№ 214
гр. София, 23.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001001170 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 3479/17.02.2022 г., подадена от „Бони Холдинг“ АД, гр. София,
ул. „Стара планина” № 25, с ЕИК:********* чрез адвокат С. Б. от САК, с която се претендира да
бъде допълнено постановеното по делото определение № 90/11.02.2022 г. като бъдат присъдени в
полза на молителя направените от него разноски в размер на 54 024 лева, представляващи платен
адвокатски хонорар от дружеството за процесуално представителство пред апелативна инстанция
и защита срещу първоначалната въззивна жалба с вх. № 45500/03.04.2019 г., подадена от „М.А.“
ЕООД, както и заплатена държавна такса за насрещната въззивна жалба на дружеството с вх. №
346870/03.09.2021 г. в размер на 63 980 (шестдесет и три хиляди деветстотин и осемдесет) лева, а
евентуално – да бъде възстановена заплатената държавната такса от дружеството в размер на 63
980 лева, внесена по насрещната въззивна жалба с вх. № 346870/03.09.2021 г., поради
неразглеждането на последната.
Към молбата са приложени: договор за правна помощ от 01.09.2021 г.; фактура №
6201/13.09.2021 г. на Т. и Д. адвокатско дружество и извлечение от разплащателна сметка на Т. и
Д. адвокатско дружеството с № 132/27.09.2021 г.
В едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „М.А.“ ЕООД, гр. София,
район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 100, с ЕИК:********* чрез адвокат М.С. от САК е
подала отговор, с който оспорва молбата на „Бони Холдинг“ АД като процесуално недопустима,
тъй като не бил представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, респ. като неоснователна –
въззивното производство не се развило, не били представени доказателства за направените
разноски и процесуалния представител на „Бони Холдинг“ АД адв. Т. не участвал по делото пред
въззивната инстанция. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното като разноски
адвокатско възнаграждение. Поради това, „М.А.“ ЕООД моли апелативния съд да остави без
уважение молбата на „Бони Холдинг“ АД по чл. 248 ГПК, алтернативно, в случай, че не остави
1
молбата без уважение – да намали разноските поради прекомерност, както и да не осъжда „М.А.“
ЕООД да заплаща разноските за държавната такса по насрещната жалба. Също така моли
апелативния съд, с оглед на обстоятелството, че подадената от „М.А.“ ЕООД въззивна жалба не
била разгледана по смисъла на чл. 2 ГПК, заплатената държавна такса от дружеството да му бъде
възстановена.
Другите страни – малолетните Б.Б. Н., П.Б. Н. и Б.Б. Н., представлявани по делото от тяхната
майка и законен представител А. П. Д. не са подали отговор.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като прецени
доказателствата по делото, намира молбата на „Бони Холдинг“ АД по чл. 248 ГПК за процесуално
допустима – подадена е от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК (в
едноседмичния срок за обжалване на прекратителното определение, чието допълване се иска).
Неоснователно е възражението на „М.А.“ ЕООД за недопустимост на молбата поради това,
че не бил представен списък за разноски по чл. 80 ГПК. Липсата на представен такъв списък в
хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, каквато е настоящата, не е
основание да се откаже допълване на решението, респ. определението в частта му за разноските –
в този смисъл са задължителните за съдилищата указания по т. 8 от тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Отделно от това, списък по чл. 80 ГПК е
представен от „Бони Холдинг“ АД с подадената от него молба вх. на СГС № 354574/12.10.2021 г.,
към която са приложени и доказателства за извършване на разноски.
Разглеждайки по същество молбата на „Бони Холдинг“ АД по чл. 248 ГПК, настоящият
съдебен състав я намира за частично основателна, поради следните съображения:
В настоящото въззивно производство е постановено определение № 90/11.02.2022 г., с което
са оставени без разглеждане въззивните жалби на „М.А.“ ЕООД с вх. № 45500/03.04.2019 г. и с вх.
№ 343942/17.08.2021 г. – п. к. 16.08.2021 г., насрещна въззивна жалба на „Бони Холдинг“ АД с вх.
№ 346870/03.09.2021 г., молби на „М.А.“ ЕООД с вх. № 807/14.01.2022 г. и с вх. № 976/18.01.2022
г., както и е прекратено производство по делото.
Видно от определението, въззивният съд не се е произнесъл по своевременно направеното
искане на „Бони Холдинг“ АД да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски във
въззивното производство, поради което са налице основанията по чл. 248, ал. 1, пр. І-во ГПК за
допълване на този съдебен акт в частта му за разноските като се прецени основателността на
искането.
От представените към молба на „Бони Холдинг“ АД вх. на СГС № 354574/12.10.2021 г.
писмени доказателства: договор за правна помощ от 01.09.2021 г.; фактура № 6201/13.09.2021 г. на
Т. и Д. адвокатско дружество и извлечение от разплащателна сметка на Т. и Д. адвокатско
дружеството с № 132/27.09.2021 г., приложени и към настоящата молба по чл. 248 ГПК, както и от
приложеното по делото платено нареждане от 02.11.2021 г., издадено от „Банка ДСК“ АД (л. 200)
се установява, че молителят е направил разноски във въззивното производство, изразяващи се в
сумата от 54 024 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 61 980
лева, представляваща заплатена държавна такса за насрещната въззивна жалба.
С оглед на така установеното и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, съгласно които
разпоредби въззиваемият има право на разноски и при прекратяване на делото, в случая –
настоящото въззивно производство, „М.А.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „Бони
2
Холдинг“ АД разноски в размер на общата сума от 116 004 лв., от които 54 024 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 61 980 лв. заплатена държавна такса за насрещната въззивната
жалба.
По отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 54 024 лв.,
неоснователно се явява възражението на „М.А.“ ЕООД за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК,
доколкото в настоящата хипотеза договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е за
процесуално представителство във въззивната инстанция, предполагащо подаване на отговор на
въззивната жалба и представителство в поне едно открито съдебно заседание. В случая, макар и
въззивното производство да е прекратено преди провеждането на откритото съдебно заседание,
размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде редуциран, доколкото в случая се
касае за сравнително висока правна и фактическа сложност на делото, обусловена от множеството
искови претенции, като в частност относно въззивното производство процесуалната защита на
„Бони Холдинг“ АД се е изразила не само в подаване на отговор на първата въззивна жалба, но и
на последващата такава, както и изготвяне на насрещна въззивна жалба, изразяване на писмени
становища по допълнително подадените молби от „М.А.“ ЕООД от 14.01.2022 г. и 18.01.2022 г., а
следва да се има и предвид, че размерът на така заплатеното адвокатско възнаграждение не
надхвърля значително минималния такъв по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 1.27 пъти над минималния от 42 520 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6
вр. чл. 2, ал. 4 от наредбата.
По отношение на заплатената държавна такса за насрещната въззивна жалба, следва да се
отбележи, че дължимата такава и фактически заплатена от „Бони Холдинг“ АД е в размер на
61 980 лв., а не както претендира дружеството – в размер на 63 980 лв., поради което и дължимите
от „М.А.“ ЕООД разноски са именно в размер на 61 980 лв.
По отношение на тази държавна такса следва и да се отбележи, че неоснователни са доводите
и на двете страни, че същата следва да бъде възстановена на „Бони Холдинг“ АД. Съгласно чл. 73,
ал. 3 ГПК държавната такса се дължи при предявяване на искането за защита и съдействие от съда
като разпоредбите на ЗДТ и раздел ІІ-ри на Глава VІІІ ГПК не предпоставят дължимостта на
държавната такса в зависимост от изхода на спора, респ. от произнасянето по съществото на
същия, т. е. такава се дължи и при прекратяване на производството, независимо от основанието за
това. В практиката на ВКС (определения по т. д. № 1474/2017 г. на ІІ т. о., по ч. гр. д. № 2601/2018
г. на ІІ г. о., т. д. № 139/2018 г. на І т. о. ВКС и др., посочено и в мотивите на ТР № 5/12.07.2018 г.
по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10) непротиворечиво и последователно се поддържа
становището, че недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ е само таксата срещу която не е
образувано производство, която е надвнесена - платена без основание по смисъла на чл. 3 и чл. 4а
ЗДТ или за която страната е била освободена по предвидения за това ред, а в случая не е налице
нито една от посочените хипотези – така заплатената от „Бони Холдинг“ АД сума от 61 980 лв. е
дължимо внесена като държавна такса по подадената насрещна въззивна жалба. Именно поради
това и не следва да се връща, а тези разноски следва да се поемат от „М.А.“ ЕООД като се осъди
да ги заплати на „Бони Холдинг“ АД, предвид и че не се касае за подадена от „Бони Холдинг“ АД
въззивна жалба (която да е основание за образувано на въззивното производство наред с въззивните жалби на
„М.А.“ ЕООД), а за насрещна такава по смисъла на чл. 263, ал. 2 ГПК, която е обусловена от
подаването на основна въззивна жалба, т. е. „Бони Холдинг“ АД не е инициирало образуването на
настоящото въззивно производство.
3
По така изложените съображения в горния абзац не следва да се уважава искането на „М.А.“
ЕООД заплатената държавна такса от дружеството да му бъде възстановена, тъй като същата е
дължима и при прекратяване на производството, независимо от основанието за това.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Допълва определение № 90/11.02.2022 г., постановено по в. търг. дело № 1170/2021 г. по
описа на Апелативен съд – София като:
Осъжда „М.А.“ ЕООД, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 100, с
ЕИК:********* да заплати на „Бони Холдинг“ АД, гр. София, ул. „Стара планина” № 25, с
ЕИК:********* сумата от 116 004 лв. (сто и шестнадесет хиляди и четири лева), представляваща
направени разноски в настоящото въззивно производство.
Оставя без уважение направеното от „М.А.“ ЕООД с отговор вх. № 4644/02.03.2022 г.
искане да му бъде възстановена заплатената от него държавна такса в размер на 61 980 лв.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4