№ 172
гр. Габрово, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20224210200132 по описа за 2022 година
Жалбоподателката И. Д. от гр. Габрово като управител на „ДИМБО ТРЕЙД”
ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.
„Шипка” № 5, е обжалвала Наказателно постановление № 07-2100028, издадено на
13.01.2022 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА
“Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ на
представляваното от същата дружество в качеството на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 1500 лева, на основание чл. 414, ал. 1 от
КТ. По съображения, които са изложени в подадената жалба, жалбоподателката е счела
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала в
качеството на такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни
последици, които произтичат от това. Като алтернативно от от страна на същата се
поддържа и искане за изменяване на обжалваното постановление, чрез намаляване на
определената за нарушението имуществена санкция до по-нисък, предвидено от закона
размер.
Ответната по жалба страна чрез свой процесуален представител, който е
упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в
подадената жалба, като застъпва становище за оставяне на последната без уважение, и
за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно, обосновано и
законосъобразно. От тази страна се поддържа искане за присъждане на разноски за
осъществено процесуално представителство при разглеждането на делото, съобразно
указаното в ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
1
доказателствени материали, от правна страна съдът намери за установено следното:
Към месец декември на 2021 година санкционираното дружество е наемало
самостоятелно работници на трудово правоотношение, като с оглед на това
обстоятелство е представлявало работодател по смисъла на указаното в &1, т. 1 от ДР
на КТ.
Св. Ц. К. и М. А. са служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово.
На 18.11.2021 година двамата свидетели посетили седалището и адреса на
управление на дружеството в гр. Габрово. Причината за това посещение била свързана
с жалба, подадена до Дирекция „Инспекция по труда” Габрово от служител на „Димбо
трейд” ЕООД – св. Р. К. от гр. Габрово, ЕГН **********, в която последната твърдяла,
че не са й били изплатени заработени трудови възнаграждения от нея. При
посещението разговаряли с управителя на фирмата – жалбоподателката И. В. Д..
Връчили призовка, с която я уведомили, че „Димбо трейд” ЕООД е задължено да се
яви (чрез свой законен и/или упълномощен представител) на 08.12.2021 г. в Дирекция
„Инспекция по труда” Габрово за извършване на проверка, за която следва да
представи определени документи. На 08.12.2021 г. управителя се явил в Дирекция
„Инспекция по труда” Габрово, като представил поисканите документи.
Като се базирали на изложеното и на представените: ведомост за заплати за
месец юни 2021 година, отчетна форма за явяване/неявяване на работа за същия месец,
фиш за заплата на лицето за него, вътрешни правила за организацията на работната
заплата, писмените обяснения на управителя и трудовия договор № 03-2021 от
01.06.2021 година, сключен между дружеството и Р. К. К., проверяващите са приели, че
същото като работодател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото и
начислено в съответната ведомост за заплати на дружеството за месец юни 2021 година
трудово възнаграждение на посоченото по-горе физическо лице, на длъжност „чистач-
хигиенист”, до последното число на следващия месец. Резултатите от проверката са
отразени в протокол за извършена проверка Изх. № ПР2138994 от 14.12.2020 година.
Въз основа на свързаните със същите констатации на тази дата срещу „Димбо трейд”
ЕООД Габрово е бил съставен и акт за установяване на нарушение по чл. 128, т. 2 от
КТ в присъствието на управителя И. Д., на която е бил връчен препис след неговото
съставяне. Въз основа на този акт и на останалите материали в
административнонаказателната преписка, от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - Габрово е издадено и упоменатото наказателно постановление, което се явява
предмет на обжалване по настоящето дело.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Данните в приложените на л. 25-26 от делото писмени материали сочат, че
обжалваното постановление е било връчено на управителя на дружеството на датата
2
31.01.2022 г. Жалбата против същото (според отрезените в нея входящ номер и дата) е
постъпила при наказващия орган на 11.02.2022 година, или в рамките на определения с
чл. 59 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от
ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис
от него. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от
правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по
същество – за неоснователна както по отношение на искането за изменяване на
посоченото наказателно постановление, така и на това за неговата отмяна.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
от тази на акта за установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Той
следва да бъде съобразен с определени изисквания, посочени в чл. 42, т. 1-10 от
ЗАНН, между които е и това да съдържа описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Актът отговаря на тези изисквания
и съдържа необходимите данни не само за датата и мястото, на които нарушението е
било извършено (и установено), но и в какво точно се е изразило то. Наличието на
същото може да се приеме за безспорно от фактическа страна, тъй като в приложените
писмени доказателствени източници липсват данни, които да установяват, че
дружеството е изпълнило задължението си да заплати трудовото възнаграждение на Р.
К. за месец юни 2021 година до изтичането на предвидения в чл. 128, т. 2 от КТ срок –
последното число на следващия месец, т.е. до датата 02.08.2021 година. Доколкото
това е така, а в тях няма подписи на св. К., които да удостоверяват подобно събитие и
датата за него, нарушението следва да се приеме за осъществено от обективна страна, в
т.ч. и въз основа на приложеното на л. 8 копие от нареждане, от което е видно, че
дължимото възнаграждение за този месец заедно с лихвите върху него е било
изплатено едва на 04.01.2022 година, по банков път, в изпълнение на указанията към
работодателя, дадени с протокола за извършената проверка. Показанията на свид. П. Б.
и Г. М. не са в състояние да наложат различен извод, а изложените от тях твърдения
противоречат на показанията на св. Р. К. и на съдържанието на писмените материали.
При това положение заявеното от двамата не би могло да бъде кредитирано с доверие,
още повече при естеството на съществуващите близки отношения между същите и
управителката на дружеството (която съжителства с първия от тях на семейни начала,
а свисетелката Г. М. е нейна дъщеря), които водят до съмнения относно тяхната
достоверност. Нарушението е установено съобразно нормативно предвидения в ЗАНН
ред, като от компетентен (по смисъла на указаното в чл. 416, ал. 5 от КТ) орган е
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което то е санкционирано
впоследствие от него.
Освен за определена правилно по вид с оглед на правилно изведената
квалификация на нарушението и правно-организационна форма на съответния
нарушител, който се явява юридическо лице, съдът намери наложената за нарушението
3
имуществена санкция за законосъобразна по отношение на нейния размер. При
издаване на постановлението наказващия орган е посочил обстоятелства, които водят
до невъзможност за санкциониране на самото нарушение въз основа на предвиденото с
чл. 415в от КТ заради липсата на основания за неговата законова квалификация като
маловажен случай. Доколкото същите отговарят на действително установеното от
закона, а заради естеството на самото нарушение не е имало и предпоставки, които
биха могли да обосноват приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, постановлението не
може да се счита за незаконосъобразно с оглед на указанията по приложението на
закона, дадени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 година по т.н.д. № 1/2005 г. на ВКС на РБ, НК и изискването за неговата
законосъобразност по същество. От друга страна, свързаните с нарушението
обстоятелства очевидно са били отчетени от наказващия орган при
индивидуализацията на наказанието, след като е определил имуществената санкция за
нарушението в лицето на минимално предвидения от закона размер. Конкретната сума
от 1500 лева не е ниска, но предвид естеството на извършеното нарушение наложеното
наказание очевидно отговаря в най-пълна степен както на естеството на самото
нарушение и неговата тежест, така и на целите на административно-наказателната
репресия по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, които се преследват чрез неговото налагане.
Поради това съдът приема, че не са налице основания, които да налагат отмяната или
изменяването на обжалваното постановление, и счита, че следва да го потвърди.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете направеното
искане в това отношение и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално
представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни
затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическа или
правна сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата
нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ) жалбоподателя следва
да бъде осъден да заплати на ответната (по жалба) страна минималното
възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева, доколкото ИА „ГИТ”, към
която в организационно отношение спада и самия процесуален представител от
Дирекция „ИТ” Габрово, се явява юридическо лице на бюджетна издръжка по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на същата, приет с ПМС № 2/13.01.2014 г.,
обн. ДВ брой 6/21.01.2014 г., изм. и доп. с ДВ брой 28/29.03.2018 г.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 07-2100028, издадено на
4
13.01.2022 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 128, т.
2 от КТ, на „ДИМБО ТРЕЙД” ЕООД, БУЛСТАТ ********* , със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Шипка” № 5, в качеството на работодател е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 1500 (хиляда и петстотин)
лева – на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ДИМБО ТРЕЙД” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Шипка” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, град София, булевард „Княз Ал. Дондуков” № 3, сума в
размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
ОСТАВЯ искането на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр.
София, булевард „Княз Ал. Дондуков” № 3 за присъждане на разноски за осъществено
процесуално представителство по делото, БЕЗ УВАЖЕНИЕ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – до
пълния претендиран размер от 120 (сто и двадесет) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5