Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Пирдоп, 29.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП,
трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова, като разгледа докладваното от съдията Паралеева гр. д. № 410 по
описа на РС-Пирдоп за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“ с.Мирково, ЕИК по
Булстат: ********* срещу „ИФРЕНДС“ ЕООД, ЕИК: ********* два съединени в
условията на евентуалност иска, а именно: първият и основен иск е за признаване
за установено в отношенията между страните, че учреденото в полза на ответника
ограничено вещно право на ползване върху имот с идентификатор №48324.110.1 в
землището на с.Мирково е погасено поради неупражняването му в период от 5
години; вторият евентуален иск е за разваляне на договора, с който е учредено
право на ползване върху процесния имот, тъй като изпълнението е станало
невъзможно изцяло поради погасяване на учреденото в полза на „Инфрендс“ ЕООД
ограничено вещно право на ползване. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за учредяване на вещно право на
ползване на недвижим имот №51, том 3, рег. №3050, дело №663 от 2008г. на
нотариус Донка Апостолова с район на действие Пирдопски Районен съд от ОУ
„Георги Бенковски“ с.Мирково в полза на „Ифрендс“ ЕООД е учредено вещно право
на ползване за извършване на проучвателни и допроучвателни дейности на
замерване за установяване наличието или липсата на потенциал на вятъра като
енергиен източник върху следния недвижим имот: пасище мера от 3600 дка, десета
категория, местност Хаджийца, имот №110001 по картата на землището на
с.Мирково, който към настоящия момент е с идентификатор №48324.110.1 по
кадастралната карта и кадастралния регистър на с.Мирково, с площ 3599324 кв.м.,
категория на земята при неполивни условия: 0, с начин на трайно ползване: пасище,
трайно предназначение на територията: земеделска, номер по предходен план:
110001. Ищецът подробно е описал и границите на имота. В исковата молба се
сочи, че съгласно раздел I на цитирания нотариален акт №51 от 2008г. между
страните е уговорено, че правото на ползване се учредява за срок от 35 години.
Съобразно раздел III, т.1 ответникът имал право да ползва описания недвижим
имот за извършване на проучвателни и допроучвателни дейности на замерване за
установяване наличието или липсата на потенциал на вятъра като енергиен
източник за срока по акта. В т.2 от Раздел III между страните било уговорено
как се упражнява правото на ползване, а именно, че „Ифрендс“ЕООД има право да
монтира, държи и използва съоръжения за извършване на проучвателни и допроучвателни
дейности на замерване за установяване наличието или липсата на потенциал на
вятъра като енергиен източник. Съгласно т.8 от Раздел II било изрично
предвидено, че въводът във владение на процесния имот се е осъществил с
подписване на договора. Твърди се, че до датата на подаване на исковата молба
/22.06.2018г./ ответникът „Ифрендс“ ЕООД не е упражнил ограниченото вещно право
на ползване, учредено му с нотариален акт №51 от 2008г., като нито е монтирал,
нито държал, нито използвал съоръжения върху процесния имот с оглед
извършването на проучвателните и допроучвателни дейности, за които му било учредено
правото на ползване и в продължение на близо 10 години по никакъв друг начин не
е упражнявал учреденото му право на ползване върху имота.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. За него
срокът по чл.131 ГПК е започнал да тече след като на адреса му на управление и
на адреса за кореспонденция са залепени уведомления по реда на чл.50, ал.4 ГПК
вр. чл.47, ал.1 ГПК и в двуседмичен срок от залепването никой не се е явил да
получи книжата. Залепването на уведомления се е наложило поради факта, че и на
двата адреса, на датите, на които първоначално призовкарят е направил
посещение, не е намерил никого от фирмата, нито знаци или офис на търсеното
дружество. Срокът за отговор на исковата молба е изтекъл без ответникът да бъде
открит или да вземе становище по нея и доколкото ответникът е ЮЛ не му е бил
назначаван особен представител, тъй като макар юридически лица се призовават
включително чрез способа по чл. 47, ал. 1
ГПК, последиците на чл.
47, ал. 6, предложение второ от ГПК,
не се прилагат за тях. / така напр. Решение № 803
от 13.01.2011 г. по гр. д. № 1236 / 2010 г. на Върховен касационен съд/.
В
съдебно заседание ищецът ОУ „Георги Бенковски“ – с.Мирково се представлява от
упълномощения адв.М.С. от САК, който поддържа исковата молба само в частта за
първия предявен иск – по чл.59, ал.3 ЗС и не я поддържа в частта с искането за
разваляне на договора. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по
първия иск по чл.59, ал.3 ЗС, като присъди на ищеца и направените по делото
разноски.
Ответникът „Ифрендс“ ЕООД не изпраща
представител в съдебното заседание, като е призован чрез залепване на
уведомление по реда на чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът следва да се произнесе само по единия иск, който се
поддържа – с правна квалификация чл.59, ал.3 ЗС.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл.59,
ал.3 ЗС
е доказването на факта, че е учредил в полза на ответника ограничено вещно право на
ползване върху свой собствен имот, а в тежест на ответника е да докаже, че в
рамките на 5-те години след учредяване нему на правото на ползване е реализирал
правомощието за ползване на вещта.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са връчени по
съответния ред (който в случая е редът по чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК,
доколкото връчителят не е намерил достъп до канцеларията на юридическото лице
или някой, който е съгласен да получи съобщението, затова е залепил уведомление
по чл.47, ал.1 ГПК) съобщение, ведно с разпореждане на съда от 10.08.2018г., в
което са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
явяване в съдебно заседание, датата за което заседание е съобщена с определение
от 16.05.2019г. за насрочване на делото (връчено също по реда на чл.50, ал.4
вр. чл.47, ал.1 ГПК), както и отчитайки обстоятелството, че предявеният иск е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира че следва да бъде постановено неприсъствено
решение, като съдът няма задължение да мотивира решението си по същество,
съобразно чл.239 ГПК.
Не може да бъде отречена възможността за постановяване на
неприсъствено решение, в случаите, в които съобщенията и призовките по делото
са връчени на Юридическото лице – ответник по реда на чл.50, ал.4 вр. чл.47,
ал.1 ГПК, тъй като връчването по този ред обуславя фикцията, че същите са
надлежно връчени, т.е. че инкорпорираните вътре съобщения, са достигнали до
вниманието и знанието на адресата.
Видно от справка от Търговски регистър /ТР/, ответникът
„Ифрендс“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Христо
Ботев“ №107,
а като адрес за кореспонденция с НАП е посочен: гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Драган Цанков“ №46, бл.1, вх.В, ет.3, ап.23, като съдът е разпоредил връчване
на съобщенията и призовките и на двата налични в ТР адреса.
Съобщението по
чл.131 ГПК, заедно с исковата молба и разпореждането на съда са били изпратени
за връчване. От адреса на управление съобщението се е върнало в цялост с
отбелязване, че адресът е посещаван на 3 различни дати, но входната врата е
заключена, няма звънец и липсват табели на търсеното дружество. На оставените
съобщения също никой не се отзовал. От адреса за кореспонденция с НАП също
съобщението се е върнало в цялост с отбелязване, че на адреса липсват фирмени
знаци, офис и служители, като жилището е частно. С оглед отбелязаното от
призовкарите съдът е разпоредил връчване на двата адреса чрез залепване на
уведомление. И на двата адреса са залепени уведомления, като в указания срок
никой не се е явил да получи съобщенията, поради което същите са върнати в
РС-Пирдоп. Поради фикцията на чл.47, ал.5 ГПК, че съобщението се смята връчено
с изтичане на срока за получаването от канцеларията на съда или общината, съдът
е приел, че съобщението по чл.131 ГПК, исковата молба и разпореждането на съда,
в което са били посочени последиците от неподаване отговор на исковата молба и
неявяване в съдебно заседание (а именно: възможността за постановяване на
неприсъствено решение), са редовно връчени, т.е. написаното в тях се счита
известно на ответника и е изпълнена една от предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – „на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание“ (чл.239, ал.1, т.1 ГПК).
Налице е и втората предпоставка (по чл.239, ал.1, т.2 ГПК)
за постановяване на неприсъствено решение - искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
По
делото е представен нотариален акт, издаден от
нотариус Донка Апостолова, под №51, том 3, рег. №3050, дело №663 от 2008г. за
учредяване вещно право на ползване на недвижим имот, а именно: процесният
недвижим имот – пасище, мера от 3600 дка, X та
категория, местност „Хаджийца“, имот №110001 по картата на землището на
с.Мирково, понастоящем имот с идентификатор
№48324.110.1 в землището на с.Мирково (видно от скица №15-534598 от
31.07.2018г., издадена от АГКК). С този
нотариален акт Основно училище „Георги Бенковски“, представлявано от директора,
в качеството на собственик, е учредило в полза на „Ифрендс“ ООД вещно право на
ползване за извършване на проучвателни и допроучвателни дейности на замерване
за установяване наличието или липсата на потенциал на вятъра като енергиен
източник върху описания имот за срок до учредяване от собственика на описания
имот на вещно право на строеж за построяване на съоръжения (ветрени турбини) в
полза на „Ифрендс“ ЕООД срещу съответно възнаграждение. Посочено е, че правото
на ползване се погасява в полза на собственика в деня на изтичане на 35-годишен
срок.
Представен е и констативен нотариален акт №92, том 2,
рег. №2400, дело №237 от 2009г. за собственост върху недвижими имоти, издаден
от нотариус Донка Апостолова. От него е видно, че за собственик на процесния
недвижим имот, описан и в акта за учредяване право на ползване, е признато ОУ
„Георги Бенковски“ – с.Мирково, като имотът е придобит чрез възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ.
Макар
неприсъственото решение да не се мотивира по същество, съдът намира за
необходимо да посочи накратко на причините, които водят до извод за
основателност на предявения иск.
На
първо място, доказателствата са в насока, че ищецът ОУ „Георги Бенковски“ –
с.Мирково е собственик на недвижимия имот, върху който има учредено ограничено
вещно право на ползване в полза на „Ифрендс“ ЕООД. С това доказателствената
тежест на ищеца е изпълнена.
Съгласно
чл. 56, ал.1
ЗС правото на ползване
включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото
да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Правото на ползвателя
ограничава правото на собственика на веща, поради което за ищеца съществува
интерес да води иск, с който да установи погасяването му на някое от
предвидените в закона основания.
Съгласно
чл.59, ал.3
ЗС правото на ползване се
погасява с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5
години. Не са събрани доказателства (каквито ответникът е следвало да представи),
че ответникът е ползвал през последните пет години имота по какъвто и да е
начин, предвид твърдението в исковата молба, че учреденото върху него право не
се осъществява от ответника, който не е нито монтирал, нито държал, нито
използвал съоръжения върху процесния имот с оглед извършване на проучвателни и
допроучвателни дейности на замерване за установяване наличието или липсата на
потенциал на вятъра като енергиен източник. Предвидения в нотариалния акт
35-годишен срок за погасяване на правото на ползване е в случай на ползване на
вещта съгласно уговореното, като при неползване на имота, приложим е именно
чл.59, ал.3 ЗС. Предвид това, с оглед липсата на доказателства в противна
насока, следва да се приеме, че ограниченото вещно право на ползване, учредено
в полза на „Ифрендс“ ЕООД, се е погасило поради неупражняването му.
На ищеца следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 915 лв., от които 800 лв. за
заплатен адвокатски хонорар и 115 лв. държавна такса за предявяване на иска.
Воден от горното и на основание чл.239 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.59, ал.3, пр. второ ЗС по отношение на
„ИФРЕНДС“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христо Ботев“ №107, представлявано от управителя С.С.И., че учреденото в
негова полза на 23.12.2009г. с нотариален акт за учредяване вещно право на
ползване на недвижим имот №51, том 3, рег. №3050, дело №63 от 2008г. по описа
на нотариус Донка Апостолова право на ползване върху поземлен имот с
идентификатор №48324.110.1 (номер по предишен план - 110001), находящ се в
с.Мирково, в местността „Хаджийца“, с площ от 3599324 кв.м., представляващ
земеделска територия, с начин на трайно ползване - пасище, при съседи имоти с
№№ 48324.158.9, 48324.159.5, 48324.162.14, 48324.162.10, 48324.110.3,
80323.1.1032, 80323.1.50, 80323.1.1031,
48324.110.2 80323.1.1030, 80323.1.46, 80323.1.985, 48324.130.8, 48324.130.17 съгласно
действащата кадастрална карта на с.Мирково, е погасено в полза на собственика
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“ – с.Мирково, БУЛСТАТ: ********* с адрес:
с.Мирково, Софийска област, ул. „Кирил и Методий“ №1, поради неупражняването му
в продължение на 5 – годишен срок.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1
ГПК, „ИФРЕНДС“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“
№107 ДА ЗАПЛАТИ на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“ – с.Мирково, БУЛСТАТ:
********* с адрес: с.Мирково, Софийска област, ул. „Кирил и Методий“ №1, сумата
от 915 лв. /деветстотин и петнайсет лева/, представляваща сторени деловодни
разноски, от които 800 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 115 лв.-
заплатена държавна такса.
На
основание чл.115, ал.2
ЗС, съдът дава на ищеца
шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението, в който същото следва
да бъде отбелязано в регистъра по вписванията, в противен случай вписването на
исковата молба ще загуби действието си.
Решението, на основание чл.239, ал.4 ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: