Р Е Ш Е Н И Е
№ 1785
23.12.2020
година град Бургас
Административен
съд –Бургас, дванадесети състав, на двадесет
и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Й. Б., като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело № 1101 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Х.К.К. от
гр.Бургас, с ЕГН **********, против Заповед №769з-19/29.05.2020г., издадена от началник
група „ОДПКПД“ към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас. Със заповедта, на
основание чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, вр. чл.198, ал.2 от ЗМВР, на К. е
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец. В жалбата са
изложени доводи, че заповедта е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се от съда да отмени
обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С.
от АК - Варна, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Ангажира
гласни доказателства. Пледира заповедта да бъде отменена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски по представен списък.
Ответникът – началник на група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
гр. Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Представя административната преписка. В писмено становище поддържа
тезата, че жалбата е изцяло неоснователна.
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
По делото не се спори,
че жалбоподателят Х.К.К. заема длъжността
младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.
На 24.03.2020г. комисия
от служители при дирекция „Инспекторат“ към МВР, предоставила на вниманието на
министъра на вътрешните работи доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020г. (л.40-107
от делото), относно извършване на проверка по изнесени данни в ДЗ рег. №
3286р-533/06.01.2020 г. и писма рег. № 3286р-4971/30.01.2002 г., №
3286р-5612/03.02.2020 г. и № 3286р-5955/05.02.2020 г. на ГДНП за неправомерни
действия на държавни служители от СДВР и ОД на МВР във връзка с допуснати нарушения
на ЗДвП. Направено е предложение
директорите на СДВР/ОД на МВР да предприемат конкретни действия, с които да
прекратят практиката по неправомерно издаване на глоби с фиш. В документа за ОДМВР Бургас, е посочено, че
през 2019 г. дирекцията не е предприела в пълен обем действия за
прекратяване на неправомерното издаване на глоби с фиш за нарушения, за които е
предвидено отнемане на контролни точки, независимо от дадените указания с писмо
с per. № 3286р-
35813/02.08.2018 г. на ГДНП.
Комисията констатирала, че осъществените от ОДМВР –
Бургас мерки, не са достатъчни за прекратяване на неправомерното издаване на
глоби с фиш за нарушения, за които е предвидено отнемане на контролни точки,
тъй като не са предприети действия по
реализиране на дисциплинарна отговорност на лицата, допуснали нарушения
за периода 01.09.2018 г. до 01.09.2019 г. Препоръчано е да извърши
повторна проверка на всеки хартиен носител на глоба с фиш, като се сравнят
данните въведени в последствие в АИС, за наличие на наложени глоби с фиш, за
нарушения, за които е предвидено отнемане на контролни точки и издадени фишове
и НП със санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, като се
установят причините за незаконосъобразните действия на служителите, за
посочения период. Да предприеме мерки
по дисциплинарен ред спрямо служителите, издали фиш в нарушение на разпоредбите на отменената
санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП след 01.06.2019г., с
оглед спазване разпоредбите на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР; да създадат организация
за ефективно провеждане на професионално обучение без откъсване от работа на
служителите при стриктно спазване на Наредба № 8121з-433/16.03.2017 г. за
професионално обучение на служителите в МВР. Назначена е комисия, която след извършване на проверката
да изготви писмена справка, която да бъде докладвана до 05.05.2020 г.
По повод извършената проверка на
Карамфиров била връчена Покана за даване на писмени обяснения, по повод издаден
от него фиш Н № 940313/29.07.2019г., като
К. е депозирал писмени обяснения (л.20).
Във връзка с извършената проверка
комисията констатирала, че всички проверени служители при съставянето на
фишовете са използвали менюто на информационната система АИС-АНД, като са
извършвали справка през зачислените им РСОД, но са определили за приложима
отменена санкционна норма, вместо нормата, действащата към датата на извършване
на нарушението. В системата АИС-АНД през периода на издаване на фишовете освен
новите санкционни разпоредби са падали като меню и старите такива, които
служители избрали като приложими. Поради това комисията намерила, че не може да
се твърди, че има умисъл в действията на служителите и конкретно на К..
По
повод констатираното нарушение е издадена и оспорената заповед, в която като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 3, пр. първо от ЗМВР
и на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание
„мъмрене“ за срок от едни месец .
Недоволен от така
постановената заповед, К. оспорва същата в настоящото производство с доводи за
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се от
съда да отмени обжалваната заповед, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията
на жалбоподателя.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, определени
със закон. Съгласно чл. 204, т. 3, изречение първо от ЗМВР наказанията се
налагат със заповеди на ръководителите на структурите по чл. 37 - за
всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности. Началник група “ОД КПД“ към сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас безспорно е
служител на ръководна длъжност, според класификатора на длъжностите и като
такъв притежава правомощие да налага дисциплинарно наказание мъмрене.
Заповедта
е издадена в изискуемата от закона форма. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗВМР дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Посочените реквизити се
съдържат в оспорената
заповед
Съдът не
констатира допуснати в хода на дисциплинарното производство и при издаване на
заповедта съществени процесуални нарушения, но материалния закон е приложен
неправилно. Съображенията за това са следните:
На
Х.К. е наложено дисциплинарното наказание „мъмрене“ при хипотезата на чл. 198,
ал.2 във вр. с чл. 194, ал.2, т. 3, пр. първо от ЗМВР- маловажно нарушение,
проявена небрежност в служебната дейност, като за да бъде квалифицирано
като дисциплинарно, нарушението следва да бъде извършено виновно.
От
ангажираните по делото гласни доказателства става ясно, че неправилното
прилагане на санкционна норма, при издаване на фиша, не се дължи на виновното поведение на
наказания служител, а е предпоставено от начина на организация на
осъществяваната дейност. Служителите на МВР, осъществяват контрол на пътя. В дейността
си те използват преносима станция за отдалечен достъп (РСОД), с помощта на
която извършват част от служебната си дейност, като при постъпване на работа те
не са обучаване за работа с тази
система.
По делото няма спор, че най - ранният момент на актуализация на софтуера
на системата, съобразена с действащото законодателство, в ОДМВР е извършена
към 15.11.2019г. Информация за това се съдържа в доклада на комисията от дирекция
„Инспекторат“ към МВР, предвид посочена от ОДМВР предприета мярка за актуализиране
на падащите списъци на РСОД.
Видно от показанията на св. М., за работа със системата обучение или
инструктаж не са били провеждани. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че няма как да
се изисква от служителите, осъществяващи контрол непосредствено на пътя, да
знаят наизуст всички действащи, приложими санкционни норми, както и коя норма до кой момент е действаща.
Предоставянето
на РСОД без предварително обучение за
работа и без актуален софтуер на практика представлява неизпълнение на соченото
задължение на ръководството на ОДМВР да осигури възможност на своите служители
да прилагат правилно закона.
Предоставените на служителите системи следва да са актуални с оглед стриктното
изпълнение на служебните им задължения, а не да предпоставят възможност за
извършване на нарушение, поради което нарушението на
служебната дейност не е извършено от К. виновно.
С оглед изложеното настоящата инстанция
приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност
на жалбоподателя на посочените в заповедта основания. Ето защо изводът на
ответника за наличие на
материалноправните предпоставки за санкциониране на К. са направени в
противоречие с материалния закон, като тези пороци са достатъчно основание за
отмяна на заповедта.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателят следва да се присъдят
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 610,00 лева, представляващи
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ХІІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№769з-19/29.05.2020г., издадена от началник група „ОДПКПД“ към Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Х.К.К. от
гр.Бургас, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 610
(шестстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
СЪДИЯ: