Определение по дело №1241/2021 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……..

гр. София, 13 април 2021 г.

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 13 април 2021 г. закрито заседание в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Стефан МИЛЕВ

                                                                                           Симона УГЛЯРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия  МИЛЕВ в.н.ч.д. № 1241/21 г., намери за установено следното:

           

Защитникът на подс. М.Б.А. (адв.К.) е подал по реда на гл. ХХІІ, във връзка с чл. 249, ал.3 НПК частна жалба срещу протоколното Определение от 24.03.2021 г., с което Софийският районен съд (НО, 17 с.) е отказал да прекрати съдебното производство по н.о.х.д. № 13590/20 г. и е приел, че в досъдебната фаза на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

Обосновката в жалбата е сведена до това, че формулираната от прокурора правна квалификация на престъплението се разминава с описаните факти, защото същите не могат да бъдат оценени като обикновена измама по чл. 209, ал.1 НК. Правният интерес на жалбоподателя да застъпва подобна теза е мотивиран от виждането му, че правилната (според него) квалификация на обвинението следва да е по чл. 212, ал.1 НК, защото евентуалното провеждане на съкратено съдебно следствие (чл. 371, т.2 НПК) по нея, съчетано с възстановяване на имуществените вреди, би довело до приложение на привилегията по чл.212б НК, а оттам – и до по-лека наказуемост на извършеното.  

Определението е правилно. СГС не намери основания за неговата отмяна.

Поставените от частния жалбоподател въпроси изобщо не засягат проблемите, свързани с правото на защита, и не попадат под действието на чл. 248, ал.1, т.3 НПК. На практика, „зад паравана“ на посочената разпоредба е отправено искане съдът да върне делото на прокурора, който при същите факти да изготви нов обвинителен акт, но с друга квалификация на престъплението. Какъв обаче е приложимият материален закон - първата инстанция ще реши по същество едва по реда на чл. 301, ал.1, т.2 НПК. До тогава безпристрастният съд не може да се ангажира предварително нито с произнасяне правилно ли е квалифицирано деянието, нито да дава на прокурора указания какви юридически изводи да застъпи. По този начин е разсъждавал и СРС, който законосъобразно е отклонил всякакви опити на защитата да коментира повдигнатите въпроси още в  хода на разпоредителното заседание.

Доколкото оплакванията в жалбата не визират нито един от пороците по чл. 249, ал.4, т.1 НПК, въззивният съд прецени, че следва да потвърди оспорваното с нея протоколно определение, поради което - на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 24.03.2021 г. по н.о.х.д. № 13590/20 г. на СРС  (НО, 17 с.) в частта му относно произнасянето по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

           

Определението е окончателно.                                                                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

ЧЛЕНОВЕ: