Р Е Ш Е Н И Е
№
21.07.2016
г. гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
I -16 ГРАЖДАНСКИ състав
На 28 март 2016
г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
Секретар: Е. П.А
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
гр.дело № 9548 по
описа за 2014 година.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 90 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 96 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от органите на П.,
произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето
е оправдано.
Ищецът К.К. излага в
исковата си молба, че с обвинителен акт от 29.12.2010г. на В.П. гр. София е
предаден на съд за престъпление по чл.294 ал.4 предл.4 вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2
от НК. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок
от 2 до 8 години, поради което същото се квалифицира като тежко по смисъла на
чл.93 т.7 от НК. Въз основа на повдигнатото обвинение е образувано НОХД № П 518/2010г.
по описа на Софийски военен съд. С присъда от 14.07.2011г. по посоченото по-
горе дело, ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение.
Впоследствие тази присъда е отменена с присъда № П 56/12.10.2011г. по ВНОХД № П-48/2011г.
на Военен апелативен съд, като е постановено осъждане на дееца. С решение № 265
от 16.09.2013г. по КНД № 744/2013г. на III НО на ВКС, въззивната присъда е отменена и ищецът е оправдан изцяло по
повдигнатото обвинение.
Ищецът твърди, че
развилото се в продължение на десет години наказателно производство, по –
голямата част от което в досъдебна фаза, му е нанесло значителни неимуществени вреди,
променило е коренно живота му и довело до отрицателни последици, които изпитва
и към настоящия момент. Твърди, че изпитал силен срам и унижение, като загубил
доброто си име в обществото, останал сам и без досегашната си работа, без
приятели. Освен това, несправедливото обвинение довело до влошаване на
емоционалното му състояние, престанал да общува с близките си и със семейството
си, като се достигнало до разстройство в отношенията с дъщеря му. Ищецът
твърди, че не можел да спи спокойно, изпитвал постоянна тревожност и
напрегнатост, обхванало го чувство на апатия и нежелание да изпълнява
ежедневните си задължения. Вследствие на неоснователно образуваното наказателно
производство и изпитания силен емоционален дискомфорт се влошило значително и
здравето на ищеца. Същият развил сърдечносъдова недостатъчност и диабет.
Освен това, ищецът
твърди, че в резултат на неправомерното обвинение на органите на П., загубил и
работата си. Трудовият му договор бил прекратен поради уволнение. Ищецът счита,
че непосредствена причина затова било повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.294 ал.4 от НК, в качеството му на служител на МВР. Прекратяването на служебното
му правоотношение и оставането му без работа било не само удар, нанесен върху
личността му, но оказало непоправимо влияние върху досегашния му начин на
живот. Ищецът бил лишен от стабилен доход, от работа, от възможност да покрива
ежедневните си разходи, както и тези на дъщеря си. Преустановяването действието
на договора довело до спиране на професионалното развитие и бъдещата му реализация.
Ето защо, К.
предявява обективно съединени искове за заплащането на обезщетение в размер на 90
000 лева за причинените му неимуществени вреди и обезщетение в размер на 96 000
лева за претърпените имуществени такива от обвиняването му в извършването на
тежко умишлено престъпление по чл.294 ал.4 от НК, за което е признат за
невиновен и оправдан. Претендира законна лихва върху тези суми, считано от
датата на завеждане на исковата молба, както и направените по делото разноски.
В едномесечния срок, визиран в чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът- П. на РБългария, подава писмен отговор, в
който оспорва исковете. Счита, че претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е силно завишено, а по отношение иска за имуществени вреди
изразява становище, че последните са недоказани, както по основание, така и по
размер.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, след което приема от фактическа и правна страна
следното:
През 2003г.
