№
260049
град Шумен,12.08.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №54 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1
от КЗ
Подадена
е искова молба от Г.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***. четвърти полуетаж, офис № 4 срещу ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С..., в която посочва, че на 05.03.2020г. по път SHU 1160 км.
6+100 настъпва ПТП – самокатастрофа с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. №
Н ...., управляван от правоспособния водач Ф.Х.Х., който поради несъобразяване
с пътните условия и при несъобразена скорост на движение, излиза от пътното
платно, преобръща се и спира в близката нива, при което му причинява телесни
увреждания, като пътник в лекия автомобил. В пряка причинно-следствена връзка с
реализираното ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца – полифрагментна
фрактура на дясната лъчева и лакътна кост, закрито в средна
трета на диафизата с дислокации. Пострадалия е приет в МБАЛ –Шумен със силни
болки и контузии по цялото тяло, глава, гърди и крайници. След направени
прегледи и консултации със специалисти ищецът е приет за оперативно лечение,
където на 10.03.2020г. е извършена операция- открито наместване на фрактурас
вътрешна фиксация, радиус и улна. Под обща анестезия е извършена репозиция и МОС
с компресивна плака със седем отвора, поставена гипсова лонгета. Твърди, че ПТП
с което е настъпило ПТП е застраховано при ответника . От ищеца била заведена
извънсъдебна претенция, при което при ответника е образувана Преписка по щета
№**********, по която застрахователят поискал допълнителни документи.
Представили исканите документи, а именно Протокол за ПТП, като след този момент
за ответника възникнало задължението да се произнесе в срок от 15 работни дни. Описва
страданията и болките които е търпял в резултат на получената травма. Ръката му
е била имобилизирана за срок от 35 дни. Към настоящият момент пострадалият
търпи и ще търпи болки и страдания от ПТП. Изживява изключително тежко
случилото се, сънува кошмари, изпитва страх за живота си. Случилото се оставило
траен отпечатък върху живота му. Поради изложеното моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата 60 000 лева, заявена като частичен иск от
80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания,
законна лихва считано от датата на ПТП и законната лихва върху горепосочената
сума, съгласно чл.497, ал.1, т.1, считано 15 дни след уведомяването с
извънсъдебната претенция, а именно 27.04.2020г. Моли да бъдат присъдени и
сторените в производството разноски, включително и тези по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът подава писмен отговор, заявява
възражения за нередовност на исковата молба, оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че не е доказан механизма на ПТП, като посочва, че
водача на МПС не е виновен за настъпване на катастрофата. Евентуално, ако се
приеме, че виновно е причинил вредата, възразява, че ищецът е допринесъл за
настъпването на травматичните увреждания, т.к. е пътувал без поставен
обезопасителен колан. Оспорва претендираната лихва на две основания. Претендира
разноски.
В
представената в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба ищецът не
заявява нови обстоятелства и не прави допълнителни доказателствени искания. Единствено
акцентира върху обстоятелството, че при деликт вината се предполага до
доказване на противното. Уточнява вида на претендираната законна лихва.
Не е
представен отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", както и да са налице всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител (застрахован)
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В
настоящият случай в хода на делото е постановено Определение №260045/02.12.2020г. по НОХД
№2161/2020г., с което е одобрено споразумение, с което Ф.Х.Х. е признат за
виновен за престъпление по чл.343, ал.3, предл. първо, б.“а“ от НК вр.
чл.343,ал.1, б.“б“ от НК вр. чл.342,ал.1 от НК, поради това, че на 05.03.2020 г. в обл. Шумен, по път SHU 1160
км. 6+100, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № Н ....
ВР нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/h: - категория „В“ в извън населено място - 90 км/h, и по
непредпазливост причинил на Гюняй С.Р. - средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затруднение в движението на десния горен крайник, за срок по- голям от
един месец - средно за 5-6 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния
процес, като деянието е извършено в пияно състояние — с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно: 2.12 на хиляда, установено по надлежния
ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрация
на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните
аналози. От посоченото и на
основание чл.300 от ГПК вр. с чл.235,ал.3
от ГПК, съдът приема за доказано, че е настъпил деликт – виновно, противоправно
действие, осъществено от Ф.Х.Х., в резултат на което е причинена средна телесна повреда на ищеца Г.С.Р.,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник, за
срок по- голям от един месец - средно за 5-6 месеца, при благоприятно протичане
на оздравителния процес
По
делото не е спорно и че към момента на ПТП, прекия причинител на вредата Ф.Х.Х.
е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
От
представените по делото доказателства е видно, че ищецът е заявил извънсъдебна
претенция, получена от застрахователя на 06.04.2020г, в резултат на което е
образувана Преписка по щета №**********. С писма изх.№НЩ-2198/13.04.2020г.
застрахователят поискал представянето на допълнителни документи. Ищецът
представил Констативен протокол за ПТП, но въпреки това застрахователят не се
е произнесъл в 15 дневен срок каквото е
изискването на чл.496, ал.3 от КЗ.
Отчитайки
горното, съдът намира, че доказани всички елементи на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, както и предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника, като застраховател на деликвента, следователно предявеният иск се
явява доказан по основание.
За
установяване на естеството, характера и продължителността на травматичните
увреждания получени от ищеца е назначена СМЕ, изготвена от лекар, специалност
„ортопедия“. Според прегледаната медицинска документация ищецът е получил
полифрагментарно счупване на дясна предмишница и множество рани по кожата на
предмишницата с големина около ½ -1 см, удар в главата и рана на главата
няколко сантиметра, контузия на гръдния кош без рентгенологично доказана
фрактура на ребра. Фрактурата на предмишницата е от удар или сблъсък с твърд
предмет. Лечението е оперативно с метална фиксация на счупените кости. Времето
за възстановяване е между 6-24 месеца. Раната се лекува с въстановяване
целостта на кожата – шев, конците се свалят между шестия и десетия ден. Контузията на гръдния
кош е без контузия на белия дроб и се лекува консервативно и отзвучава за около
2 седмици. Раните на предмишницата се лекуват оперативно и- шев на кожата и
конците се свалят на дванадесетия ден. ВЛ заявява, че травмите могат да бъдат
получени от ПТП, което е претърпал ищеца.
Посочено е , че болките в предмишницата, главата и гърдите са със силен
характер, дори и за човек с висок праг на болка. Страданията започват от
момента на получаване на травмите и са с висок интензитет, отзвучават бавно във
времето. Всички получени от ищеца травми подлежат на пълно възстановяване. В
конкретния случай срастването на костите след счупването на дясната предмишница
на ищеца все още не е напълно възстановено,
като този извод на ВЛ е в резултат на направена на 02.04.2021г. рентгенография.
Лакътната кост е срастнала напълно,
лъчевата кост е срастнала около 70%, т.к. счупването е многофрагментарно.
Пълното възстановяване на лъчевата кост, т.е. срастване и ремоделиране на
костта ще стане за около още 10-12- месеца, считано от април 2021г. Към момента
движенията на малките ставички в пръстите, китката и лакетната става , касаещи
самообслужването на ищеца са възстановени в пълен обем. Белия дроб, гърдите и
раната на главата са напълно възстановени. ВЛ е изразило становище и относно
прогнозата за наличието на последици или бъдещи такива от травмите. Посочва, че
към момента на освидетелстването се виждат козметични белези по кожата на дясна
предмишница и главата. Ищецът съобщава за инцидентно главоболие понякога, което
според ВЛ няма характеристиките на главоболие от посттравматичен синдром. От
консулт с невролог от 05.03.2021г. се вижда, че лицето няма нервно- хирургично
заболяване. Не се е възстановило единствено пълното срастване на лъчевата кост,
което както е посочено по-горе се очаква да стане до 10-12 месеца, считано от
извършване на експертизата. Крайното заключение е, че последици и усложнения
във времето няма да настъпят.
Съдът
възприема експертизата като пълна, обективна и компетентна и въз основа на нея
формира заключенията си, че при получаване на описаните по-горе травматични
увреждания ищецът е изпитвал болка с висок интензитет. Болките са отшумели бавно. Към момента на
експертното заключение е установено, че е настъпило пълно възстановяване на лакътната
кост. Относно най-тежкото нараняване – полифрагментарно счупване на лъчевата кост, периодът за пълното
възстановяване на ищеца ще бъде около 2
години. Всичко посочено води до извода, че ищецът е претърпял физически болки и
страдания със значителен обем. Все още не се е възстановил напълно от
получената травма на лъчевата кост, като пълното възстановяване ще отнеме
значително време, период от две години, през който вероятно ще изпитва болка,
макар и вече в много по-ниска степен.
От показанията
на св. С. Д. - баща на ищеца, съдът приема за доказано, че след престоя в
МБАЛ-Шумен, около месец пострадалият е имал нужда от помощ за всички ежедневни
дейности- използване на тоалетна, къпане, хранене, обличане. Баща му бил в
отпуск и му помагал за справяне с всички битови нужди. След около три месеца ищецът
решил да заживее с приятелката си. Свидетелят твърди, че около два месеца след
ПТП синът му започнал работа, но ръката му се подула и пак станал
нетрудоспособен. Свидетелят наблюдавал промяна и в психическото състояние на
сина си, станал по-затворен. Заявявал, че не желае да се вози в автомобил,
освен ако не шофира баща му. С течение на времето психическото му състояние
започнало да се подобрява.
В
аналогичен смисъл са и показанията на св. Д.А., с която ищецът живее на
съпружески начала. Твърди, че след излизането на ищеца от болница, тя и баща му
се грижели за Г.. Той пребивавал в дома на родителите си три месеца, а после се
преместил да живее при нея. Към онзи момент вече успявал да се грижи за себе
си. Изпитвал обаче страх да се качва в чужди коли.
Всички
изложени по-горе и приети за доказани от съда обстоятелства, а именно
интензитет на физическите страдания, особено силни през първите дни, дори
седмици, вида и тежестта на травматичните увреждания, продължителността на
лечебния процес и възстановителния период от около 2 години, невъзможността за
самообслужване през първия месец, възрастта на пострадалия – активна
трудоспособна, в която подобна травма създава значителни неудобства в
ежедневието и в трудовата дейност , както и настъпилите промени в емоционалното
и психическото състояние, дават
основание на съда, при спазване на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
да приеме, че обезщетението следва да в размер на 30 000 лева.
От ответника е въведено надлежно (в отговора
на исковата молба) възражение по чл.51,ал.2
от ЗЗД , за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне
на предпазен колан. Установяването на конкретните обстоятелства водещи до
принос на пострадалия по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е в тежест на ответника. В настоящият случай
по делото липсват доказателства в тази насока. ВЛ по СМЕ, категорично заявява,
че не може да даде отговор на въпроса дали травматичните увреждания на пострадалия
могат да бъдат получени при поставен предпазен колан. Експертът заявява, че
травмите са с голяма давност, което прави невъзможно формирането на извод
относно конкретния начин на получаването им. Единствено в показанията на
деликвента Ф.Х.Х., разпитан като свидетел по настоящото дело се съдържа
информация в тази насока. Неговото твърдение „ май бяхме без колани и двамата“,
освен, че е крайно уклончиво, съдът възприема и като пристрастно.
Заинтересоваността на свидетеля е косвена, т.к., при установяване на принос на
пострадалия, обезщетението следва да бъде намалено, което ще доведе и до
по-нисък размер на евентуална регресна претенция от застрахователя спрямо
застрахования деликвент Ф.Х.Х.. Поради посоченото съдът не възприема като
достоверни тези показания. В заключение счита за недоказано възражението по чл.51,ал.2 от ЗЗД,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от пострадалия. Следва да се
посочи, че в писмените бележки представени от ответника, същият твърди, че
обезщетението следва да бъде намалено, т.к. пострадалият е допринесъл за
„пияното състояние“ на водача на МПС и съзнателно е приел да се вози в автомобила, като е знаел, че Ф.Х.Х.
е употребил алкохол. В съдебната
практика (Решение № 18 от 24.03.2021 г. на ВКС по т. д. №
696/2020 г., II т. о., ТК и др.) се възприема становището, че
приносът на пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
дължимото обезщетение за вреди от деликт следва да е релевиран надлежно от
застрахователя с възражение пред първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е
конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на
пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. Ако в отговора на исковата молба липсват
фактически твърдения за конкретното проявление на приноса, съдът е длъжен да ги
изясни по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК до края на първото
съдебно заседание, а ако обстоятелствата относно приноса са станали известни на
застрахователя (в хипотезата на пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм.) в по-късен момент,
той може да ги въведе в процеса до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция съгласно чл. 147, т. 1 ГПК. От посоченото следва, че
при предявен иск по чл.432,ал.1 от КЗ, възражението
за съпричиняване може да се въведе в процеса с отговора, съответно
допълнителния отговор на исковата молба. Допустимо е до края на първото съдебно
заседание да бъдат конкретизирани точните действия, с които пострадалия е допринесъл
за вредоносния резултат. Заявяването за първи път на нови обстоятелства,
касаещи принос по чл.51,ал.2 от ЗЗД на пострадалия едва след приключване на съдебното дирене е
недопустимо, поради което не е необходимо съдът да излага мотиви относно основателността
му. Предвид посоченото, съдът счита, че не налице основание за намаляване на
определеното по-горе обезщетение в размер на 30 000 лева.
В обобщение, предявеният иск се явява
основателен за сумата от 30 000 лева, като за разликата над този размер до
претендираните 60 000 лева, представляващи частичен
иск от по 80 000 лева , искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В исковата молба ищецът претендира присъждането на законна лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на деликта, на основание чл.429 от КЗ и на основание чл.497, ал.1,т.1 от КЗ, считано от изтичането на 15 дни след
уведомяване на застрахователя за извънсъдебната претенция, върху главница
включваща присъденото обезщетение и лихвата по чл.429 от КЗ.
В съдебната практика по
различен начин е разрешаван спора относно началния момент, от който
застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение. В решенията
постановени по искове по чл.432,ал.1 от КЗ законна лихва върху присъденото
обезщетение е определяно в три варианта
– от датата на деликта, от датата посочена в чл.429, ал.3 от КЗ или след
изтичането на сроковете по чл. 497, ал.1 от КЗ. С Решение №128/04.02.2020г. на
ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК, е даден категоричен и еднозначен отговор на
въпроса от кога застрахователят дължи лихва върху присъденото по реда на
чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение. В решението е посочено, че в хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по
чл.
429 КЗ ( в сила от 01.01.2016 г. ) се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Предвид горното разрешение,
съдът намира, че в настоящият
случай, доколкото няма данни дали
застрахованият е уведомил ответника за настъпване на ПТП, законна лихва следва
да се присъди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а
именно 06.04.2020г. Необходимо е да бъде
направено последно уточнение във връзка с начина за на заявяване на претенциите
за лихва от ищеца. От формулировката въведена в исковата молба и изразените в
хода на делото становища, може да се направи извод, че ищецът претендира към
обезщетението по чл.432,ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от КЗ, като
по този начин да се формира главницата върху която да се присъди обезщетението
по чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ. В цитираното по-горе Решение №128/04.02.2020г. на
ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК не е
възприет подхода посочен от ищеца. Видно от диспозитива на решението, законна
лихва е присъдена считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя, до окончателното изплащане на главницата, която включва
„чистия“ размер на обезщетението за вреди. Поради посоченото, в настоящият
случай върху главницата от 30 000 лева следва да се присъди законна лихва,
считано от 06.04.2020г. до окончателното
изплащане на главницата. Подлежи на отхвърляне искането за присъждане на
законна лихва за периода от 05.03.2020г. до 05.04.2020г.
По претенциите на страните за
съдебни разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищеца се полагат деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска, като в случая такива липсват. Предвид обаче направеното
искане от процесуалният му представител за присъждане на възнаграждение на
основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и тъй като условията за това са налице, в
полза на адв.Н.Н.Д. – САК, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищеца по
делото , чиито размер изчислен по реда чл.7, ал.2,т.4 на НМРАВ, съобразно уважената част от иска възлиза на 1 716
лева , с включен ДДС.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и съобразно отправеното искане от ответника, в негова
полза, следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска. Единствените разноски направени от ответника са депозит за призоваване
на свидетел в размер на 20 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска ,
ищецът следва да заплати на ответника сумата 10 лева.
Във връзка с освобождаването на ищеца от заплащане на държавни такси и разноски, и
на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 1 200 лева , както
и 150 лева- възнаграждение на ВЛ по СМЕ , съразмерна на уважената част от иска.
На основание чл.
405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде
осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С... да заплати на Г.С.Р., ЕГН **********, адрес: *** , съдебен
адрес:***. четвърти полуетаж, офис № 4, сумата от 30 000( тридесет хиляди ) лева,
съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания от
причинените му телесни увреждания, които са в причинно следствена връзка с ПТП,
осъществено на 05.03.2020г. в обл. Шумен, по път SHU 1160 км. 6+100, виновно
причинено от Ф.Х.Х., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № Н ....
ВР, ведно със законната лихва върху
главницата от 30 000 лева, считано от 06.04.2020г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лева до частично
претендираните 60 000 (шестдесет хиляди)
лева от общо 80 000
(осемдесет хилади) лева, като
неоснователен ,
както и акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за периода от датата
на деликта – 05.03.2020г. до 05.04.2020г.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ..., да заплати на адвокат Н.Н.Д.- САК , адвокатско възнаграждение в размер на
1 716 ( хиляда седемстотин и шестнадесет) лева, с включен ДДС, за
осъществено безплатно представителство на ищеца
Г.С.Р., ЕГН **********, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Г.С.Р.,
ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ..., сумата от 10 ( десет) лева
– деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ... да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на
Окръжен съд-Шумен , следните суми : 1200 ( хиляда и двеста лева ) – държавна
такса, 150(сто и петдесет) лева – възнаграждение за ВЛ по СМЕ, съразмерно на
уважената част от иска, както и сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на
ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: