№ 33424
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20231110123160 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „*****“
ЕООД, искова молба и уточняваща такава /л.76/, насочена против „*** ****
***********“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД , с искане да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 500,00 лева, предявена като частичен иск от
вземане в общ размер на 1012,92 лева, представляваща предадена без основание сума
от М. Г. К. на ответника в периода от 25.10.2018 г. до 06.10.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до
окончателно изплащане, цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от
финансови институции от 06.10.2021 г., която сума ( в размер на 500,00 лева) е
формирана като сбор от следните:
300,00 лв., представляваща част от 302,76 лв. платени без основание суми във
връзка с Договор за паричен заем № ******* от 25.10.2018 г., сключен между „***
**** ***********“ АД и М. Г. К.;
200,00 лв., представляващи част от 710,16 лв. платени без основание суми във
връзка с Договор за паричен заем № ******* от 09.09.2019 г., сключен между „***
**** ***********“ АД и М. Г. К..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба и уточняващата към нея се твърди, че основният предмет на
дейност на ищцовото дружество е предоставяне на информация, подпомагане и
консултации на физически лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се
твърди, че между ищеца и част от клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че
с М. Г. К. е сключен Договор за вземания от финансови институции от 06.10.2021 г., по
силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер на 1012,92 лева, което се
твърди, че е формирано като сбор от следните суми:
302,76 лв. платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем №
******* от 25.10.2018 г., сключен между „*** **** ***********“ АД и М. Г. К.;
710,16 лв. платени без основание суми във връзка с Договор за паричен заем №
******* от 09.09.2019 г., сключен между „*** **** ***********“ АД и М. Г. К..
Твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомление,
получено на 28.02.2022 г. Излага, че между цедента и ответника са били сключени
договори за потребителски кредити по реда на ЗПК и *****, съгласно които
кредитополучателят е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и
неустойка в случай че не предостави обезпечение под формата на поръчителство или
банкова гаранция или възнаграждение за поръчителство, предоставено от одобрено от
ответника дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Твърди, че
всички суми по договорите са заплатени. Прави възражение за нищожност на
договорите, евентуално на отделни техни клаузи. Подробно излага, че целите договори
са нищожни поради накърняване на добрите нрави, доколкото същите съдържали
клауза за предоставяне на обезпечение, изискванията за което обезпечение били
неизпълними. При непредоставяне на обезпечението се излага, че се начислявала
неустойка, чийто размер аргументира, че е прекомерно завишен и не отговаря на
характерните й функции, а представлява добавък към възнаградителна лихва.
Подробно излага, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение противоречи на Директива 2008/48. На следващо място
се излагат подробни съображения в насока, че договорите са нищожни на основание
чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 от ЗПК, т.к. липсвал съществен елемент от тяхното
съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите.
Последното се излага, че е така доколкото неустойката за непредоставено обезпечение,
респ. възнаграждението за поръчителство, не били включени в ГПР, поради което било
налице грешно посочване на размера на ГПР. На следващо място твърди, че
договорите са нищожни поради заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Друго основание за
нищожност сочи липсата на съгласие и в тази връзка твърди, че при сключването на
договорите не са предоставени общи условия. Сочи, че са нарушени разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на чл. 11, т.9 ЗПК. Подробно аргументира, че уговореният
2
размер на възнаградителната лихва нарушава добрите нрави. Твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, т.к. ГПР в договорите бил посочен единствено
като процент, липсвала ясно разписана методика за начина, по който се формира. Сочи,
че и целите договори са нищожни поради нарушение на чл. 143 ЗПК. Прави
възражение за нищожност на отделните клаузи. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът прави възражение за нищожност на
договора за цесия, като сочи, че същият не е подписан от заемополучателя. Освен това
твърди, че към дата на договора за цесия, заемополучателят не бил титуляр на
евентуалното вземане, т.к. същото било прехвърлено вече на друго дружество – „*****
*******“ ЕООД. Излага, че договорът за цесия съдържа противоречиви клаузи, поради
което не ставало ясно дали същият е възмезден или безвъзмезден. Твърди, че
договорът е нищожен поради липса на съгласие относно вземанията, които се
прехвърлят, т.к. същите не били индивидуализирани в достатъчна степен; поради това,
че предметът на договора не е определен; поради накърняване на добрите нрави;
поради противоречие със закона. Подробно аргументира, че процесният договор за
цесия има характер на потребителски договор. Твърди, че договорът няма действие
спрямо него, т.к. прехвърлянето на вземанията не му било съобщено по надлежния ред.
Оспорва твърденията на ищеца относно нищожност на договорите за кредит, като
навежда подробни доводи в тази насока. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил как е
формирана сумата от 500 лв., респ. какъв е размерът на платените без основание суми
по всеки договор за кредит и каква част се претендира в настоящото производство.
Ответникът е взел становище по уточняващата молба и е развил съображения в
насока, че от твърденията на ищеца не става ясно кога са платени процесните суми,
като е изложил и че поддържа отговора на исковата молба.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между М. Г. К. и ответното дружество са сключени следните
договори за кредит: Договор за паричен заем № ******* от 25.10.2018 г. и Договор за
паричен заем № ******* от 09.09.2019 г.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
3
факти.
По иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже плащане на
претендираната сума от страна на М. Г. К. в полза на ответника, както и че по силата
на договор за цесия М. Г. К. е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си,
представляващи получени без основание суми от ответното дружество, в това число и
че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания.
В тежест на ответника е да установи че е налице основание за получаването на
сумите, респ. наличието на валидни правоотношения по договори за кредит, размера и
изискуемостта на вземанията по тях, наличието на валидни клаузи, от които
произтичат процесните вземания, респ. че са индивидуално уговорени.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът
предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, 164 – ти състав, по гр.д. № 25331 да
се представят по делото заверени преписи от приложенията към исковата молба, а
именно обратна разписка за връчване на уведомлението от 28.02.2022 г., описано в
т.4 от исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за ответната страна, във връзка с оспорването
от страна на ответника по реда на чл. 193 ГПК, на Договор за вземания от финансови
институции от 06.10.2021 г. и пълномощно за уведомяване на длъжника за извършена
цесия, да посочи дали ще се ползва от същите, като в случай, че ще се полза да ги
представи в оригинал в същия срок.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК „***** *******“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ******, бул. „***** ******“ № **,
ет.* ап.* в едноседмичен срок от получаване на съобщението , да представи по
делото копие на Договор за цесия от 16.06.2020 г., сключен с М. Г. К., ЕГН
**********.
УКАЗВА на управителя на „***** *******“ ООД, ЕИК *********, че при
неизпълнение на указанието, на основание чл. 192, ал. 3 във вр. с чл. 87 ГПК, ще му
бъде наложена глоба.
ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори
на следните задачи:
4
1/ Какъв е размерът на извършените плащания от М. Г. К. по всеки един от
договорите /Договор за паричен заем № ******* от 25.10.2018 г. и Договор за паричен
заем № ******* от 09.09.2019 г./ ?
2/ Как са отнесени плащанията по всеки един от договорите, в частност с
каква част от сумите са погасени главница, договорна лихва, неустойка за
непредоставяне на обезпечение под формата на поръчителство/възнаграждение за
поръчителство и др.?
3/ Включени ли са в месечните вноски за главница и други вземания
(разпределена неустойка за непредоставяне на поръчителство/ възнаграждение за
поръчителство) ако са включвани в какъв размер са същите по месеци за всеки
договор ?
4/ Какъв е ГПР по всеки един от договорите, сключени между ответното
дружество и М. Г. К., как е формиран същият и какъв е размерът на ГПК при
включване на евентуално начислената неустойка за непредоставяне на
поръчителство/възнаграждение за поръчителство ?
5/ Има ли неизплатена част от задълженията по договорите, ако има такава
да се посочи по всеки договор каква част от кое задължение не е платена / главница,
договорна лихва, неустойка, такси и др/?, при депозит в размер на 500.00 лв.,
платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. Н. като експертът да бъде уведомен за
поставените задачи след внасяне на депозита
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.11.2023 год. от 09.15
часа, за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника и приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6