е образувано наказателно производство за престъпление по чл.294 ал.4 от НК. В
хода на съдебното дирене не са ангажирани доказателства, а в това е в тежест на
ищеца, относно това кога последният е привлечен в качеството на обвиняем. С
обвинителен акт на В.П. гр. София същият е предаден на съд и образувано НОХД №
П 518/2010г. по описа на Софийски военен съд за престъпление по чл.294 ал.4 от НК за това, че на 21.07/22.07.2003г. в района на с. Д.Б., в съучастие с друго
лице, в качеството им на служители от състава на МВР, спомогнали другиго да
бъде осуетено спрямо него наказателно преследване за извършено престъпление по
чл.242 ал.4 от НК.
С присъда № П 518/14.07.2011г. по посоченото по- горе дело, ищецът е бил
признат за невиновен и оправдан. Впоследствие съдебният акт на
първоинстанционния съд е отменен с
присъда № П56/12.10.2011г. по ВНОХД № П 48/2011г. по
описа на Военен апелативен съд. С решение № 265/16.09.2013г. по КНД №
744/2013г. на ВКС, осъдителната присъда на въззивния съд е отменена и ищеца е
оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.
По делото са събрани множество писмени и гласни доказателствени средства,
изслушани са заключения на съдебнопсихологическа, съдебномедицинска и
съдебноикономическа експертизи.
От разпита на
свидетелите П. и П. се установява, че повдигнатото обвинение е довело до пълен
обрат в емоционалното състояние и живота на ищеца. Същият станал нервен, не
можел да спи, загубил работата си и част от приятелите. Станал затворен и по-
студен към близките. Страхувал се, че ще влезе неоснователно в затвора. Преди
това имал отлични отношения с колегите си и преките си ръководители, събирали
се постоянно, надявал се на професионално развитие и растеж. След образуване на
производството, това било преустановено. Ищецът се изолирал от колеги и
приятели, тъй като се чувствал неудобно. След прекратяване на договора му,
търсел работа, подобна на досегашната, но никъде не го искали, тъй като бил
подсъдим. За да се издържа, се наложило да започне нискоквалифицирана работа на
автомивка. Постепенно се влошили и отношенията му с дъщеря му. Последната
отказвала да контактува с него, тъй като се срамувала от това, че срещу него
има наказателно производство. Влошило се и здравето на К., започнал да вдига
високо кръвно налягане, имал повишени показатели на захарта. Всичко това
наложило лечение и приемане на медикаменти.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, като последователни и непротиворечиви. Същите са
подробни, конкретни и дават сведения за факти, свързани с непосредствените бит
и емоционалното и здравословно състояние на ищеца.
Видно от заключението
на съдебнопсихологическата експертиза, което съдът възприема изцяло като
компетентно и добросъвестно, ищецът е преживял образуваното наказателно
производство срещу него във възраст, когато е изградена силата на личността
чрез изградено отношение за общуване и партниране с другите. Повдигането на
обвинение е довело до промяна в личностното развитие на К.. Събитието е
„прекроило“ психичното функциониране на личността - от отворена за общуване към
хората, към вглъбена и затворена в себе
си. У ищеца е констатирана висока тревожност, която показва състояние на
загриженост, с развитие на депресивна реакция, проявяваща в нарушение на съня,
повишено кръвно налягане, понижено либидо, нахлуващи негативни мисли,
предизвикани от психическа несигурност. Според вещото лице, преживяното събитие
и към настоящия момент е част от ежедневните мисли на ищеца. Всичко това,
състоянието на нервност и несигурност са довели посттравматично стресово
разстройство, което макар и вече по – леко след окончателното оправдаване на
ищеца, все още дава отражение върху адаптирането му към новия начин на живот. В
заключение се изразява становище, че, за да се възстанови емоционално
наранената психика е налице необходимост от терапевтична намеса.
Видно от заключението
на съдебномедицинската експертиза, изготвена въз основа на приложените по
делото медицински документи – епикриза изх. № 2440/2009г. на МБАЛ гр. М.,
епикриза изх. № 1988/2011г. на МБАЛ гр. М., амб. лист № 001043/18.05.2009г.,
амб. лист № 000099/26.01.2015г. и етапна епикриза от 29.01.2015г., ищецът е придобил артериална хипертония и
захарен диабет, които са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото
наказателно обвинение и продължилия постоянен стрес, на който е бил подложен по
време на производството. Същите са установени за първи път през 2009г. Макар да
няма безспорни доказателства, дали заболяванията не биха могли да се дължат и
на обичайния професионален стрес, съпътстващ работата на служителите на МВР,
вещото лице е категорично, че при постъпване на работа на ищеца такива не са
констатирани. Сочи още, че при извършваните регулярни обстойни медицински
прегледи не са наблюдавани отклонения в медицинските показатели на К..
Съдът кредитира с
доверие заключението, тъй като счита, че същото е отговорило в пълен обем на
поставените от съда въпроси въз основа на приложените по делото медицински
документи, като вещото лице е ползвало както знанията, които има във връзка с придобитата
квалификация, така и професионалния си опит, свързан с участие в лекарски
комисии при подбор на кадри в МВР.
Съдът изслуша и заключение
на съдебноикономическа експертиза. От същото, както и от представените по
делото писмени доказателства – извлечение от регистър на трудовите договори и
данни за осигурените лица /лист 148 -152 от делото/, че ищецът е заемал
длъжността главен сержант в група „Водачи на служебни кучета“, „Полицейски сили
за охрана“, направление „Охранителна полиция“ при РЗ „Полиция“- СДРВ до 24.09.2003г.,
когато е освободен поради уволнение. След това, същият е работил по трудови
правоотношения, като е заемал длъжността „общ работник“ в автомивка и „кметски
наместник“ в с. Х.. Според констатациите на вещото лице, за периода от
м.10.2003г. /времето след прекратяване на служебното му правоотношение/ до
01.07.2014г. /датата на завеждане на исковата молба/, ищецът е получил трудово
възнаграждение, възлизащо общо 111 893,95 лева. Ако бе останал на досегашната
си работа в СДВР, същият за този период би получил общо 96 212,84 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
По материалната легитимация на ответника:
Отговорността на П. на Р.Б. се претендира на основата разпоредбата на чл.
52, ал. 3 от НПК, съгласно която тя осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Съгласно трайната
съдебна практика, както и предписанието на ТР № 5/2013г. на ОСГК на ВКС, П. е
процесуален субституент на Държавата по искове за вреди, в резултат на
незаконно обвинение. Ето защо, и с оглед разпоредбата на чл.136 ал.3 от ЗСВ и
чл.137 от ЗСВ, тъй като П. е единна, централизирана и е юридическо лице, същата
е надлежно материалноправно легитимирана да отговаря по иска за вреди от
незаконно обвинение срещу ищеца.
Основателността на иска с правно основание чл.
2, ал.1, т. 3, пр. 1-ро от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/. Ищецът да е бил привлечен като обвиняем в извършване
на престъпление от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да
е завършило с оправдателна присъда; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/.
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
неимуществени или имуществени последици /вредите/ да е налице причинно
следствена връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест - чл.
154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо
вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
По делото е безспорно установено, че срещу ищеца е повдигнатото обвинение,
което е приключило с оправдаване и пълно оневиняване. Както бе посочено по –
горе, същото е сторено с решение № 265/16.09.2013г. по КНД № 744/2013г. по
описа на ВКС .
Съгласно разпоредбата
на чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Безспорно е, по житейска презумпция, че
от воденото срещу него наказателно производство ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в стрес и отрицателни емоции. Нормално е наказателното
преследване да се отрази негативно на психиката и личния му живот. В тази
връзка следва да се има предвид, че пострадалият не носи тежестта да докаже
всяко едно свое негативно изживяване, което твърди да е осъществено /душевно
страдание, неудобство и др./. Съдът намира, че чувството на страдание, стрес,
тревога, уронване на честта и достойнството на ищеца следва да се приемат за
установени дори и без събиране на доказателства за тях. Същите се намират в
категорична причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение.
Поради изложеното съдът намира иска за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за доказан по основание. При определяне на
неговия размер взе предвид следното:
Предвид §1
от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.
2, ал. 1, т.3, пр.1-во, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това означава, че
същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като
при определянето му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото.
Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на
обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви
други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на
обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
При определяне
размера на обезщетението, съдът съобрази продължителността на производството – десет
години. В тази връзка съдът взе предвид, че изминалият период е преди всичко в досъдебна
фаза, както и че процесът впоследствие е бил усложнен поради връзката му с
друго наказателно производство, по което ищеца е бил пострадал от престъпление
по чл.143 ал.3 от НК, също продължило в значително време. Независимо от
констатираната фактическа и правна сложност, съдът счита, че продължилото близо
десет години производство надхвърля понятието „разумен срок“, особено по
отношение на неговата досъдебна фаза /около седем години/. По делото не са
ангажирани доказателства, разследването да е било съпътствано с необичайни
пречки и затруднения или пък неговата продължителност да е била обусловена от
процесуалното поведение на ищеца. Съдът съобрази също и предвиденото наказание за престъплението по чл.294 ал.4 от НК към датата на извършването му – от 2 до 8 години лишаване от свобода, поради
което приема, че ищецът е бил застрашен с налагане на наказание, изискващо
задържане. От друга страна, съдът взе предвид, че по отношение на ищеца не е
била взета мярка за неотклонение, ограничаваща съществено правото на
предвижване, с изключение на първоначално задържане за срок от 24 часа, поради
което приема, че същият не е претърпял допълнителни негативни последици от наложена
мярка за процесуална принуда. Колкото до преживените отрицателни емоции в
резултат на неоснователното обвинение, съдът с оглед събраните по делото гласни
доказателства намира, че същите са интензивни. Както бе посочено по- горе, от показанията
на разпитаните свидетели се установи, че ищецът е преживял изключително тежко
обстоятелството, че срещу него е повдигнато обвинение и то в качеството му на служител
на МВР. Същият е понесъл трудно отношението и знанието на близки, съседи и приятели
за наказателното дело, както и това, че личният и професионалният му авторитет
са накърнени. Репутацията на ищеца пред неговото семейство, роднини, съседи и
познати е била силно засегната и това е довело до промяна в отношенията с тези
лица, включително и до настъпване на разстройство в отношенията с дъщеря му.
Освен това, съдът взе предвид и това, че поради неоснователно повдигнатото
обвинение, К. е загубил работата си, което допълнително го е лишило не само от
личен и обществен авторитет, но и от доходи. При преценка размера на дължимото
обезщетение, съдът отчете и обстоятелството, че в резултат на образуваното
наказателно производство, ищецът е преживял силен стрес , който е провокирал
развитие на артериална хипертония и диабет.
Като взе предвид продължителността на наказателното производство, характера
на обвинението, отсъствието на реализирани мерки за процесуална принуда,
интензивните морални страдания и влошеното здравословно състояние на ищеца, съдът
намира, че справедливото обезщетяване на претърпените вреди следва да бъде
определено на 35 000 лева. По така изложените съображения до този размер
предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. За разликата до предявения размер
от 90 000 лева, същият следва да се отхвърли, като недоказан.
Съгласно чл.
84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение от момента на оправдаването му – постановяването на Решение № 265 по КНД № 744/2013г. на ВКС – 16.09.2013г.
Ищецът обаче е заявил претенция за заплащане на лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. Ето защо, и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 35 000
лева, ведно със законната лихва върху нея,
до окончателното и изплащане, считано от датата на завеждане на
иска – 01.07.2014г.
По иска за заплащане на обезщетение на претърпени
имуществени вреди, съдът намира за установено следното:
Както бе посочено по- горе, със Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № З-5623/24.09.2003г. на Директора на СДВР, служебното
правоотношение с К. е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание –
уволнение. Видно от мотивите на същата, ищецът е наказан с най – тежкото
наказание именно поради фактите, за които е бил неправомерно обвинен. Обстоятелството,
че заповедта е издадена въз основа на извършена дисциплинарна проверка, не
променя извода, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконно повдигнатото обвинение и освобождаването от работа на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи
от разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал на досегашната
си длъжност и това, за работата, която е извършвал след уволнението, за доказан
по основание.
Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира
същият за недоказан, по следните съображения:
Видно от заключението на съдебно-икономическа експертиза,
ако ищецът бе продължил да работи като главен сержант в група „Водачи на служебни
кучета“ при СДВР за периода от м. октомври 2003г. /момента след оставянето му
без работа на 24.09.2003г./ до предявяване на исковата молба – 01.07.2014г., би
получил 96 212,84 лева. Съдът счита, че периодът на изчисляване на евентуалните
пропуснати ползи следва да бъде редуциран до момента на отпадане на пречките за
заемане на длъжността - датата на влизане в сила на решението, с което ищецът е
оправдан по КНД № 744/2013г. на ВКС – 16.09.2013г. Или за периода от 01.10.2003г. до 16.09.2013г.
същият би получил сумата от 87 322,10 лева. За същия период, работейки
извън системата на МВР, К. е получил трудово възнаграждение в размер на 106 648,79
лева, или с 19 326,69 лева повече, отколкото ако бе останал на предишната
длъжност.
Предвид изложените мотиви, съдът счита, че предявеният
иск за заплащане на сумата от 96 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата
между трудово възнаграждение, което би получавал на длъжността преди уволнението
и действително получените суми, е
недоказан и като такъв, следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на разноски и
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗА, а ответникът – възражение за прекомерност на последното.
Размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата и ТР №
6/06.11.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ищеца при уважаване
на иска изцяло би следвало да се присъдят разноските за един адвокат в пълен
размер, съобразно представените договор за правна помощ и списък на разноски, а
именно 6460 лева. С оглед фактическата и правна сложност на производството,
обстоятелството че по същото са изслушвани три експертизи, събирани са
множество писмени и гласни доказателствени средства, проведени са няколко
съдебни заседания, в продължение на две години, съдът намира, че не са налице
основания за намаляването му. Размерът на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение надвишава с около 25 % размера на минималното възнаграждение,
съобразно Наредбата от 5010 лева.
Ето защо, съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно. На ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. Както бе
посочено, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 6460 лева.
Съобразно извода на съда относно основателността на предявените искове, в
негова полза следва да се присъди сумата от 1207 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 изречение първо от ЗОДОВ, ответникът дължи на ищеца разноските за производството, и възстановяване
на заплатената държавна такса.
Видно от приложените по делото платежни нареждания за
внесена държавна такса и депозити за вещи лица, както и от приложения списък за
разноски, К. е направил разноски в размер на 550 лева. Същите следва да бъдат
възложени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр. ******** да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, съдебен адрес-***, кантора 3, чрез адв. С.Х.
и адв. Г.Г. сумата от 35 000 лева /тридесет
и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на иска – 01.07.2014г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над тази сума, до претендираните 90 000 лева /деветдесет
хиляди/ лева, като недоказан.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр. ******** да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, съдебен
адрес-***, кантора 3, чрез адв. С.Х. и адв. Г.Г. направените по делото разноски
в размер на 1207 лева /хиляда двеста и
седем лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат, както и сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/ - съдебни
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.К., ЕГН **********, съдебен адрес-***,
кантора 3, чрез адв. С.Х. и адв. Г.Г. против П. на Р.Б., с адрес гр. ******** иск за заплащане на сумата от 96 000
лева /деветдесет и шест хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, като недоказан.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено, пред Софийски апелативен
съд.
СЪДИЯ: