№ 47
гр. гр.Несебър, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА Н.ОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20242150200169 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по повод жалбата на „*********” ООД, ЕИК ********, представлявано от П.П.,
против Наказателно постановление № РД-09-15/08.12.2023 г. на Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което на основание чл. 202 от
Закона за виното и спиртните напитки, за извършено Н.ушение по чл.77, ал.2 и чл.83,
ал.1 от същия закон, на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. Моли се от съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Навеждат се доводи
за допуснати съществени процесуални Н.ушения. В съдебно заседание жалбата се
поддържа.
Наказващият орган, чрез процесуалните си представители, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 18.07.2023 г. в търговски обект „П.“, находящ се в
гр. Несебър, КК „Слънчев бряг“, стопанисван от жалбоподателя, е констатирано, че в
магазина се предлагат и продават вина, на етикетите на които не е изписана
категорията на лозаро-виН.ския продукт в съответствие с приложение № 1 от ЗСВН; не
е обозначено мястото, от където произхожда продукта; липсва наименование и адрес
1
на производителя/бутилиращото предприятие; няма номер на производствена партида;
не е изписано съдържание на сулфити. Съставен е бил констативен протокол № ТЗ-13-
482/18.07.2023 г., като са дадени и задължителни предписания в тази насока.
На 08.08.2023 г. е извършена повторна проверка в обекта, при която било
констатирано, че предписанията не са изпълнени. Установено било, че се предлагат за
продажба следните лозаро- виН.ски продукти:
1. Червено вино, сухо, произведено и бутилирано за „*********“ ООД Pepilota wine
collection Mavrud & Roses Bulgarian wine premium quality, пластмасова бутилка по
1 литър- 8 броя;
2. Червено вино, сухо, произведено и бутилирано за „*********“ ООД, българско
домашно вино „И.“, пластмасова бутилка от 1 литър- 4 броя и още 16 броя от
същия вид бутилки с надписи съответно „М.“, „С.“, „Н.“;
3. „Bulgarian ICE wine“- Pepilota wine collection „К.С.“ сортово вино без ЗНУ/ЗГУ,
произведено за „*********“ ООД- 0.5 литра, стъклена бутилка- 4 броя;
4. „Bulgarian ICE wine“- Pepilota wine collection Шардоне, сортово вино без
ЗНУ/ЗГУ, произведено за „*********“ ООД- 0.5 литра, стъклена бутилка- 4 броя.
Констатирано било, че за описаните по- горе асортименти не били спазени
изискванията за етикетиране и представяне на лозаро- виН.ските продукти, съгласно
чл.83, ал.1 от ЗВСН, като на етикетите липсвало посочване наименованието на
бутилиращото предприятие или наименование на производителя, както и данни за
съдържанието на сулфити. За това Н.ушение бил съставен акт за установяване на
административно Н.ушение № ТЗ- 14-14/08.08.2023 г., въз основа на който акт е
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Актът за установяване на административно Н.ушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност
съобразно представената заповед.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно Н.ушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че са допуснати
съществени процесуални Н.ушения, както следва:
На първо място от изложеното в наказателното постановление не става ясно за
кое/кои Н.ушение/я е съставено същото, респективно е наложена санкция. Съгласно
разпоредбата на чл.202 от ЗВСН, санкция се налага за три изпълнителни деяния-
превозва, продава или предлага за консумация. В случая в наказателното
постановление изпълнителното деяние е описано веднъж като „предлагане за
2
продажба“- л.11 от делото, абзац 5, отдолу нагоре, след което на страница втора от НП-
л.12 от делото, преди налагане на санкцията, е визирано, че същата се налага за
извършено Н.ушение, изразяващо се в „предлагане за консумация“. Предлагането се
наказва съобразно сочената норма единствено ако е с цел консумация, каквато цел не
се твърди от санкциониращия орган. Обектът, предмет на проверката, е посочен, като
магазин, поради което по- вероятно е жалбоподателя да се занимава с продажба на
продукти, но не и с консумация. От друга страна пък нито в наказателното
постановление, нито пък от показанията на разпитана св.С.- актосъставител и
присъстващ по време на проверката, се твърди, че е била извършена продажба на
въпросните артикули. Видно от приложените снимки, на нито една от бутилките няма
поставена и цена. В този смисъл действително е налице твърдяната от жалбоподателя
неяснота за какви точно действия се санкционира- за продажба, каквато не е посочено
да е извършена по време на проверката или да е направена контролна покупка от
самите проверяващи, или за предлагане за консумация, каквито твърдения липсват
изобщо.
На следващо място при описание на Н.ушението веднъж се сочи, че
изпробвания продукт е вино, втори път се сочи, че е лозаро- виН.ски продукт, като
съобразно §1, т.8 и т.49 от ПЗР на ЗВСН, вино и лозаро- виН.ски продукт са две
различни неща.
На следващо място отново в описателната част на наказателното
постановление са визирани две Н.ушения- липса на наименование на бутилиращото
предприятие или на производител, и данни за съдържание на сулфити. Същевременно
е наложена само една санкция на основание чл.202 вр. чл. 83, ал.1 от ЗВСН,
съдържаща 10 точки, но не посочено коя от тях има предвид наказващия орган, като не
става ясно за кое от двете Н.ушения е санкционирано дружеството, респективно
поради какви причини за другото Н.ушение няма наказание. Неяснотата се задълбочава
и от показанията на св.С., която в съдебното заседание заяви, че някой от посочените и
описани 4 артикула нямали едната информация на етикета, но пък съдържали втората
искана информация. Това се потвърждава и от представените снимки, находящи се на
л.38 и л.40 от делото, на които е видно, че на етикета има посочване, че продукта
съдържа сулфити. Ясно разграничение обаче не е направено в наказателното
постановление, поради което и описанието на Н.ушението също страда от пороци.
Изложеното по- горе съставлява съществено Н.ушение на процесуалните
правила, водещо до липса на яснота относно основни параметри и оттам Н.ушаване
правото на защита на санкционираното лице да узнае за какво точно е наказано и
срещу какви факти да се защитава.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема възражението на
жалбоподателя, че същия не следва да носи отговорност за изписаното на етикетите на
3
продуктите, които предлага за консумация или продава. Законодателят ясно е посочил
кое е отговорното лице, поради което, в случай, че осъществява една от визираните
дейности, то следва да следи за наличието на изискуемата от ЗВСН информация на
етикетите, а не да се доверява на производителя или лицето, от което ги закупува.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира жалбата за основателна,
като с оглед изхода на делото, на дружеството следва да бъдат присъдени сторените
разноски, възлизащи на сумата от 800 лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-09-15/08.12.2023 г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което, на
основание чл. 202 от Закона за виното и спиртните напитки, за извършено Н.ушение по
чл.77, ал.2 и чл.83, ал.1 от същия закон, на „*********” ООД, ЕИК ********,
представлявано от П.П., е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 5000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и
виното, да заплати на „*********” ООД, ЕИК ********, представлявано от П.П.,
сумата от 800 лв., представляващи заплатено от дружеството адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4