РЕШЕНИЕ
Номер 260108 31.08.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На четвърти август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Таня Стоилова
Като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 3418 по описа за
2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0333-000386 от 29.04.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР
- Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.185
от ЗДвП, на Е.Р.А., ЕГН
**********,***, са наложени
административни наказания „Глоба” в размери на 300лв. и
20лв. съответно за административни нарушения по чл.150, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.
МОТИВИ:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0333-000386 от 29.04.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР
- Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.185
от ЗДвП, на Е.Р.А., ЕГН
**********,***, са наложени
административни наказания „Глоба” в размери на 300лв. и
20лв. съответно за административни нарушения по чл.150, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Е.Р.А. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено
като незаканосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила, по
изложени в жалбата доводи. Редовно призован, в съдебно
заседание се явява и както лично, така и чрез процесуален представител пледира
за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – РУ
Стамболийски -
редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по
делото.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима.
Разгледана по същество:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е
издадено срещу Е.Р.А., за това, че на 25.04.2020г. около 14.54 часа в с.Брестовица
на ул.Малчика като мотоциклетист – Хонда ЦБР 1000 РР с рег.№ РВ 5916А, държава
България, при обстоятелства: водачът управлява МПС негова собственост и
извършва следните нарушения: 1. Управлява МПС, след като е загубил
правоспособност по реда на чл.157, ал.4.; 2. Участник в движението, който създава
пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на
хората, с което е извършил:
1.
Управлява
МПС, след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4.
2.
Участник
в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност
за живота и здравето на хората.
С това виновно е нарушил чл.150, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН от 25.04.2020г., съставен от Т.Д.М.
– мл.автоконтрольор към ОДМВР - Пловдив, РУ Стамболийски, като отразената в
същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в
АУАН.
Така изложените фактически положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения, съдът намира за отчасти установени от събрания
доказателствен материал - гласни и писмени доказателства,
които съдът кредитира като обективни,
логични и безпротиворечиви. Така единствено от
свидетелските показания на актосъставителя се установява, че жалбоподателят е
бил правоспособен водач, но е изгубил правоспособността си, като му е било
отнето СУМПС, като актосъставителят не може да посочи основанието за това и
липсват други доказателства, които да дадат отговор на този въпрос. В тази
връзка обвинителната тези, че управлението на МПС от страна на водача А. е
реализирано след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 остава
неподкрепена от каквото и да било доказателство. По аналогичен начин стои
въпросът и с второто изследвано нарушение, тъй като по делото отново липсват
безспорни доказателства, установяващи жалбоподателят да е реализирал
фактическия състав на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като единствено
се установява, че същият е направил опит да осуети извършването на проверка от
контролните органи, като се е опитал да не изпълни полицейското разпореждане,
за което сам е направил отказ от довършване на нарушението. Не се установява
водачът А. да е създал някакви пречки за движението, нито пък да е причинил
имуществени вреди, а и такива не се сочат, а и описаното от актосъставителя
движение на А. с мотоциклета – криволичене за кратък времеви отрязък, по
никакъв начин не може да се възприеме, че представлява опасност за живота и
здравето на хората, в случая на полицейските служители, тъй като А. е бил
позициониран и е спрял преди тяхното местоположение. Изложеното дотук налага
извод, че обвинителната теза в насока и на двете нарушения е необоснована, в
която връзка деянията остават недоказани, поради което наказателното
постановление се явява неправилно постановено.
При служебна проверка на НП и
АУАН съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването, респективно съставянето им, довели до незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, което е самостоятелно отменително основание за същото.
На първо място, деянието по
първото нарушение е некоректно квалифицирано. От доказателствата по делото се
установява, че се касае за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП в хипотезата на
„отнето свидетелство“, а не по чл.150 от ЗДвП. В тази връзка налице е
разминаване между описанието на нарушението и правната му квалификация.
На второ място, както в АУАН,
така и в НП липсват изложени, каквито и да били фактически положения, при които
са осъществени нарушенията, като актосъставителят и наказващият орган са
преценили, че е достатъчно вместо фактически обстоятелства два пъти да опишат
деянията и по двата законови текста.
Изложеното дотук налага изводът,
че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени
процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл.42, т.4, пр.2 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.4 и т.6 от ЗАНН, изискващи ясно, точно, пълно и
коректно посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на
нарушените законови разпоредби, съответно в акта и в постановлението.
Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като
пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го
реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да узнае, какво
точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от
наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава, както
и кои са нарушените правила за поведение. Допуснатите нарушения са неотстраними
в настоящата въззивна инстанция, поради контролните функции на същата, поради
което и налагат отмяна на наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав, намира, че наказателно постановление № 20-0333-000386 от 29.04.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР
- Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.185
от ЗДвП, на Е.Р.А., ЕГН
**********,***, са наложени
административни наказания „Глоба” в размери на 300лв. и
20лв. съответно за административни нарушения по чл.150, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като
неправилно и незаконосъобразно.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: