РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 696
Гр. Пловдив, 08.04. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Д.
Й. и с участието на прокурора ИЛЯНА
ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от член съдия Мариана Михайлова КАНД
№ 3301 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по чл.208 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
2. Образувано е по касационна жалба на ОДМВР-Пловдив,
представлявано от Й.Р., чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Г.Б.срещу
Решение № 260514 от 04.11.2020 г. на Районен съд – Пловдив, XXIII н.с., постановено по АНД № 2296/2020
г. по описа на съда, с което е отменен електронен фиш серия К № 3300079 на ОДМВР-Пловдив,
с което на И.А.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 600 лева за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди, че нарушението е
безспорно е установено, електронният фиш отговаря на законовите изисквания и не
са налице процесуални нарушения по издаването му. Въз основа на изложените
аргументи отправя искане за отмяна на съдебния акт и на отменения с него
електронен фиш. Претендира разноски по делото и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призован не се явява и не се представлява.
3. Ответникът по касацията – И.А.Б., се представлява от
адв. П., който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението на ПРС. Претендира разноски по делото.
4. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив дава
заключение, че жалбата е основателна и моли съда да я уважи.
ІІ. За допустимостта:
5. Настоящият състав на Административен съд – Пловдив,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на основание чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. С обжалвания електронен фиш на И.А.Б., ЕГН **********
е вменено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 01.12.2019г. в
09.41 часа в с. Черничево ул. „Стара планина“ № 2, посока на движение от
гр.Хисаря към с.Черничево, с лек автомобил „Фолксваген Голф” регистрационен
номер РВ ***** РК, е установено нарушение за скорост, заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M511, като моторното превозно средство се е движило
с установена скорост 99км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил
разрешената скорост с 49 км./ч. Поради което на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е
наложена „глоба“ в размер на 600 лева.
В
първоинстанционното производство са събрани договор за наем на МПС,
доказателства за годността на автоматизираното техническо средство,
декларацията на наказаното лице, справка от КАТ за собственост на автомобила.
7. За да отмени електронния фиш, съдът е приел, че при
издаването му са допуснати сочените в жалбата нарушения. Позовал се е на
обстоятелството, че владението на автомобила е било предадено на друг субект,
като едновременно с жалбата си жалбоподателят е подал писмена декларация, в
която, макар и да не е по утвърдения образец, е описано, че владението на
автомобила е предадено на Х.Д.. Счел е, че тъй като тези обстоятелства не са
взети предвид от въззиваемата страна, процесният електронен фиш не е бил
отменен.
Направил е
извод, че към датата на нарушението собственик на автомобила е била И.А.Б., но
владението на МПС е предадено на друго лице и в тази посока са събрани
доказателства. Допълнил е като мотив, че владението на автомобила именно дава
възможност за неговото управление, а това владение не е било упражнявано от
жалбоподателя, поради което въззиваемата страна е следвало да анулира процесния
фиш и да събере доказателства относно субекта, който действително на 01.12.2019
г. е управлявал автомобила.
Направен е
извод, че видно от материалите по делото, твърдяното нарушение е установено
посредством автоматизирано техническо средство № TFR1-M511, а по делото са
ангажирани доказателства, че същото представлява мобилно такова, което е в
противовес с изричната норма на чл.189 ал.4 ЗДвП, според която установяването и
заснемането на нарушенията могат да се осъществяват само при отсъствието на
водач и контролен орган.
ІV. За правото:
8. Първоинстанционното решение е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон. ЕФ съдържа изискуемите по закон
и съгласно приетия от МВР образец
реквизити. Връчен е на водача, който е упражнил правото си на защита
чрез подаване на въззивна жалба. Не са представени доказателства, които да
опровергават обективираните в ЕФ констатации за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
Макар и да е
подала декларация, в която е описала обстоятелствата по отдаване под наем на
автомобила съгласно сключен договор с друго лице, И.А.Б. не е отразила
относимите към спора факти – не е приложил копие на свидетелството му за
управление. На датата, на която е получен ЕФ от И.Б. – 14.03.2020 г., според
представения договор автомобила е във владение на Х.Д.. И.Б. е имала 14 –
дневен срок да се свърже последния и да изиска данни от него. Поради това декларацията
не може да бъде взета под внимание при реализираната проверка на
законосъобразността на електронния фиш и в този смисъл правилно АНО не я е взел
предвид и не е анулирал издадения ЕФ.
9. Не са налице и посочените в решението на Районен
съд-Пловдив основания за отмяна на ЕФ, аргументирани с наличие на нарушение на
изискванията чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като нарушението е установено не със
стационарно, а с мобилно автоматизирано техническо средство. Легалната
дефиниция на "Автоматизирани технически средства и системи" е
възпроизведена в §6, т. 65 от ДР на ЗДвП, според който това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
10. Следва да се посочи, че в ЕФ е
посочена ОД МВР – гр.Пловдив, като териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се
явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото
мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно
приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че:
„протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол,
като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място
за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Приложеният
по делото Протокол за използване на АТСС №511/01.12.2019г. е доказателство за
мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето
нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и
въведените ограничения на скоростта. Безспорно в случая към протокола не е
приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с
изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., но този пропуск не представлява съществено нарушение от
категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за
използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен,
която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това електронен фиш, тъй
като от описаните и анализирани по-горе доказателства става пределно ясно, къде
е било разположено /позиционирано/ това АТСС на посочената дата и в посоченото
време.
10. С оглед горните обстоятелства и
събрани доказателства, фактическият състав на чл. 189, ал. 5 във връзка с ал. 4
и чл. 188, ал. 2 ЗДвП е изпълнен и ЕФ е издаден законосъобразно. Като е приел
обратното, тъй като МПС било в чуждо владение, Районен съд-Пловдив е постановил
едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да бъде потвърден издаденият ЕФ. Касае се за
формално нарушение, при което законодателят е обвързал наказауемостта с активни
действия на лицето, спрямо което е издаден ЕФ, а не на АНО, както неправилно е
приел ПРС. Доказателствената тежест е изцяло на лицето, собственик на МПС, с
което е извършено нарушението, за което е издаден ЕФ. При пасивно поведение на
лицето, носител на административноказателната отговорност по смисъла на чл.
188, ал. 2 ЗДвП, последното търпи неблагоприятните последици от своето
поведение. След като към датата на нарушението – 01.12.2019 г. собственик е била
И.А.Б., за което спор няма, а и ПРС също го е установил, то това е и лицето, което
следва да понесе административнонаказателната отговорност, ако в предоставения
от закона срок не изпълни задължението си по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, както е в
случая. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш
при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от
СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Съгласно чл. 189, ал. 6 от ЗДвП издаденият
електронен фиш се анулира и в следните случаи, а именно, ако от събраните
доказателства е установено, че моторното превозно средство е било обявено за
издирване или нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален
режим на движение. В конкретния случай не са налице тези предпоставки. В този
смисъл АНО не е имал правото да анулира издадения електронен фиш.
Поради това
решението на Районен съд – Пловдив е неправилно и следва да се отмени, а по
същество – да се потвърди ЕФ като законосъобразен.
V. За разноските:
11. Предвид
изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски
за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от
горното, Административен съд – Пловдив, XIX състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260514 от 04.11.2020 г. на
Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 2296/2020 г. по описа на съда, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3300079 на
ОДМВР-Пловдив, с който на И.А.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 600 лева за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА И.А.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР-Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.