№ 191
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600578 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Гл. 21 от НПК.
С протоколно определение от 10.04.2024 по НЧД № 7303/23г.,
Софийски градски съд, НО, 9 с-в, на основание чл. 18, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС е зачел и приспаднал от срока на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, признато за изпълнение с Решение № 524/23г.
по НЧД № 125/23г. на СГС, 251 дни, във връзка с положения от А. В. И. труд
в Република Румъния по време на изтърпяване на наказанието. С
определението е оставено без уважение искането на осъдения А. И. за
приспадане на компенсаторни дни като част от наказанието поради лоши
битови условия в румънски затвор.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв. А.,
защитник на осъдения А. В. И., в частта, в която е оставено без уважение
искането за зачитане и приспадане на компенсаторни 282 двни поради лоши
битови условия в затвора в Република Румъния, предвидени в
законодателството на изпращащата държава. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно не е приспаднал тези дни, доколкото
1
тази привилегия е предвидена в законодателството на Република Румъния и
би следвало да важи както в изпращащата, така и в приемащата държава.
Сочи се също, че по отношение на отказа, първоинстанционният съд не е
изложил мотиви Поради това се моли за отмяна на определението в
атакуваната му части зачитане и приспадане на предвидените в изпращащата
държава компенсаторни дни.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита, че жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното
първоинстанционно определение – потвърдено като правилно и
законосъобразно в атакуваната му част. Моли за решение в този смисъл.
Защитникът на осъденото лице А. И., адв. А. моли въззивния съд да
постанови решение, съобразно представените по делото доказателства и
доводите, подробно изложени в жалбата.
А. В. И. се явява лично в съдебно заседание и поддържа изложеното от
защитника си. В дадената последна дума моли въззивния съд да му бъде
призната компенсацията, защото е изтърпявал наказанието си в Република
Румъния в изключително мизерни условия..
Софийски апелативен съд, след като обсъди направеното искане,
доводите и възраженията на страните, намира следното:
А. В. И. е осъждан с присъда № 489/16.05.2018г. на ОС – гр. Яш,
Румъния, в сила от 07.06.201г., като за престъпления, съответстващи на
такива по чл. 249, ал. 3, вр. Чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 246, ал. 3, вр. Чл. 20,
ал. 2 от НК на РБ му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 17 години. С Решение по НЧД № 125/23г. на СГС така постановената
присъда е призната и приета за изпълнение, като наказанието е редуцирано в
размер на 10 години и шест месеца. С атакуваното определение по реда на чл.
18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, по отношение на осъдения И. са
приспаднати 251 работни дни, положени от него при изтърпяване на
наказанието и невключени в първоначално издаденото Удостоверение по
Рамковото решение. В тази си част Определението на СГС не е обект нито на
подадена жалба, нито на протест, като доводите относно неговата
2
законосъобразност се споделят и от настоящия съдебен състав и се явява
безпредметно да бъдат обсъждани. Спорен се явява въпросът относно
приспадането на 282 дни, вследствие на търпяно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОДОБА при недобри битови условия в пенитенциарното заведение в
Република Румъния.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя фактическите и правни
изводи, мотивирали първоинстанционния съд да приеме, че искането на
осъдения И. за приспадане на така посочените и твърдени от него
компенсаторни дни се явява неоснователно. Макар и лаконично,
първоинстанционният съд е развил своите съображения в тази насока, които
се съображения се възприемат и от този въззивен състав. В разглежданата
процедура съдът е обвързан с данните и изчисленията, направени от
държавата, където първоначално се е търпяло наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и които данни са изложени в издаденото удостоверение по
Рамковото решение. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС се
явява изключение, даващо възможност след извършване на допълнителна
проверка и събиране на доказателства от изпращащата държава, да бъдат
приспаднати действително положени работни дни, невключени в издаденото
удостоверение. Доколкото в Република България материалният закон не
предвижда компенсиране чрез приспадане на съответен брой дни за недобри
битови условия в местата за лишаване от свобода, не е налице предвиден
правен ред такива дни да бъдат зачетени, ако не са включени в издаденото
Удостоверение. По естеството си това би представлявало внасяне на
изменение в Постановената присъда и изчисляването от страна на
изпращащата и наложила наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА държава
на това какъв размер на наказанието подлежи на доизтърпяване. Това е
приоритет единствено на изпращащата държава, чрез включените в
удостоверението данни и подлежи на корекция единствено в предвидените в
закона случаи на приспадане на труд, предварителен арест или редуциране на
наказание, което е наложено в размер над максималния, предвиден за това
деяние в Република България. Не е налице предвиден ред за приспадане на
така претендираните дни като обезщетение, поради което и правилно
искането на жалбоподателя в тази насока е оставено без уважение от страна
на първоинстанционния съд. Отделно следва да се посочи, че видно от
3
представеното писмо от 14.03.2023г. на Директора на Дирекция сигурност и
режим Лишаване от свобода, Национална администрация на затворническите
заведения на Република Румъния, тези дни са отчетени за периода до
23.12.2019г., поради което и подлежат на включване в издаденото
Удостоверение.
Предвид изложеното дотук, и с оглед пълното съвпадение на изводите
на първоинстанционния съд и настоящата въззивна инстанция, атакуваното
определение следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба –
оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, ІV състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО протоколно определение от 10.04.2024г.,
постановено по НЧД № 7303/23г., по описа на Софийски градски съд, НО, 9 с-
в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4