РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120105581 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София,
район *****, представлявано от всеки двама измежду С.Н.Н., Ц.Г.С. и ЯЯ.К.Ч., против
Р. Д. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, *****, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 260815/08.03.2021 г. по ч.гр.д. № 1442/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата 900 лв., представляваща главница, дължима по
сключен между страните договор за потребителски кредит с № **** от 04.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 26.02. 2021 г. до окончателното плащане, както и
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260852/22.04.2021 г.,
издадена по същото дело, относно сумата 318 лв. - договорна лихва, дължима по за периода
от 05.12.2019 г. до 03.12.2020 г. и сумата 123.62 лв. - обезщетение за забавено плащане за
периода от 06.12.2019 г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита –
03.12.2020 г., без времето от 13.03. до 13.07.2020 г. и сумата 53.63 лв. – мораторна лихва за
периода от 03.12.2020 г. до 25.02.2021 г. Горните установителни претенции са съединени с
осъдителни такива за заплащането на сумата от 270 лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга Фаст и сумата от 810 лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси, и
лихва за забава върху същите в размер на 123. 62 лв. моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за
1
наличието на облигационно правоотношение по горния договор, и съответните общи
условия към него. Съгласно договорът ищецът е предоставил на ответника паричен
заем в размер на 900 лв., като останалите периметри по договора предвиждат годишен
процент на разходите в размер на 48. 89 %, при годишен лихвен процент от 41. 00;
срок на кредита 24 месеца; месечна вноска от 55. 31 лева или общо дължима сума за
връщане в размер на 1 327. 49 лв. По закупената допълнителна услуга се претендира
плащането на горните възнаграждения Фаст и Флекси, при месечна вноска от 45 лв.,
като така общите задължения по кредита били в размер на 2 407. 49 лв., а общият
размер на месечната погасителна вноска – 100. 31 лв. Независимо от това длъжникът
не е изпълнявал точно поетите от него задължения, като не е платил нито една от
дължимите на 5-то число месечни погасителни вноски, като поради просрочване на
една месечна погасителна вноска с повече от 30 дни била настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията в пълен размер, настъпила на 03.12.2020 г. Към настоящия
момент, съобразно уговорките между страните, останали дължими търсените в
настоящото производство суми.
Правното основание на установителните исковете е чл. 422 от ГПК във вр. и чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на осъдителните такива е чл. 415, ал. 3, предл.
последно от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът не е депозирал писмен отговор, като срокът за това вече е изтекъл.
Същият не се явява в съдебно заседание, нито изпраща свой представител, като не
изразява становище по исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С процесните заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество парични суми –
предмет на предявения установителен иск. Длъжникът е депозира възражение, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указано на кредитора да предяви иск,
при което съдът приема, че за ищцовото дружество е налице интерес от воденото на
настоящите установителни искове. Такъв е налице и досежно осъдителните претенции
по отношение на които заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено с влязъл в сила
съдебен акт.
С договор за потребителски кредит № ****, сключен между страните на
04.11.2019 г., същите са постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на
900 лв., за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска от 55. 31 лв., при годишен
процент на разходите от 48. 89 % и годишен лихвен процент от 41. 00 %. Съгласно така
постигнатите уговорки дължимата сума по кредита е в размер на 1 327. 49 лв. Видно от
представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са
2
уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст -
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/. По
пакет Флекси допълнителните услуги се изразяват във възможност да променя
погасителния план /т.15.2 от ОУ/. Към договора за кредит е приложен и подписан от
страните погасителен план, който включва плащане както по договора за кредит, така и
по т.нар. допълнителни услуги. За това е уговорено заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 270 лв. и „Флекси“ в размер 810 лв.,
поради което се дължи и допълнителна месечна погасителна вноска от 45 лв., дължима
заедно с вноската по кредита. При това общите плащания по договора възлизат на
2 407. 49 лв., като месечна погасителна вноска възлиза на 100. 31 лв. Падежът на
първата вноска е на 05.12.2019 г., а на последната такава на 05.11.2021 г.
Сумата от предоставения заем в размер на 900 лв. е преведена по сметка на
ответника съгласно преводно нареждане от 04.11.2019 г.
Не се твърди и не се установява ответникът да е заплатил дори и една от
уговорените погасителни вноски.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Процесният договор е за потребителски кредит и съответно за него са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4, годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В случая ГПР, при определянето на който следва да се добавят уговорените
възнаграждения „Фаст“ и „Флекси“, заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от Закона
за потребителския кредит, който както бе посочено по-горе забранява ГПР да бъде по-
голям от петкратния размер на законната лихва. Видно от представения договор за
потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили
предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора „Фаст“ - приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и по пакет „Флекси“
допълнителните услуги се изразяват във възможност да се променя погасителния план
/т.15.2 от ОУ/. Към договора за кредит е приложен и подписан от страните погасителен
план, който включва плащане, както по договора за кредит, така и по т.нар.
допълнителни услуги, както се посочи вече. Макар и оформени като допълнителни
услуги, по съществото си предвижданията касаят действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Тоест не е налице самостоятелен предмет на отделно
правоотношение, а единствено уговорени възможности за длъжника да оперира
гъвкаво в отношенията си с кредитора по повод на получения вече заем. Нещо повече,
заплащането на посоченото в споразумението възнаграждение е уговорено
3
предварително и е дължимо без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана, а само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги.
Това води до нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Всичко изложено навежда на
извода и за противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквито несъмнено са “услугите” по допълнителните пакети.
На следващо място чл. 10а, ал. 4 предвижда, че видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. В случая е предвидено едно общо възнаграждение за всички
евентуални услуги, което е в нарушение на цитираната норма.
При тези изводи и с оглед нормата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита т.е. в случая търсената главница от 900 лв., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.02.2021 г. Останалите
искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора се явява частично основателна претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди
ответникът да заплати сумата от 109. 03 лв. да направените по делото разноски,
съобразно уважената част от иска. При определянето им съдът включи заплатената
държавна такса от 199. 89 лв. и и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на
фактическата и правната сложност по делото.
При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното
производство разноски в размер на 68 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
Или общата дължима сума за разноски от ответника в полза на ищеца възлиза на
177. 03 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Р. Д. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. Бургас, *****, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр.София, район *****, представлявано от
4
всеки двама измежду С.Н.Н., Ц.Г.С. и ЯЯ.К.Ч., сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260815/08.03.2021 г. по ч.гр.д.
№ 1442/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 900 лв.,
представляваща главница, дължима по сключен между страните договор за
потребителски кредит с № **** от 04.11.2019 г. и съответните общи условия
към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.02. 2021 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата му част относно
установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 260852/22.04.2021 г., издадена по ч.гр.д. №
1442/2021 г. по описа на Бургаския районен съд,а именно: сумата 318 лв. -
договорна лихва, дължима по за периода от 05.12.2019 г. до 03.12.2020 г. и
сумата 53.63 лв. – мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 25.02.2021
г.
Отхвърля исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район *****, представлявано от всеки
двама измежду С.Н.Н., Ц.Г.С. и ЯЯ.К.Ч., против Р. Д. М. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, *****, за осъждането му заплащане
на възнаграждение „Фаст“ в размер на 270 лв., възнаграждение „Флекси“ в
размер на 810 лв., както и законна лихва за забава върху същите в размер на
123. 62 лв., дължими по сключен между страните договор за потребителски
кредит с № **** от 04.11.2019 г. и съответните общи условия към него.
Осъжда Р. Д. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас,
*****, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район *****, представлявано от всеки
двама измежду С.Н.Н., Ц.Г.С. и ЯЯ.К.Ч., сумата от 177. 03 лв. /сто седемдесет и
седем лева и 3 ст./ за направените по делото разноски, от които 68 лв. по
ч.гр.д. № 1442/2021 г. и 109. 03 лв. за настоящото гр.д. № 5581/2021 г., двете
по описа на Районен съд – Бургас.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6