Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря
Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 15873 по
описа на състава за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.
Ищецът Р.В.Д.
поддържа твърдение, че в качеството на пътник на задната седалка на лек
автомобил „БМВ 318“ с рег. № *******, той пострадал при настъпването на ПТП,
понасяйки значителни телесни увреждания, които на свой ред предизвикали тежки
неимуществени вреди - болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за лечение. Споменатото ПТП било реализирано на
24.09.2016г. в с. Крушовене, област Плевен, поради виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „БМВ
318“ с рег. № *******- М.Ч.А.. Под въздействието на алкохол, поради управление
с превишена и несъобразена скорост, този водач изгубил контрол върху управлението
на автомобила и предизвикал излизане на
автомобила от очертанията на пътното платно, последващ
удар в стена на сграда и преобръщане. Конкретните обстоятелства, при които
настъпило ПТП, противоправното поведение на неговия
водач и настъпването на вредите, както и наличието на пряка причинно-
следствена връзка помежду им, билили установени посредством влязла в сила Присъда № 119/01.06.2017г. по НОХД
№ 1177/2017г. съгласно описа на РС Плевен. Ищецът сам оценява неимуществените
вреди, които е претърпял на 250 000 лева, а при това твърди, да е направил
и необходими за лечението му разноски - заплащане на лекарства, консумативи,
рехабилитация и медикаменти - на обща стойност от 7108, 95 лева. Тъй като гражданската
отговорност на водача, който бил отговорен за деликта,
била застрахована от ответното дружество
– ищецът отправил първо до ответника писмена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. Тази претенция останала неудовлетворена, поради
несъгласието на ищеца с размера на предложеното му от ответника на 30.10.2017г.
застрахователно обезщетение.
Неизпълнението на задължението да изплати застрахователно обезщетение от 250 000 лева, според ищеца било поставило
ответника в забава, но считано от датата на причиняването на деликта на
24.09.2016г., а за имуществените вреди, ответникът бил изпаднал в забава,
считано от извършването на съответния отделен медицински разход. При изложените фактически
твърдения, с оглед допуснатите след предяваването на
иска уточнения и увеличение на размера на иска - ищецът претендира за осъждане
на ответника, да му заплати по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” - сумата от 250 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, да му заплати законната лихва
върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня
на настъпването на вредоносния резултат на 24.09.2016г. до деня на
окончателното плащане, да му заплати сумата от 7108, 95 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, представляващи общата стойност на извършените
разходи за лечение, считано от датата на предявяването на иска на 06.12.2017г. до
деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса,
ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати и сумата на
направените съдебни разноски.
Ответникът З. „Б.и.”АД,
оспорва предявените искове по основание и по размер. Ответникът не оспорва твърдението за настъпването
на процесното ПТП, не оспорва наличието на валидно застрахователно
покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за посочения от ищеца причинител на вредите, нито отрича
твърдението, че ищецът е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ, а при това му е
било предложено изплащане на застрахователно обезщетение. При това обаче,
ответникът оспорва характера и обема на вредите, релевирайки
довод за прекомерност на претендираното
застрахователно обезщетение, с оглед вредоносните последици. Независимо от
изложеното, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като поддържа
становище, че пострадалият сам е
допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите - поради неизпълнение
на задължението за поставяне на предпазен колан, поради съгласието да бъде
превозван от неправоспособен водач, за който е знаел, че е употребил алкохол. Ответникът оспорва също твърденията, че е
изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на
ответника да заплати направените съдебни разноски.
Третото лице-
подпомагаща страна - М.Ч.А. – не изразява становище по
предявените искове, след като е редовно призован за участие в съдебния процес.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетите като доказателство препис от Присъда №
119/01.06.2017г. по НОХД № 1177/2017г. съгласно описа на РС Плевен обвързва доказателствените изводи на настоящия съд - при условията
на чл. 300 от ГПК, по отношение на следните факти:
На 24.09.2016г. в с. Крушовене, област Плевен, е настъпило ПТП с участието на лекия автомобил
„БМВ 318“ с рег. № *******, управляван от употребилия алкохол водач М.Ч.А., в
който на задната седалка са пътували М.В.В.и ищеца Р.В.Д..
В резултат от настъпването на процесното ПТП, на
ищеца са причинени шест травми, всяка от които носи медико- биологичната
характеристика на средна телесна повреда. Пътният инцидент е настъпил поради
виновното противоправно поведение на водача - М.Ч.А.,
който в грубо нарушение на ЗДвП е управлявал автомобила под въздействието на
алкохол, с концентрация от 1, 90 % и при това е нарушил разпоредбите на чл. 5, на
чл. 20 и на чл. 21 от ЗДвП.
Приобщените като доказателства документи от досъдебното наказателно
производство - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол
за оглед на местопроизшествие, фотоалбум
и скица, съдържат описания на факти и данни за
механизма на настъпване на процесното ПТП, но
съдържанието на документите не се обсъжда подробно от настоящия съд, тъй като споменатите
факти и данни са обект на анализ от допуснатата специализирана комплексна съдебно
медицинска и авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза (изготвено от вещи лица инж. Ф.
и д-р С.) мотивира следните изводи относно правно значимите факти:
·
Процесният лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № *******е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани на предните и на
задните седалки.
·
Състоянието на коланите след настъпването на пътния
инцидент не е изрично описано, но получените от ищеца тежки травматични
увреждания мотивират категоричен извод, че той е пътувал без поставен предпазен колан.
·
Според становището на вещите лица, механизмът на
настъпване на удара мотивира категоричен извод, че при правилно поставен предпазен колан, значителна част от травмите биха
били избегнати, а друга част пак биха настъпили, но със значително по- малка
тежест на уврежданията.
Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза (изготвено
от вещо лице инж. Ф.) мотивира следния извод относно правно значимите факти:
·
При установената от наказателния съд степен на
концентрация на алкохол в кръвта на водача от 1, 90 %, водачът на автомобила –
участващ в качеството на трето лице- помагач в настоящия процес - М.Ч.А. се е
намирал в средна степен на алкохолно опиване – стадии на елиминация на
алкохола. В такава степен на алкохолно
опиване, индивидът със сигурност е повлиян от алкохола, независимо от
различната степен на поносимост, с оглед
индивидуалните характеристики на организма.
·
При живи лица с такава степен на алкохолно опиване, със
сигурност се наблюдават видими нарушения на речта, съобразителността,
вниманието и силно забавени реакции, а често в това състояние се наблюдава и
ефект на сънливост.
В дадените пред съда обяснения по реда на чл. 176 от ГПК,
в открито заседание на 14.02.2019г. -
ищецът заявява, че е знаел, че водача на автомобила сяда зад волана,
излизайки от заведение в което се сервира алкохол. Според изявлението на ищеца,
водачът докарал автомобила и бил попитан от „момичето“, дали е пиян, но водачът
отрекъл.
В дадените пред съда по делегация показания, свидетелката
М.В.В.заявява, че познавала ищеца Р. и третото лице-
подпомагаща страна М., които й били приятели. Свидетелката си спомняла за
случай, датиращ преди две години от деня на разпита й, в който тя участвала в
ПТП, след като пътувала с лек автомобил „БМВ“, управляван от М.. Свидетелката
помни, че още при влизане в автомобила, тя била попитала водача М. за предпазни
колани, но той тговорил, че не знае къде са – било възможно
да липсват такива или пък те да са под седалките – водачът не знаел къде са,
защото никога не бил пътувал на задните седалки на автомобила, който
управлявал. Преди настъпване на инцидента, Р. пътувал без предпазен колан,
понеже според свидетелката, на задните седалки на автомобила нямало предпазни
колани. След потеглянето на автомобила, в купето звучала силна музика и
пътуващите не водили разговор помежду си, но свидетелката си спомнила, че Р.
направил забележка на М., заради високата скорост, с която бил управляван
автомобила. Преди да се качат в автомобила, свидетелката и спътниците й били в
дискотека, но не общували помежду си,
защото били в различни компании, макар че без да е в неговото обкръжение, свидетелката
твърди да е забелязала, че М. пие „безалкохолна бира“ /цит./.
Като доказателство по делото е представен от ответника и приет
- препис от протокол за съдебно заседание, проведено на 03.10.2018г. по гр.д. №
11329/2017г. по описа на І-10 състав при СГС, от чието съдържание се
установява, че свидетелката М.В.В.е страна в съдебен процес с ответника - З. „Б.и.“ АД, в който водачът М.Ч.А. е
конституиран в качеството на трето лице- помагач, а ищецът в настоящия процес –
Р.Д. е разпитван в качеството на свидетел.
Като доказателства по делото са приети медицински
документи – Епикриза, амбулаторни и болнични листове,
ЕР на ТЕЛК, резултати от медицински изследвания, от чието съдържание се
установяват специализирани медицински данни относно диагностицираното
здравословно състояние на пострадалата – както след пътния инцидент, така и
след проведеното медицинско лечение. Споменатите данни, представляващи
медицинска информация не се обсъждат подробно, в мотивите на настоящото
решение, доколкото са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно-
медицинска експертиза.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвена
от д-р Б.Б. (специалност ортопедия и травматология), мотивира
следните изводи относно правно значимите факти:
Според вещото лице д-р Б., в резултат от настъпване на процесното ПТП ищецът е получил контузия и разкъсно-контузна рана на главата, счупване
на 11-то в дясно и на 12-то ребро в ляво, контузия на белите дробове,
открито счупване на дясната раменна
кост, счупване на тялото на
12-ти гръден прешлен, счупване на дясната
хълбочна кост и ацетабуларната ямка на таза с изкълчване
на ставата, контузия на корема
с голям ретроперитонеален хематом в долната част на корема
и малкия таз, счупване на дясната
седалищна кост на таза, както
и неразместено счупване на десния голям
пищял.
Според вещото лице д-р Б., травматичните увреждания на ищеца
Р.Д. са получени поради „свободното движение“ на тялото
в автомобилното купе, защото в момента на удара, пострадалия
не е използвал предпазен колан. По своят вид
и тежест, телесните увреждания на ищеца
имат следната медико- билогична характеристика: Получената гръдна травма (фрактури на две
ребра с онтузия на белите дробове)
е причинила на ищеца трайно затруднение
на движенията на снагата за
срок по-дълъг от 30 дни (в случая
до 3 месеца). Полученото открито счупване на дясната
раменна кост е причинило трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за срок по-
дълъг от 30 (в случая до 5 месеца).
Счупването на тялото на 12-ти гръден прешлен е причинило трайно затруднение на движенията на снагата
за срок по-дълъг
от 30 дни (в случая до 4 месеца).
Претърпяното счупване на дясната хълбочна
кост на таза
е причинило трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни (в случая до
1 година). Претърпяното счупване на дясната
седалищна кост на таза е причинило
трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 2 месеца). Счупването
на десния голям пищял е причинило
трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни (в случая до
4 месеца). Получената контузия в областта на корема и установения
голям ретроперитонеален хематом в долната част на корема
и малкия таз са причинили на ищеца
разстройство на здравето с опасност за живота.
Претърпените мекотъканни увреждания (рани и охлузвания) са причинили на ищеца
временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Според констатациите на вещото лице д-р Б., пострадалият
е получил медицинска помощ и лечение в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ в гр. Плевен. Първоначално, пострадалият е бил настанен за лечение
в Реанимационната клиника на болницата. Изписан
с подобрение от болницата на 19.12.2016г. ( след проведено 75-дневно болнично лечение) с назначени контролни прегледи , предписан режим и лекарства. Поради внезапно настъпили силни болки в корема на 03.10.2018г. ищецът е бил приет за
болнично лечение в Хирургичната клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - София, с медицинска диагноза: механичен адхезионен и странгулационен илеус (т.е. остра чревна
непроходимост). Вещото лице счита, че
претърпяната при ПТП коремна травма е довела до голям
ретропериотенален хематом и
вътрекоремния кръвоизлив, които стоят в основата
на появата на тежките чревни
сраствания на тънкото черво. Тези сраствания от своя страна
са причинили спешното коремно усложнение - „остро настъпилата чревна непроходимост“,за. която ищецът е бил опериран в УМБАЛСМ„ Н.И Пирогов“. Поради което трябва да
се приеме, че съществува пряка
причинно-следствена връзка,
която е обяснена подробно в първата част на експретизата.
Полученото усложнение според вещото лице, причинило на ищеца резекция
на част от
тънкото черво и последиците от това, по своят
медико-биологичен характер представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според вещото лице д-р Б., травматичните увреждания на ищеца
са отзвучавали за различни период
от време, но общо лечебният
и възстановителен период на травматичните увреждания при ищеца е продължил около 9 месеца. Освен посоченият по-горе период, ищецът е претърпял едно тежко усложнение,
което е лекувано в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ и е удължило лечения процес на ищеца с още
2 месеца. Ищецът е търпял - болки и страдания, като най интензивни те са били
през първите 2-3 месеца след злополуката,
както и около 2 месеца по време
на проведената рехабилитация. Интензивни са били болките
на ищеца и непосредствено преди появилият се илеус
от получените коремни сраствания, вследствие на процесната
коремна травма. През останалите период - ищецът е търпял само периодично явяващи се болки.
Наред е претърпените болки в продължение на първите 4-5 месеца ищецът не
можел да се придвижва самостоятелно.
През този период ищецът е провеждал лечението си при постелен
режим, което е налагало да ползва
чужда помощ в ежедневието си. На извършения медицински
преглед, вещото лице д-р Б. е
констатирало наличието на три козметични белега: на лявата тилна
област, на дясната подушна област и под долната
устна. Счупените две ребра са
зараснали. Движенията
в гръбначния стълб са в
норма, като само при флексия
има болезненост и затруднение за пострадалия да достигне до обувките
си. Счупената раменна кост е зараснала окончателно. Движението при отвеждане в страни са трайно намалено
с 10 градуса. Счупената дясна хълбочна кост е зараснала, но в тази част
в която участва в тазобедрената (главулечната) ямка - костта е зараснала с остатъчна деформация. Главата на дясната бедрена
кост е навлязла около 1 - 2 см. навътре в малкия таз. Това е причината
за скъсяването на десния крак
с около 1,5см. Движенията на дясната тазобедрена
става са нормални за флексия
и екстензия, но абдукцията (отвеждане встрани ) е в трайно намален обем с 15 градуса. На корема има остатъчни големи белези от извършените
коремни операци с дължина съответно - 20 см. и 34см. Десният голям пищял е зараснал
окончателно. Движенията на дясната колянна
става в пълен обем. На ищеца
предстои операция за изваждане на
металните остеосинтези.
В дадените пред съда показания, свидетелят В.И.Х.заявява,
че има преки впечатления от възстановителния период на ищеца, тъй като познавал
него и семейството му, с което била в роднински отношения и в близък социален
контакт. Според впечатленията на свидетелката, ищецът първоначално бил приет в Плевенската
болница, където здравословното му състояние било тежко. При срещата със
свидетелката, ищецът изглеждал много слаб, изтощен, блед. Трудно се
придвижвал и имал нужда от чужда помощ,
за да задоволи битовите си и хигиенни нужди. Дори и след приключване на
активното му лечение, ищецът не се възстановил напълно, а свидетелката имала
впечатления, че въпреки желанието си, той не могъл да се справи, за да придържа
болния й съпруг, защото нямал физически сили.
Страните не
спорят, а от съдържанието на приетото като доказателство писмо с изх. № 7637/13.11.2017г. на ответника /на стр. 184 от делото/се
установява факта, че на неустановена дата, ищецът е предявил писмена претенция
по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, съдържаща уведомление за настъпване на процесното ПТП и претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но в самото съдържание на
адресираната до застрахователя претенция по чл. 380, ал.1 т КЗ не е бил посочен
номер на банкова сметка, ***ично посочване на банкова
сметка, ***ото от него застрахователно обезщетение.
Като доказателства по делото са представени разходни
документи за извършени медицински разходи /стр. 80-86 от делото/, описани от
ищеца в допълнително уточнение /молба от 05.01.2018г. на стр. 94-95 от делото/.
След анализ на съдържанието на документите, съдът приема, че те установяват
разходи на обща стойност от 7108, 96
лева, които са направени от ищеца.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните
правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими, предявени пред компетентен да разгледа спора
съд и при особените изисквания на чл. 380 от КЗ.
Претенциите на ищеца
се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, за
ответника се поражда задължение да изплати на ищеца застрахователно обезщетение
за неимуществените и за имуществените вреди, които ищецът твърди да е понесъл,
като резултат от пътно транспортно произшествие, което според влязлата в сила
присъда на наказателния съд, е предизвикано от виновното противоправно
поведение на водач със застрахована от ответника деликтна
отговорност.
В резултат от
анализа на събраните в хода на делото доказателства, съдът намира за установени
всички посочени по- горе и предвидени в закона предпоставки, обуславящи възникване на задължението за ответника - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение - в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на процесния лек автомобил „БМВ 318” с рег. № *******.
Основавайки се на влязлата в сила присъда на наказателния
съд, в хипотезата на чл. 300 от ГПК, съдът приема за установени значителна част
от предпоставките за възникване на деликтна
отговорност за водача на участвалия в произшествието автомобил „БМВ 318” с рег.
№ *******.
В конкретния случай не се спори, че водачът на лекия
автомобил „БМВ 318” с рег. № *******е имал задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, покрита от ответника към момента на настъпване
на инцидента.
Налице е пряка
причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението
на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована.
Релевираните от ответната страна доводи, относно съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на пострадалия /ищеца/ бяха категорично установени,
посредством изводите на експертното заключение на комплексната съдебно-
медицинска и авто- техническа експертиза, поради
което съдът категорично възприема тези доводи.
Вижда се, че
пострадалият е допринесъл в значителна степен за настъпването на вредите по
време на пътния инцидент и то в няколко независими насоки:
На първо място-
той е допуснал нарушение на предвиденото
в разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП задължение - да използва обезопасителен
колан, с какъвто моторното превозно средство е било оборудвано на задната
пасажерска седалка. Възприемайки изводите на медицинската и на комплексната
медицинска и авто- техническа експертиза, съдът
приема, че автомобилът е оборудван с предпазни колани на задните седалки.
Предпазният колан е такъв тип устройство, че не би могъл да бъде отстранен с
лекота и незабелязано, нито пък да бъде „изгубен“ в купето на автомобила. Заключението
на комплексната експертиза относно наличието на фабрично оборудване на
автомобила с предпазни колани съдът кредитира категорично. Друг е въпросът, че
пасажерите на задните седалки на автомобила – ищеца и свидетелката В., може да
не са поставили предпазни колани по друга причина – например поради
невъзможността да ги поставят заради собственото си алкохолно повлияване или
поради някакви други субективни причини /например субективно нежелание/, които
причини само могат да бъдат индицирани от
съдържанието на собствените им изявления, направени в рамките на съдебния
процес. Причината за настъпването на толкова много и тежки травматични
увреждания за ищеца обаче, е именно това нарушение на чл. 137а от ЗДвП, защото вещите
лица са категорични, че те са могли да бъдат избегнати, ако споменатото
задължение за използване на предпазен колан би било изпълнено.
В тази насока, съдът
категорично не кредитира показанията
на свидетелката М.В.В.-
че автомобилът нямал предпазни колани на задните седалки. Впрочем, представения от ответника и приет
като доказателство по делото протокол от проведено открито съдебно заседание по гр.д. № 11329/2017г. съгласно описа на І-10 състав при СГС, дискредитират
показанията на тази свидетелка, защото недвусмислено разкрива факта, че се
намира в същото материално и процесуално положение, като и ищеца, защото води
съдебен спор с З. „Б.и.“ АД, в който спор водачът М.Ч.А. е конституиран в същото
процесуално качество. Заинтересоваността на тази свидетелка в конкретния случай
произтича от процесуалното й положение и
е допълнително илюстрирана от факта, че преди показанията, свидетелката не е
съобщила пред делегирания съд за споменатите обстоятелства, създаващи съмнения
за нейната заинтересованост.
На второ място,
приносът на пострадалия се изразява в
съгласието му, да бъде превозван от алкохолно повлиян водач. Твърдението на
ищеца, както и показанията на свидетелката В., относно липсата на обективни
/видими/ физиологични признаци на алкохолно опиване при водача М.А., никак не
могат да бъдат кредитирани. Тази твърдения са очевидно неправдоподобни, както при
относително високата концентрация на алкохол в кръвта на водача, която във
всеки случай би причиила ясна външна проявна форма - илюстрираща опиването. От друга страна, пострадалият
ищец сам заяви, че знае за пребиваването на водача и спътниците му в
увеселително заведение, в което се сервира алкохол. Дължимата грижа за пътника
предполага в създалата се ситуация, той да се убеди в състоянието на водача, който
го превозва, вместо да предполага, че не е употребявал алкохол. Напълно
неправдоподобни от житейска гледна точка са показанията на свидетелката М.В., която твърди, че не е разговаряла с
водача, не е била в една компания с него, но отдалеч била
забелязала, че той пиел „безалкохолна бира“.
Както вече беше посочено, според събраните доказателства
не може да бъде направен друг извод, освен този, че съпричиняването
на вредите от страна на пострадалия е твърде значително, поради което според
доказания обем на причинно- следствената връзка – приносът му за съпричиняване на вредоносния резултат не би следвало да
бъде определено общо на по- малко от ½ част. Този извод
следва да намери отражения в определяне на крайния размер на платимото
застрахователно обезщетение.
При изложените
по- горе изводи, съдът намира, че разрешаването на спора по отношение на основанието на исковете е постигнато и
следва да се концентрира върху размера на платимото застрахователно
обезщетение, съответно за неимуществени вреди и за имуществени вреди, който
следва да бъде определен след прецизен анализ на събраните доказателства за
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
За да направи
необходимите изводи за естеството и обема на вредоносните последици, които ищеца
е претърпяла – съдът съобрази показанията на разпитания свидетел и заключението
на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза, но кредитирайки с приоритет експертните изводи, които са по-
детайлни и се основават на данните в медицинските документи.
По претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди:
Размерът на
платимото застрахователно обезщетение е определяем, като се приложи критерия за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Кредитирайки събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищеца
са довели до значителни болки, страдания и неудобства през период
от около девет месеца. В този период движението на пострадалия е било
ограничено и е имал нужда от помощ в битовото обслужване. Обемът на вредите,
относно болките и страданията е бил увеличен и в резултат от усложненията,
настъпили след продължителния възстановителен период. По време на
настъпване на инцидента, пострадалият е бил лице в млада, социално активна
възраст и със социална ангажираност, поради което ограничението, което е бил
принуден да търпи по време на лечебния и възстановителен период е довело до
значителен дискомфорт. При преценката
на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен
затруднения в движението, травмата е довела и до външно загрозяване, поради
остатъчните козметични белези.
Решаващо за
преценка на обема на вредите е експертното заключение на д-р Б., което съдът кредитира преимуществено
пред свидетелките показания за установяване на същите факти.
Като отчете
съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално икономическите
условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за
жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната
по данни на НСИ за периода на 2016-2017г.),
съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното
увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо
на сумата от 100 000 (сто хиляди) лева. За разликата – над посочената сума
и до пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от 250 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде
отхвърлена, поради нейната прекомерност. За да достигне до този извод, съдът
съобрази, че макар и тежки, вредите не са довели до смърт или вегетативна инвалидизация. Макар и с остатъчни белези, състоянието на
ищеца е възстановено в значителна степен.
Застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост, но понятието
за справедливост има и социални измерения т.е. то се измерва не само с
максималните лимити на покритието по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, но и следва да бъде съобразено със социално- икономическите условия
и жизнения стандарт към момента, в който са се проявили вредоносните последици.
Формалното увеличение на размера на платимите застрахователните обезщетения до
някакъв абсолютен максимален размер, но при пълно абстрахиране от размерите на
останалите видове доходи и социални плащания в страната, не способства за
постигане на нормативно установения критерий за справедливост, на който
многократно е било отделяно специално внимание в практиката на ВКС на РБ.
Определеният
справедлив размер на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от 100 000 лева, следва да бъде редуциран с ½ част - до
размер на сумата от 50 000 лева, която в крайна сметка, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца. За разликата над посочената сума и до пълния
размер на претенцията за 250 000 лева- искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По претенцията за застрахователно обезщетение за
имуществени вреди:
Представените
пред съда разходни документи установиха твърдението на ищеца, че е направил необходими
разходи за лечение до общ размер на сумата от 7108, 96 лева (макар да се
претендира сума, която е в размер на 7108, 95 лева).
Този размер на
платимото застрахователно обезщетението следва да бъде редуциран с ½ до
размер на сумата от 3554, 47 лева, която ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца. За разликата над посочената сума и до пълния размер на
претенцията за 7108, 95 лева - искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху присъдено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди;
Според
установения от чл. 497 от КЗ принцип - застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дължи законната лихва
върху присъдената сума на обезщетението. Началото на срока се определя в
зависимост от представените с претенцията по чл. 380 от КЗ документи, считано
от постъпването на самата претенция, но не по- късно от три месеца.
Началото на
срока за произнасяне на застрахователя по претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение се изчислява от датата на постъпване на писмената
претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ пред застрахователя. Обстоятелството, че ответникът
по принцип не оспорва постъпването на претенция пред него - никак не
способства, за да бъде изчислен моментът на изтичането на срока по чл. 496, ал.3 КЗ. Причината за тази обективна невъзможност е именно
поведението на ищеца, който не представи доказателства за конкретния момент на предявяване на претенцията си по чл. 380,
ал.1 от КЗ пред ответника- застраховател.
Освен изложените по- горе изводи, съдът констатира, че в конкретния случай
- ищецът е пропуснал да изпълни и изрично вмененото му от закона задължение, да
посочи банкова сметка, ***страхователното
обезщетение. При това положение, в конкретния случай очевидно е налице
хипотезата на чл. 380, ал. 3 от КЗ, а тя изключва приложното поле на вече
цитирания чл. 497 от КЗ за периода -
предшестващ момента на предявяването на иска, когато ищецът е задължен да
посочи номер на банкова сметка ***, самостоятелно процесуално основание по чл.
127, ал.4 от ГПК.
По изложените съображения, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, така както се претендира - считано от предявяването на
иска на 06.12.2017г. - до деня на окончателното плащане.
При това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната
лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, но
не така, както се претендира - считано от деня на настъпването на процесното ПТП, а считано от предявяването на иска на
06.12.2017г. - до деня на окончателното плащане. Претенцията за законната
лихва, считано за периода - от периода
от деня на настъпването на деликта на 24.09.2016г. до
предявяването на иска следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение на претенциите за направени съдебни разноски:
Ищеца е
претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да
получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство, съразмерно с уважената част от иска.
Понеже ищеца е
освободен от задължението за заплащане на
държавна такса и от задължението за предварително заплащане на
съдебни разноски - фактически
понесените от бюджета на съда
такси и съдебни разноски, следва да бъдат възложени
в тежест на ответника, но съразмерно
с уважената част от иска.
Така ответникът
следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда,
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 2750 лева, включваща сумата
от 2050 лева за държавна такса и сумата от 700 лева разноски за събиране на
доказателства.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 38 от ЗА вр.
с чл. 78, ал.1 от ГПК, адвокат Л.В., която е била упълномощена за процесуално
представителство е
легитимирана да получи от ответника
възнаграждение за осъщественото
от нея процесуално представителство
по реда на
чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
Сумата на възнаграждението, изчислено от съда, което ответникат трябва да бъде осъден да заплати съобразно с установените
от НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза общо на 2130 лева.
Ответното
дружество също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи част от претендираните
съдебни разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПК/ вкл. за
процесуално представителство на стр. 126, 127 и 162-164 от делото/ и съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Възражението по
чл. 78, ал.5 от ГПК на ищеца, за прекомерност на разноските, които са направени
за адвокатско възнаграждение на ответника е неоснователно. Макар спорът да не
се отличава със значителна правна сложност – следва да се има предвид, че в това производство са предявени множество
искове и са проведени общо четири открити съдебни заседания, събрани са
множество доказателства, релевирани са множество
доводи от страните. При това положение, съдът намира, че разумният размер на
разноските, не е по- малък от заплатената от ответника сума. Обстоятелството,
че процесуалният представител на ищеца се е съгласил да го представлява при
уговорка за минимално адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗА -
по никакъв начин не ангажира ответника със задължение, непременно и той да търси
и ангажира процесуален представител, който да го представлява точно при същите
финансови условия. Главния определящ фактор, влияещ на размера на разноските,
които ищецът ще бъде осъден да заплати - не произтича от прекомерността на
разноските за процесуално представителство, а единствено и само от предявяване
на претенция с необосновано висока стойност.
Размерът на
разноските за събиране на доказателства, които ответникът е направил е 400 лева, а разходите за процесуално
представителство са в размер на 7 000 лева, поради което общия размер на
понесените от ответника разноски възлиза общо на сумата от 7 400 лева. От тези
разходи, ищеца следва да бъде осъден да заплати съответна част, равна на 5920 лева.
Третото лице-
подпомагаща страна не е легитимирано да получи разноски и няма данни да е
направило такива.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК *******и със седалище ***, да заплати на Р.В. В.с ЕГН ********** и съдебен
адресат – адв. Л.В.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 50 000 (петдесет хиляди)
лева, представляващи редуцирано при
условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3554, 47 (три хиляди петстотин петдесет и четири лева и четиридесет и седем ст.)
лева, представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
застрахователно обезщетение за имуществени
вреди в следствие телесни увреждания при ПТП от 18.11.2017г., причинено от
водача на лек автомобил „БМВ 318” с рег. № *******, заедно със
законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ
- начислена за периода, считано от предявяването на иска на 06.12.2017г. до деня на окончателното
плащане, като при това отхвърля
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в
частта за разликата над присъдената сума от 50 000 лева и до пълния предявен
размер за 250 000 лева,
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в частта
за разликата над присъдената сума от 3554, 47 лева и до пълния предявен размер
за 7108, 95 лева,
както и
претенцията за присъждане на законна
лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени
вреди, за периода от 24.09.2016г. до предявяването на иска на 06.12.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК *******и със седалище ***, да заплати на адв. Л.И.В.,***, на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 2130 /две хиляди сто
и тридесет/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на Р.В.Д., в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р.В.Д. да заплати на З. „Б.и.“АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 5920 /пет хиляди деветстотин и двадесет/ лева, за съдебни
разноски, направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК *******, да заплати по
сметката на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 2750 /две хиляди седемстотин и
петдесет/ лева за такси и съдебни разноски, от чието заплащане ищеца е
освободен.
Изпълнението на
паричното задължение към Р.В.Д. може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова
сметка ***: ***, открита в „Обединена
българска банка“ АД.
Решението е
постановено участието на М.Ч.А. с адрес-*** в качеството на трето
лице- подпомагащо ответника З. „Б.и.” АД
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: