№ 11692
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110148526 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. ..., чрез пълномощника адв. Д. К., срещу В. И. Ч.
положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК, за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№5871/2022г. по описа на СРС, 169 състав, както следва: сумата от 2000 лева,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта VISA
ELECTRON, VISA MASTERCARD от 16.10.2013г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение №1 от 26.02.2015г. и №2 от 15.06.2016г. с „..“
АД, ведно със законна лихва от 07.02.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата от 583,19 лева, представляваща договорна лихва за периода 16.10.2013
г.-16.10.2015 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 16.10.2013 г. ответникът е сключил договор за издаване на
кредитна карта VISA ELECTRON, VISA MASTERCARD с „..“ АД, по силата
на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в
1
размер на 1000 лв., а ответникът се задължил да го върне ведно с всички
дължими лихви и такси чрез ежемесечни погасителни вноски при годишен
процент на разходите 19.251 % при безкасово плащане на стоки и услуги при
търговци и в размер н 25.57 % при теглене на пари в брой. Кредитният лимит
е бил променен веднъж на 1500 лв. със споразумение от 26.02.2015 г. и втори
път на 2000 лв. със споразумение от 15.06.2016 г. Ищецът претендира, че
ответникът не бил плащал месечните си вноски съгласно договореното и
дължал 2583.19 лв., от които 2000 главница и 583.19 лв. договорна лихва, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответникът
депозирал възражение. Правния си интерес от настоящия иск ищецът
обосновава с обстоятелството, че вземанията на „..“ АД по процесния договор
били прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 05.12.2019 г., за което длъжникът бил надлежно
уведомен. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран своевременно отговор на исковата молба
оспорва предявените искове, като сочи че не е давал съгласие за прехвърляне
на задължението му към трети лица, както и те да обработват личните му
данни.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
От приложеното по настоящето дело ч.гр.д. №5871/2022г. на СРС, 169
състав, се установява, че в полза на „...“ ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми:
сумата от 2000 лева, представляваща главница по договор за издаване на
кредитна карта VISA ELECTRON, VISA MASTERCARD от 16.10.2013г.,
изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1 от 26.02.2015г. и №2
от 15.06.2016г. с „..“ АД, ведно със законна лихва от 07.02.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата от 583,19 лева, представляваща договорна
лихва за периода 16.10.2013 г.-16.10.2015 г. и 51,66 държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в
законоустановения срок същият е подал възражение, че не дължи сумите по
заповедта, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
2
държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.
Сключен е между „..“ АД като заемодател и В. И. Ч. като заемател
договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA
MASTERCARD от 16.10.2013г., по силата на който кредиторът предоставил
на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1000 лв., а ответникът се
задължил да го върне в рамките на 12 месеца ведно с всички дължими лихви
и такси чрез ежемесечни равни погасителни вноски при годишен процент на
разходите 18,5 % при безкасово плащане на стоки и услуги при търговци и в
размер н 20,5 % при теглене на пари в брой. Представено е Допълнително
споразумение №1 от 26.02.2015г., с което е променен кредитния лимит по
договора, като същият е увеличен на 1500 лева, а годишния процент на
разходите се увеличава до 19,25% при безкасово плащане и 25,57% при
теглена на пари в брой. С допълнително споразумение №2 от 15.06.2016г.
договорът отново е изменен, като кредитния лимит е увеличен до 2000 лева
без промяна в размера на годишния процент на разходите. С оглед липсата на
оспорване от страна на ответника на дължимите суми по договора, и
наведените от него доводи, че възразява срещу прехвърлянето на вземането
срещу него, с което признава и неговото съществуване, то съдът намира, че се
установи, че заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, както
и че договорната лихва е в претендирания размер.
Установява се от представения по делото договор за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.2018г., анекс №3 от 31.01.2018г., Приложение №3
и Приложение №1Б към него, че кредиторът „..“ АД е прехвърлил вземането
си срещу В. И. Ч. на „...“ ЕООД. Представено е уведомление до длъжника за
извършената цесия.
Други относими и допустими доказателства по делото не са
представени.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №5871/2022г. по описа на СРС, 169 състав.
3
Установява се от събраните по делото доказателства, и не е спорно
между страните, че на ответника е предоставена сумата в размер на 2000 лева
по сключен с „..“ АД договор за издаване на кредитна карта VISA
ELECTRON, VISA MASTERCARD от 16.10.2013г.
Сключен е договор за цесия между „..“ АД и ищеца по делото, с
който вземанията на кредитора по договора са прехвърлени на ищцовото
дружество. По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има
действие от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл.99,
ал.4 от ЗЗД/. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението,
извършено от цедента. Единственото възражение на ответника е липсата на
негово съгласие за извършване на прехвърляне на вземането. Длъжникът не е
страна по договора за цесия, нито се изисква неговото съгласие, съобразно
закона, поради което съдът намира наведеното възражение за неоснователно.
По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на
вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че
ответникът е платил преди връчване препис от исковата молба на различно от
цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на
стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за
извършената цесия би имало значение.
В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е
упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. От
представените доказателства не се установява уведомлението да е достигнало
до длъжника, в установената трайна съдебна практика /в този смисъл
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение
№78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е
4
възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за
извършената цесия, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато
уведомлението е връчено на длъжника като приложение към исковата молба,
с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 ГПК. Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е
надлежно уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, сред които е и уведомлението за цесията.
По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за
потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен
договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна
практика на ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на
ВКС, I т.о. и др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, срокът за погасяване на кредита, броя на месечните
вноски с равен размер, право да се откаже от договора. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
5
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора
за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице
основания за недействителност на договора за заем, нито нарушение на която
и да е разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК, водеща до недействителност на
процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.
По вземането за главница в тежест на ответника бе да докаже
заплащане на вноските за главница за целия период на договора.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника. Ответникът не оспорва задължението по
размер, нито е навел доводи и представил доказателства за извършени
плащания.
По вземането за възнаградителна лихва по договора съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Това е
така, тъй като размерът на отпуснатия кредитен лимит, който е бил усвоен е
2000 лева, кредитът е отпуснат за срок от 12 месеца – не кратък период от
време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата от
19,25% и 25,57% е съответен на насрещната престация на кредитора и на
риска, който поема същият, която в случая не противоречи на принципа за
справедливост и добросъвестност и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото е
единствения разход предвиден в ГПР. Ответникът не оспорва и размерът на
начислената договорна лихва, поради което исковата претенция се явява
основателна и по отношение на нея.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото. Списък с
разноски не е представен, нито доказателства за други извършени разходи
освен платената държавна такса, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски за държавна такса в исковото
производство в размер на 78,34 лева и държавна такса в заповедното
производство в размер на 51,66 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.9 от ЗПК, предявени от „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. ..., чрез пълномощника адв. Д. К., срещу В. И. Ч.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ...., че В. И. Ч. ДЪЛЖИ на „...“ ЕООД
следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №5871/2022г. по описа на СРС, 169 състав: сумата от 2000
лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта
VISA ELECTRON, VISA MASTERCARD от 16.10.2013г., изменен и
допълнен с Допълнително споразумение №1 от 26.02.2015г. и №2 от
15.06.2016г. с „..“ АД, ведно със законна лихва от 07.02.2022 г. до изплащане
на вземането; сумата от 583,19 лева, представляваща договорна лихва за
периода 16.10.2013 г.-16.10.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. И. Ч., ЕГН **********,
да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК ..., разноски по делото в размер на 78,34,
както и разноски в заповедното производство в размер на 51,66 лева.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №5871/2022г. по описа на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7