Решение по дело №3418/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260108
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330203418
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                   РЕШЕНИЕ

 

Номер 260108                     31.08.2020 година                           Град Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                        ХХІІ наказателен състав

На четвърти август                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Таня Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 3418 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0333-000386 от 29.04.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП, на Е.Р.А., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания Глоба” в размери на 300лв. и 20лв. съответно за административни нарушения по чл.150, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

              ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.М.

 

 

 

 

 

        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

           

 

МОТИВИ:

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0333-000386 от 29.04.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП, на Е.Р.А., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания Глоба” в размери на 300лв. и 20лв. съответно за административни нарушения по чл.150, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е.Р.А. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като незаканосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила, по изложени в жалбата доводи. Редовно призован, в съдебно заседание се явява и както лично, така и чрез процесуален представител пледира за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна РУ Стамболийски - редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу Е.Р.А., за това, че на 25.04.2020г. около 14.54 часа в с.Брестовица на ул.Малчика като мотоциклетист – Хонда ЦБР 1000 РР с рег.№ РВ 5916А, държава България, при обстоятелства: водачът управлява МПС негова собственост и извършва следните нарушения: 1. Управлява МПС, след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4.; 2. Участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, с което е извършил:

1.     Управлява МПС, след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4.

2.     Участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.

С това виновно е нарушил чл.150, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 25.04.2020г., съставен от Т.Д.М. – мл.автоконтрольор към ОДМВР - Пловдив, РУ Стамболийски, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения, съдът намира за отчасти установени от събрания доказателствен материал - гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни, логични и безпротиворечиви. Така единствено от свидетелските показания на актосъставителя се установява, че жалбоподателят е бил правоспособен водач, но е изгубил правоспособността си, като му е било отнето СУМПС, като актосъставителят не може да посочи основанието за това и липсват други доказателства, които да дадат отговор на този въпрос. В тази връзка обвинителната тези, че управлението на МПС от страна на водача А. е реализирано след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 остава неподкрепена от каквото и да било доказателство. По аналогичен начин стои въпросът и с второто изследвано нарушение, тъй като по делото отново липсват безспорни доказателства, установяващи жалбоподателят да е реализирал фактическия състав на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като единствено се установява, че същият е направил опит да осуети извършването на проверка от контролните органи, като се е опитал да не изпълни полицейското разпореждане, за което сам е направил отказ от довършване на нарушението. Не се установява водачът А. да е създал някакви пречки за движението, нито пък да е причинил имуществени вреди, а и такива не се сочат, а и описаното от актосъставителя движение на А. с мотоциклета – криволичене за кратък времеви отрязък, по никакъв начин не може да се възприеме, че представлява опасност за живота и здравето на хората, в случая на полицейските служители, тъй като А. е бил позициониран и е спрял преди тяхното местоположение. Изложеното дотук налага извод, че обвинителната теза в насока и на двете нарушения е необоснована, в която връзка деянията остават недоказани, поради което наказателното постановление се явява неправилно постановено.

При служебна проверка на НП и АУАН съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респективно съставянето им, довели до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, което е самостоятелно отменително основание за същото.

На първо място, деянието по първото нарушение е некоректно квалифицирано. От доказателствата по делото се установява, че се касае за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП в хипотезата на „отнето свидетелство“, а не по чл.150 от ЗДвП. В тази връзка налице е разминаване между описанието на нарушението и правната му квалификация.

На второ място, както в АУАН, така и в НП липсват изложени, каквито и да били фактически положения, при които са осъществени нарушенията, като актосъставителят и наказващият орган са преценили, че е достатъчно вместо фактически обстоятелства два пъти да опишат деянията и по двата законови текста.

Изложеното дотук налага изводът, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл.42, т.4, пр.2 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.4 и т.6 от ЗАНН, изискващи ясно, точно, пълно и коректно посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на нарушените законови разпоредби, съответно в акта и в постановлението. Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да узнае, какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за поведение. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата въззивна инстанция, поради контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че наказателно постановление № 20-0333-000386 от 29.04.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП, на Е.Р.А., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания Глоба” в размери на 300лв. и 20лв. съответно за административни нарушения по чл.150, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: