Присъда по дело №518/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 157/17.09.2024 година, постановена по НОХД
№ 518/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 249/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият И. А. (I.A.), гражданин на **********е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 07.08.2024 г. в района на гранична
пирамида № 249, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован чрез защитника си по реда на чл.180, ал.3 от
НПК и с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.С. А. Г. от
АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона предпоставки за разглеждане
на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол – К. С. - Х.,
поддържа повдигнатото против подсъдимия И. А. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279, ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението
моли съда да признае подсъдимия И. А. за виновен по повдигнатото му обвинение и
предлага на основание чл.54 от НК да му бъде наложено наказание 3 години лишаване от
свобода, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години,
както и глоба в размер на 1 000 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия И.
А., в лицето на адв.Г. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуА.зиране на наказанията по вид и размер спрямо подсъдимия И. А.,
че са нА.це условията за определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно: - под предвидения в престъпния състав
минимален размер, като бъде наложено 3 месеца лишаване от свобода, което да се отложи за
срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК, а по отношение на кумулативно
предвиденото наказание глоба прави искане същото да не се налага.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият И. А. е роден на ********** г., в гр. гр.Дер Алзор, Сирийска Арабска
Република и е гражданин на тази страна. Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в
качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК,
същият преди около 2 седмици е напуснал родината си по произход – **********като е
влязъл нелегално в Република Турция. Установил се в гр.Истанбул. Намерението му е било
да замине за ФР Германия. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно
разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, още в Сирия баща му се
е свързал с каналджии в Турция, с които се е уговорил срещу сумата от 4 000 евро да
преведат сина му нелегално от Р Турция през Р България до Сърбия и допълнително да
уредят пътуването му и до ФР Германия.
На 05.08.2024г. в гр.Истанбул каналджията събрал група 13 лица, между които бил и
подс. И. А., всички мъже, сирийски граждани. С автомобил групата била извозена от
гр.Истанбул до гориста местност, находяща се в близост до турско-българската граница. Там
автомобилът спрял и 13-те лица от групата били свалени, заедно с един водач от арабски
произход. От там групата продължила да се придвижва през гористата местност пеша,
следвайки водача. На следващия ден – 06.08.2024г. групата стигнала до възпрепятстващото
1

съоръжение, изградено на границата между Р. Турция и Р. България, но тъй като същия ден
по границата имало проверки, водачът заявил на лицата от групата, че следва да останат и
пренощуват на място.
На следващия ден – 07.08.2024г. /сряда/, около обяд подсъдимият и спътниците му
от групата, водени от водача преминА. през предварително направен отвор във
възпрепятстващото съоръжение и по този начин на 07.08.2024г. подсъдимият И. А. влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България в района на
гранична пирамида № 249, находяща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл.
Ямбол.
След това подсъдимият И. А. и останА.те 12 негови спътници продължили пеша
към вътрешността на страната, водени от водача. Вървели няколко дни и на 10.08.2024г.
стигнА. до място, находящо се в близост до асфалтов път, където според водача трябвало да
изчакат пристигането на автомобил, който да ги вземе. Същия ден около 23.00 часа на
мястото пристигнал л.автомобил – джип, светъл на цвят и спрял. Шофьорът без да слиза,
подканил с махане на ръце подсъдимият и останА.те лица от групата да се качат в
автомобила и да се наведат. Подсъдимият се качил отзад. След като всички 13 лица от
групата се качили в спрелия автомобил, той потеглил. Водачът на групата се върнал обратно.
След около 15-20 минути автомобилът навлязъл в населено място, като на излизане от
същото полицейски автомобил подал светлинен сигнал за спиране. Но шофьорът на
автомобила, в който бил подсъдимият и останА.те 12 лица от групата не спрял, а напротив
увеличил скоростта. След като л.автомобил излязъл от населеното място шофьорът изгубил
контрол над МПС-то и същото самокатастрофирало като паднало отстрани на пътя в дере и
спряло. Шофьорът се опитал да излезе от автомобила, но в този момент граничните полицаи
пристигнА. на мястото на ПТП-то и задържА. водача на л.автомобил.
Междувременно, на същата дата – 10.08.2024г. за времето от 21.00 часа до 09.00 часа
на 11.08.2024г. разпитаният по делото като свидетел Т. И. В. – на длъжност „ст.полицай“ в
01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово, бил назначен наряд като автопатрул. Около
23.30 часа на 10.08.2024г. при патрулиране в северната част на с.Гранитово, общ.Елхово,
обл.Ямбол, св.В. и колегите му от автопатрула забелязА. съмнителен л.автомобил, който
поел по последната улица на селото, която водила до фотоволтаичен парк. Граничният
служебен автомобил подал светлинен сигнал за спиране на л.автомобил, но последният
рязко увеличил скоростта си. 500-600 метра граничния служебен автомобил следвал лекия
автомобил. На излизане от селото л.автомобил направил няколко резки маневри, вследствие
на което самокатастрофирал, като паднал в дере. Св.В. и колегите му от автопатрула
предприели незабавни действия за задържане на шофьора на л.автомобил, който излизал от
МПС-то. Шофьорът представил на граничните полицаи документи, въз основа на които е
било установено, че е румънски гражданин. ОстанА.те 13 чужди граждани, които св.В. и
колегите му възприели в купето на автомобила били само мъже и отговаряли на описанието
за нелегални мигранти, тъй като били без документи за самоличност и се самоопределили за
граждани на Сирийската арабска република. На две от тези лица, е била оказана на място
медицинска помощ. Впоследствие 13-те лица, чужди граждани между които бил и
подсъдимия, заедно с шофьора на л.автомобил били задържани и отведени до ПНЗЛ при
ГПУ-Елхово, за изясняване на случая.
Вследствие на извършеното от свидетеля Ж. М. У. /ст. полицай в 01 ГОДГ в ГПУ-
Елхово към РД“ГП“-Елхово/ на 11.08.2024г. около 01.00 часа по време на нощната му смяна,
започваща от 21.00 часа до 09.00 часа на 11.08.2024г., прохождане на обратната следа, въз
основа на получено разпореждане от ст.инспектор П.В. – Началник на 01 ГОДГ при ГПУ-
Елхово във връзка със задържани лица, отговарящи на рисковия профил в землището на
с.Гранитово, обл.Ямбол, е било констатирано нарушение на държавната граница в района на
249 гранична пирамида, намираща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово,
2

обл.Ямбол. При проверка на граничното възпрепятстващо съоръжение, св.У. е установил
отвор /срез/ в долната му част, както и следи на повече от едно лице с направление от Р.
Турция към вътрешността на страната ни. За констатираното по съответния ред св.У.
докладвал на ОД и на прекия си началник. Така всъщност било установено, че подсъдимият
и спътниците му са преминА. турско-българската граница в района на 249 гранична
пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - И. А. (I.A.), роден на **********г., в гр.Дер Алзор,
**********гражданин на **********с начално образование, женен, безработен, с адрес в
гр.Дер Алзор, Сирийска Арабска Република. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез
преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода
на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на
съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол писмо с рег.№ 105450-5296 от 26.08.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец, се
установи, че подс. И. А. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец поради подадена молба за
международна закрила и предаден на служител на РПЦ-Харманли – ДАБ-МС.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240812005000340518 от 12.08.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
И. А. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите Т. И. В. /на длъжност „ст.полицай“ в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към
РД“ГП“гр.Елхово/ и Ж. М. У. /ст. полицай в 01 ГОДГ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/,
дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с
чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите В. и У., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. И. А. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като едно от 13-те лица, чужди граждани,
самоопределили се за сирийски граждани, установени в купето на л.автомобил,
самокатастрофирал в дере при движение по последната улица на с.Гранитово, общ.Елхово,
обл.Ямбол, водеща към фотоволтаичен парк, които след оказана медицинска помощ на две
от лицата от групата, били задържани и откарани в ПНЗЛ при ГПУ-Елхово.
Показанията на разпитаните свидетели Т. В. и Ж. У. се кредитират от настоящия
съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за
предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останА.я
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля У. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че
деянието е извършено на 07.08.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
3

възпрепятстващото съоръжение – през отвор в долната му част, какъвто е констатирал св.У.
при прохождане на обратната следа, както и подс. И. А. в самопризнанията си сочи и
направлението на движение след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което
напълно съвпада с установените от св.У. на 11.08.2024г. около 01.00 часа следи в района на
гранична пирамида № 249, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово,
обл.Ямбол. От своя страна изложените от свидетеля В. в показанията му обстоятелства са
пряко относими към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като установен
заедно с още 12 чужди граждани, самоопределили се за сирийски граждани, в купето на
самокатастрофирал в дере л.автомобил на излизане от с.Гранитово, общ.Елхово, обл.Ямбол,
при движението му по последната улица на селото, водеща към фотоволтаичен парк, като
след оказана медицинска помощ на двама от сирийските граждани, е последвало
задържането и конвоирането им до ПНЗЛ в ГПУ-Елхово.
Писмените доказателства, приложени по БП № 249/2024г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 11.08.2024г., Протокол
за обиск на лице от 11.08.2024г., Декларация за правата на задържано лице, Приемо-
предавателен протокол от 11.08.2024г., Евродак дактилоскопна карта, както и представеното
от ЯРП уведомително писмо с рег. № 105450-5296 от 26.08.2024 г. на Началник отдел
СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с
останА.те доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият И. А. (I.A.), роден на
**********г., в гр.Дер Алзор, **********гражданин на Сирийска Арабска Република, с
начално образование, женен, безработен, с адрес в гр.Дер Алзор, **********настанен в
момента в РПЦ-Харманли при ДАБ - МС, неосъждан, с деянието си е осъществил
престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 07.08.2024 г. в района на гранична
пирамида № 249, находяща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
И. А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 07.08.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни - открит заедно с още 12 чужди
граждани, самоопределили се за сирийски граждани в купето на самокатастрофирал в дере
л.автомобил на излизане от с.Гранитово, общ.Елхово, обл.Ямбол, при движението му по
последната улица на селото, водеща към фотоволтаичен парк.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
4

дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че И. А. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
на неустановена дата преди около 2 седмици родината си по произход – Сирийска арабска
република. С оглед на това придвижване на подсъдимия преди 2 седмици от държавата си
по произход и нелегалното му преминаване на територията на Р. Турция и предприетото
впоследствие на 07.08.2024г. придвижване от Р. Турция и влизане нелегално на територията
на Р. България, не са нА.це основанията да се приеме, че И. А. е влязъл на територията на
страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по
причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в държавата
му по произход – **********която е напуснал преди около 2 седмици. Поради това и съдът
в настоящия си състав прие, че действията на подс. И. А. са били мотивирани по причини от
социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ
и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на
извода, че И. А. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската
граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р България като
държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на територията на Република България,
където желаел да се установи. По делото не са нА.це каквито и да е данни, които да
възвеждат индиции, че подсъдимият е бил преследван в родината си по петте признака по
смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на БП като обвиняемо лице
липсват съобщаване на факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен
конфликт. Предвид на тези си съображения съдът, независимо от нА.чните по делото данни
за подадена молба за международна закрила пред компетентната ДАБ при МС, прие, че не са
нА.це основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй
като извършеното от него престъпление не попада в приложното поле на този фактически
състав. При тази си преценка съдът изходи и от обстановката в държавата по произход на
подсъдимия - **********в която макар и да има размирици, въоръжени сблъсъци и
несигурност, то липсва безогледно насилие, характеризиращо нА.чие на всеобхватен
въоръжен конфликт, признат от международната общност и то в такава степен, че да е
недопустимо повсеместно вътрешно разселване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият И. А. (I.A.), гражданин на
**********за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. И. А. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
5

предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия И. А. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от
НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. И. А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на И. А. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс.И. А. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
Разноски:
При този изход на делото и по правилата на наказателния процес, на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И. А. бе осъден да заплати направените във фазата на
съдебното производство, платими в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Елхово разноски в размер на 14.96 лева, представляващи заплатени от бюджета на съда
пътни разноски на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т. В., както и 5.00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 60.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	157
Дата:	17 септември 2024 г. (в сила от 3 октомври 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200518
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2024 г.

Присъда по дело №518/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите