МОТИВИ по АНД
№ 7315/2020г. по описа на ПРС, VІІ н.с.
Производството
е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура
– Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г.П.Г.
- роден
на ***г. в ***, живущ ***, ***, български гражданин, с основно образование,
неженен, общ работник, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
21.04.2020г. в с.Церетелево, обл.Пловдив, по
хулигански подбуди е причинил другиму – на З.Х.Т. ЕГН ********** от с.Ц. лека
телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания
по лицето, поясната област и лява ръка, по отделно и
по съвкупност довели до причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето – престъпление по чл.
131 ал.1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 2 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура – Пловдив счита, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че обвиняемият Г. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна съставомерните признаци на
инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен за така извършеното престъпление и
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в минималния размер.
Адв. И. – защитник на
обвиняемия Г., също счита, че са налице основанията за освобождаване на нейния подзащитен от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание. Моли да бъде осъден на глоба към минимума.
Обвиняемият
Г.Г., редовно призован за съдебното заседание, се
явява лично и с упълномощения му защитник адв.С.И.,
като в хода на съдебното следствие се признава се за виновен по така
повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер.
Съдът,
след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото доказателства – устни и
писмени – намира и приема за установено следното:
На
21.04.2020г. свидетелят З. Т. се прибирал от работа, като около 19.00ч. слязъл
от автобуса на спирката в с.Ц., обл.П.. От същия
автобус слязла и св.Р. К.. Времето било мрачно и дъждовно. Свидетелят З.Т.
вървял по улицата, а малко след него вървяла и свидетелката К..
През
това време в обратна посока по същата улица вървели обвиняемият Г.Г. и свидетелят А.Г.. Двамата разговаряли на висок тон,
като обвиняемият Г. искал да се прояви като „мъж” и да набие някого без
причина. В близост до църквата на селото последните двама се разминавали със свидетеля
Т., когато изведнъж обвиняемият Г. безмотивно и
безпричинно хванал за ръката свидетеля Т. с едната си ръка, а с другата нанесъл
удари с юмрук в областта на главата на Т.. В резултат на това свидетелят Т. паднал
на земята по очи, а обвиняемият Г. продължил да нанася удари с юмрук в главата
и тялото на пострадалия, с ясна демонстрация на незачитане на ценностите на
обществото и телесната неприкосновеност на гражданите. Станалото било възприето
от свидетелката К., която почти била настигнала свидетеля Т.. Свидетелката К.
изплашена и възмутена, потресена от грубата демонстрация на незачитане
общоприетите правила за социално общуване и интересите на отделната личност,
станала наблюдател на непристойната проява, се развикала на свидетеля А. Г.,
който бил няколко крачки по-напред по улицата, да се намеси, на което
последният откликнал. Свидетелят А.Г. хванал обвиняемия Г. и го издърпал
настрани от свидетеля Т., като му казал да престане да удря човека, визирайки
пострадалия.
След
случилото се обвиняемият Г. и свидетелят А.Г. си тръгнали, а свидетелят Т.
сигнализирал органите на РУ Труд при ОДМВР гр.Пловдив. На следващия ден посетил
и Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.”***, където бил прегледан и му
било издадено съдебномедицинско удостоверение № 304/2020г.
Видно
от заключението на назначената в хода на разследването съдебномедицинска
експертиза № 123/29.07.2020г., находяща се на лист 37
от досъдебното производство, се установява, че на пострадалия Т. е била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по лицето, поясната
област и лявата ръка, които по отделно и по съвкупност са довели до причиняване
на болка и страдание без разстройство на здравето.
Горната фактическа
обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от обясненията,
дадени от обвиняемия, свидетелските показания, както и от всички събрани по
делото писмени доказателства.
Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза
като пълно, обективно, съобразено изцяло с поставените задачи и специалните
знания на вещото лице, неоспорено от страните по делото.
Съдът намира, че обвиняемият
Г.П.Г. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 131 ал.1 т. 12 пр. І вр. чл. 130 ал. 2 от НК, тъй като на 21.04.2020г. в с.Церетелево, обл.Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму – на З.Х.Т.
ЕГН ********** от с.Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по лицето, поясната
област и лява ръка, по отделно и по съвкупност довели до причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето.
Настоящата
инстанция намира, че са налице основанията за освобождаване на обвиняемия Г.П.Г.
от наказателна отговорност с реализирането на административно-наказателна
такава, тъй като за престъплението по чл.
131 ал.1 т. 12 пр. І вр. чл. 130 ал. 2 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода” до 1 година или Пробация,
Г. не е осъждан и друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78А от НК.
Предвид
това са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78А от НК
и обвиняемият Г.П.Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание глоба. С оглед на така изложеното Съдът
счита, че за постигане изискванията на генералната и специалната превенции за
предупредителното и възпиращо действие спрямо членовете на обществото а и за
поправителното въздействия върху самия извършител, най- справедливо би било
размера на глобата да бъде определен в минималния размер, предвиден в текста на
чл. 78а от НК , а именно 1000 лв.
Тъй
като с виновното си поведение обвиняемият Г.П.Г., със снета по делото
самоличност, е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване,
то на основание чл. 189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати и
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски за експертизи и вещи лица в размер на 146,40
лева в полза на ОД МВР - Пловдив.
Предвид изложените дотук съображения,
Съдът постанови и решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