№ 15
гр. В., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Г.П.Й.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело №
20221300500341 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от МБАЛ„ С.П.“ АД – В., ЕИК ********* срещу
Решение № 298/ 14.06.2022г. по гр.д.№ 194 по описа за 2022г. на Видинския районен съд .
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за незаконно
уволнението на С. Х. К., ЕГН **********, от гр. В., ул.“СМ“ № 24, и е възстановил ищцата,
на заеманата преди уволнението длъжност „Санитар“ Звено Отделения с легла - Отделение
по Спешна медицина при МБАЛ“С.П.“ АД гр. В., както и е осъдил МБАЛ“С.П.“ АД гр. В.,
ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. В., ул.“Цар СМ“ № 119, да заплати на
С. Х. К., ЕГН **********, от гр. В., ул.“СМ“ № 24, сумата в общ брутен размер от 4
312,26лева, представляваща обезщетение с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода
от 14.12.2021г. до 14.06.2022г., през което време С. Х. К., ЕГН **********, от гр. В.,
ул.“СМ“ № 24, е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 02.02.2022г. до окончателното издължаване. С решението
си районният съд е присъдил и разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
С въззивната жалба се навежда оплакване за неправилност на решението с конкретни
съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че районният съд не е
преценил правилно събраните доказателства, като е игнорирал и/или е възприел неправилно
голяма част от тях.
Поддържа се в жалбата, че при постановяване на своето Решение
първоинстационният съд приема, че трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя при злоупотреба с право, поради което уволнението, на въведеното основание,
е незаконно.
На първо място ВРС приемал, че този извод се налагал от това, че уволнителното
основание е било налице още през месец декември на 2018г. но трудовото правоотношение
не само, че не е било прекратено на същото основание, но на ищцата били възлагани и
1
допълнителни трудови задължения.
Изводите на съда противоречали на събраните по делото доказателства и
утвърдената съдебна практика, в това число и тълкувателна.
В хода на съдебното производство безспорно се установило, че при сключването на
процесния трудов договор ищцата е била с основно образование, каквото е било и
изискването за заемане на длъжността към онзи момент. В нова, утвърдена длъжностна
характеристика за длъжността „санитар“, връчена на ищцата на 03.12.2018г. било посочено,
като минимално изискване за образователна степен - средно образование. По делото не се
спори, че ищцата не отговаря на нововъведеното минимално изискване за образователна
степен — средно образование.
Твърди се, че въведената от работодателя промяна в минималната степен за
образование за заемане на длъжността „санитар“, а именно - средно образование, чрез
утвърждаване на нова длъжностна характеристика за посочената длъжност, на което
изискване не отговаряла ищцата, водел до извода, че прекратяването на трудовото й
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ е законосъобразно. Обстоятелството,
че с ищцата са подписвани допълнителни споразумения след 03.12.2018г. не променяли
факта, че същата не отговаря на изисването за заемане на длъжността.
Излага се че било право на работодателя е с оглед нуждите на работата да прецени в
кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение, като
в този смисъл била трайната практика на ВКС - решение № 192/4.11.2016 г. по гр. д. №
674/2016 г., на ВКС, III г. о и решение № 55/16.04.2015 г. по гр. д. № 3086/2014 г. на ВКС,
IV г. о. В тази решения било прието, че преценката на работодателя за промяна в
изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се
злоупотребява с право или се е установен дискриминационен подход.
Поддържа се, че в случая не била налице недобросъвестност от стана на
работодателя, тъй като изискването за представяне на писмени обяснения във връзка с
нарушения на трудовата дисциплина, по никакъв начин не сочел на недобросъвестност от
страна на работодателя, нито пък е проява на дискриминация спрямо ищцата, тъй като е
нормално, при нарушение на трудовата дисциплина от работника, работодателя да изисква
от него писмени обянения, в каквато насока била и константната практика на ВКС.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е немотивирано. Според
задължителната съдебна практика съдът бил длъжен да обсъди всички факти, от които
произтича спорното право и са въведени като предмет на делото. Той трябва да обсъди в
мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за
установени, а други за неосъществили се. Освен това трябвало да бъдат обсъдени и всички
доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая
първоинстацинният съд не бил сторил това. Не е отделил спорните от безспорните факти и
не бил извършил преценка на събраните по делото доказателства с оглед спорните факти.
Не бил обсъдил всички относими към спора доказателства и доводи на страните.
Жалбоподателят счита, че презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е
оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства
работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че
въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с
цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят
изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КГ. В
исковата молба не се излагат твърдения за допуснати нарушения по сочените текстове.
Единствените доводи, които се поддържат от ищеца са, че действията на
работодателя по отношение на ищцата са продиктувани от обстоятелството да отстрани
ищцата от работа поради законовите й претенции за спазване на трудовите й права, с които
работодателят не желае да се съобразява. Това твърдение било останало недоказано.
Липсвали каквито и да било доказателства за това, че ищцата е свела до знанието на
2
работодателя си, претенцията й за неспазване на трудовите й права. Без работодателя да е
уведомен за такива претенции, не би могъл да предприеме действия нито в помощ, нито в
ущърб на работника.
Следващият довод, поддържан от ищцата е, че не са й заплащани допълнителни
възнаграждения за работа в условията на пандемия от КОВИД- 19. И това твърдение било
останало недоказано. Безспорно се установило, че такива добавки са изплащани и то
редовно, респективно в тази насока трудовите й права не били накърнявани. Поведението на
ищцата в защита на колежките й от ЦСМП (звено извън структурата на МБАЛ) и участието
по този повод в протести, не касаели трудовите й права, тъй като нямали пряка връзка с
МБАЛ, както и с отношенията на работниците и ръководството на болницата.
Твърдението на ищцата, че е уведомила ръководството на МБАЛ за обстоятелството,
че в болницата е изградена синдикална секция на НС „Защита“ и тя е неин председател и
като такава се ползва от закрила по чл.ЗЗЗ от КТ, също не било доказано. По делото били
представени изходящи писма от ръководството на НС „Защита“ до Директора на МБАЛ, но
не се доказало по никакъв начин тази кореспонденция да е сведена до знанието на адресата-
липсват входящи номера на МБАЛ, както и липсват свидетелски показания в тази насока.
Работодателят в случая не би могъл да цели заобикаляне на закрила по чл.ЗЗЗ от КТ, без да
е известен, че към болницата има учредена синдикална организация. Отделно от това не се
установи и че ищцата действително може да се ползва от такава закрила с оглед
тълкувателната практика на ВКС, според която ръководствата на синдикалните секции не се
ползват от закрила.
Сочи, че първоинстанционният съд не бил анализирал становищата на страните,
събраните по делото доказателства, не бил отделил спорното от безспорното, не е
разпределил в пълен обем доказателствената тежест по делото, в нарушение на
материалните и процесуалните правила. Ако бил изпълнил законовите си задължения, би
достигнал до правилния и законосъобразен извод, а именно, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е правилна и законосъобразна.
Иска от Окръжният съд да отмени решението на ВРС и постанови ново, с което да
отхвърли исковете по чл.344,т.1,2 и 3 от КТ и потвърди заповедта за уволнение.
Ответната по жалбата страна –С. Х. К. чрез адв. Н. А.-оспорва същата и моли съда да
я остави без уважение, като потвърди решението на ВРС като законосъобразно. Твърди, че в
съответствие със събраните по делото доказателства и закона ВРС е преценил, че
оспорените заповеди на въззивника са незаконосъобразни, тъй като в качеството си на
работодател е прекратил трудовото правоотношение със ищцата при условията на
злоупотреба с право, нарушавайки чл.8 ал.1 от КТ.
Поддържа се, че безспорно било установено в производството, че е оборена
презумпцията на цитирания текст, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение
на С. Хр.К. не е извършено добросъвестно от жалбоподателя.
Трудовото правоотношение било прекратено на осн.чл.328 т.6 от КТ - поради липса
на „средно образование" на ищцата, което се изисква за заемане на длъжността „Санитар" в
МБАЛ „С.П." АД. Посочва се, че действително въззиваемата има „основно образование", от
сключване на първия й трудов договор с болницата през 2102 година до момента.
Излага се в отговора на жалбата, че правилно ВРС отбелязва, че изискването за
притежаване на „средно образование" за заемане на длъжността е въведено от болницата с
длъжностна характеристика от 2018 година. След тази дата са сключени с доверителката ми
един трудов договор от 03.07.2020г.на същата длъжност, въпреки че тя не отговаря на
условията за образование, сключени са и три допълнителни споразумения с нея към
трудовия договор. Последното от тях е от 22.03.2021 г. и е подписана от същия
изпълнителен директор, издал оспорените заповеди.
Предвид горното, правилно ВРС приемал, че три години липсата на средно
образование не е било пречка за работодателя да подписва с ответницата трудов договор и
3
три допълнителни споразумения, както и да й се възлагат определени задачи във връзка с
работата. Липсата на изискваното средно образование било станало повод за прекратяване
на трудовия й договор след три години, когато същата упражнила законните си трудови
права, което било прието зле от работодателя. Издадените заповеди, предмет на този спор,
били постановени с единствената цел да се прекрати трудовия договор, независимо от
липсата на законно основание за това и сочело на нарушение на чл.8 ал.1 от КТ.
В тази връзка следвало да се преценят и доказаните факти, че първоначално
работодателят е започнал процедура по дисциплинарно уволнение на доверителката ми,
искайки й писмени обяснения по чл.193 от КТ с твърдения за извършени нарушения. Тази
процедура не била продължена и производството не било прекратено от работодателя. В
хода на тази процедура последвало прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328
ал.1 т.6 от КТ, тъй като работодателят бил узнал, че ищцата разполага с предварителна
трудово правна закрила по чл.ЗЗЗ от КТ като синдикален председател. Решен непременно да
прекрати трудовия договор, работодателят е изоставил дисциплинарната процедура и е
постановил оспорените заповеди на друго правно основание. Това поведение безспорно
сочи на нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, както правилно приема ВРС.
Съществен аргумент за наличието на нарушение на чл.8 ал.1 от КТ е и факта, че
изискването за наличие на „средно образование" било въведено от работодателя с
длъжностна характеристика, връчена на С. Х. на 03.12.2018 г. Работодателят не твърдял и
не представял доказателства, че изменението в изискването за образование за заемане на
длъжността „санитар" е направено по обективни причини, в интерес на работата.
В настоящето дело, след като ищцата е посочила като довод, че прекратяване на
трудовото й правоотношение е извършено в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ - при условията
на злоупотреба с право, съдът има право на преценка и подлежи на съдебен контрол дали
работодателят е извършил промяната в изискването за образование по обективни причини и
в интерес на работата. Липсвали доказателства в тази насока, което според въззиваемата е
още един аргумент за незаконност на уволнението, като постановено при условията на
злоупотреба с право - няма никакви обективни причини или необходимост в работата, да
бъде изменено изискването за образование. Позовава се на категоричната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК.
Излага се още в отговора, че е незаконосъобразен доводът на работодателя във
въззивната жалба, че промяната в изискването за образование за заемане на длъжността не
подлежи на съдебен контрол. Това би било вярно, според решенията на ВКС, но само ако по
делото работникът не е направил възражение, че прекратяване на трудовото му
правоотношение е прекратено при условията на злоупотреба с право. Тъй като ищцата е
направила този довод, съдът имал право да прецени дали законосъобразно работодателят е
променил изискването за образователна степен за заемане на длъжността.
Сочи се, че оспорените заповеди и прекратяване на трудовото правоотношение са
незаконосъобразни и на друго основание, а именно не било налице основанието на чл.328
ал.1 т.б от КТ. В тази смисъл се цитира ТР №4 /01.02.2021 г. ОСГК на ВКС по т.д.№ 4/2017
г. според което, след като липсата на необходимото образование съществува при подписване
на трудовия договор, незаконосъобразно е работодателят впоследствие да прекрати на това
основание трудовия договор.
Видинският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата пороци на
решението, намира следното по предмета на въззивното производство:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
4
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове
и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищцата е
работила при ответника на длъжност „санитар“ с място на работа Консултативно
диагностичен блок - отделения без легла - отделение по Съдебна медицина. Съгласно
длъжностна характеристика, за съответната длъжност, връчена на ищцата на 17.04.2012г.,
относно образование за заемане на длъжността, за изискване за заемане на длъжността е
посочено диплом за завършено основно образование. Впоследствие между страните са
сключвани допълнителни споразумения, към горния трудов договор, за периода от 2012г. до
08.02.2018г. - допълнително споразумение № 283/08.02.2018г., с посочване образование на
ищцата-Основно. В длъжностна характеристика, за съответната длъжност, връчена на
ищцата на 03.12.2018г. относно образование за заемане на длъжността за изискване за
заемане на длъжността е посочено Средно образование. На 29.10.2018г. е сключено
допълнително споразумение между страните към първоначалния трудов договор с
посочване на образование - Основно. Периодично, през 2020г. и 2021г., със заповеди на
ответната страна, на ищцата е възлагано да работи като санитар в сформираната структура
за наблюдение и лечение на пациенти с СОVID - 19 в неусложнено положение. На
03.07.2020г. между страните е сключен трудов договор № 57/03.07.2020г., като вида му е
втори трудов договор за посочения период в него - 06.07.2020г.-31.07.2020г. Впоследствие е
сключено допълнително споразумение, на 31.07.2020г., към последния трудов договор, за
определено време от 01.08.2020г. до 30.09.2020г. вкл.
Със заповед № 120/21.09.2020г. е прекратено допълнителното трудово
правоотношение с ищцата поради изтичане срока на договора, считано от 01.10.2020г.
Между страните е сключено допълнително споразумение № 63 / 15.09.2020г. към трудовия
договор от 2012г. в който като образование на ищцата е посочено Основно. В длъжностни
характеристики, за съответната длъжност, връчени на ищцата съответно 23.09.2020г. и на
5
05.11.2020г. относно образование за заемане на длъжността за изискване за заемане на
длъжността е посочено Средно образование. Между страните е сключено допълнително
споразумение № 33 / 22.03.2021г. към трудовия договор от 2012г. в който като образование
на ищцата е посочено Основно. На ищцата, със заповед № РД-11-44/16.04.2021г. на
ответната страна, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. По
делото няма данни последната заповед да е обжалвана. На 06.11.2021г. ищцата и нейни
колеги давали интервюта на средства за масова информация във връзка с тяхно недоволство
относно разпределяне на допълнителни трудови възнаграждения. Доктор Б.В.П. е подал
рапорт до ръководството на болницата, относно поведение на санитарите, на 06.11.2021г. и
на 09.11.2021г., във връзка с даването на интервюта пред национални средства за масова
информация, довело до блокиране работата на болницата, затрудняване на болните и
колегите. На 13.11.2021г. дежурен лекар е посочил в уведомление до ръководството на
ответната страна относно неизпълнение на трудови задължения на санитари, били на работа
- нощна смяна 12.11. - 13.11.2021г. Във връзка с това с писмо изх. № РД-00-3749/06.12.2021г.
ръководството на ответната страна е поискала представяне на писмени обяснения, от
ищцата, в производство по чл. 193 от КТ относно посочените нарушения на трудовата
дисциплина. С писмо вх. № РД-00-3749-1/09.12.2021г. ищцата е представила писмени
обяснения.
На ищцата е отправено писмено предизвестие, от 13.12.2021 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, връчено на ищцата на
14.12.2021г. Същата е посочила в предизвестието, че се ползва от защита на чл. 333 от КТ
като председател на НС“Защита“ при ответната страна. С атакуваната заповед трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Като причини за
прекратяване на трудовия договор е посочено : Служителят не притежава необходимото
образование за изпълняваната работа.
Установено е пред първата инстанция, че ищцата не е полагала труд по трудово
правоотношение от уволнението до предявяване на иска. От назначената пред първата
инстанция счетоводна експертиза е посочено обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ от
14.12.21г. до 14.06.22г. което възлиза на сумата 4 312.26 лв.
При така установената фактическа обстановка на спора, от правна страна съдът
направи следните изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правнооснование чл. 344,
ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 KT, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на
ищеца и неговата отмяна, възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за оставането й без работа.
По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, настоящият съдебен
състав намира следното:
В заповедта за уволнение от 28.02.2022 г. е посочено основание за прекратяване на
трудовото правоотношение чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради липсата на необходимото
образование за изпълняваната работа. Уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изисква
няколко предпоставки,които следва да са налице кумулативно: да е настъпила промяна в
изискванията за заемане на длъжността, установена в нормативен акт или длъжностна
характеристика, която да е редовно връчена на работника/служителя преди връчване на
уволнителната заповед; промяната в изискванията трябва да следва сключването на
трудовото правоотношение; работникът или служителят да не отговаря на новите
променени изисквания за заемане на длъжността.
В доказателствена тежест на ответника – работодател е да установиналичието на
всички обстоятелства по законосъобразността на уволнението. Съгласно задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на
ОСГК на ВКС, не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на
трудовия договор,ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за
6
изпълняваната работа, но е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по тази
разпоредба, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация
за изпълняваната работа. Работодателят може да упражни своето субективнопреобразуващо
право да прекрати трудовия договор само на предвидените в закона основания, целящи да
осигурят по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ето защо,
основанието за прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване
на трудовото правоотношение. В случай, че работодателят се е съгласил, че притежаваните
от служителя образование и/или квалификация не представляват обективна причина за
изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е
прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната
длъжност, поведението му ще противоречи на общия принцип, установен в чл.8 ал.1 от КТ -
при условията на злоупотреба с право. Работодателят няма право да прекрати трудовия
договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса, освен ако не е
знаел и не е могъл да узнае за това. В този случай, липсата на притежаваните от работника
или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия
договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от
работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва ново настъпил юридически
факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице
злоупотреба с право от страна на работодателя.
По делото не се спори, че условията за заемане на длъжността „санитар” в МБАЛ
С.П.“ АД не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя с длъжностната
характеристика за тази длъжност с длъжностна характеристика за длъжността, подписана от
ищцата на 03.12.2018г., е въведено изискване за заемане на длъжността Средно образование.
Трудовото правоотношение между страните е възникнало през 2012г., като при
възникването му, в длъжностната характеристика за заеманата длъжност е посочено като
изискване за образование - Диплом за завършено основно образование, каквото ищцата е
притежавала. Трудовото правоотношение между страните, от възникването му през 2012г.
до прекратяването му през месец декември на 2021г., не е било прекъсвано. За първи път с
длъжностна характеристика за длъжността, подписана от ищцата на 03.12.2018г., е въведено
изискване за заемане на длъжността Средно образование. От този период до прекратяване на
трудовото правоотношение -месец декември на 2021г., се е изисква Средно образование за
заемане на длъжността на ищцата - длъжностни характеристики връчени на ищцата през
месец септември и ноември на 2020г. Независимо от това през периода 2018г. - 2021г. на
изменените изисквания за образование за заемане на длъжността на ищцата, ответната
страна е сключвала допълнителни споразумения към трудовия договор, втори трудов
договор за определено време, както и периодично е възлагано на ищцата да работи като
санитар в сформираната структура за наблюдение и лечение на пациенти с Ковид - 19 в
неусложнено положение.
На следващо място по отношение на ищцата е реализирана дисциплинарна
отговорност през месец април на 2021 г., както и е започнало производство по чл. 193 от КТ
за реализиране на дисциплинарна отговорност на 06.12.2021г. Ищцата представила писмени
обяснения на 09.12.2021г. На 13.12.2021 г. ответната страна е отправила писмено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6,
като на същата дата е издадена атакуваната заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя при злоупотреба с право, поради което уволнението, на въведеното основание,
е незаконно. Този извод се налага от установеното - уволнителното основание е било налице
още през месец декември на 2018г., но трудовото правоотношение не само, че не е било
прекратено на същото основание, но на ищцата са възлагани и допълнителни трудови
задължения. На следващо място реализираната дисциплинарна отговорност по отношение
на ищцата, през месец април на 2021 г., би било основание на работодателя, при
7
започналото дисциплинарно производство през месец декември на 2021г., в случай, че се
установят твърдените нарушения на трудовата дисциплина, тяхната тежест и всички
релевантни обстоятелства за тежестта на наказанието, да бъде наложено на ищцата
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.
Не се спори, че към датата на сключване на това допълнително споразумение ищцата
С. Х. К. не е отговаряла на новите изисквания за образование, въведени с посочената
длъжностна характеристика. Това обстоятелство е било известно на работодателя, поради
това, че както в трудовия договор, така и във всички допълнителни споразумения към него,
включително и в последното допълнително споразумение и допълнителен трудов договор,
изрично е записано, че работникът има основно образование и няма данни и доказателства
работодателят да е поканил или изискал от ищцата документ за изискуемото средно
образование. Следователно към момента на сключване на допълнителни споразумения след
2018 г. работодателят е знаел за несъответствието между притежаваните от работника
образование и квалификация и необходимите такива, но е приел, че то не се явява обективна
пречка за изпълнение на възложената му трудова функция. С подписването на
споразумението работодателят сам е дерогирал действието на вътрешните си правила за
изискуемите образование, в резултат на което впоследствие не може да се позове на тази
липса като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая
упражняването на правото на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ противоречи на общия принцип, установен в разпоредбата
на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да "не се допуска злоупотреба с
права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите" и на
чл.8 КТ, и следва да бъде отречено (вж. Решение № 60239/30.12.2021 г. по гр. дело
№548/2018 г. на ВКС, IV Г. О.).
Предвид горното съдът приема, че уволнението е незаконно и заповедта, с която е
извършено следва да бъде отменена, а предявеният иск за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, е основателен и като такъв следва да
бъде уважен. С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателен се явява
и обусловеният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, доколкото се касае за безсрочен трудов договор,
поради което ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея в „МБАЛ С.П.“ АД
длъжност преди уволнението – „Санитар“ Звено Отделения с легла - Отделение по Спешна
медицина при МБАЛ“С.П.“ АД гр. В..
Доколкото с обжалваното решение РС-В. е стигнал до същите правни изводи и е
постановил същият правен резултат по посочените два иска, въззивният съд намира същото
за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – отхвърлена
поради нейната неоснователност.
С уважаване на обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ правилно е
уважен и акцесорният иск по чл.225, ал.1 КТ, във връзка с който няма оплаквания във
въззивната жалба.
На ответника по жалба следва да бъдат присъдени направените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 1400 лв.-платено адв. възнаграждение.
С оглед на изложеното въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 298 от 14.06.2022г. по гр.д. №194/22г. на В.ски
районен съд.
ОСЪЖДА МБАЛ “Св.Петка“АД В.,ЕИК *********,със седалище и адрес на
8
управление гр.В.,ул.“Цар СМ“ №119 да заплати на С. Х. К., ЕГН **********, от гр. В.,
ул.“СМ“ № 24 сумата от 1 400 лева, представляваща направени от нея разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните по реда на чл.280 и сл ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9