МОТИВИ по АНХ дело № 210/2013г.
Радневската районна
прокуратура е повдигнала обвинение против Н.А.Я. ***, за това, че през
периода 21.12.2012г. до 25.03.2013г. в с.Т., общ.Р. като родител, при условията
на продължавано престъпление, на няколко пъти оставила лица намиращи се под нейни
родителски грижи – Б. Н. Я. ЕГН ********** и Г. Н. Я.- ЕГН **********, без
надзор и достатъчна грижа и с това създала опасност за тяхното физическо, душевно и морално
развитие – престъпление по чл. 182 ал. І от НК., във вр. чл.26 ал. 1 от НК.
Представителят на РП – Р.
подържа изцяло така повдигнатото против обвиняемата Я. обвинение за извършено
престъпление по чл. 182 ал. 1 НК. Счита, че същото е установено по несъмнен
начин въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Предлага на съда да освободи обвиняемата от наказателна отговорност и да
постанови наказание в условията на чл.78 а от НК, като и наложи административно
наказание глоба към минимума предвиден в закона.
Обвиняемата Н.Я. се явява
лично в съдебно заседание, оспорва установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка. Счита, че обвинението не е доказано и следва да бъде
оправдана. Намира, че събраните по делото доказателства установяват, че именно
в периода посочен в постановлението не е извършила каквито и да е действия, с
които да е застрашила развитието и здравето на децата си Б. Н. Я., ЕГН **********
и Г. Н. Я.- ЕГН **********, поради което и извършеното деяние се явява
несъставомерно от обективна и субективна страна.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства
– поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема
за установено следното:
Обвиняемата Н.А.Я. е родена на *** ***, с настоящ
адрес е в с.Т., общ.Р., български гражданин, със средно образование,
безработна, разведена, ЕГН **********,
не е осъждана.
Обвиняемата Я. *** от около 13 години. До преди това живеела в
гр.С. З. с бившето си семейство. Имала две деца – момчета, които към момента са
пълнолетни. След отиването й в селото същата се настанила да живее при св.В.В..
Двамата се познавали от близо 16 години от гр.С. З. В. ***, където двамата
заживели заедно. Според В. с Я. били приятели. Малко след като се преместила да
живее в селото обвиняемата родила дъщеря си Х. Н. Я., която завършила 5 клас
във Второ ОУ – Р. След раждането й обвиняемата отишла да живее при майка си в
квартирата й в гр.С. З., но не след дълго се върнала в къщата на В. ***. През
2007 година родила сина си Б. Н. Я., през 2010 г. Г. Н. Я., а през 2011 г. А.- М. Н. Я..
Обвиняемата сама се грижела за децата си с помощта на св.В.. Видно от докладите
и сигнала подаден до РП – Р. от Дирекция за социално подпомагане, Отдел
„Закрила на детето”, гр.Р. още след раждането на Г. Я. през 2010 г. е получен първият
сигнал от самата Н.Я., че не може да се справя сама с децата си. От тогава
спрямо същите са започнали да се предприемат различни мерки съгласно Закона за
закрила на детето.
Първоначално от
социалните работници било установено, че обвиняемата Я. и децата й живеят при
мъж трудно подвижен. Положението й е било затруднено поради това, че отглеждала
сама деца си. Самата обвиняема споделила, че синът й Б. не посещавал детска
градина и поради това, че е много палав не можела да се справя с него през
деня. Материалното й положение също било затруднено. Същата се издържала от
помощи – майчинство, детски, месечна помощ за безработна. След получения сигнал
в Отдела за закрила на детето от обвиняемата Я. социални работници са посетили
дома й. Заварили са децата с дрехи подходящи за сезона и пола. Имало е храна и
къщата е била в задоволително състояние. Спрямо Б. тогава е предприета мярка за
закрила “Настаняване в ЦНСТ” – Р. Детето е стояло там през седмицата, като в
почивните дни е посещавало семейството си. Според докладите на социалните
работници емоционалния контакт със семейството не е бил прекъсван. Във връзка с
това спрямо Х. и Г. са били предприети мерки за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1
от ЗЗД – консултации, подпомагане и социални услуги в семейна среда. След
раждането на А. М., спрямо нея веднага са предприели също мярка – наблюдение в
семейна среда. Работата със семейството на Н. и вече четирите й деца не е
прекъсвала от 2010 г.
Провеждани са били множество разговори, предлагана й била помощ. Според
социалния работник работеща със семейството - свид. Д. обвиняемата винаги е
отказвала предлаганата от отдела помощ, като е казвала, че при нея всичко е
наред, добре е, здрави са и се справяла с всякакви ситуации. След раждането на
детето А. -М., Н. се била преместила на квартира в съседна къща, но и там
условията били задоволителни. При посещенията е имало винаги приготвена храна.
Атмосферата в
семейството се е влошила след смъртта на най-малкото дете А. -М., която
починала на 07.09.2012г. От тогава са установени и отсъствията на обвиняемата
от дома за около два до три дена. Децата са били оставяни на грижите на св.В.
или на майката на обвиняемата. След смъртта на детето от Отдела за закрила на
детето са предложили на Я. да ползва психолог тя и децата й, но същата
отказала. След молба на обвиняемата синът й Б. е бил върнат в семейството си.
Записан е в предучилищна група във Второ основно училище, гр.Р. Със сестра си
Х. са посещавали учебни занятия. Не веднъж е било установявано, че Б. и сестра
му не са на училище, а в дома си. Отсъствията са били извинявани с медицински
бележки. От писмо на директора на Второ ОУ – Р. е видно, че към края на месец
април 2013 г.
Х. има 89 извинени отсъствия, 82 с медицинска бележка и 7 по молба на родителя.
Б. до 01.04.2013 г. е отсъствал от учебни занятия 18 дни, като пропуснатите
часове са извинени с медицинска бележка
от лекар.
След смъртта на А. М.
социалните работници са започнали да установяват липсата на храна в дома. На
10.10.2012 г. при посещение в дома на обвиняемата е установено, че същата не е
в дома си. Грижите за децата били полагани от майка й. Х. и Б. не били на
училище. При проведен разговор Х. споделила, че нямала обувки, раница и учебни
помагала. Б. също. Майката на обвиняемата пък съобщила за липса на финансови
средства и продукти за храна. По време на проверката майката на обвиняемата
варила фиде за децата. В къщата нямало нищо друго за ядене. Електричеството
било спряно. Вода нямали от доста време. След проведена екипна среща между
“Социална закрила” и отдел “Закрила на детето” е взето решение помощите по чл.
7 от ЗСПД на обвиняемата Я. да бъдат
предоставяни под формата на социална инвестиция – закупуване на хранителни
продукти и дрехи за децата. На Х. били закупени ботуши и раница, тъй като ходила
с дамска чанта на училище и била споделила на социалните работници, че децата й
се подигравали за това.
На 21.12.2012 г.
социални работници отишли в дома на Н., за да занесат храна за децата. Заварили
св.В.В. с трите деца, за които полагал доколкото може грижи. Обвиняемата отново
не била в дома си. От децата социалните работници разбрали, че Я. ***. На
02.01.2013 г. поискали информация по телефона от кмета на селото – св.К., дали Я.
се е прибрала при децата си, но след направена проверка същият съобщил, че все
още я няма, а грижи за децата й продължавал да полага В.. На 03.01.2013 г. е
проведен разговор от социалните работници с обвиняемата. Същата заявила, че е в
С. З. по лична работа и се е разбрала с човек да гледа децата й. Междувременно
са изготвени запитванията до отдел
“Закрила на детето” – С. З., относно установяване на близки и роднини за
настаняване децата на обвиняемата при тях. Такова запитване било изготвено и до
община “Слатина” – С. за брата на Н.Я.. Същият не бил открит, а майка й
подписала декларация, че отказва да гледа децата. На 04.01.2013 г. домът на Я.
за пореден път бил посетен от социалните работници. Отново я нямало при децата
й. Те съобщили, че майка им на 25.12.2012 г. е взела занесените от тях кори за
баница и сирене, и им казала, че отива да им прави баница в С. З. Именно от
тогава Я. не се била прибирала. Децата й били изкарали Коледните и
Новогодишните празници със св.В. *** без ток и вода. Обвиняемата се прибрала на
06.01.2013 г. На 08.01.2013 г. била посетена от св.Д. и началничката на отдела С.Д..
Заварили Н. и децата й готови да заминават за С. З. Обяснението на Я. било, че
имали проблем за разрешаване и затова заминават. Обвиняемата е отказала
предложената й помощ. Децата Х. и Б.не били на училище. Заявили, че са болни,
но обвиняемата отрекла това. При това посещение е установено, че Г. е с пъпки
по цялото тяло. Майката била консултирана да заведе детето на лекар, но тя не е
сторила това.
През месец февруари 2013 г., видно от докладите
на социалните работници при Отдел „Закрила на детето”, гр.Р. и от разпита на
св.Д., нещата спрямо децата на Я. започнали да се влошават. Същевременно
обвиняемата е пуснала жалба, че детските са й предоставяни във формата на
инвестиция, като хранителни продукти, а не като пари в брой. На 21.03.2013 г.
при посещения на С.Г. и Б. Г. в дома й, за да занесат социалните инвестиции,
същите са установили, че Н. отново я няма в дома. В. е казал, че е заминала с
голямото дете Х., но не знаел къде са отседнали и от три седмици той полагал
грижи за двете деца Б. и Г. На 22.03.2013 г. св.Д. работеща със семейството е
изготвила писмо до Второ ОУ за проверка на посещенията на училищните занятия от
Х. От получения отговор е разбрала, че същата не е на училище от 12 март, а Б.
от 05 март. При проведен телефонен разговор с директорката Д. същата заявила,
че от три седмици децата не посещават училище. Обяснила, че Х. се била обадила
по телефона и съобщила, че била болна и няма да ходи на училище, а брат й пък
бил с ударена ръка и поради тази причина не били на училище. На 22.03.2013 г. в
отдела за закрила на детето е получено и становище от кмета на селото – св.К.,
в което той заявява, че има наблюдения за Я., която не може да осигури сигурна
среда и нормален живот на децата си. Често отсъствала и те обикаляли сами из
селото. На 22.03.2013 г. началничката на
отдела и Д. са започнали да търсят семейства където да бъдат изведени децата
поради влошената семейна среда. На 25.03.2013 г. в отдела са разбрали, че Н.
все още не се е върнала, а В., който полагал грижи за Б. и Г. е болен на легло.
Свидетелят заявил на кмета на селото, че не може вече да се справя с
отглеждането на децата. Тогава са намерени и приемни семейства в с.Д., обл.Х.
Изготвен бил доклад за оценка на потребностите на двете деца Б. и Г., и другите
необходими документи за настаняването на децата. Още на 25.03.2013 г. Началник
отдела С.Д., Директора на Дирекцията П. П., инспектор ДПС – Д. са отвели двете
деца за настаняването им в приемни семейства. При отиването им в дома на В. са
заварили къщата заключена. Влезли са през оградата. В. бил заварен болен и на
легло, Б. и Г. спели на дивана мръсни и не изкъпани. Децата са преоблечени и
взети. Настанени са в две приемни съседно живущи семейства. От разговори с
отдела в Х. става ясно, че децата се чувствали добре. Б. бил учуден, че в
жилището имало ток и вода.
От проведените разпити
на свидетели и от предоставената от Дирекцията за Социално подпомагане, отдел
„Закрила на детето” документация за работата със семейството на Н.Я. става ясно,
че същата редовно оставяла децата си намиращи се под нейни родителски грижи без
надзор. С поведението си същата е създавала опасност за тяхното развитие и
душевно, и морално, както и физическо. От докладите – развитие на случая на
Отдела за закрила на детето ясно е описано и как не полага грижи при боледуване
на децата. Един от тях е на 19.02.2013 г. когато не майката, а малолетната Х.,
която не веднъж се е грижила за по-малките си брат и сестра е уведомила отдела,
че Б. е с температура и болки в главата. На следващият ден същата е заявила, че
майка й не е потърсила лекар, а на следващият ден с детето е посетила отдела и
е чакала да купят необходимите му лекарства. Като докато ги донесат същата се е
ядосвала, че трябва да ги чака и е искала да напусне сградата преди да се върне
служителката с изпълнена рецепта.
От множеството отсъствия
от училище става ясно, че обвиняемата Я. не държи децата й да са образовани. От
социалните доклади за децата става ясно, че те са умни и желаят да получават
знания. А такива получават единствено от по-голямата си сестра Х., но не и от
майка им. А самата тя когато Я. не е в дома не посещава учебни занятия и не
може да получава качествено образованието, което й се полага. С поведението си Я.
не може да дава правилни напътствия на децата си. Същите не могат да имат модел
на поведение и да изградят свои морални ценности. Нямат никакви социални
контакти. Х., която е най-голяма се е оплаквала, че не контактува нито със
съученици, нито с други деца от селото. Това вреди на тяхната социална
интеграция и приемането им в обществото Честото отсъствие на Я. от дома и
липсата на грижи от нейна страна, застрашава децата й от емоционално и психично
развитие. Самата обвиняема многократно е отказвала каквато и да е помощ
предлагана й от социалните работници. Същата не полага никакви грижи за
подобряване условията на живот, а напротив с всичките си действия допринася до
по-лоши битови условия, както и с липса на майчина грижа и подкрепа.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите С.Д., М.Д., С.Г., В.В., К.К.
дадени непосредствено в съдебно заседание, както и от присъединените като доказателства по делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени
средства, приложени по проведеното досъдебно производство № 149/2013 година по
описа на РУП гр.Р, в това число и социален доклад от Дирекция “ Социално
подпомагане” град Р.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
приобщени по реда на чл.283 от НПК към делото. Същите са логични и
безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
При така приетото за
установено от фактическа страна съдът прие, че с поведението си обвиняемата Н.Я.
осъществила признаците от състава на престъпление по чл. 182 ал. 1 НК. Съвкупната преценка на всички
събрани по делото преки и косвени доказателства навежда на единствения възможен извод за това, че обвиняемата Я. като
единствен родител на децата Б. Н. Я. и
Г. Н. Я. съзнателно оставила същите без надзор и достатъчно грижа в дома на В.
Велев, като с това създала опасност за тяхното душевно, физическо и морално
развитие. В този период са извършени няколко деяния, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Ето защо извършеното от обвиняемата престъпление
следва да се квалифицира при условията на продължавано престъпление – чл. 26
ал. 1 от НК.
Ето защо съдът призна
обвиняемата Я. за виновна в извършване на престъпление по чл. 182 ал. 1 НК, във вр. чл.26 ал. 1 от НК.
От обективна страна - през периода 21.12.2012г. до
25.03.2013г. в с.Т., общ.Р. като родител, при условията на продължавано
престъпление, на няколко пъти оставила лица намиращи се под нейни родителски
грижи – Б. Н. Я. ЕГН ********** и Г. Н. Я.- ЕГН **********, без надзор и
достатъчна грижа и с това създала опасност за тяхното физическо, душевно и
морално развитие. Изпълнителното деяние Я. е осъществила чрез бездействие-
оставила е без достатъчно грижа пострадалите Б. Н. Я. ЕГН ********** и Г. Н. Я.
ЕГН **********. Това „оставяне” без грижа е такова, че поставя децата в
опасност. За съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили други
вредни последици освен да е възникнала опасност за физическото, душевното и
моралното развитие на детето.
От субективна страна
деянието е извършено при наличието на ясни представи в съзнанието на
обвиняемата за обществената опасност на извършваното и неговият резултат като
искала настъпването на тези неблагоприятни последици. Събраните по делото
гласни доказателства установяват по категоричен начин умисъла на обвиняемата-
съзнавала е, че не полага необходимите грижи и че от това възниква опасност за
правилното развитие на децата, чиито родител е, но се е отнесла безразлично към
тази опасност. Обвиняемата е годен субект на престъплението по чл.182 ал. 1 от НК, тъй като е майка на Б. Н. Я. и Г. Н. Я. и е била длъжна да полага грижи за
пострадалите свои низходящи.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на обвиняемата Я. съдът взе предвид чистото съдебно
минало, а като отегчаващи вината обстоятелства - високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, липсата на каквото и да е чувство за отговорност
като родител у обвиняемата, за което пряко свидетелства факта, че родените от
нея деца са оставени без каквато и да е грижа, лошите и характеристични данни
на безотговорен човек.
Съдът намери, че са налице условията на чл.78а от НК:
за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година, обвиняемата e пълнолетна, не е осъждана за престъпление от общ
характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV,
глава VІІІ от НК, с деянието не са
причинени имуществени вреди.
Предвид горното съдът освободи обвиняемата Н. А.Я. от наказателна отговорност за
престъплението по чл.182, ал.1 от НК и
на основание чл.78а, ал.1 от НК, й наложи административно наказание глоба в
полза на държавата в размер на 1 000.00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: