действие /демонтирането на решетката/ не се явява извършено в разрез с конкретна
законова забрана, а от друга страна – същото не е освободило ищеца от
задължението - да обезопаси /“в своя полза“/ площадката и да съобрази
действията си /бездействията си/ с конкретната фактическа /в случая –
небезопасна/ обстановка.
Изложеното налага извода, че искът не може да бъде
уважен в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на ответника не може да бъде
ангажирана и в контекста на трудовото законодателство /доколкото ищецът отрича
съществуването на трудов договор между страните; тази възможност се изключва принципно и поради самата – изрично поддържана
квалификация на иска, а именно – по чл. 45 от ЗЗД/.
При липса на изрична уговорка – договорна клауза /която
да възложи еднозначно в тежест на ответника – обезопасяването на строителния
обект/ отговорността на Ю. Р. не може да бъде търсена и при условията на чл. 79 от ЗЗД /макар, че
ищецът не твърди между страните да е бил сключен граждански договор; тази
възможност би се явила изключена отново заради самата – изрично поддържана
квалификация на иска, а именно – по чл. 45 от ЗЗД/. Дори обаче да се приеме, че
в случая е било учредено правоотношение /по договор за изработка/ в двата
възможни варианта: с възложител В. К. и
изпълнители Г.
Н. и Ю. Р. – поели
извършването на СМР-ти в имота съвместно /или с
възложител Ю. Р. и изпълнител
Г. Н./ то и в такива хипотези /при липса на изрична –
категорична уговорка в друг смисъл/ задължението да се осигури /обезпечи/
безопасността на обекта възниква в тежест на всеки от изпълнителите
/изпълнителя/ на работата - поотделно /и самостоятелно/. Такъв извод налага
буквалното /граматическо/ и логическо тълкуване /в съвкупност/ на всички
законови текстове, касаещи договора за изработка /регламентиран в ЗЗД/.
Възражението
на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният от ответника
адвокатски хонорар превишава минимума по Наредба № 1, поради което:
претендираната сума следва да бъде редуцирана - до размера на 2 510 лева/.
Към тази сума следва да бъдат прибавени и сторените от ответника разноски
/депозит за експертиза в размер на 150 лева/.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД на Г.Е.Н. ЕГН ********** против Ю.Ц.Р. ЕГН **********.
ОСЪЖДА
Г.Е.Н. да плати на Ю.Ц.Р. 2 660 лева - съдебни разноски /изчислени при
приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Решението
е постановено при участие на В.Н.К. /трето лице – помагач/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: