Р Е Ш Е Н
И Е
№ 05.02.2021 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение, 4 въззивен състав
На петнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:
ЧЛЕНОВЕ:1.Георги
Иванов
2.мл.с.Детелина Димова
Секретар: Жанета
Кръстева
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдия Г.Иванов въззивно наказателно от частен характер дело № 1245
по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод жалба от подсъдимия О.И.К., роден
на ***г. в ***, *** гражданин, ***, **** с адрес *******, чрез адв.П.Арнаудова,
против присъда №260003 от 25.08.2020г., постановена по НЧХД №5 /2020г. по описа
на Районен съд-Поморие. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. О.И.К.,
за виновен по повдигнатото му с тъжбата на Н.Н. обвинение за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна
отговорност и го санкционирал с административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 /хиляда/ лева. Със същата присъда районният съд осъдил подс. К. да заплати
на тъжителя Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 194,94 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на цялата сума и обезщетение за причинените на последната
неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 1500 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на цялата сума, като
отхвърлил гражданската претенция за горницата над уважения размер до предявения
размер от 5000 лева като недоказан. На основание чл.189, ал.3 от НПК РС осъдил подсъдимият
да заплати на тъжителката сторените от последната деловодни разноски в общ
размер на 1808,40 лева. На основание чл.88 ал.1 от НПК вр. чл.78 ал.6 от ГПК
осъдил подс. К. да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Поморие сумата
в размер на 60 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск.
Въззивната
жалба съдържа твърдения за неправилност на
постановената присъда, поради недоказаност на обвинението срещу К. и се прави
искане той да бъде оправдан. В тази връзка се излага и твърдение, че гражданския
иск за имуществени и неимуществени вреди бил неправилно уважен.
Частният тъжител чрез своя повереник е депозирал възражение срещу
въззивната жалба. В него се излагат доводи за недопустимост и неоснователност
на въззивната жалба. Излагат се твърдения за справедливост на поставената от РС
Поморие присъда. Твърди се, че обвинението срещу К. се доказва по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и се иска въззивния съда да потвърди
изцяло присъдата. Претендират се разноските на частния тъжител пред въззивната
инстанция.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят Н. се явява лично и
с упълномощения от първоинстанционното производство повереник - адв.М.Тонкова,
който оспорва въззивната жалба, счита същата за неоснователна и моли присъдата
на РС Поморие да бъде потвърдена.
Пред въззивната инстанция подсъдимият К. се явява лично и с упълномощения
си защитник - адв. П.Арнаудова, който поддържа въззивната жалба. Излага искане
за отмяна на атакуваната присъда, тъй като е необоснована и направените изводи
от съда не кореспондират с доказателствата по делото. Иска подс.К. да бъде оправдан поради недоказаност
на обвинението срещу него. Алтернативно прави искане за намаляване на
наложеното наказание до минималния му размер и на уважения размер на
гражданския иск от 1500лв. на 300лв.
В последната си дума подсъдимия К. иска да бъде оправдан.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима,
поради подаването ѝ в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са
събрани в необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно годни доказателства,
нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната
фактическа обстановка, съответстваща изцяло на приетата от първоинстанционния
съд:
Подсъдимия О.И.К. е роден на ***г.
в ***, *** гражданин, ***, ***, с адрес в ******.
Частната тъжителката Н.Н. живеела в ***.
Подсъдимият - О.К. и съпругата му - К. обитавали
жилище, намиращо се на ***
етаж на същия адрес.
Апартаментът, находящ се над апартамента на
тъжителката Н. бил
собственост на друга ***
гражданка, която към момента на инцидента не била в Р България. В апартамента
на тъжителката имало теч от терасата на апартамента над нея, която тераса се
явявала покрив за собствения й апартамент. За тази цел Н. ангажирала св. И.И. да извърши ремонт на сифона на
терасата на горния апартамент с цел да се предотвратят други теч в нейния
апартамент. Ремонтът бил съгласуван със собственичката на апартамента и
тъжителката разполагала с ключ за него.
На 14.10.2019г. тя осигурила на св.И.И. достъп до апартамента за
извършване на ремонта. Сутринта, св. И. започнал работа.
Съседите - сем. К. чувайки шума от съседния
апартамент и знаейки, че собственичката не е в България решила да проверят
какво се случва. В апартамента те заварили св.И., който разбивал с картач около
сифона. Той им обяснил от кого е нает и какво прави в жилището. Сем. К. се противопоставили на извършването на
ремонта. Подсъдимият К. заплашил свидетелят И., че ще извика полиция и изключил
тока, за да не може да работи. Малко по късно подсъдимият и съпругата му - св. К.
се свързали по скайп със собственичката на апартамента и повикали майстора да
проведе с нея разговор и да се разберат за начина, по който следва да бъде
извършен ремонта. След като св.И. уточнил със собственичката на
апартамента как да бъде извършен ремонта, се върнал в апартамента и продължил
работата си.
Около обяд, при отиването си до автомобила за да
вземе инструменти, в коридора на
жилището св.И.
видял Н.Н. и Т.
и О.К., които викали
и спорели помежду си, но св. И.
не разбрал за какво си говорят и не им обърнал внимание. Св.И. се върнал и продължил да работи.
Тъжителката Н.Н. влязла в апартамента, в който се извършвал ремонта. След нея вътре
бързо влязъл и подсъдимият-О.К., нанесъл удар в лявата част на лицето на Н.,
при което тя извикала. Св.И.
чул вика й и се обърнал, при което видял излизащия от апартамента К. и видял
как Н.Н. пада на земята. Св.И.
помогнал на тъжителката да стане и видял, че има червенина на лявата бузата.
Н. подала сигнал на тел.112 в който съобщила, че е
нападната и ударена в главата от съседа си.
В резултат адресът бил посетен от служителите на
МВР-свидетелите С.Д. и А.С. и Х.Х.. Н. им съобщила, че била ударена.
Полицейските служители установили, че подсъдимият О.К. и св.Т.К. били в техния
апартамент, а св.И.
продължавал ремонта. Предупредил лицата да не влизат в пререкания. Тъжителката
била отведена в ЦСМП в УМБАЛ Бургас където била прегледана, видно от
представения лист за преглед.
Същият ден, вечерта, Н. се обадила на св. П.М.. Тя му разказала, че била
нападната от мъж и жена и мъжът я е ударил и тя е паднала. Н. го помолила на
другия ден да я закара в болницата. На 15.10.2019г. св.М. я закарал до МБАЛ Бургас, където
била прегледана от съдебен лекар. С. М. установил, че Н.
били изплашена,
треперела и на лявата й буза имало синина, окото й било оттекло. Тя разказала
на М., че съседът й О. я е ударил.
От
представеното Съдебномедицинско удостоверение № 278/2019г., (л.68 от делото) се
установява, че на 15.10.2019г. Н. била прегледана от д-р К.Янков - ординатор в
отделение по съдебна медицина при УМБАЛ – Бургас. Той установил кръвонасядане с
травматичен оток в лявата страна на лицето, кръвонасядане на китката и
драскотина на ляв горен крайник.
Видно от заключението на назначената СМЕ,
установените травми на 15.10.2019г. отговарят да се получени на 14.10.2019г.,
като е възможно кръвонасяданията и отокът да се причинени от действието на
твърди предмети с ограничена повърхност каквито са юмруците на човек. Според вещото
лице ударът е бил един и от този удар не е възможно човек да загуби съзнание, а
по скоро да получи главозамайване.
Видно от документа, издаден от Медицински център
„Св.Николай“-Сл.Бряг/стр.14 от НОХД №5/2020 на РС Поморие/, Н. го е посетила на
17.10, 18.10, 19.10
и 20.10.2019г. като е третирана с Dexamethasone, Nootropilе и
Mannitol. На
29.10.2019г. отново е направила консултация с хирург/стр.10 от НОХД №5/2020 на РС Поморие/.
По делото е изискана справка за постъпил сигнал от Н.Н.
на тел. 112 и РС е назначил СТЕ, от заключението на която се установява, че е
постъпило обаждане на тел. 112 на 14.07.2019г. в 12.17ч. от телефон №
**********, като видно от експертизата възпроизвела записа, тъжителката е
подала сигнал, че е нападната и ударена в главата от съседа К..
От приобщената в първоинстанционното съдебно
производство справка за съдимост на подс. К. се установява, че към
инкриминираната по делото дата- 14.10.2019г., той е бил неосъждан.
Гореизложената фактическа обстановка, изведена от
въззивния съд, се установява от детайлния анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на И.И., Ст.Д., А.С., Х.Х.
и П.М., съдебномедицинското удостоверение, заключенията по СМЕ и СТЕ.
Извършеният от първоинстанционния съд анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е
подробен, обективен, съобразен с формалната логика, и правилен от гледна точка
на приетите за установени факти. Въззивният състав се присъединява изцяло към
извършената от първата инстанция оценка на доказателствената съвкупност, която
намира за хомогенна и непротиворечива, и следващите от нея изводи относно
установената по делото фактическа обстановка, поради което не съзира
необходимост да ги възпроизвежда обстойно отново.
Нараняванията на Н. се доказват по безспорен начин
от приложеното по делото СМУ № 278/2019г., издадено на тъжителката Н. от д-р
К.Янков и съдебномедицинска експертиза
по делото (л.158-159 от НЧХД 5/2020 по описа на РС Поморие). Техните констатации
не са оборени от защитата на подсъдимия. При извършеният на 15.10.2019г.
преглед на Н., съдебният лекар е установил наранявания – кръвонасядане
с травматичен оток в лявата страна на лицето, кръвонасядане на китката и
драскотина на ляв горен крайник,
поради което и следва да се приеме, че те са били причинени на Н. на
14.10.2019г. от някого. По отношение на авторството на подсъдимия, то се
установява от показанията на свидетелите И.И. и П.М. и съдържанието на записа
от телефон 112. Те са последователни, обективни, допълващи се и според
настоящия състав – изложени добросъвестно. В показанията се свид. И. -
очевидец на деянието, посочва, че е видял подсъдимия К. в близост до Н. след
като тя е извикала и точно преди да падне на земята. Свидетелят П.М. разказва за
изложеното пред него от Н. непосредствено след инцидента относно начина, по
който същият се е осъществил, в частност за извършените от подсъдимия спрямо
нея действия. Тази информация съвпада със съдържанието на записа от телефон
112, в който Н. е посочила името на съседа, който тя твърди, че я е ударил в
главата - К.. Всички гореизброени доказателства, взети в своята съвкупност,
водят до непротиворечивия и единствено възможен извод, че именно О.К. е автор
на соченото с частната тъжба престъпление, както и правилно е заключил РС.
При
правилно установените факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК,
първоинстанционният съд е достигнал и до обосновани и законосъобразни изводи
относно деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство, напълно
споделени и от настоящия съд. Дадената от съда правна квалификация на деянието
е правилна и напълно съответства на описаните в тъжбата обстоятелства.
От
обективна страна подс.К. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 14.10.2019г., в гр. Поморие в коридора на
жилището на ********* нанесъл
един удар с ръка в лицето на Н. и й причинил кръвонасядане с травматичен оток в областта на
хоризонтален клон на лявата долна челюст, което пердставлява разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл.129 от НК.
От
субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието при „пряк умисъл“ по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като форма на умишлена вина. К. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В съзнанието му са
били изградени ясни представи, че оказаното от него физическо въздействие върху
Н. – нанасяне на удар в лицето би причинило на последната телесно увреждане.
С оглед наличието на всички законови предпоставки и
отсъствието на пречки, след като е бил признат за виновен по повдигнатото му с
тъжбата обвинение, обосновано и законосъобразно подсъдимият е бил освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК с налагане на административно
наказание от първоинстанционния съд. При индивидуализирането размера на санкцията,
настоящият съд споделя извода на районния съд, че по делото липсват отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като от друга страна, по делото са
налични смекчаващи обстоятелства- чисто съдебно минало, налагащо
административното наказание „глоба“ да се отмери в минималния размер от 1000
лева. Съдът счита, че така отмереното административно наказание е справедливо и
адекватно на извършеното, съответства на интензитета и степента на обществената
опасност на престъплението и дееца, и би спомогнало за постигането на целите на
административното наказание, дефинирани в чл.12 от ЗАНН – най-вече да
способства за превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите в България
занапред.
Досежно предявения от частния тъжител граждански иск
районният съд правилно е приел, че същият е доказан по своето правно основание
- чл.45 от ЗЗД. С виновното си и противоправно поведение подсъдимия К. е
причинил на тъжителката Н. имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление. Размерът на предявената
претенция за неимуществени вреди - 5 000 лева, основателно е бил преценен
като драстично завишен, от гледна точка на вида и характера на уврежданията. За
възстановяването на пострадалата не е било необходимо специално лечение. Въз
основа на правилните доказателствени изводи районният съд е обосновал точния
размер на обезщетението, което частният тъжител следва да получи за
претърпените неимуществени вреди. Освен данните, отразени в медицинското
удостоверение за нанесените увреждания, по делото са налични и други
доказателства, обосноваващи сочения размер, а именно показанията на свидетелят П.М.
както и медицинските документи. Св.М. свидетелства, че тъжителката
непосредствено след инцидента е била изплашена от случилото се. От
представените медицински документи се установява, че след инцидента Н.
неколкократно е посещавала МЦ“Св.Николай“ като се е оплаквала от главоболие и е
била лекувана там. С изложените съображения настоящият съд счете въззивната жалба
на подсъдимия за неоснователна и в частта, относно размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. По мнението на този съд, атакуваната присъда, в частта
относно присъденото обезщетение, е доказателствено обоснована и справедлива, а присъденият
размер на обезвредата е достатъчен за репариране на понесените от Н. физически
и психически болки и страдания. Така отмереното обезщетение е адекватно на
осъщественото от подсъдимия престъпление и достатъчно да възмезди изцяло
претърпените от тъжителя негативни усещания, емоции и душевни терзания, вследствие
нанесеното й увреждане.
Предвид изхода на делото, правилно и в съответствие с разпоредбите на
чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК районният съд е възложил в тежест на подс. К.
сторените от тъжителката разноски при първоинстанционното разглеждане на делото
и следващата се върху уважената част на гражданския иск държавна такса.
При извършената цялостна въззивна проверка не се установяват основания за
изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, което изисква неговото
потвърждаване като обоснован и постановен съобразно закона.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският окръжен
съд, 4 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260003 от 25.08.2020г., постановена по НЧХД №5
/2020г. по описа на Районен съд-Поморие.
ОСЪЖДА подсъдимия О.И.К. да заплати на тъжителката Н.Н. сумата от 1200 /хиляда и
двеста/лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.