Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260141
гр. Пловдив, 01.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в публичното заседание на 18.01.2021г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 3055 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273
ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 272216/09.12.2020г. от Й.Х.И., ЕГН ********** против решение № 260529/24.09.2020г., постановено по
гр. д. № 5508 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, IV бр. с., в частта, с която се осъжда Й.Х.И., ЕГН **********
да заплаща на малолетното си дете Й.Й.И., ЕГН **********,
представлявано от Областна администрация гр. Р., служба „Закрила на детето“,
месечна издръжка над 80 евро месечно до присъдения размер от 165 евро, считано
от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2020г. до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която се осъжда Й.Х.И., ЕГН **********
да заплати на малолетното си дете Й.Й.И., ЕГН **********,
представлявано от Областна администрация гр. Р., служба „Закрила на детето“,
издръжка за минало време – за периода от 22.05.2019г. до 21.05.2020г. вкл., над
размера от 960 евро общо до присъдения размер от 1980 евро, ведно със законната
лихва върху тази сума за времето от влизане на решението в сила до
окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението на първоинстанционния съд в оспорваните части е
неправилно, поради противоречие с материалния закон по подробно изложени
съображения.Моли се за отмяна на решението в обжалваните части, вместо което да
бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени досежно
обжалаваните размери.
С писмения отговор по чл. 263
от ГПК въззиваемата страна чрез назначения особен представител изразява
становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна.Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно в обжалваните части.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо,
поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
Районният съд е бил сезиран с искова
молба от Й.Й.И., ЕГН **********, представляван от
Областна администрация гр. Р., служба „Закрила на детето“ чрез адв. И.С. *** в
качеството на особен представител против Й.Х.И., ЕГН **********, с която са
предявени искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК, за заплащане на
месечна издръжка от бащата в размер на 165 евро, в полза на малолетния му син Й.Й.И. чрез Областна администрация гр. Р., служба „Закрила на
детето“, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване,
както и издръжка в размер на 165 евро месечно за минал период, считано от една
година преди подаване на исковата молба.
При определяне размера на претендираната издръжка районният съд е преценил събраните
по делото доказателства и е взел предвид обстоятелството, че детето пребивава
трайно в Г., с оглед на което е приел, че необходимите средства за
подсигуряване на условия за нормалното отглеждане и израстване на детето, са в
размер на 300 евро месечно, от които 165 евро следва да бъдат поети от бащата,
а останалата част от майката, при която детето живее и тя носи тежестта за
покриване на неговите ежедневни битови разходи, ведно с грижите по отглеждането
и възпитанието му.Решаващият съд е приел, че претендираният
размер на издръжката за бъдеще време е реален и съобразен, както с основните
потребности на детето, така и с възможностите на ответника.Ирелевантно
според съда е дали заплащането на
издръжка в търсения размер би създало затруднения на ответника, защото
уреденото в чл. 143, ал. 2 от СК задължение за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете, е безусловно.Взети са предвид и обстоятелствата, че ответникът
е в трудоспособна възраст, няма данни да има задължения за издръжка към други
лица, не са налице и други препятстващи причини за осигуряването на издръжка в
по-висок размер.Претенцията за присъждане на месечна издръжка за минал период
също е счетена за основателна в претендирания размер,
като е съобразено, че през този период детето също е живяло при майката, а
обстоятелствата, че ответникът е заплащал разноски за пътуването му с оглед
осъществяването на лични контакти, както и е закупувал подходящи дрехи за него,
според съда не биха могли да обуславят различен извод относно размера на
необходимата месечна издръжка за малолетното дете, още повече, че майката сама
го отглежда, поемайки изцяло фактическите грижи за него.
По съществото на спора въззивният съд намира следното:
Безспорно
съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат
от имуществото си.По отношение на ненавършило
пълнолетие дете, правото
да получи издръжка е безусловно.Размерът на
издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се
определя в зависимост от нуждите на
детето и
възможностите на родителя, който я дължи. В случая за
нуждите на шестгодишния Й. районният съд правилно е определил цялостна издръжка в
размер на 300 евро
месечно, от които 165 евро да бъдат поети от бащата, а останалите 145 евро да
бъдат допълвани от майката.Такава сума и според настоящия състав ще е минимално
необходима за задоволяване базовите потребности на детето от храна, дрехи, покриване на други текущи
нужди, включително такса за посещение на детска градина и такива,
необходими за правилното му интелектуално
и физическо развитие.Детето Й. през релевантния за делото период се отглежда в Г., където
стандарта на живот и съответно разходите за задоволяване на ежедневните му
нужди са по-високи.При положение, че бащата не е съгласен синът му да живее в
чужда държава, разполага с възможността да иска изменение на мерките относно
упражняването на родителските права, вкл. относно местоживеенето на детето, но
докато майката поема изцяло грижите за него, другият родител следва да участва в
издръжката му със сума, която да покрива поне базовите му потребности.Безспорно
в интерес на детето е да осъществява лични контакти и да общува периодично и с
баща си, но със заплащането на разходите за пътуване не може да се компенсира
необходимостта от осигуряването на месечна издръжка, която да покрива
ежедневните нужди на детето.
Вярно е, че на
съобразяване подлежат и възможностите
на родителя да заплаща издръжка
с оглед на доходите, имотното му състояние, квалификация,
дали има задължения за издръжка
към други лица и т.н.В случая по делото е
установено, че ответникът Й.Х.И. е регистриран като едноличен собственик на
капитала и управител на „П. У.“ ЕООД, ЕИК *********, като за 2019г. е
декларирал доходи в общ размер на 2240 лева.За периода м. май 2019г. до м.
януари 2020г. е реализирал осигурителен доход в размер на 560 лева, а за
периода м. януари – м. май 2020г. – 610 лева.Ответникът е декларирал също, че е
баща на детето Й.Й.И., няма други деца, реализира
доход в размер на 610 лева месечно.Въпреки тези данни и настоящият състав
намира, че жалбоподателят може да отделя определения размер издръжка за детето
си, доколкото по делото липсват твърдения и данни
да е в обективна невъзможност да дава такава поради заболяване или други причини, да дължи издръжка по закон на други лица, като същевременно с оглед трудоспособната му възраст и опита
му като търговец, съдът намира,
че той може да получава поне
средното за страната трудово възнаграждение.
Предвид гореизложеното и като съобрази, че детето е във възраст на
интензивен растеж и развитие, съдът намира, че определеният по-горе размер на издръжката е минимално
необходимя за задоволяване нуждите
му
с оглед на
възрастта, в която се намира и страндарта на живот в страната, в
която се отглежда.
По отношение на претендираната издръжка за минало време съдът
взе предвид, че през претендирания период детето също
е било отглеждано от майката в Г., имало е нужда от средства за покриване на
текущите му разходи, а няма данни бащата да е осигурявал такива.Поради това искът
за заплащане на издръжка за претендирания минал
период също се явява основателен и доказан по размер.
По изложените
съображения въззивната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна, а решението на районния съд в обжалваните части като правилно
следва да бъде потвърдено.
По тези съобржения ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260529 от 24.09.2020г.
на РС – Пловдив, IV бр. състав, постановено по гр.
д. № 5508 по описа за 2019г. на същия съд, в частта, с която
се осъжда Й.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. ***, да заплаща на
малолетното си дете Й.Й.И., ЕГН **********,
представлявано от Областна администрация гр. Р., служба „Закрила на детето“,
месечна издръжка над размера от 80 евро до размера от 165 евро, считано от датата
на подаване на исковата молба – 22.05.2020г. до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане, както и в частта, която се осъжда Й.Х.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. ***, да заплати на малолетното си дете Й.Й.И., ЕГН **********, представлявано от Областна
администрация гр. Р., служба „Закрила на детето“, издръжка за минало време – за
периода от 22.05.2019г. до 21.05.2020г. вкл., над размера от 80 евро месечно
или общо 960 евро до размера от 165 евро месечно, съотв.
общо сумата от 1980 евро, ведно със законната лихва върху тази сума за времето
от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 619, 60 лева, от които 464, 70 лева ДТ върху размера на присъдената
издръжка по чл. 144 от СК и 154, 90 лева ДТ върху присъдената издръжка по чл.
149 от СК.
В останалите части
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: