№ 7142
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110168284 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ********, ЕГН **********, с
адрес: ***********, срещу *********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от **********, установителни искове за
прогласяване нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит №
**********, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално като заобикаляща закона,
евентуално като противоречаща на добрите нрави и евентуално поради това, че е
неравноправна клауза, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 5 лв., предявен като частичен от 105,07 лв. недължимо платена по нищожна
клауза от Договор за потребителски кредит № **********, предвиждаща заплащането
на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 13.12.2023 г. до окончателното плащане.
В срока по 131 ГПК ищецът е депозирал отговор на исковата молба, в който е
релевирал възражения за нередовност на исковата молба, което съдът намира за
неоснователни. В този смисъл съдът съобрази, че в исковата молба ясно са изложени
доводите да недействителност на неустоечната клауза, изложени са доводи за
нищожност на договора във връзка с предявения иск за връщане на платеното без
основание, както в този случай не е необходимо да се предявява и иск за нищожност,
като съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по наведените от ищеца
доводи за недействителност на договора. По отношение на осъдителния иск за съда не
възниква съмнение, че сумата от 105,07 лв., част от която е предмет на този иск,
представлява уговорената в договора за кредит неустойка, за което са изложени
конкретни твърдения в исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
1
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Следва да се отхвърли искането на ищеца по чл. 190 от ГПК ответникът да бъде
задължен да представи преписката по договора за кредит, доколкото ищецът сам е
представил договора заедно с погасителен план, и от друга страна ищецът не е посочил
какви конкретни документи, съдържащи се в преписката иска да бъдат представени от
ответника и какво цели да установява с тях.
Допустимо, относимо и необходимо за разрешаването на правния спор се явява
искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, поради което
същото следва да бъде уважено.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказатебства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и извърши справка при ответното дружество, да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 400
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ********* като УКАЗВА на вещото лице да започне
работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.03.2024 г. – 10,00 часа, за които
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът ******** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
**********, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в
размер на 350 лв., които следва да бъдат върнати на 11 седмични вноски, при лихвен
2
процент 40,05 % годишно и ГПР 49,98 %. В чл. 5.1 от договора било предвидено, че
договорът за кредит следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения,
предоставено в 3-дневен срок от сключването на договора: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителството на едно или две физически лица, които да отговарят
на определени от кредитора условия. Страните са договорили, че в случай на
непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 105,07 лв., която е начислена още със сключването на договора, тъй като не
е представил исканите обезпечения и е включена в погасителния план. Излага
твърдения, че договорът за заем е нищожен поради неспазване на предвидената в ЗПК
форма, тъй като съзнателното посочване на грешен размер на ГПР, като при
изчисляването му не е взета предвид начислената неустойка, е равнозначна на липса на
ГПР, следователно не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че с
включването на неустойка за непредоставено обезпечение кредиторът цели да
заобиколи законовото ограничение за максимален размер на ГПР, предвидено в ЗПК с
доводи, че неустойката представлява сигурен разход по кредита, който е бил изначално
известен на кредитора и поради това следва да намери отражение при изчисляване на
ГПР. В този смисъл твърди, че при включване на уговорената неустойка при
изчисления на ГПР, същият става 1443,44 %. Евентуално сочи, че уговорената
неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането
на неоснователно обогатяване. Поддържа, че с уговарянето на процесната неустойка
кредиторът цели и постига заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която
предоставя на кредитора възможност при неизпълнение от страна на
кредитополучателят, първият да получи единствено обезщетение за забава в размер на
законната лихва. При условията на евентуалност излага съображения за
неравноправния характер на неустоечната клауза, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.
Поради нищожността на неустоечната клауза поддържа, че платената неустойка
подлежи на връщане, от която сума претендира част – 5 лв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска при съображения, че договорът за кредит отговаря за законовите изисквания,
поради което е действителен. Твърди, че неустоечната клауза не е част от
съществените елементи на договора, поради което нейната недействителност не влече
след себе си недействителност на целия договора. Излага подробни съображения, че
уговорената неустойка за непредоставено обезпечение не следва да се взима предвид
при изчислението на ГПР, което било изрично предвидено и в чл. 19, т. 2 от Директива
2008/48/ЕО. Сочи, че потребителят е имал 14 дни, в които да се откаже от договора, без
да е обвързан от спорната неустойка. Поддържа, че уговорената неустойка не
противоречи на добрите нрави, тъй като същата е индивидуално уговорена,
3
кредитополучателят може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до
начисляването й, и същата има предварително уговорени начален и краен момент и е с
фиксиран размер. Оспорва ищецът да е погасявал неустойка в претендириния размер.
Поради изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143 ЗЗП и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Липсват права и обстоятелства, които съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3
ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в негова тежест е докаже, че неустоечната клауза за
непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за потребителски кредит №
********** и нищожна, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
поради противоречие с добрите нрави, както и твърденията си за нищожност на
договора за заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за
потребителски кредит № ********** е индивидуално уговорена, както и че е
равноправна.
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
негова тежест е докаже, че е заплатил претендираните суми на основание оспорените
клаузи от договора за паричен заем.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
4
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
5
исковата молба.
Да се изпратят преписи от исковата молба, приложенията към нея, отговора на
исковата молба и настоящото определение на конституираното трето лице-помагач.
Вещите лица да се призоват с указания да работят след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6