Решение по дело №5290/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3584
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 8 юни 2019 г.)
Съдия: Боряна Димчева Воденичарова
Дело: 20191100505290
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 17.05.2019 г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                      

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                        Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

 

 

 

ЙОАЙОА    

като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова ч.гр.дело № 5290 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 006009/04.02.2019 г. от длъжниците А.Р., А.Р. и Н.Ю. чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. П. срещу размера на начислените по изп.д. № 20188440403276 по описа на ЧСИ С.Я.разноски, посочен в поканите за доброволно изпълнение, изпратени до длъжниците.

В жалбата са изложени оплаквания, че размерът на шрифта, с който е изписан текстът на поканата, включително дължимите суми, е трудно четим и не отговаря на Български държавен стандарт за официалните книжа, поради което възпрепятствал длъжниците да установят какви са претендираните вземания. Поддържа се, че поканата за доброволно изпълнение и разпореждането за разноски следва да бъдат връчени като отделен акт. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите. Жалбоподателят се е позовал на нищожност на клаузата за лихви в договора за ипотечен кредит, както и че не се дължи наказателна лихва. Моли се разпореждането на съдебния изпълнител относно разноските да бъде изцяло отменено, а при условията на евентуалност да бъде намален размерът на пропорционалната такса съобразно посочените в изпълнителния лист суми, а обикновената такса да бъде намалена с таксите, начислени за връчване на поканата за доброволно изпълнение на адреси, различни от постоянния и настоящ адрес на длъжниците.

Взискателят „Б.Д.“ ЕАД не е подал становище по жалбата в предоставения му срок.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за нейната недопустимост като просрочена, тъй като поканите за доброволно изпълнение са били връчени на длъжниците чрез адв. П. на 21.01.2019 г., а жалбата е била подадена на 04.02.2019 г. Отделно от това се поддържа, че направените възражения за изтекла погасителна давност и нищожност на клаузи от договора за ипотечен кредит не могат да бъда разглеждани в настоящото производство, тъй като оспорването съществуването на вземанията се извършва по друг законоустановен ред. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд намира, че жалбата е недопустима като просрочена по следните съображения.

Изпълнително дело № 20188440403276 е образувано по молба на „Б.Д.“ ЕАД до ЧСИ С.Я.от 03.12.2018 г. за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.10.2018 г. от СРС, 56 състав по гр.д. № 63345/2018 г. за сумата от 58 839, 09 лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 21.02.2008 г., ведно със законна лихва от 28.09.2018 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 42 927, 81 лв. за периода 24.10.2010 г. до 27.09.2018 г., наказателна лихва в размер на 659, 86 лв. за периода 03.11.2010 г. до 13.09.2018 г., заемни такси в размер на 3415, 27 лв. и 2166, 84 лв. разноски по делото.

На 06.12.2018 г. до тримата длъжници са били изпратени покани за доброволно изпълнение с посочени задължения, в това число разноските по изпълнителното дело за обикновена такса и пропорционална такса, които са предмет на обжалване в настоящото производство. Видно от разписките за уведомление, трите покани за доброволно изпълнение са били връчени на процесуалния представител на длъжниците на 21.01.2019 г.

На 17.01.2019 г. адв. П. е подала две молби до съдебния изпълнител. С едната е поискала да проучи делото, а с другата да й бъдат предоставени копия от документи. С нова молба от 21.01.2019 г. адв. П. е поискала да й бъдат предоставени още документи и е посочила адрес за връчване на съобщения на длъжниците.

Тримата длъжници чрез адв. П. са подали жалбата, по която е образувано настоящото производство на 04.02.2019 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като използваният израз "постановление за разноски" следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Изложеното важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Съобразно чл. 436, ал. 1 ГПК обаче жалбата е следвало да бъде подадена в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. Видно от приложените на л. 99, л. 101 и л. 103 от изпълнителното дело покани за доброволно изпълнение и разписки за връчването им, длъжниците чрез адв. П. са получили поканите за доброволно изпълнение с посочени в тях размери на разноските в изпълнителното производство на 21.01.2019 г., т.е. едноседмичният срок за обжалване на обективираното в поканите разпореждане за разноски е изтекъл на 28.01.2019 г. Жалбата е подадена на 04.02.2019 г., една седмица след изтичане на срока за обжалване, с оглед на което следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 006009/04.02.2019 г., подадена от длъжниците А.Р., А.Р. и Н.Ю. чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. П. срещу размера на начислените по изп.д. № 20188440403276 по описа на ЧСИ С.Я.разноски, обективиран в покани за доброволно изпълнение изх. № 061504/06.12.2018 г., изх. № 061505/06.12.2018 г. и изх. № 061509/06.12.2018 г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

                       

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                  

                                                                                        2.