О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 764 25.09.2019
година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение,
трети въззивен състав
на ……двадесет и
пети септември..…… две хиляди и деветнадесети година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ
ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
С участието на секретаря…………………………………………………….
И прокурора ……………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………..
Въззивно частно гражданско дело № 590
по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274 - 279 вр. чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 66 ал. 2 изр.второ ГПК,
образувано по частни жалби от адв. Н.М. като процесуален представител на М.Г.Т.,
както и лично от М.Г.Т.. Жалбите са с идентично съдържание и еднакви искания
към въззивния съд.
Обжалва се протоколно Определение
от 03.07.2019 година, постановено в с.з. по
гр.д. № 1053/2018 година по описа на РС-Димитровград, с което районният
съд е оставил без уважение молбата на адв. М. като процесуален представител на М.Т.
за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 147/15.04.2019 година по
гр.д. № 1053/2018 година по описа на РС-Димитровград. Със същото определение,
направените от ищеца по делото „Пивел 1“
ООД деловодни разноски в размер на 200 лева за производството по чл. 66 ал. 2 ГПК са възложени на М.Т..
Въвеждат се оплаквания за
необоснованост на изводите на съда. Жалбоподателите твърдят, че поради
обективни причини – пребиваването на М.Т. в чужбина, клиентът и адвокатът не
могли да се свържат. Така, адв. М. не била получила своевременно указания от
страна на доверителката ѝ дали да подаде въззивната жалба. От друга
страна РС-Димитровград не бил положил усилия за уведомяване на самата М.Т. за
изготвеното решение. Считат, че съдът е следвало да връчи съобщението в с.***,
където било местожителството на ответницата и където кметът и съселяните биха
могли да дадат информация за отсъствието ѝ. В тази връзка правят
оплакване за допуснато нарушение правото на лична защита на страната по делото.
Твърдят, че адв. М. е била в отпуск в периода, в който е следвало да се подаде
въззивната жалба, т.е. за нея е имало обективна пречка да я депозира в съда
своевременно. Считат, че доколкото адвокатът на ищеца е участвал в
производството и с решението вече му били присъдени разноски, то такива не се
дължали отделно за производството по чл. 66 ал. 2 ГПК. С тези и останалите
доводи молят съда да отмени атакуваното определение и да допусне възстановяване
на срока за обжалване на въззивното решение по делото.
В срока по
чл. 276 ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба „Пивел 1“ ЕООД – Димитровград
подава писмен отговор. Заема становище за неоснователност на частната жалба и
правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение. Прави искане за потвърждаването му в неговата
цялост.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Частните жалби са подадени в срок и са процесуално
допустими. Разгледани по същество,
жалбите се явяват неоснователни по следните съображения:
Производството по гр.д. № 1053/2018
година по описа на РС-Димитровград е образувано по искова молба от „Пивел 1“
ЕООД – град Димитровград, с която срещу М.Г.Т.
***, е предявен облигационен иск за парично вземане. Ответницата М.Т. е подала
отговор на ИМ чрез упълномощен адвокат Н. М. от ХАК и с отговора си е посочила
съдебен адрес:*** , чрез адв. М. От този момент до приключване на
първоинстанционното производство, ответницата Т. е била призовавана на съдебния
адрес, винаги чрез адвокат Н.М.
По гр.д. № 1053/2018 година е
постановено решение № 147/15.04.2019 година, с което предявеният срещу ответницата
М.Т. иск е уважен частично, а предявеният от М.Т. срещу „Пивел 1“ ЕООД насрещен
иск – отхвърлен. Едновременно с това, първостепенният съд е осъдил М.Т. да
заплати на дружеството-ищец деловодни разноски за първоинстанционното
производство, в това число адвокатско възнаграждение.
Видно от върнатата в съда
разписка, препис от решението на съда е връчен на ответницата М.Т. на
24.04.2019 година, по посочения от самата нея начин – чрез адвокат М., на
съдебния адрес в град Хасково, ул. „Преслав“ № 28 ет. 1 ап. 4.
На 16.05.2019 година адв. М. е
подала въззивна жалба вх. № 5565/16.05.2019 година. С разпореждане от
17.05.2019 година РС-Димитровград е постановил връщане на въззивната жалба като
просрочена. Това разпореждане не е атакувано.
На 03.06.2019 година адв. М. е
подала молба вх. № 6171 за възстановяване на срока за въззивното обжалване на
решение № 147/15.04.2019 година. Позовала се е на липса на връзка с
доверителката ѝ М.Т., както и на отпуск. Представила е ведно с молбата
удостоверение, издадено от АК-Хасково, от което се установява, че адв. Н.М. е
била в платен годишен отпуск през периода от 09.05.2019 година до 09.06.2019
година включително. С атакуваното разпореждане ДРС е отказал възстановяването
на срока.
ХОС намира за правилни
действията на РС-Димитровград по връчване на решение № 147/15.04.2019 година.
Противно на доводите на частните жалбоподатели, изпращането на съдебните книжа
на адреса по местоживеене на ответницата Т. не е било дължимо. Това е така,
защото още с отговора на исковата молба тя е упражнила правото си по чл. 39 ал.
1 ГПК, като е посочила съдебен адресат. Това е именно упълномощеният от нея
адвокат М., която е получавала съдебните книжа по делото, в това число и крайния
съдебен акт в първоинстанционното производство.
Разпоредбата на чл. 39 ал. 1 ГПК е ясна – когато страната е
посочила…лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, или има
пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.
Ето защо, с връчването на препис от Решение № 147/15.04.2019 година на адв. Н.М.
в качеството ѝ на пълномощник, а и на съдебен адресат, решението следва
да се счита връчено и на страната – ответницата Т.. Следователно, срокът за
обжалване по чл. 259 ал. 1 ГПК е
започнал да тече за ответницата Т. на 24.04.2019 година и е изтекъл на
08.05.2019 година. Въззивната жалба е подадена на 16.05.2019 година, като адв. М. се позовава на
обективни причини, поради които нямала възможност да спази срока – ползването
на платен годишен отпуск. От представеното удостоверение, обаче, се установява,
че тя е започнала ползването на отпуска на 09.05.2019 година, когато срокът за
обжалване на решението вече е бил изтекъл.
Липсват доказателства за други
особени непредвидени и непреодолими за страната обстоятелства по смисъла на чл.
64 ал. 2 ГПК. Посочените от частните жалбоподатели затруднения не се явяват
такива. Те въобще не предприемат доказване на твърденията си че не са имали
възможността своевременно, в законоустановения двуседмичен срок, да осъществят
връзка помежду си за да съгласуват позицията относно въззивното обжалване.
Ответницата, избрала начина на уведомяване по чл. 39 ал. 1 ГПК, е била длъжна
да направи необходимото, за да достигат до нея безпрепятствено съобщенията и
съдебните книжа. А след като не го е сторила, то ще трябва да понесе
негативните последици , произтичащи от пропускането на срока.
Освен това, възстановяването
на срока в случая се явява недопустимо и на още едно основание – чл. 64 ал. 3
изр.второ ГПК. След като адв. М. е имала затруднение при свързването с
доверителката ѝ, то е имала процесуалната възможност да поиска
продължаване на срока за въззивно обжалване на решението. Както вече бе
посочено по-горе, установява се, че ползването на отпуска ѝ е започнало
след като срокът за обжалването вече е бил изтекъл, а липсват дори и твърдения
за други обективни пречки да подаде своевременно молба по чл. 63 ал. 1 ГПК.
Видно от представения пред
РС-Димитровград договор за правна помощ, сключен между дружеството-ищец и
представляващия го адвокат, дружеството е направило разноски за процесуално
представителство и защита при осъществяване на процедурата по чл. 64-66 от ГПК,
за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. В частта за заплатената на
адвоката сума договорът има характера на разписка, следователно понасянето на
разноски е доказано. Съгласно изричната разпоредба на чл. 67 ГПК всички
разноски, понесени от насрещната страна в производството по възстановяването на
срока, са за сметка на молителя. И след като молбата на М.Т. за
възстановявяване на срока се преценява като неоснователна, то правилно
районният съд е възложил в нейна тежест сторените от дружеството-ищец разноски
за адвокат.
Поради гореизложеното, атакуваното определение – като
правилно и постановено при спазване на процесуалните правила, следва да бъде
потвърдено, а частните жалби – оставени без уважение.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 03.07.2019 година,
постановено по гр.д. № 1053/2018 година по описа на РС-Димитровград.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/