Р Е Ш Е Н И
Е № 93
Гр. Стара Загора, 08.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на девети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при участието на секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора Петя Драганова,
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова к.а.н.дело №25 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ против Решение № 260047 от 22.11.2021г., постановено
по АНД № 44/2021 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което отменено
Наказателно постановление /НП/ № 23 от 10.02.2021 г., с което за нарушение пo
чл.44, aл.1 oт Закона зa водите /ЗВ/, нa основание чл.200, aл.1, т. 1, предл.
първо, буква „г“ oт ЗB на ответника по касация „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет xиляди/ лева. В жалбата
се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като необосновано и
постановено в противоречие със закона – последното оплакване съставляващо касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се
изводът на съда, че в наказателното постановление има противоречие в
описателната част на нарушението и административно-наказващият орган погрешно е
приложил разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Направено е искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател,
редовно и своевременно призован в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт К., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.
Ответникът „Брикел“ ЕАД,
редовно и своевременно призован, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв. Д., оспорва подадената касационна жалба. Поддържа
съображенията за неоснователност на жалбата, изложени в постъпилия по делото
писмен отговор и моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд
Гълъбово.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност
и обоснованост на решението на РС – Гълъбово.
Касационният състав на
съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания в касационната жалба, мотивите към обжалваното решение и след
служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспорения съдебен акт,
прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното
съдебно решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред
Районен съд Гълъбово е Наказателно постановление №23
от 10.02.2021г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с което на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово на основание чл.200, ал.1, т.1,
предл. първо, буква „г“ от Закона за водите е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева, за нарушение на
чл. 44, ал.1 от Закона за водите.
От фактическа страна в наказателното
постановление е описана извършена на 28.10.2020г. проверка на обект,
стопанисван от „Брикел“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово,
ж.к. „Извън града“, област Стара Загора, при която е установено наличието на
брегова помпена станция, оборудвана с пет броя циркулационни помпи. Едната от
помпите е за противопожарни нужди, а водата от останалите четири броя помпи се
използва за охлаждане. Помпите са с дебит 14400-18000 куб.м/час. Монтирани са
4бр. водоизмервателни устройства SIMENS, тип SONO 300 с показания в момента на
проверката, както следва: помпа №1 с 4265739 куб.м х 100; помпа №2 с 4300077
куб.м х 100; помпа №3 с 4047650 куб.м и помпа №4 със7771370 куб.м х 100.
Запазени са оловните пломби на БД ИБР. По време на проверката е установено
извършване на водовземане от язовир Розов кладенец с помпи № 1 и № 4, като
помпа № 1 водовзема с дебит 2,22 куб.м/сек., а помпа № 4 с дебит 1,67
куб.м./сек. Към момента на извършване на проверката - 28.10.2020г., „Брикел“
ЕАД водовзема повърхностна вода от язовир Розов кладенец, посредством оборудвано
водовземно съоръжение – помпена станция с 5 бр. циркулационни помпи, без да
притежава разрешително за водовземане от повърхностни води от язовир Розов
кладенец, като ползва добитата вода за нуждите на дружеството, без да притежава
разрешително, издадено съгласно изискванията на чл.44, ал.1 от Закона за
водите. Наказателното постановление се позовава на установени факти и
обстоятелства от извършена проверка, обективирани в Констативен протокол
№СЗ-318/28.10.2020г. и съставен АУАН №7/25.01.2021г. Констатациите от
извършената проверка са квалифицирани като нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите, а е наложена
санкция по чл. 200, ал.1, т.1, предл. първо, буква „г“ от Закона за водите.
За да постанови обжалваното с
касационната жалба решение, Гълъбовският районен съд е изложил съображения за установените
в Закона за водите различни разрешителни режими за дейностите по водовземане и
ползване на воден обект, описани съответно в чл.44 и чл.46 от Закона за водите.
Анализирани са посочените на различни места в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактически констатации за извършвано от дружеството водовземане
без съответно разрешение, както и финално възприетото от административнонаказващия
орган нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите. Същото е съотнесено към
посоченото правно основание за налагане на имуществената санкция - чл.200,
ал.1, т.1, предл.първо от Закона за водите, което се налага за ползване на води
без необходимото за това основание. С оглед събраните по делото доказателства, е
прието, че „Брикел“ ЕАД не извършва водовземане по смисъла на Закона за водите,
а извършва действия, изразяващи се в ползване на воден обект по силата на
издадено му действащо комплексно разрешително. Въз основа на разграничените
понятия за водовземане и водоползване в Закона за водите, въззивният съд е
достигнал до извод, че при издаването на обжалваното НП не става ясно за какво
точно нарушение е санкционирано дружеството. Прието е противоречие в НП, тъй
като при съществуващата фактология за така описаното нарушение, дружеството би
следвало да бъде санкционирано на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за
водите, а това не е сторено, поради което и издаденото НП е отменено като
незаконосъобразно.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно като краен резултат.
Настоящият съдебен състав споделя изводите
на въззивния съд досежно констатираното вътрешно противоречие в
обстоятелствената част на НП и между обстоятелствената част и диспозитива на
санкционния акт. Коректно въззивният съд е цитирал и обсъдил законодателно
въведените дефиниции на понятията „водовземане“ и „ползване на воден обект“ по
смисъла на § 1, т. 7 и т.25 от Закона за водите, респ. относимите разпоредби за
разрешителните режими по чл.44 и чл.46 от ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВ,
използването на водите и водните обекти се осъществява чрез водовземане и чрез
ползването на водния обект. По аргумент от чл.40, ал.1, т.2 предл.1 във вр.
чл.44, ал.1 и чл.46, ал.1 от ЗВ за използването на водите се издават разрешения
за водовземане и разрешения за ползване на воден обект. Според чл.44, ал.2 от
ЗВ, водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или
отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. По
определението дадено в § 1 т.7 от ДР на ЗВ водовземането обхваща всички
дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. Според §1, т.25 от ДР на
ЗВ - ползване на водния обект е всяка дейност в него, която без да е свързана с
отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на
водите.
Съгласно чл.46, ал.1, т.1, б. „ж“ от ЗВ
разрешително за ползване на воден обект се издава за изграждане на нови,
реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за
водовземане от повърхностни или от подземни води.
При тази правна уредба общото понятие за
"използване на водите" включва два компонента - водовземане и
ползване на водните обекти, като за всеки от тях е предвиден разрешителен
режим, при който разрешителното за водовземане /чл.44, ал.1 вр. ал.2 от ЗВ/
дава право на титуляря да отнема води от водните обекти и/или отклоняването им
от тях, както и използването на енергията на водата, а разрешителното за
ползване на воден обект /чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗВ/ – правото за изграждане на
нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения и
извършване на действия по експлоатацията им, които не са свързани с отнемане на
води от водния обект.
Хипотезите на чл.200, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗВ предвиждат санкции за лицата, който не спазват задължението за използване на
водите след снабдяване с разрешение или в отклонение от разрешението. В
частност санкцията по чл.200, ал.1 т.1 от ЗВ се налага за ползването на води
без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в
разрешителното или договора, а тази по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ – за
ползването на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или
изграждането на такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното. Санкционната норма на чл.200, ал.1, т.2
вр. §1, т.25 от ДР на ЗВ се отнася към задължението за снабдяване с
разрешително по чл.46 от ЗВ като очертава състави на административни нарушения,
извършени от лица, които ползват водни обекти, водностопански съоръжения и
системи и лица, които са изградили водни обекти, водностопански съоръжения и
системи, без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените
условия в разрешителното.
В настоящия казус контролните органи са
установили стопанисвана от санкционираното лице брегова помпена станция,
оборудвана с 5 бр. циркулационни помпи. Доводите в касационната жалба за
„отнемане“ на водно количество чрез изпомпването на води от язовир „Розов
кладенец“ не променят установената по делото фактология, вкл. чрез показанията
на свидетелите, в т.ч. на актосъставителя, че повърхностна вода от язовира се
ползва от „Брикел“ ЕАД за охлаждане на изградена инсталация, като се движи в
постоянен поток – изпомпва се, преминава през подземни канали, охлажда колекторите
на турбините на ТЕЦ, втечнява се и се връща в язовира в същото количество
/л.39, л.59-гръб от АНД № 44/2021 г. на РС Гълъбово/. Тези действия дружеството
извършва въз основа на Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г. /актуализирано с
Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г./ и конкретно посочените в него условия. Съгласно
условие 10.2.2.2 на притежателя на разрешителното се разрешава заустване на
втори поток охлаждащи води – от проточна система на охлаждане на кондензаторите
на ТЕЦ в язовир „Розов кладенец“ при спазване изискванията на таблица 10.2.2.1.
/л.55 и л.11 от АНД № 44/2021 г. на РС Гълъбово/.
Несъмнено в обстоятелствената част на
наказателното постановление АНО сочи констатация за „водовземане“ на
повърхностни води от водния обект, като мотивира осъществено деяние по чл.44,
ал.1 от Закона за водите – водовземане без съответно разрешение, като за това
нарушение наказващият орган се е позовал на чл.200, ал.1 т.1 предл.1 от ЗВ –
„ползва води без необходимото за това основание“.
Установената по делото
фактология установява циркулация на водния поток, при който като краен резултат
не е установено отнемане на води. Съгласно разпоредбата на §1 т. 25 от ДР на ЗВ
"ползване" на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е
свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху
режима на водите. Разрешителният режим за ползването на воден обект,
водностопански съоръжения и системи, респ. за изграждането им, е уреден в
разпоредбата на чл.46 от ЗВ. При конкретно описаните и установени действия на
санкционираното лице несъмнено е налице противоречие с посоченото в
наказателното постановление като извършено нарушение на чл.44, ал.1 от Закона
за водите. В този смисъл се споделят доводите на РС – Гълъбово за неяснота в
словесно въведеното обвинение в АУАН и посочено като нарушение в НП – не става
ясно дали дружеството е санкционирано за водовземане без разрешение или за
ползване на воден обект, водностопански съоръжения и системи без съответно
разрешение. Това е така, тъй като дори и в последния случай правилната санкционна
норма ще е тази по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, а не визираната от органа - чл.200,
ал.1, т.1 предл. първо от ЗВ.
Императивните правила на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за
съдържанието на АУАН и НП изискват даденото в тях описание на нарушението
самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното лице съставомерно
деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма, без да е
необходимо за преценката за съставомерността съдът да установява допълнителни
обстоятелства, които не са предявени на дееца в административната фаза.
Противното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани срещу
фактически и правни констатации, които не са му било предявени още в началната
фаза на производството. Допуснатият порок се явява от категорията на съществените,
накърняващ правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради което
дава самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Процесуалният пропуск не може да бъде отстранен на етап на съдебното следствие,
тъй като не се дължи на дефицит в доказателствата, а на недопустимо изменение
на съществените елементи от състава на предявеното обвинение.
С оглед гореизложените съображения, решението на Районен съд
– Гълъбово като краен резултат е правилно и не налице основания за неговата
отмяна. Не са налице сочените в касационната жалба основания, поради което
обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260047 от 22.11.2021г., постановено по адм.
дело № 44/2021 г. по описа на Районен съд Гълъбово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.