Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 1055 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 162 от 8.10.2019 г по гр. дело № 750/2018 г
по описа на РС – К. състав на същия съд е ПРЕКРАТИЛ
с развод , поради дълбокото му и
непоправимо разстройство гражданският брак сключен между Н.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***,
и М.Д.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, сключен през 1992г. , акт
за сключен граждански брак №0051/05.10.1992г., съставен в гр.К., по
вина и на двамата.
ПРЕДОСТАВИЛ Е на М.Д.Ш., с ЕГН **********, с
адрес: ***, упражняването на
родителските права по отношение на роденото през време на брака дете – М.М. Ш., с ЕГН **********, което да
живее със него до промяна на обстоятелствата, съгласно СК като Е
ОПРЕДЕЛИЛ режим на лични отношения на майката Н.А.Ш., с ЕГН
**********, с адрес: *** с детето като
има право да го взема при себе си всяка
последна събота и неделя от месеца за времето
от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден - с
преспиване 15 дни през лятото с преспиване, което време не съвпада с годишния
отпуск на баща му М.Д.Ш., както и по всяко време след предварителна уговорка с
бащата.
Съдът е постановил след
прекратяване на брака Н.А.Ш., с ЕГН **********,
с адрес: *** да носи предбрачното си фамилно
име – КАЦАРОВА.
ОСЪДИЛ
Е Н.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на М.Д.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, като баща и законен
представител на детето М.М. Ш., с
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 150 лева, считано от влизане на решението в сила.
Въззивна жалба срещу решението в частта
относно предоставянето на родителските права и режима на лични контакти е постъпила от Н.А.Ш. , в която се възразява,
че решението на РС е незаконосъобразно.
Възразява се, че съдът е обосновал извода си само на мнението на детето М..Възразява
се ,че от значение не е мнението на детето , а неговите интереси, а неговите
интереси предполагат то да се развива като опознава други култури и държави. Възразява се, че всеки свободно
може да се придвижва на територията на РБ и извън нея. Детето има право да
живее с майка си в условия на домашен уют. Твърди се, че според конвенцията за
правата на детето последното има право да подържа отношения и с двамата си
родители, когато те са в различни държави. Твърди се, че детето може да получи
добро музикално образование и в Англия, където обучението е безплатно.
Възразява се ,че буди безпокойство споделеното от детето с майката, че има желание
да свири по сватби. Твърди се ,че
ответникът не е доказал възможностите си да бъде добър родител.
Въззиваемата страна,редовно призована,
взема становище, че жалбата е
неоснователна. Твърди се, че детето се отглежда при много добри битови условия,
ходи на училище, има приятели, не се ограничават контактите му с майката,
желанието на детето е да остане в България при баща си.
Д“СП“ отдел Закрила на детето – К.
представя социален доклад и взема становище, че подържат изразеното в него.
Съгласно представения социален доклад бащата има родителски капацитет за
отглеждането на детето и същото живее при необходимите хигиенно – битови
условия и безопасна среда на живот.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят предоставянето
на родителските права на един от двамата родители и местоживеенето на детето М.
Ш.
ЖАЛБАТА е
ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
Районен
съд -
К. е приел в решението си ,че от събраните по делото доказателства е установено , че страните са сключили граждански
брак през 1992г. и от него имат две деца, от които едно е под 18 годишна възраст – М.М. Ш., с ЕГН **********.
Страните живеели до 2013г. в Р България, когато дъщеря им Е.М. Ш. ***. Със
съгласието на ответника по настоящото дело, ищцата и детето М. отишли да живеят
при Е., с уговорка до завършването й. Там живеели 3 години, М. посещавал
училище, подържали връзка с баща му, който не е идвал през тези години в Лондон.
М.Ш. посетил семейството си през октомври 2017г. , при завършването на дъщеря
им – Е.. Там разбрал, че ищцата има приятел, взел детето М. и се върнали в Р
България. От прибирането му в страната ни и сега детето подържа връзка с майка
си сестра си, дори това лято ходили в Р
Турция на почивка.
Съдът е дал вяра на показанията на разпитаният
свидетел Е.М. Ш., която описва отношенията между
страните от преди 2013г., когато са живеели заедно в гр. К.. Описаното от тази
свидетелка е било основание на ищцата да заведе дело за развод, тогава преди да
замине за Лондон.
Съдът е приел
, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен в следствие
на фактическата им раздяла, причина за която е поведението и на двамата.
Формалното съществуване на същия е обществено неоправдано , като това разстройство е по вина на страните. Те не са положили достатъчно
усилия да се опитат да нормализират отношенията си, което е довело и до
поддържане на паралелна връзка от ищцата с друг мъж в Лондон, за което тя
признава.
Според РС развод се допуска
само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака , като във всеки отделен
случай се установява, че брачните отношения на
съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от
съдържание. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че
разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава
нормални условия за живот на
съпрузите. Дълбоко, според съдебната практика е това
разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие. В тези случаи
брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание,
каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може
да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще
бъде налице, когато съпрузите са в продължителна фактическа
раздяла, какъвто е
случаят.
Според РС страните
желаят гражданският им брак да се прекрати с развод и в случая спора е за това
кой да упражнява родителски права по отношение на роденото от брака
непълнолетно дете - М.М. Ш., с ЕГН ********** и къде да живее то.
Същото беше изслушано в съдебната зала, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК, във връзка с чл.15 от Закона за закрила на детето. В спокоен разговор М.
заявил, че се чувства комфортно с баща си; тук играе всеки ден с приятели; баща
му не му забранява да се чува с майка му; бил е с нея на почивка в Турция; ходи
на занималня и там си подготвя всичко; свири на кларнет и ходи на частни уроци,
като иска след 7-ми клас да учи в музикалното училище гр.Плевен. Детето е било категорично,
че иска да е тук, има приятели и в Англия, но те живеят по-далече от него и не
може да ходи сам при тях.
Представен е бил и социален доклад от АСП Д“СП“-К. от който се
разбира какви са условията в дома на М.Ш., а поради отсъствие на Н.Ш. разговор
с нея не е проведен и дирекцията не разполага с данни относно условията при
които майката би отглеждала детето.
Н.А.Ш. е представила писмени доказателства относно финансовото си
състояние и договор за наем.
При така представените
писмени доказателства и след изслушване на детето М. Ш., настоящият РС е приел , че то следва да остане да живее
при баща си – М.Ш., до промяна на обстоятелствата по СК, който да упражнява
родителските права. Съображенията за това са следните: бащата М.Ш. притежава
необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитаване на детето М.. На
адрес на който живеят двамата има необходимите битово-хигиенни условия, както и
сигурна и безопасна среда за отглеждане на дете. В социалният доклада се
посочва, че бащата има подкрепата на близките си относно отглеждането и
възпитанието на детето М. Ш.. Той е създал своя среда от приятели с които
контактува, посещава училище и занималня; занимава се с музика – свири на
кларнет и мечтае да учи в музикално училище. При разговора проведен с М., съдът
е видял едно здраво, щастливо и със самочувствие дете.
Размерът на следващата се издръжка, която следва
да заплаща Н.А., настоящият състав счита, че трябва да е към минимума определен
в СК, при следните съображения: Посоченият от ищцата доход изглежда висок за
стандартите на нашата страна, но недостатъчен за живот в Лондон. Според РС фактът, че през лятото на
настоящата година А. е завела момчето на почивка в чужбина, показва, че тя няма
да се ограничи да подпомага неговото развитие само в рамките на едни 150 лева,
месечна издръжка.
Решението на РС е частично незаконосъобразно
РС е
изложил мотиви, които не се споделят изцяло
от въззивната инстанция.
С оглед наличието на
възражения във въззивната жалба относно изслушването на детето М. същото беше
изслушано пред Пл ОС при отсъствието на страните и в присъствието на социален
работник М.Х.. Детето потвърди пред съда желанието си да остане да живее в
България като твърди, че ходи на училище
в К., има много приятели, а в Англия е стоял затворен. Твърди, че подържа
контакти с майка си, чуват се по телефона, видели са се на предишното дело.
Подържа контакти със сестра си, но повече си пишат отколкото говорят.
Споделя желанието си да се занимава с
музика, с което майка му не е особено съгласна. Изявява желание да отиде в
Англия, но на гости.
Правилни са изводите
на РС относно предоставянето на родителските права за упражняване от бащата на
детето М.. Отново следва да се посочи, че детето е изградило в последните
години една среда, в която се чувства добре и това следва да се съобрази. Родителски
капацитет е налице и при двамата родители, не са основателни възраженията във
въззивната жалба, че съдът е основал решението си само на желанието на детето.
Налице е и социален доклад, който сочи, че детето се развива нормално в средата
,в която е, чувства се добре и спокойно, а във всички случай водещ е интересът
на детето. Въззивният съд приема, че не следва да се променя в този момент
установения начин на живот на детето. Доколкото решението се атакува и по
отношение на постановения режим на лични контакти с майката и предвид факта, че
същата живее в друга държава следва да се постанови режим, който да е съобразен
с тези обстоятелства. Следва да се постанови режим на контакти, който да
включва един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата, а не 15
дни, по нейн избор по местоживеенето на детето или на майката, както и да се
установи възможността майката да взема детето през пролетната ваканция по нейн избор по местоживеенето на детето или на
майката, както и детето да прекарва с майката коледните и новогодишни празници
в четните години за периода от 24.12. до края на зимната ваканция по избор на
майката по местоживеенето на детето или на майката и великденските празници в нечетните години
за периода на предвидените почивни дни по местоживеенето на детето, както и да
се даде възможност да прекарва с детето всяка първа събота и неделя от месеца
по местоживеенето на детето за времето от 18 ч в петък до 8 ч в понеделник,
както и рождения ден на детето на всяка четна година по местоживеенето на
детето, както и по всяко време по съвместна уговорка между страните.
Предвид гореизложеното следва да се отмени
атакуваното решение в частта относно
постановения режим на контакти и да се постанови друг такъв съобразно приетото
по – горе. В останалата атакувана част решението следва да се потвърди.
Разноски са претендирани и от двете
страни. Жалбата е уважена частично, поради което се дължат разноски и на двете
страни. Липсват възражения за прекомерност. Претендираните разноски от
въззивницата са в размер на 450 лв, а от другата страна – 150 лв. След
компенсация следва да се осъди въззиваемата страна да заплати разноски на
въззивницата в размер на 150 лв като Пл ОС приема ,че се дължат разноски на
половина с оглед изхода на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 162 от
8.10.2019 г по гр. дело № 750/2018 г по описа на РС – К. В ЧАСТТА, В КОЯТО РС Е ОПРЕДЕЛИЛ режим на лични отношения на
майката Н.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***
с детето като има право да го взема при себе си всяка
последна събота и неделя от месеца за времето
от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден - с
преспиване 15 дни през лятото с преспиване, което време не съвпада с годишния
отпуск на баща му М.Д.Ш., както и по всяко време след предварителна уговорка с
бащата.КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката Н.А.Ш., с ЕГН
**********, с адрес: *** с детето М. ,както
следва: майката да взема зетето М. един месец през лятото в периода от 1.07. до
15.09., който не съвпада с отпуска на бащата по нейн избор по местоживеенето на
детето или на майката, както и да се установи възможността майката да взема
детето през пролетната ваканция по нейн
избор по местоживеенето на детето или на майката, както и детето да прекарва с
майката коледните и новогодишни празници в четните години за периода от 24.12.
до края на зимната ваканция по избор на майката по местоживеенето на детето или
на майката и великденските празници в
нечетните години за периода на предвидените почивни дни по местоживеенето на
детето, както и да се даде възможност да прекарва с детето всяка първа събота и
неделя от месеца по местоживеенето на детето за времето от 18 ч в петък до 8 ч
в понеделник по местоживеенето на детето , както и рождения ден на детето на
всяка четна година по местоживеенето на детето, както и по всяко време по
съвместна уговорка между страните.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в
останалата обжалвана част
ОСЪЖДА М.Д.Ш. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на майката
Н.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски
за въззивната инстанция в размер на 150 лв
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението до
страните за изготвянето му при условията на чл. 280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :