Решение по дело №224/2018 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 114
Дата: 30 октомври 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова
Дело: 20185240200224
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 114

Гр. Пещера, 30.10.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О ДА

 

Пещерски районен съд, четвърти наказателен състав в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА

при участието на секретаря  Е. М., като разгледа докладваното от съдията Павлова АНД № 224/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пещера, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 011/06.07.2018г. на Началника отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ –гр.Пловдив към ГДРК при ИАРА, Х. К., с което на Б.В.Г., ЕГН ********** ***,  му е наложена глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 70,ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите/ЗРА/ за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Г.Ц., в което поддържат подадената жалба, оспорват наказателното постановление и искат неговата отмяна. Правят доказателствени  искания.

Въззиваемата страна  редовно призована, се представлява от Началника на отдела Х. К.. Излагат доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правят доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен на 25.05.2018г. от актосъставителя Н.Х. Акт за установяване на административно нарушение   В 0010984 за това, че  :

„Днес на 25.05.2018г., 13.20 часа извършва любителски риболов яз. Батак, м. пред ресторант „Острова“ срещу Острова с три броя въдици в работно положение две щукарки и една  въдица с една кука и олово с обикновена корда, без повод за щука. Лицето Б.В.Г. извършва любителски риболов  по време на забрана  за улов на риба през  размножителния  й период , издадена със Заповед № РД 09-347/11.04.2018г.  на Министър на земеделието, храните и горите.  Л. изброи в присъствието на лицето Б.Г. 60 броя костур- улов на риба , извършвайки любителски риболов  през размножителния й период  нарушава чл. 32 ал. 1 от ЗРА.

АУАН  е подписан от жалбоподателя и му е връчен, като същият  е депозирал възражение „ посочения улов от 60 броя костур е закупен от магазин/ сергия/ с цел улов на щука и не е уловен от яз. Батак.“

Не е посочено , че са иззети риби- костур.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 011/06.07.2018г. на Началника отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ –гр.Пловдив при ИАРА, Х. К., с което на Б.В.Г., ЕГН ********** ***,  му е наложена глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 70,ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите/ЗРА/ за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА.

В НП, е посочено, че жалбоподателя е извършил следното административно нарушение –„ на 25.05.2018г. в 13,20 часа извършва любителски риболов в яз Батак , в местност пред ресторант „Острова“ срещу Острова, с три броя въдици в работно положение : две „щукарки“ и една въдица с монтирана на нея един брой кука  и олово, с обикновена корда , без повод за щука. Описаното деяние лицето извършва по време на забрана за улов на риба през размножителния й период , въведена със заповед № РД 09-347/11.04.2018г. на Министъра на земеделието, храните и горите, което представлява административно нарушение  по чл. 32,ал. 1 от ЗРА , за което следва да се наложи наказание по чл. 70 ал. 1 от ЗРА.“

Вписано е, че са иззети 60 броя костур.

 

По делото е приет билет за любителски риболов на жалбоподателя , валиден в периода от 22.06.2017г. до 22.06.2018г.

Приета е по делото Заповед № РД 09-25/21.01.2018г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № ЧР 154/12.02.2015г. , от които е видно, че актосъставителя и наказващия орган разполагат с материално правна компетентност да издадат процесните АУАН и НП.

Приет е по делото Протокол за извършена проверка  № П-213-120-1 от 25.0.5.2018г. , съставен от св. Х., в който е описано, че са намерени 2 пластмасови кофи с жива риба – едната с виоли, а другата с костур – 58 броя жив. Вписано е че нарушителя Г. е заявил, че използва костура като стръв, има поставен костур на другите две въдици в работно положение,  а третата въдица тип „дънна“, нямало стръв, но била в работно положение.

 

По делото са разпитани св. Н.Х.,св. Ст. Л., св. Пл.М. и св. В.Г..

             Първите  двама свидетели са съответно актосъставителя и свидетеля по АУАН, а третия и четвъртия свидетел са лица, които са били заедно с жалбоподателя на язовира, като са му и роднини.

             Св. Х. и св. Ст. Л., установиха изложеното в акт, а именно, че заварили албоподателя с два броя въдици в работно положение и един брой въдица с кука и олово. Твърдят, че на място е имало два броя кофи – едната с виоли , а другата с костур. Твърдят че жалбоподателя е ловял костур, и че именно уловения в кофата костур бил уловен от жалбоподателя. Твърдят, че костура не е бил жив, с големина около -15-20 см. И двамата свидетели твърдят, че на двете въдици в работно положение е имало поставен костур. За щуката в този период не е имало забрана. На третата въдица не е имало нищо. Твърдят, че вероятно третата въдица е била за улов на костур, както и намерения вероятно костур е бил уловен там – на яз. Батак. Но и двамата свидетели не са видели да се вади, откача от въдицата и слага в кофата  костур, току-що уловен. И двамата свидетели не са присъствали на улова на костур. Излагат единствено предположения.

         Св. М. и св. Г., депозираха показания в обратния смисъл , а именно , че са имали само една кофа с костур, който е бил закупен предния ден именно за улов на щука. Двете въдици в работно положение били с поставен костур именно за улов на щука. С третата въдица не се извършвал риболов, а стояла на страни.Категорични са че костура, който е намерен е бил закупен предния ден, а не е бил уловен в язовир Батак.

          Свидетелите бяха поставени в очни ставки като потвърдиха казаното по –горе.

            Обяснения даде и жалбоподателя, който потвърди показанията на св. М. и св. Г., а именно, че предния ден е закупил костура, поради това не е бил жив, използвали са го за улов на щука, която е хищна риба. Твърди че на двете въдици е имало поставен костур за стръв, ловили са щука, тъй като забраната за нея е била паднала. Третата въдица също я използвал за улов на щука, но била дънна и се хващали само водорасли , затова я оставил настрани.

            Съдът не кредитира показанията на св. Х. и св. Л., тъй като същите изразиха единствено предположения, а депозираните от тях свидетелски показания влязоха в противоречие не само с изготвените от тях писмени документи- Протокол за проверка №П123-120-1/25.05.2018г., така и с депозираните свидетелски показания от св. М. и Г.. Действително обясненията на жалбоподателя Г. представляват и негова защитна позиция, но се подкрепят от депозираните показания от св. М. и св. Г.. Действително същите са роднини и заинтересовани страни, но показанията им са логични и последователни. От представения валиден билет за риболов, се установява и че жалбоподателя е изряден любител риболовец. Последното се преценява и през призмата на опасенията на актосъставителя Х. и св. Л., че вероятно е използвал въдиците щукарки за заблуда, а в действителност е ловил костур. Подобни предположения останаха изолирани и не подкрепени от каквито и да било доказателствени източници.

При пълен и всестранен анализ на събраните гласни и писмени доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи :

В НП е посочено,  че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗРА и  санкциониран за нарушението по  32,ал.1  от ЗРА.

Въпросната разпоредба- чл.32,ал.1 от  ЗРА  предвижда правило за поведение, а именно-   Във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1....“.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана съгласно чл. 70, ал.1 от ЗРА, а именно – „Който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание..

Следва да се отбележи, че в оспорваното НП изобщо не се говори за улов, дори предполагаем  улов на костур. Описаното нарушение изобщо не отговаря на материално правната норма на чл. 32,ал. 1 от ЗРА. Деянието, според което АНО е нарушение, се изразява в следната деятелност – на яз. Батак извършва любителски риболов с 3 броя въдици в работно положение- две щукарки и една въдица с монтирана на нея кука  и олово, с обикновена корда, без повод за щука. Деянието се извършва през време на забрана за улов на риба през размножителния й период съгласно Заповед № РД 09 347 /11.04.2018г.

Според АНО това описание следва да съответства на чл. 32 ал. 1 от ЗРА - Във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1....“.

На първо място е налице съществено разминаване между описаното нарушение и посочената за нарушена норма на чл. 32 ал. 1 от ЗРА. Първо никъде не става ясно, че се касае за улов на костур, на следващо място изобщо не се говори, че в този период има забрана за улов на костур през размножителния му период,  или пролетно-лятна размножаваща се риба, и накрая не се сочи нито надморската височина, нито вида риба, която да се  сравни с посоченото в Приложение 1 от ЗРА  към чл. 32 ал. 1 от ЗРА. За първи път актосъставителя  посочи каква е надморската височина на язовира в съдебно заседание. На следващо място , костура не е посочен като отделен вид риба в Приложение 1, нито в Заповедта. На следващо място в този период на 25.05.2018г. и св. Х. и св. Л. посочиха, че не е имало забрана за улов на щука. Последното се установява и от Приложение 1.

Поради което съдът намира, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело първо до разминаване на изложената фактическа обстановка в Акта и в НП, както и липсата на достатъчно описание в НП, което рефлектира върху правото на защита на жалбоподтеля и възможността да организира същата своевременно и адекватно.

Видно от Протокола за проверка и от Акта, жалбоподателя е поддържал една и съща теза през цялото време, че костура е уловен предния ден, че в деня на проверката не е бил ловен костур, а щука.

Видно обаче от изложеното в Протокола и Акта, се установява първо че са били изброени 58 броя костур, в последствие той става 60 броя, като първо в двата писмени документа подписани от св. Х. и св. Л. е посочено ,  че е бил жив, а в съдебно заседание и двамата бяха категорични,  че костура не е бил жив. Като и двамата депозираха показания, че рибата не е била изземана, нито загробвана. А в НП е посочено, че е иззет 60 броя костур.

Съдът намира, че е налице съществено противоречие между изложената в Акта и НП фактическа обстановка, като за отстраняване на противоречията, не помогна и разпита на св. Х. и Л.. В НП не се сочи надморската височина на язовира, съответно и рибата, която е била забранена за улов, в периода в който попада 25.05.2018г., и в крайна сметка има ли изобщо улов. И двамата свидетели не установиха, че са видели да се лови риба. Дадоха единствено предположения, че с третата въдица „сигурно“ е била за улов на костур, тъй като според тях няма как да се хване щука на нея.

Никъде в АУАН не е посочено нарушителят в обектите по чл.3,ал.1,т.1 и т.2 от ЗРА  какво деяние е извършил, което нормите на  ЗРА да  е забранил. Както и мястото на нарушението един от  посочените в чл.3,ал.1,т.1 и т.2 от ЗРА обекти ли е – воден или рибностопански.

В практиката е прието, че в материалния закон е установена забрана за риболов в определени водни обекти, а не забрана за улов на определени рибни видове. В този смисъл са  Решение № 2525 от 19.11.2013 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2285/2013 г., Решение № 57 от 20.01.2009 г. на АдмС - Пловдив по а. к. д. № 2361/2008 г. и др.

Очевидно, макар и без словесно описание, яз. Батак е обект по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗРА, то визираната забрана за риболов по време на размножителен период на риби и очевидно следва да се схваща с визираното Приложение № 1 към Закона за нарушената новела на чл. 32, ал.1 от същия. Последното обаче сочи в своя пункт "Б"т.5, че за пролетно-летните размножаващи се риби / в какъвто смисъл се опитва АНО да включи костура, без изрично да го сочи /  периода на забраната е съгласно надморската височина и сроковете, определени в точка "Г", която от своя страна детерминира периодите в зависимост от вида на обекта/воден или рибостопански/ и надморската му височина/до 500 м., от 500 м. до 1 500 м. и над 1 500 м./.

В случая и в АУАН, а и в самото НП,  не е посочено водите на яз.Батак, м. пред  ресторант „Острова“ срещу „Острова“,  където е извършено нарушението, къде попада в посочените изисквания на Приложение № 1 или Заповед № РД 09 347/11.04.2018г. /общодостъпна на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите/, тъй като и сроковете са различни.

Освен това не се установи да е уловена конкретен вид риба. Не се установи и какви видове се размножават в тези води, посочено е най- общо през период на размножаване, но не е посочено както е детерминирано в Приложение 1, както и не е посочен периодът на забраната. Следва да предположим, че най- вероятно наказващия орган е визирал именно пролетно-лятно размножаващи се риби, които също са различни видове и периода на забраната е различен за различната надморска височина.

 

     С оглед на изложеното въобще не става ясно кой период на забрана се вменява на жалбоподателя, по отношение на обекта при така визирания размножителен период на риби, нито е посочена надморската височина на водите, където е констатирано нарушението, която не може да се презюмира или да се счита за общоизвестен или съдебноизвестен факт.

         При това положение при описанието на нарушението е допусната непълнота/неяснота/ относно съществени признаци от вменения му състав по чл. 32, ал.1 ЗРА, която не е била видяна и коригирана от наказващия орган преди издаване на НП.

           В случая нито актосъставителя, нито другите свидетели, нито Приложението, нито Заповедта, могат да установят на каква надморска височина е мястото на нарушение - яз.Батак, местност пред ресторант Острова.  По  същественото е, че едно такова установяване всъщност е безпредметно в съдебното производство, защото в НП няма посочен съставомерен признак, свързан с определена надморска височина, който да бъде обект на доказване в процеса. В случая ако беше посочена такава, то именно нейното наличие или липса щеше да се доказва от всяка една от страните с допустимите доказателствени средства.

Ето защо и дори тук да беше установен този признак с конкретните му характеристики, то след като не е вменено нарушение с дефиниране на обекта и в коя група от трите попада в зависимост от надморската му височина, то е ирелевантно какво "може би" е имал предвид наказващия орган при издаване на оспореното НП, дори и да се приеме, че надморската височина на яз.Батак, където е установено на нарушението, е общоизвестен или съдебноизвестен факт.

В случая "пестеливостта" на длъжностните лица е всъщност липса на посочен и в АУАН, и в НП съставомерен признак, което обосновава и извода на този състав на Съда – за отмяна на НП като незаконосъобразно.

В случая е налице нарушение на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на всички обстоятелства при извършване на нарушението.

Ето защо обективната съставомерност на нарушението не се доказа от АНО, предвид на разпределението на доказателствената тежест.

Имайки предвид изложеното съдът намира, че НП страда от пороци, допуснати в хода на административно наказателното производство, които не биха могли да бъдат санирани в производството пред въззивния съд, и обосноваващи материално правна и процесуално правна порочност, които го правят изцяло незаконосъобразно.

По изложените съображения настоящият състав намира обжалваното постановление за незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И   :

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 011/06.07.2018г. на Началника отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ –гр.Пловдив към ГД РК  при  ИАРА, Х. К., с което на Б.В.Г., ЕГН ********** ***,  му е наложена глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 70,ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пазарджик по реда на АПК.                                                        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: