№ 9610
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110159096 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Й. Д., ЕГН
**********, гр. София, бул. „......... чрез адв. Й. К. от гр. София, с която са
предявени кумулативно съединени установителен и осъдителни искове срещу
........ „ПРОФ. .....“, гр. София, бул. „........“ № 52, бл. 17, представляван от
директора проф. д-р Л........., чрез адв. М. З., гр. София, ул. „.......“ № 18 с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 49 от ЗЗД да бъде установено, че
ответника е осъществил дискриминация по отношение на ищцата Л. Й. Д. при
и след нейното уволнение, осъществено със Заповед № 341/09.11.2000 г., по
следните дискриминационни признаци: социален произход; образование;
политически убеждения; лично и обществено положение; имуществено
положение; осъдителен иск за осъждане на ответника да възстанови
положението преди нарушението по посочените по-горе дискриминационни
признаци, като възстанови ищцата на работа в ........ „ПРОФ. .....“, гр. София,
както и да насрочи конкурс за научното звание „професор“, като допусне
ищцата до участие в този конкурс; осъдителен иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата обезщетения за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, както следва: обезщетение за имуществени вреди за
пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения в периода от
09.11.2000 г., когато е издадена Заповед № 341/09.11.2000 г. за уволнението
на ищцата, до датата на завеждане на иска (06.03.2019 г.), което обезщетение
1
е в размер на 165 000 лв. (сто шестдесет и пет хиляди лева). Размерът на
обезщетението е определен по следния начин: пропуснати ползи за месечно
трудово възнаграждение в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) за
процесния период (от 09.11.2000 г. до 06.03.2019 г.), който се равнява на 220
месеца (220x750=165 000); обезщетение за неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания в периода от 09.11.2000 г., когато е издадена
Заповед № 341/09.11.2000 г. за уволнението на ищцата, до датата на
завеждане на иска (06.03.2019 г.), което обезщетение е в размер на 165 000 лв.
(сто шестдесет и пет хиляди лева). Размерът на обезщетението е определен по
следния начин: неимуществени вреди в размер на 750 лв. (седемстотин и
петдесет лева) месечно за процесния период (от 09.11.2000 г. до 06.03.2019 г.),
който се равнява на 220 месеца (220x750=165 000), ведно със законната лихва
върху всяко месечно обезщетение за периода от 09.12.2000 г. до
окончателното плащане на задължението.
Ищецът твърди, че искът е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, който е
в сила от 22.11.1950 г., а не Законът за защита от дискриминация.
Действително Законът за защита от дискриминация е в сила от 01.01.2004 г.,
но дискриминацията е забранена и в редица други нормативни актове от
същия или по-висш ранг с пряко действие на територията на страната:
Конституцията на Република България (напр. съгласно чл. 38 от КРБ никой
не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите
убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за
свои или чужди убеждения); Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли
1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от
7.09.1992 г., изм. и доп. с Протокол № 11 от 11.05.1994 г. - бр. 137 от
20.11.1998 г., в сила от 1.11.1998 г., изм. и доп. с Протокол № 14 от 13.05.2004
г. - бр. 38 от 21.05.2010 г., в сила от 1.06.2010 г.) - съгласно чл. 14 от
ЕКПЧОС упражняването на правата и свободите, предвидени в тази
конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана
по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и
други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към
национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак;
Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието
(Приета по време на XI-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО на
2
14.12.1960 г. Ратифицирана с указ № 508 на 17.11.1962 г.); Конвенция за
премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените
(Приета и открита за подписваме, ратификация и присъединяване с
резолюция 34/180 на ОС на ООН от 18.12.1979 г.) и др. Освен това съгласно
чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда (в сила от 01.01.1987 г., изм. - ДВ, бр. 100 от
1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от
2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) при осъществяване на трудовите права и
задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на
народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата,
възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и
други обществени организации и движения, семейно и материално
положение, наличие на психически или физически увреждания, както и
различия в срока на договора и продължителността на работното време.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от КТ, в редакцията на нормата, актуална към 2000 г.
(изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.), при осъществяването на трудовите права и
задължения не се допускат никаква дискриминация, привилегии или
ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, политически и
религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени
организации и движения, обществено и материално положение. Представят се
писмени доказателства, които се иска да бъдат приети.
Ответникът ........ „ПРОФ. .....“, гр. София е депозирал писмен отговор
на исковата молба по реда и в срока на чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който заявява,
че оспорва иска по подробно изложени съображения. Сочи, че ищцата
дисциплинарно е уволнена през 2000 г., което уволнение е пътвърдено с
влязло в сила съдебно решение от 02.08.2002 г. по гр. д. № 11716/2000 г.,
СРС, 69 състав. Навежда, че ищцата няма защитена научна степен „доктор на
науките“, като предоставя протокол № 15 от 10.10.2002 г. на Президиума на
ВАК за отказ за присъждане на научната степен. Представя писмени
доказателства, които иска да бъдат приети.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Със заповед № 341 от 09.11.2000 г. на ст. н. с. д-р ..... – директор на
........-БАН е прекратено трудовото правоотношение (лист 41 и 42 от гр. д.
3
3061/2019 г. СГС) между ищцата и ответника – дисциплинарно уволнение,
поради неявяване на работа на ищцата без да има оформени документи за
това. Уволнението е пътвърдено с влязло в сила съдебно решение от
02.08.2002 г. по гр. д. № 11716/2000 г., СРС, 69 състав (листа от 22 до 24),
като в същото решение е отхвърлен и иск на ищцата за възстановяването и на
работа.
От протокол № 15/10.10.2002 г. на Президиума на Висшата
атестационна комисия (лист 19 - гръб) е видно, че ВАК отказва да даде на
ищцата научна степен „Д..........“.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявен е установателен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
за установяване на осъществена дискриминация по отношение на ищцата при
и след нейното уволнение, доколкото Законът за защита от дискриминация е
в сила от 01.01.2004 г. По отношение на правното основание на иска, съдът
намира, че иска е неоснователен, съображенията за това са следните.
Основание за прекратяване на трудовото правоотношение е дисциплинарно
нарушение от ищцата – неспазване на трудовия договор, Кодекса на труда и
вътрешните актове на ответника регламентиращи трудовата дисциплина.
Ищцата е допусната до защита на научна степен „Д..........“, но ВАК отказва да
и я даде. Никакви даказателства не са наведени от ищцата, които да водят до
извода, че по отношение на нея е осъществена дискриминация по следните
дискриминационни признаци: социален произход; образование; политически
убеждения; лично и обществено положение; имуществено положение, още
повече тези твърдения е следвало да бъдат релевирани по горецитираното
дело за отмяна на уволнението на ищцата.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
осъждане на ответника да възстанови положението преди нарушението на
вече посочените дискриминационни признаци, като възстанови ищцата на
работа в ...“, както и да насрочи конкурс за научното звание „професор“, като
допусне ищцата до участие в този конкурс. По отношение на правното
основание на иска, съдът намира, че иска е неоснователен поради липса на
дискриминационни признаци и дискриминационно отношение към ищцата,
както бе посочено по-горе. Също така с влязло в сила съдебно решение е
4
отхвърлен иск на ищцата да бъде възстановена на работа.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл.
71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., доколкото Законът за защита от дискриминация е в
сила от 01.01.2004 г., а периода на иска е от 09.11.2000 г. до 06.03.2019 г. за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обещетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди. Исковете са подсъдни на РС,
доколкото става въпрос на обективно съединени искове, всеки с цена на иска
под 25 000 лв. Ответникът е юридическо лице, поради което неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД. Съгласно
чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя
не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за
презумптивна виновност и за нейното опровергаване. За възникване на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника; непосредственият причинител на вредата да има
вина за причинените вреди.
Следователно, вина се търси не у този, който е възложил работата, а у
този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето
лице (като при преценка на вината се преценява с оглед презумпцията по чл.
45, ал.2 от ЗЗД), гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар
той да няма вина. Вредите, чието обезщетяване може да се търси по този ред
могат да обхващат претърпените загуби – последица от засягане на налични
блага (намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на
разноски) или пропуснатите ползи - неосъществено увеличаване на
имуществото.
Съдът намира, че по делото не се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска, като съображенията за това са
следните. Твърди се, че ищцата е претърпяла вреди от неполучени
възнаграждения поради уволнението и от ответника. На първо място следва
да се има предвид, че по делото бяха представени доказателства за
5
основателността на издадената заповед за уволнение на ищцата, от друга
страна законосъобразността на заповедта е потвърдена и с влязло в сила
съдебно решение. Затова съдът намира иска за неоснователен, поради което
не е необходимо да се разглежда неговия размер.
С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на
разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, се явява основателно за сума в
размер на 800 лв., представляващи адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. Й. Д., ЕГН **********, гр. София, бул.
„......... чрез адв. Й. К., против ...“, гр. София, бул. „..........., представляван от
директора проф. д-р Л........., чрез адв. М. З., гр. София, ул. „.......“ № 18 с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 49 от ЗЗД и чл. 71, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДискр., за установяване на осъществена дискриминация по отношение на
ищцата при и след нейното уволнение, за осъждане на ответника да
възстанови положението преди нарушението на вече посочените
дискриминационни признаци, като възстанови ищцата на работа в ...“, както и
да насрочи конкурс за научното звание „професор“, като допусне ищцата до
участие в този конкурс и за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на общо 165 000 лв. за периода от 09.11.2000 г. до 06.03.2019
г., и обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 165 000 лв. за
периода от 09.11.2000 г. до 06.03.2019 г., претърпени в резултат на
неполучени възнаграждения, поради уволнение на ищцата.
ОСЪЖДА Л. Й. Д., ЕГН **********, гр. София, бул. „......... чрез адв.
Й. К., да заплати на ...“, гр. София, бул. „..........., представляван от директора
проф. д-р Л........., чрез адв. М. З., гр. София, ул. „.......“ № 18, сума в размер на
800 лв., представляващи адвокатски хонорар по реда на чл. 78, чл. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6